Кристофър Райх
Правилата на измамата (36)

34.

В съответствие с правилата, отнасящи се до всички убийства, тялото на Теодор Ламерс — изпълнителен директор на „Роботика“ АД, холандски гражданин, заподозрян в шпионаж за неизвестна държава и жертва на професионален убиец — беше прехвърлено в моргата на Университетска болница за пълна аутопсия. Процедурата беше извършена от доктор Ервин Роде, главен патолог на кантон Цюрих.

Роде бе шейсетгодишен мъж, дребен като елф, с воднисти сини очи и побеляла коса. В този случай причината за смъртта е ясна, помисли си той, докато оглеждаше раните. Ако изстрелите в главата не са успели да убият жертвата, то този в гърдите със сигурност е бил смъртоносен. Кръглата черна дупка от куршум се намираше точно над сърцето.

В Цюрих, а и в цяла Швейцария, убийства ставаха сравнително рядко — шейсет и седем за цялата страна през изминалата година. По-малко, отколкото регистрираните в американския град Сан Диего, обитаван от около един милион жители, или една седма от населението на Швейцария. Двайсет от тях бяха престъпници, станали жертва на други престъпници. Такъв случай обаче Роде срещаше за пръв път от доста години насам.

Той избра скалпел. Направи хоризонтален разрез в горния край на челото и продължи по обиколката на главата. Обели кожата назад (половината към лицето, другата половина към тила) и с електрически трион отряза горната част на черепа. Разкри се неприятна картинка.

Изстрелите бяха изтърбушили мозъка почти напълно. Изрови няколко парчета деформирано олово и ги пусна в легена от дясната си страна. Куршуми „дум-дум“ с кух връх, които се взривяват след проникване в тялото. Извади още едно парче метал и застина. Странна работа, помисли си той. Вместо нормален розов оттенък като на здрава тъкан, участъкът около късчето куршум имаше отблъскващо кафяв цвят. Такова оцветяване обикновено свидетелстваше за некроза — умиране на група клетки, тъкани или органи, причинено от външни фактори като инфекция, възпаление или отравяне.

Роде изряза парченце от малкия мозък и го пъхна в торбичка за лабораторно изследване. Остави асистента си да отвори черепа и се захвана с раната в гръдния кош. Куршумът леко се бе сплескал при удара със сърцето, но иначе си беше цял. Лесно успя да го извади. Придърпа подвилата лампа над главата си и се наведе да огледа органа. Сърцето имаше наситен, здравословен тъмночервен цвят, с изключение на тъканта около раната. Там мускулът имаше същия противен кафяв оттенък, какъвто забеляза и при мозъка.

Роде изряза бучка тъкан и я разгледа на светлината. Без съмнение, случай на напреднала некроза. Запази и това парченце за лабораторно изследване.

Взе двете торбички, съблече лекарската си престилка и припряно излезе от операционната.

Две минути по-късно нахълта в лабораторията по съдебна медицина.

— Трябва да използвам масовия спектрометър с газов хроматограф.

По куршума имаше нещо, което умъртвяваше плътта.

* * *

C31-H42-K2-O6.

Ервин Роде не сваляше поглед от формулата върху дисплея на масовия спектрометър, изчаквайки машината да я разшифрова. Изминаха десет секунди и на екрана все още нямаше нищо. Спектрометърът, който можеше да разпознае над 64 000 субстанции, в момента се затрудняваше. Вторият опит за анализ на тъканта даде същия резултат. Роде поклати глава. За пръв път от двайсет години машината отказваше да му помогне.

Записа си формулата на лист хартия и се върна в кабинета си. Нямаше съмнение, че е някакъв вид токсин или отрова, но какъв точно? Роде опита да разгадае формулата с помощта на собствения си компютър, ала отново удари на камък и безпомощно се облегна на стола си.

Имаше само един човек, който със сигурност щеше да знае отговора.

Разлисти адресника си и набра международен телефонен номер. Код 0044 за Англия, 171 за Лондон. Следващите четири цифри — за Скотланд Ярд.

