Кристофър Райх
Правилата на измамата (67)

65.

Хеликоптерът „Сикорски“ се носеше през тясната долина с максимална скорост. В сравнение с предишното пътуване, метеорологичните условия днес бяха изключително благоприятни за летене. Небето се проясняваше с всяка изминала минута. Дори слънцето надникна за кратко иззад намръщените от дни облаци.

Маркус Фон Даникен говореше по радиостанцията с навъсено изражение:

— Името е Крюгер — каза той на дежурния полицай от охраната на СИФ в главното управление в Чур. — Всеки, представящ се с това име или подобно на него на контролно-пропускателните пунктове, не бива да бъде допускан на територията на форума. Считайте го за въоръжен и опасен. Използвайте необходимата сила. Арестувайте го незабавно. Разбрано?

— Прието, сър. Разбрахме.

Под себе си ясно виждаше Клостерс и двете платна на пътя, разделящ долината наполовина. Забелязваха се и контролно-пропускателните пунктове, заедно с охранителните групи и военни съоръжения от двете страни на шосето. Десет километра по-нататък вече се различаваха очертанията на града.

Давос имаше население 5500 души и беше разположен на надморска височина от 1800 метра. Алпийското селце се проточваше като дълга широка ивица по планинския склон. Куполът на протестантската църква проблясваше под лъчите на слънцето. Горе на билото се виждаха боядисаните в кралско синьо кабини на въжения лифт Якобсхорн.

Радиостанцията изпука.

— Инспектор Фон Даникен, тук е охраната.

— Какво има?

— Крюгер вече е дошъл. Име: Еван. Преминал е през контролно-пропускателния пункт в долината в 10:07. В 10:31 му е издадена нова карта за достъп на главния охранителен пункт.

— Издали сте му нов пропуск, добре ли чух? — изуми се Фон Даникен.

— Според рапорта, направен от проверяващия полицай, картата за достъп на Крюгер била повредена. Посочената причина е дефектен чип. Към това е добавено и „погрешни данни“.

— Какво значи това?

— Оригиналният документ е издаден на името на Ева Крюгер, но гостът се оказал мъж. Имал за задача да достави луксозен „Мерцедес-Бенц“ на Парвез Джин, член на иранската делегация.

Джин, иранският подстрекател. Фон Даникен веднага се сети за бележката, прикрепена към банковия превод от сто хиляди швейцарски франка до Готфрид Блиц, известен още като Махмуд Китаб. „Подарък за П. Дж.“ Най-после разбра за кого бяха предназначени парите, въпреки че естеството на връзката между двамата мъже тепърва щеше да се изяснява.

Фон Даникен се замисли за вестникарските статии, описващи убийствата на босненския военен диктатор и ливанския полицейски инспектор. Дали Рансъм подготвяше ново покушение? Ако беше така, защо му трябваше да дава на човека сто хиляди швейцарски франка и страшно скъп автомобил?

— Къде е Еван Крюгер?

— Секунда, сър. Трябва да проверя.

Фон Даникен тихо изруга и зачака.

— Намира се в червената зона. Влязъл е на територията на хотел „Белведере“ преди осем минути.

— Изпрати хората си в хотела — нареди Фон Даникен. — Искам да отцепите района по най-бързия начин. Не се тревожи, че ще вдигнете шум. Действаш по мое нареждане. Ще кацнем на южното летище за хеликоптери след четири минути. Изпрати кола да ме вземе.