Дейвид Морел
Нарушители (7)

7.

22,00 ч.

В тъмнината грохотът от вълните на плажа отекваше още по-мощно от преди. Сърцето на Бейлинджър биеше учестено. Песъчинки забоцкаха лицето му, щом октомврийският бриз задуха по-силно. Даннн, даннн, като счупена камбана, мятащото се парче ламарина се блъскаше още по-силно в стената на изоставената сграда, намираща се на две преки в северна посока. Този звук опъваше нервите на Бейлинджър, докато той, Кора и Рик оглеждаха пустата околност. Разбит паваж, гъсти бурени. Силуетите на няколко порутени сгради се очертаваха на фона на нощното небе.

Но на преден план се виждаше седеметажната сграда на хотел „Парагон“. В звездната тъма той наистина наподобяваше пирамида на маите. С приближаването на Франк хотелът като че ли растеше с неговите смаляващи се във височина етажи, увенчани с мезонета. На лунната светлина той така много приличаше на сградите в стил арт деко от 20-те години, сякаш Карлайл е бил в състояние да надникне в бъдещето.

Бейлинджър погледна своите спътници.

— Казахте, че тримата сте били в курса по история на професор Конклин в Бъфало. Продължавате ли все така да държите връзка помежду си между отделните експедиции всяка година?

— Не така често както преди — отговори Рик.

— Само по празници и рождени дни. Вини е в Сиракюс, ние сме в Бостън. Доста неща ни пречат — добави Кора.

— Но в онези дни бяхме много близки. По дяволите, та Вини и Кора бяха гаджета! — каза Рик. — Преди да започне нашата сериозна връзка.

— Не беше ли някак неудобно тримата да се мотаете?

— Всъщност не — отвърна Кора. — Ние с Вини никога не сме имали някакви сериозни отношения. Просто се забавлявахме.

— А защо професорът е избрал именно вас тримата? През годините е имал много други студенти, защо се е спрял точно на вас?

— Винаги ми се е струвало, че той просто ни харесваше — отвърна Кора.

Бейлинджър кимна замислено. А може би професорът е харесвал по-специално Кора. Обичал е да я гледа и е поканил тогавашните й приятели, за да не се чувства тя неудобно и за да прикрие интереса си на застаряващ мъж, чиято съпруга е починала.

Франк се напрегна, виждайки как някаква мистериозна фигура изникна от бурените. Тя се надигна рязко и остана полуприведена, сякаш се материализира направо от земята.

Измина един миг, преди да проумее, че това е Вини. Беше изскочил от един тъмен проход в земята.

— Насам! — махна той.

Бейлинджър видя една кръгла дупка, до която имаше капак като на люк. Вини изчезна в нея, Бейлинджър и Кора го последваха, спускайки се по метална стълба, закрепена с болтове към бетонна стена.

Дрънченето на ламарината в жилищната сграда вече се дочуваше по-слабо. Въздухът стана по-хладен, лъхна мирис на влага и плесен. Ботушите на Бейлинджър тропнаха върху бетона, когато той стигна дъното.

Мракът се сгъсти. Чу се метално стъргане, когато Рик слезе по стълбата и върна капака на мястото му. Това, че бе в състояние да го направи, показваше колко е силен. Най-накрая ги обгърна непрогледна тъмнина и дрънченето на ламарината отвън заглъхна.

Бейлинджър чуваше собственото си дишане. Като че ли не му достигаше въздух и мракът сякаш притискаше лицето му. Макар че в тунела бе студено, той се потеше. Поотпусна се едва когато блесна светлинката на една предпазна каска. Под нея се открои лицето на професора, а ръбът на шлема хвърляше сянка върху увисналите му бузи. След миг светна и миньорската лампа на каската на Вини.

След това Бейлинджър чу как Рик стигна дъното, чу и звука от отварянето на раниците, когато Рик и Кора извадиха своите каски. Франк направи същото и се почувства доста неудобно под тежестта на каската си.

Всички се разпръснаха, стараейки се да не се струпват на едно място. Същевременно Бейлинджър усещаше, че им се иска да останат близко един до друг. Петте светлинки на главите им подскачаха и се стрелкаха, отразявайки се в локвите, докато те изучаваха вътрешността на тунела.

— Градът така жадува за обновление — каза Конклин, — та трябваше само да намекна, че съм строителен предприемач, за да ми дадат картите на отводнителните канали и тунелите. Чиновникът дори ми направи фотокопия.

— И това води до хотела? — попита Вини.

— Като заобиколиш малко. Карлайл бил много прозорлив и знаел, че хотелската електрическа инсталация непременно ще има нужда от модернизиране. За да избегне периодичното разкопаване и да има достъп до входящите кабели, наредил да построят тези тунели. А за да предпази жиците от гризачи, ги вкарал в тези тръби. Тунелите действат също и като дренажна система. При лошо време районът около плажа се заблатява. За да избегне това, Карлайл заровил дренажни плочки под земята около хотела. Дъждът и снегът се просмукват в тунелите и се изтичат под плажната пътека. Затова тук долу има локви. Дренажната система е една от причините хотелът да просъществува повече от век, докато основите на други сгради са поддали.

Всички извадиха от раниците си широки колани, на които имаше халки, клипсове и торбички. Това напомни на Бейлинджър за универсалните колани на електротехниците и дърводелците, на полицаите и военните. Радиотелефони, фенерчета, фотоапарати и други принадлежности веднага бяха прикачени към тях. Бейлинджър направи същото, като разпредели тежестта около кръста си. След това всички си сложиха работни ръкавици.

— Носим специални миньорски лампи, предназначени за пещерняци — рече професорът на Франк. — Могат да работят и с халогенни, и със светодиодни крушки, в зависимост от това от колко светлина имаш нужда. Батериите ще изкарат до двеста и осемдесет часа, преди да се наложи да ги смениш. Ето това е нещо, за което няма нужда да се притесняваме. Но има и друго — проверка на сигурността — обърна се той към групата.

Вини, Кора и Рик извадиха малки електронни устройства от раниците си. Бейлинджър се сети, че ги беше видял малко по-рано върху леглото и не бе успял да ги идентифицира. Неговите спътници натиснаха бутоните и започнаха да наблюдават циферблатите.

— Нормално — отчете Кора.

— Проверяваме за наличие на въглероден окис, въглероден двуокис и метан — обясни Рик на Бейлинджър. — Всички те нямат мирис. Отчита съвсем слабо присъствие на метан, почти недоловимо.

— Въпреки това — рече професорът, — ако усетите леко замайване, гадене, главоболие или липса на координация, веднага ми кажете. Не чакайте, докато решите, че сте в беда. Когато симптомите станат сериозни, може да сме навлезли прекалено навътре в тунела, за да напуснем. Ще трябва често да поглеждаме измервателните уреди.