Кристофър Райх
Правилата на измамата (4)

2

Триста километра западно от Давос, на летище „Берн-Белп“ в покрайнините на столицата, снегът не спираше да вали от сутринта. Страховити снегорини „Катерпилар“ боботеха нагоре-надолу по пистите и трупаха встрани планини от събрания сняг.

В западния край на писта 1–4 група мъже стояха плътно един до друг, загледани в небето. Чакаха приземяването на самолет. Бяха тук, за да извършат арест.

Един от полицаите стоеше леко встрани от другите. Маркус Фон Даникен беше нисък, петдесетгодишен мъж, с враждебно излъчване, по войнишки остригана черна коса и вечно намръщена уста. През последните шест години оглавяваше Службата за анализи и сигурност, позната още като САП. Работа на САП беше да пази вътрешната сигурност на държавата от екстремисти, терористи и шпиони. В Съединените щати тази роля се изпълняваше от ФБР, а в Обединеното кралство — от МИ5. В момента Фон Даникен зъзнеше от студ. Надяваше се самолетът да кацне скоро.

— Каква е метеорологичната прогноза? — попита той мъжа до себе си, майор от Гранична охрана.

— Още десет минути и ще затворят летището. Видимостта е скапана.

— Какво става със самолета?

— Единият двигател е извън строя — отвърна майорът.

— Другият е прегрял. Преди малко самолетът предприе заход за кацане.

Фон Даникен впери поглед в небето. В мъглата ниско над пистата проблясваха жълти светлини. Секунди по-късно самолетът се подаде от облака. Машината бе „Гълфстрийм Г-4“; полет от Стокхолм, Швеция. Номерът на опашката му — N415GB — се знаеше от службите за сигурност във всички западни държави. Същият този самолет бе превозвал Абу Омар — радикален мюсюлмански духовник, отвлечен от улиците на Милано през февруари, 2003 — от Италия до Германия и впоследствие до Египет, където го предали за разпит в ръцете на сънародниците му.

С него бе превозван и арестуваният в Македония немски гражданин от ливански произход Калед ел Масри до затвора „Солт Пит“ във военновъздушна база Баграм близо до Кабул, Афганистан. По-късно се установило, че той всъщност не е същият Калед ел Масри, издирван във връзка с терористична дейност.

Един успех, един провал — такова е съотношението тия дни, помисли си Фон Даникен. Важното е, че все още си в играта.

Гумите на самолета удариха макадамовата настилка на пистата и вдигнаха във въздуха струи вода и парченца лед. Заглушителите бавно укротиха рева на двигателите.

— Самодоволни копелета — обади се слаб, почти мършав мъж, с дълга червена коса и кръгли очила като на университетски преподавател. — Нямам търпение да видя физиономиите им. Крайно време е да им дадем урок. — Казваше се Алфонс Марти, швейцарският министър на правосъдието.

Говореше се, че Марти представял Швейцария в маратона на олимпиадата в Сеул през 1988 г. Пристигнал на стадиона в последния момент с омекнали от жегата крака, клатушкайки се на зигзаг като пияница след тридневен гуляй. Медицинският екип опитал да го спре, но той някак си им се изплъзнал. Секунди след като финиширал, се строполил на земята и незабавно бил откаран в болница. До ден-днешен едни го смятат за герой, а други — за аматьор, преструващ се на професионалист.

— Никакви грешки повече — продължи Марти и стисна лакътя на Фон Даникен. — Репутацията ни е застрашена. Швейцария не позволява подобни неща. Неутрална държава сме. Време е да заемем твърда позиция и да го докажем. Не си ли съгласен?

Фон Даникен имаше достатъчно години зад гърба си и достатъчно мозък в главата си, затова предпочете да замълчи. Вдигна радиостанцията пред устата си.

— Никой да не включва светлините, докато не дам заповед — нареди той.

Скрити зад плътна преграда трийсетина метра по-нататък, няколко полицейски автомобила очакваха сигнал за влизане. Фон Даникен погледна наляво. Друга преграда прикриваше брониран полицейски автомобил, в който стояха десет тежковъоръжени мъже от Гранична охрана. Фон Даникен беше против демонстрацията на сила, но Марти не искаше и да чуе. Министърът чакаше този ден от доста време.

— Пилотът е поискал разрешение за слизане от самолета — съобщи майорът от Гранична охрана. — От контролната кула го насочват към рампата на митницата.

Фон Даникен и Марти се качиха в лимузина без обозначения и поеха натам. Останалите ги последваха в друга кола. Самолетът зави по пистата и се насочи към рампата. Фон Даникен изчака да спре и нареди:

— До всички екипи. Тръгвайте.

Пулсиращи светлини в синьо и бяло озариха оловносивото небе. Полицейските коли излязоха от прикритие и обградиха самолета. Бронираният автомобил зае позиция; един от войниците приведе в готовност картечна установка 50-ти калибър. Командоси в пълно бойно снаряжение наизскачаха от колите и се наредиха в полукръг около самолета с насочени към вратата му автомати.

Целият този цирк заради някакъв факс, помисли си Фон Даникен, докато слизаше от автомобила. Провери пистолета си, за да се увери, че в патронника няма куршум и предпазителят е сложен.