— Уикс — чу се в слушалката студен глас с британски акцент.

Роде побърза да се представи и спомена, че е присъствал на една от лекциите на Уикс на тема „Нови технологии в съдебната криминалистика“. Уикс очевидно нямаше излишно време за любезности:

— Казвайте какво има.

Роде му разказа накратко за аутопсията на Ламерс и неуспеха на масовия спектрометър да разпознае веществото, причиняващо некроза на тъканите.

— Дайте формулата — прекъсна го Уикс. — Останалото оставете на мен.

Роде я продиктува. Когато малко след това Уикс заговори по телефона, в тона му нямаше и следа от първоначалната му арогантност.

— Откъде казахте, че са взети пробите за анализ?

— Около огнестрелни рани в областта на главата и гърдите.

— Интересно — отвърна Уикс.

— Да не би да сте успели да откриете субстанцията?

— Разбира се. Веществото се нарича батрахотоксин.

Роде призна, че никога не беше чувал за този вид токсин.

— Обяснимо е. По вашия край няма как да попаднете на него — каза Уикс. — Идва от гръцкото „батрахос“, което значи „жаба“.

— Жабешка отрова ли?

— Genus Dendrobates — отровни жаби от вида Дърволаз. Тези опасни дяволи са големи колкото човешки палец. Срещат се в тропическите гори на Централна Америка и Западна Колумбия. Никарагуа, Ел Салвадор, Коста Рика. Батрахотоксинът е една от най-смъртоносните отрови в света. Сто микрограма — колкото две кристалчета сол — са достатъчни да умъртвят седемдесеткилограмов човек. Единствената регистрирана употреба на отбраха, освен от самите жаби като средство за самозащита разбира се, е от местните индианци. Те намазват с нея върховете на стрелите си, когато ходят на лов.

— Значи куршумът е бил покрит с нея. Но защо?

Вместо да отговори, Уикс на свой ред зададе въпрос.

— Вашите хора разполагат ли с някаква информация за убиеца? Още не е арестуван, нали?

— Не.

— Така и предполагах. Убеден съм, че е професионалист.

Роде потвърди, че полицията подозира същото.

Уикс се изкашля и гласът му прозвуча заговорнически:

— Това ми напомня за нещо, на което станах свидетел, докато служих в Кралските военноморски сили. Случи се в Ел Салвадор преди доста време. Някъде през 1981–82 година. Бяхме прехвърлени там от Белиз за съвместни учения с янките. Тогава в страната бушуваха размирици. Всеки се бореше за власт. Комунисти, фашисти, че дори и демократи. По поръчение на правителството, навсякъде бяха плъзнали Отрядите на смъртта, за да избиват опозицията. Хладнокръвни убийства на всяка крачка. Някои от войниците бяха индианци и изобщо не ги радваше това, което ги караха да правят. Те са суеверна пасмина. Вярват в духове и в отвъдното. Шамани, магьосници — каквото се сетиш. Имаха един ритуал, с който се предпазваха от духовете на мъжете и жените, които изтребваха. За да са сигурни, че няма да ги преследват, потапяха куршумите си в отрова. Един вид, убиваха душата, преди да напусне тялото.

— Това е ужасно — възкликна Роде.

— Знаете кой обучава тези отряди, нали? — попита Уикс.

— В какъв смисъл „обучава“?

— Научил ги е на занаята им. Пратил ги е на бойното поле. Дал им е задача.

— Нямам представа — отвърна Роде.

— Янките. „Компанията“. Те самите се наричаха тогава. Ако искате да откриете вашия убиец, точно оттам трябва да се почне.

— От „Компанията“? Имате предвид ЦРУ?

— Точно така. Пасмина мръсни копелета.

Уикс затвори, без да се сбогува.

Ервин Роде бавно седна на стола си. Имаше нужда от малко време, за да осмисли чутото. Отровни куршуми. Наемни убийци. Такива неща в Швейцария просто не се случваха.

С известна неохота посегна към телефона и набра личния номер на главен инспектор Маркус фон Даникен.