Кристофър Райх
Правилата на измамата (49)

47.

Чакай и наблюдавай.

Призрака следеше с поглед ресторанта от отсрещната страна на улицата. Стоеше до една вестникарска будка и убиваше времето, разлиствайки спортните страници на изложените вестници и списания. Продавачът го изгледа злобно и той си купи пакетче дъвки, вестник и кутия цигари, въпреки че не пушеше.

Мушна вестника под мишница и тръгна бавно по улицата. Чувстваше се изтощен след мъчителната нощ и дори краткото разстояние до края на пресечката изцеди и последните му сили. Постара се никой да не забележи това.

Носеше тренчкот с вдигната на врата яка, сив вълнен костюм, шит по поръчка в Неапол, и ръчно изработени обувки. Днес беше италиански бизнесмен. Вчера — швейцарски планинар. Предишния ден — немски турист. Не можеше да бъде единствено себе си, ала нямаше нищо против. Занимаваше се с това от двайсет години и осъзна, че колкото по-малко време прекарваше в собствената си компания, толкова по-добре се чувстваше.

Откри Рансъм на разсъмване. Тъкмо излизаше от паркинга на магазин за продажба на автомобили, където явно бе прекарал нощта. Американецът бе твърде недодялан в аматьорските си опити да разбере дали го следят. Когато трябваше да настъпи газта, той караше прекалено бавно. Редовно спираше, за да поглежда назад. Паркираше твърде близо до целта си. Ала всичките му усилия бяха напразни, тъй като всеки опит да се скрие се обезсмисляше от проследяващото устройство, монтирано в медальона около врата му.

Призрака нямаше нищо против да чака и наблюдава. Дебненето на жертвата беше негов специалитет. Успешната му кариера се градеше на предпазливостта му и умението му да планира. Никога не разчиташе на случайността. Винаги проучваше района на действие предварително, залагаше капана, после се снишаваше и дебнеше. Щом начертаеше план, никога не се отклоняваше от него.

Случаят „Ламерс“ беше образец за идеално планиране и изпълнение. Блиц — не толкова, заради оскъдното време за подготовка. Внезапната поява на Рансъм бе свидетелство за рисковете, присъщи на прибързаната работа.

Дори го сънува…

В съня му Рансъм убиваше него.

Призрака се опитваше да не бъде суеверен. В сънища вярваха индианците, които преди много години обработваха семейната плантация за кафе, а не образовани хора като него. И все пак…

Тогава забеляза Рансъм да излиза от ресторанта.

Видя как американецът пресече улицата и се смеси тълпата от работници до входната врата на фабриката.

Засега нямаше намерение да предприема нищо. Щеше да усети кога е дошъл подходящият момент.

А дотогава щеше просто да чака и наблюдава.

И да се моли.