Дейвид Морел
Нарушители (32)

34.

— Нееее!

Рик изчезна в тъмната бездна. Пронизителният му вик заглъхна.

Настана мъртва тишина.

Някъде долу се чу приглушен трясък. Ехото замря.

Бейлинджър сякаш онемя. Имаше чувството, че виси в пространството между два удара на сърцето. Не можеше да помръдне.

Мълчанието наруши Джей Ди, който впери поглед във фоайето шест етажа по-надолу.

— Какво знаете вие? Виждам малка светла точица — лампата му е оцеляла след падането.

— Как беше онзи стар виц? — обади се Тод. — Не падането те убива, а приземяването.

— Е, кукло, сега аз ще танцувам с теб — каза Мак.

Кора се свлече на пода. Устните й едва се раздвижиха и промълвиха:

— Не.

В светлината на миньорската си лампа Бейлинджър забеляза безумството в погледа й.

— Не! — прошепна тя.

Вените на шията й изпъкнаха. Писъкът й изпълни шестия етаж, заглушавайки свиренето на вятъра в дупките на таванския прозорец.

— Добре, добре, разбрахме! — Тод насочи лъча на фенерчето си право в очите й. — Мъчно ти е за него! Свиквай с това и млъкни или и ти ще хвръкнеш през перилата!

— Не и преди аз да съм приключил с нея — каза Мак.

Писъкът й отново отекна в тъмнината.

— Някой да я накара да млъкне — предупреди Тод. — Аз не се шегувам. Ако не престане…

Бейлинджър се приближи и коленичи до свляклата се на пода Кора.

Тя продължаваше да пищи.

Той постави завързаните си ръце върху рамото й.

— Престани, Кора!

Сълзи се стичаха по лицето й. Писъкът й премина в ридание, което изпълни мрачните пространства в хотела.

Бейлинджър сграбчи ръката й, стисна я и я разтърси. Тялото й се тресеше, обезумелият й поглед блуждаеше в тъмнината. Тя пое дъх на пресекулки и отново изпищя. Франк й зашлеви шамар и Кора изведнъж млъкна.

Лицето й пламна. Изглеждаше шокирана. Очите й останаха разширени, но немигащи. Раменете й се отпуснаха и тя се свлече до стената.

— Не биваше да я удряш толкова силно — едва отрони Вини.

— Това я накара да млъкне, нали? — каза Тод. — Заклевам се, че като нищо щях да я изхвърля през перилата.

Ужасен, професорът лежеше на пода.

Мак потупа с лоста дланта си.

— Е, сега вече знаете какво ще ви се случи, ако се опитате да използвате това срещу нас. Отворете тая врата.

Той постави лоста на пода и се отдалечи заднишком.

Бейлинджър опита да се овладее. Ръцете му трепереха, когато вдигна лоста и го пъхна между вратата и касата. Напрегна се и натисна, полетяха трески.

— Не — простена професорът. — Ние не унищожаваме миналото.

— Само крадете от него — обади се подигравателно Джей Ди.

— Вини, ела да ми помогнеш — каза Франк.

Шокираният мъж се присъедини към него. Хвана лоста и Бейлинджър усети, че и неговите ръце треперят. Двамата натиснаха рязко, отново полетяха трески.

Дървото се счупи, сякаш изтрещя пушка. Ушите на Бейлинджър писнаха. Вратата изведнъж се отвори. Тъмнината ги приканваше да влязат.

— Оставете лоста на пода и отстъпете назад — предупреди ги Тод.

Подчиниха се. Мак взе лоста и го върна в раницата си.

— А сега да намерим трезора — каза Тод.

Бейлинджър и Вини помогнаха на професора да се надигне.

— Кора. — Гласът на Вини звучеше несигурно. — Трябва да тръгваме.

Но тя не помръдна. Лежеше там, както се бе свлякла до стената. Главата й бе клюмнала. Лампата осветяваше коленете й. Гърдите и раменете й се разтърсваха от тихи ридания.

— Аз ще я доведа вътре — каза Мак.

Той я изправи на крака. Прегърна я през кръста, докосвайки гърдите й, и я поведе към отворената врата.

— Не ме докосвай! — Тя се замята в ръцете му.

В този миг Франк извика:

— Подът!

— Какво? — стъписа се Мак.

— Първо трябва да пробваш пода! В някои стаи дъските са прогнили. Тъкмо това се случи и със стълбището!

Мак рязко се отдръпна.

— Вие тримата влезте първи — нареди Джей Ди.

— Ако е изгнило, дебелият старец ще пропадне — каза Тод.

Те се приближиха. Като поддържаше тялото на професора, Бейлинджър вдигна крак над прага и натисна пода. Дъските изглеждаха здрави. Натисна още по-силно, но подът не поддаде.

— Готови ли сме? — попита той.

— Защо не? — с треперещ глас каза Вини. — Както вървят нещата, ако не умрем от едно, ще умрем от друго.