Кристофър Райх
Правилата на измамата (10)

8.

Още в седем сутринта повредата в левия турбореактивен двигател на „Гълфстрийм Г-4“, с номер на опашката N4150GB, бе окончателно отстранена и самолетът започна подготовка за излитане от летище „Берн-Белп“. Въпреки препоръката на Маркус Фон Даникен да отседне в хотел, Филип Палумбо остана на борда и спа на кушетка в дъното на пътническото отделение.

Щом самолетът започна заход от терминала, Палумбо стана и се мушна през тесния капак, водещ към багажното отделение в дъното — тясно помещение със скосен таван, без прозорци. Куфарите бяха струпани в единия ъгъл. Бутна ги встрани, коленичи и плъзна назад един от панелите, прикриващ твърда дръжка от неръждаема стомана. Дръпна я рязко и отвори капак, под който зейна кухина — метър на два — оборудвана с матрак и колани за връзване.

Вътре лежеше слаб, мургав мъж, облечен в парашутен костюм, с белезници на ръцете и краката, свързани с верига. Брадата му беше избръсната. Черната му коса — подстригана късо, по военен устав. И памперсът беше по устав. Всичко това се правеше за обезличаване на затворника — трябваше да се почувства безсилен и уязвим.

Изглеждаше млад. Носеше очила с телени рамки — вероятно студент или компютърен програмист. Казваше се Валид Гасан. Беше на трийсет и една години, терорист по призвание. Имаше тайни контакти с „Ислямски джихад“, „Хизбула“ и като всеки уважаващ себе си ислямски фанатик — Ал Кайда…

Палумбо изправи затворника на крака и го заведе в пътническото отделение, където го бутна да седне и закопча колана около кръста му. Зае се да намаже с „Меркурохром“ раните по пръстите на ръцете му. Гасан прежали три от десетте си нокътя, преди Палумбо да се откаже да го разпитва.

— Къде ме водите? — попита той.

Палумбо не отговори. Наведе се, разкопча веригата от краката му и започна да масажира изтръпналите прасци на затворника. Не искаше Гасан да получи дълбока венозна тромбоза и да предаде богу дух, преди да са успели да изстискат от него каквото им трябваше.

— Аз съм американски гражданин — продължаваше да упорства Гасан. — Имам права. Къде ме водите? Настоявам да ми отговорите.

При този род извънредни задържания се бе наложила една максима. Ако ЦРУ искаха да разпитват някого, го изпращаха в Йордания. Ако смятаха да го измъчват, го изпращаха в Сирия. Ако възнамеряваха да го затрият от лицето на земята, го пращаха в Египет.

— Приеми го като изненада, Хаджи.

— Името ми не е Хаджи.

— Правилно — отбеляза Палумбо със заплашителна нотка в гласа. — Знаеш ли какво? Ти нямаш име. За света ти вече не съществуваш. — Щракна с пръсти пред носа му. — Току-що се изпари във въздуха.

Палумбо закопча колана си и в следващия момент самолетът се отлепи от пистата. Екранът в предната част на помещението показваше движението му върху картата на света, както и данни за скоростта, външната температура и предполагаем час на пристигане. След няколко минути в посока север, машината се наклони наляво, докато носът й се насочи на юг-югоизток. Към Средиземно море.

— Давам ти още един шанс — предупреди Палумбо. — Можеш да говориш сега или после. Бъди сигурен, че първата опция е за предпочитане.

Гасан стрелна към него плахите си тъмни очи.

— Нямам нищо за казване.

Палумбо въздъхна и поклати глава. Поредният тежък случай.

— А експлозивите, които взе от Германия? Да започнем оттам.

— Не знам за какво говориш.

— Разбира се, че не знаеш.

Той погледна Гасан в лицето и си представи ужасните неща, които бе вършил — отнетите животи, почернените семейства… После се замисли за това, което го чакаше, когато кацнеха.

След четири часа господин Валид Гасан щеше да си получи заслуженото. Дори още отгоре.