Кристофър Райх
Правилата на измамата (20)

18.

— Увеличи температурата.

Човекът от охраната завъртя копчето, регулиращо газовите горелки. Сини пламъци зашариха по дъното на огромния бакърен казан. Термометърът показваше 60°С. Стрелката тръгна нагоре.

Наричаха го Чайника — изобретение от началото на XVII век. Високо метър и половина и пак толкова широко, използвано в обществените перални в Алепо по времето, когато Сирия била провинция на Османската империя. Стрелката се покачи на 65°С. Потопен до раменете в бързо нагряващата се вода, Гасан започна да рита като обезумял. Не смееше да стъпи на дъното от страх да не изгори ходилата си.

Стрелката сочеше 71°С.

Нощта беше дълга. Гасан се държеше изключително мъжки. Гърчеше се от болка, ала и дума не обелваше за това на кого е доставил петдесетте килограма пластичен експлозив. Полковник Майк отдавна не изглеждаше спретнат и чист. Мустаците му лъщяха от пот. Злокобността на помещението се просмукваше в порите му.

— Увеличи още.

Водата в котела забълбука. Гасан започна да вика. Но не молитви или молби към Аллах. Бълваше проклятия по адрес на Запада, кълнеше президента, псуваше ФБР и ЦРУ. Не беше фанатик. Беше терорист по призвание. Бунтар с една-единствена кауза — да разрушава.

Филип Палумбо седеше на един стол в ъгъла. Изглеждаше отегчен от жалките писъци. Съчувствието му към отрепки като Гасан се бе изпарило някъде по времето, когато работеше по случая с бомбените атаки на остров Бали. Четиридесет убити — мъже, жени и деца, наслаждаващи се на екзотичната си почивка. И още сто ранени. А за какво? Поредното безсмислено отмъщение спрямо Запада. Според Палумбо всеки човек имаше договор с обществото да се отнася честно към ближния и да спазва законите. Нарушиш ли го, излизаш извън границите на честната игра и — край на залаганията.

Гасан искаше да убива невинни хора, а Палумбо възнамеряваше да го спре. Загрява водата в казана и купонът започва.

— Да се върнем пак отначало — рече полковник Майк с вбесяващо спокоен тон. — На 10-ти януари си се срещнал с Дмитрий Шевченко в Лайпциг. Натоварил си пластичните експлозиви в бял микробус „Фолксваген“. Къде отиде след това? Трябвало е да ги предадеш на някого. Не вярвам да си имал желание да ги задържиш по-дълго от необходимото. Ти си умник, имаш голям опит. Кажи ми какво стана после? Смятам даже да ти помогна. Предал си експлозивите на крайния потребител. Искам името му. Започнеш ли да говориш, веднага слагам край на тази гадост. Да ти призная, не мога да спя добре след подобни изпълнения.

Задаваше едни и същи въпроси вече десет часа.

Отвън кучетата виеха срещу кръглата луна. Голям камион премина покрай сградата и грохотът от двигателя му разтресе стените.

Гасан отвори уста, ала размисли, стисна устни и оброци глава на гърдите си. От гърлото му изригна вик и отеква между стените на стаята.

— Още по-горещо — нареди полковник Майк.

Пламъкът се усили. Стрелката достигна 82°С.

— Какъв е планът им? Коя е мишената? Трябва ми място, дата, час — сипеше полковникът безмилостните си въпроси. Човек или е роден да прави това, или не. Майк изтезаваше хора със същата лекота, с каквато жокей язди кон.

88°С.

— Нека ти кажа какво ще се случи. Първо ще се откъсне онази ти работа. Ще се пръсне като сварена наденица. После стомахът ти ще се издуе отвътре и дробовете ти ще заврат. Я си погледни ръцете. Плътта ти започва да капе. Тъжното е, че всичко това става твърде бавно — редеше с равен глас полковникът.

Гасан изцъкли очи и отново започна да нарежда колко са несправедливи към него.

— На кого предаде експлозивите? Името му! Как точно ще ги използват?

93°С.

— Добре! — изкрещя Гасан. — Ще ви кажа. Изкарайте ме оттук! Моля ви!

— Какво ще ми кажеш?

— Всичко! Всичко, което знам! Името му. Извадете ме!

Полковник Майк даде знак на човека от охраната, контролиращ горелките. Приближи се до казана и челото му веднага плувна в пот от горещината.

— Кой е крайният потребител?

Гасан назова някакво име, което Палумбо чуваше за пръв път.

— Лично му ги доставих. Плати ми двайсет хиляди долара.

— Къде точно ги занесе?

— Женева. Паркингът на летището. Четвърти етаж.

Бентът се скъса. Гасан започна да говори, бълвайки информация като спукан водопровод. Имена, псевдоними, скривалища, пароли… Едва смогваше.

Палумбо записа всичко на лента. Излезе от стаята и прослуша информацията отново. Пет минути по-късно се върна.

— Някои от имената са верни, но имаме още доста работа.

— Какво предлагаш? — попита полковник Майк. — Да продължим ли с въпросите към нашия изтъкнат гост?

— О, да! — отвърна Палумбо. — Господин Гасан е в този бизнес отдавна. Тепърва ще има да си говорим.

Полковник Майк кимна към охраната.

— Увеличи температурата.