Три часа по-рано швейцарската подслушвателна сателитна система „Оникс“ прихвана факс от сирийското посолство в Стокхолм до колегите им в Дамаск, съдържащ списък на пътниците от самолет, готвещ се да излети за Близкия изток. На борда имало четирима души — пилота, втория пилот и двама пътници. Единият — служител в американското правителство, а другият — терорист, издирван от полицейските служби на дванайсет западни държави. Новината беше разпространена по командната верига веднага след прихващането й. Копия от документа незабавно бяха изпратени по имейл до Фон Даникен и Марти.

И толкова. Един от поредните случаи на получена и впоследствие замразена информация. Докато обаче от въпросния самолет не бе излъчен радиосигнал до швейцарската Служба за контрол на въздушния трафик, съобщаващ за повреда в двигателя и искане на разрешение за аварийно кацане.

Предната врата на самолета се отвори и от корпуса се спусна стълба. Марти побърза да се качи, следван от Фон Даникен. Пилотът се подаде от вратата. Министърът на правосъдието извади съдебното разпореждане и му го подаде.

— Имаме информация, че превозвате затворник в разрез с Женевската конвенция за правата на човека.

Пилотът хвърли бегъл поглед на документа.

— Информацията ви е грешна. На борда няма никой друг, освен втория пилот и господин Палумбо.

— Не е грешна — отвърна Марти, заобиколи го и влезе вътре. — Територията на Швейцария няма да бъде използвана за провеждането на незаконни отвличания. Главен инспектор Фон Даникен, претърсете самолета.

Инспекторът тръгна по пътеката към единствения пътник, настанен на една от широките кожени седалки. Беше бял, около четиридесетгодишен, с гладко избръсната глава, широки като на бик рамене и студени сиви очи. Създаваше впечатление на опитен мъж, който умее да пази самообладание. От прозореца му ясно се виждаше полицейската обсада около самолета, ала той не изглеждаше особено разтревожен от този факт.

— Добър ден — поздрави Фон Даникен на сносен английски, но с акцент. — Господин Палумбо?

— А вие кой сте?

Главният инспектор се представи и обясни:

— Имаме причина да подозираме, че на борда на този самолет превозвате затворник на име Валид Гасан. Прав ли съм?

— Не, сър, грешите. — Палумбо кръстоса крака и фон Даникен забеляза, че носи ботуши с твърдо бомбе.

— Значи нямате нищо против да претърсим самолета?

— На швейцарска територия сме. Можете да правите каквото желаете.

Фон Даникен нареди на пътника да остане на мястото си, докато приключи претърсването, и продължи към задната част на самолета. В мивката имаше струпани чинии и чаши — преброи четири комплекта. Пилот. Втори пилот. Палумбо. Някой липсваше. Провери в тоалетната, после отвори капака към багажното отделение в дъното и огледа и там.

— Няма никого — съобщи по радиостанцията на Марти. — Пътническото и багажното отделение са чисти.

— Как така „чисти“? — упорстваше Марти. — Не може да бъде.

— Не е на борда на самолета, освен ако не е натъпкан в някой куфар.

— Продължавай да търсиш.

Главният инспектор направи втори оглед на багажното, проверявайки и за скрити кухини. Не откри нищо, затвори капака и се върна в пътническото отделение.

— Провери ли целия самолет? — попита Марти, застанал със скръстени ръце до капитана.

— От край до край. На борда няма други пътници, освен господин Палумбо.

— Невъзможно. — Марти го погледна с укор. — Имаме доказателство, че пътникът е в самолета.

— И какво е това доказателство? — попита Палумбо.

— Не си играй с мен — предупреди го Марти. — Знаем кой си и за кого работиш.

— Знаете, така ли? Ами в такъв случай, да ви обясня…

— Какво? — наостри уши Марти.

— Човекът, когото търсите… Пуснахме го преди трийсет минути над ония ваши големи планини. Каза, че винаги е искал да види Алпите.

Министърът отрони изумено:

— Не може да бъде!

— Сигурно това е блокирало двигателя. Ако не това, то някоя гъска. — Палумбо погледна през прозореца и поклати глава, видимо развеселен.

Фон Даникен дръпна Марти настрана.

— Излиза, че информацията ни е грешна, господин министър. На борда няма затворник.

Марти погледна назад, побелял от яд. Целият се тресеше от гняв. Кимна на пътника и напусна самолета.

На вратата пазеше командос. Фон Даникен го отпрати с ръка, изчака го да излезе и се обърна към Палумбо.

— Уверен съм, че механиците ни ще отстранят повредата възможно най-скоро. В случай че времето не се подобри и летището продължава да е затворено, бихте могли да отседнете в хотел „Росли“. Приятен е и е съвсем наблизо. Моля, приемете извиненията ни за причинените неудобства.

— Приемам ги — отвърна Палумбо.

— А, между другото — каза Фон Даникен, — случайно намерих това на пода. — Той се приближи и пусна нещо малко и твърдо в ръката на служителя от ЦРУ. — Надявам се да ни държите в течение, ако откриете нещо, което ни засяга.

Палумбо изчака Фон Даникен да излезе и отвори дланта си.

Върху нея лежеше откъснат човешки нокът, изцапан с кръв.