Дейвид Морел
Нарушители (57)

60.

„Вдигам шум“ — помисли си Франк. Дали Рони щеше да го чуе?

Той изостави въжето и извади пистолета си. Но като взе на прицел обагрения в зелено балкон, чу силен тътен във вътрешността на хотела. Сградата се тресеше от бурята. Шумът от сриналата се стая беше просто част от по-голямата шумотевица. Рони нямаше да заподозре нищо.

Бейлинджър огледа хотела отвътре. Дъждът, стелещ се през счупения тавански прозорец, образуваше завеса. Въпреки това отсрещният балкон се виждаше. От стената на петия етаж излизаха пламъци, а от шестия се носеше дим.

Аманда. Вини.

Франк тръгна надолу по коридора, водещ към аварийната стълба. Шумът на бурята заглушаваше този от стъпките му, докато се изкачваше. На петия етаж пропълзя до балкона, надявайки се да зърне Рони отгоре.

Но нямаше и следа от него.

Корените на дървото, което бе прорасло през пода, се поклащаха над главата му. Преди няколко часа то му се беше видяло странно. Сега, в сравнение с всичко, което се беше случило, му изглеждаше нормално.

Бейлинджър се върна при аварийната стълба и започна да се изкачва по-нагоре. Вратата беше отворена. Изостави стълбите и тръгна бавно по къс коридор. Отсреща рухналият балкон изглеждаше пуст. Пламъците скоро щяха да стигнат до мезонета. Въпреки че нямаше никакво време, той си наложи да върви бавно, да внимава. Като стигна до края на коридора, погледна към балкона. Все още нямаше никаква следа от Рони. Освен вратата на апартамента на Даната, всички останали бяха отворени. Рони можеше да е във всяка от тези стаи, ослушвайки се за звуци, идващи отгоре.

От една врата пред него излизаше пушек. Рони палеше нов пожар.

Някаква фигура излезе заднишком от стаята и Бейлинджър стегна пръста си около спусъка. Висок мъж, облечен с костюм и носещ очила за нощно виждане, държеше ловна пушка. Рони! Ярост обзе Франк, като си спомни за безплодния си разговор с този човек преди две години. „И тогава я видяхте за последен път?“ „Да. Когато си тръгна от моя офис по обяд“. Но сега чудовището изглеждаше някак по-различно, не беше така кльощаво, както на монитора в стаята за наблюдение.

Когато Рони се обърна към него, Бейлинджър стреля два пъти и го улучи в гърдите. Изстрелите прозвучаха едновременно с тътена на една гръмотевица. Рони отскочи назад. Преди Бейлинджър да успее да стреля трети път, Рони се блъсна заднишком в дървото. Чу се проскърцване, онази част от балкона, която бе отслабена от корените, се срина. Размахвайки ръце сред чупещите се клони, Рони заедно с дървото пропадна през дупката.

Франк изведнъж проумя защо Рони не изглеждаше слабоват като на мониторите. Той носеше бронирана жилетка.

Бейлинджър се прицели надолу през дупката, решен да го улучи в главата, но зърна само ръката на Рони, докато той шеметно пропадаше. Оставаха му още три патрона, не можеше да рискува да ги изхаби. Знаеше, че докато се спуснеше надолу по аварийната стълба до петия етаж, Рони щеше да е изчезнал — имаше прекалено много стаи, аварийни стълби и тайни врати.

Без да се замисли, Бейлинджър скочи през дупката и се приземи на балкона долу. След като не беше се срутил при падането на Рони, той смяташе, че ще удържи и него. В последния момент сгъна коленете си, за да смекчи удара, сви се на кълбо и се търкулна, както го бяха обучавали. Като избегна дървото, той клекна и потърси мишена. Но несигурната опора под краката му го изплаши — балконът се клатеше.

Пет врати по-надолу видя Рони, който се прицелваше с ловната си пушка. Балконът се залюля и събори Бейлинджър на колене, но и Рони също загуби равновесие. Ловната пушка изтрещя и сачмите изсвистяха над главата на Бейлинджър.

Преди Рони да успее да вкара още един патрон в гнездото, Франк се хвърли върху него. Двамата с трясък се сгромолясаха на пода, а Бейлинджър мигновено усети как стомахът му се сви, защото под тежестта на двамата балконът пропадна.

Една част се наклони и се срина на по-долния етаж. Мъжете се търкулнаха по наклона един върху друг и паднаха долу. От удара балконът се разклати.

Рони напипа гърлото на Бейлинджър. Той си спомни как Аманда непрекъснато повтаряше колко е силен. Ръцете му несъмнено бяха много силни. А и чудовището имаше опит, беше удушил толкова жени.

Балконът се затресе. На Франк му се виеше свят. Обагрената в зелено гледка наоколо придоби сива окраска — той се задушаваше. Опита се да стреля, но имаше възможност единствено да се цели в гърдите на Рони, в бронираната му жилетка.

Бейлинджър натисна спусъка. Макар че жилетката спря куршума, не можа да смекчи удара. Рони падна назад. Бейлинджър се хвърли към здравия под на един коридор. Само след миг останалата част от горния балкон рухна. Рони изрева сред отломките. Падайки, балконът повлече и останалите и всички балкони се изсипаха с трясък във фоайето.

Стъпил на здравия под в коридора, Бейлинджър гледаше развалините долу. Вдигна се прах, който веднага изчезна под водата, изливаща се от отворения тавански прозорец.

Бейлинджър пъхна пистолета си в кобура и хукна към аварийната стълба. Един етаж, още един… Кашляйки от дима, той изскочи на шестия етаж и се опита да реши как да стигне до мезонета. Вратата на апартамента на Даната беше барикадирана. Имаше ли тайни врати в някоя от другите стаи? През тях ли влизаше Рони в стълбищните шахти, за да залага капани?

Той побърза да влезе в стая, намираща се далече от пожара. Едно бюро привлече вниманието му. Би било лесно да се скрие врата зад него. Избута бюрото, но видя само здрава стена. Извади лоста от раницата си и я удари. Удряше отново и отново, яростта му растеше, отчаянието го караше да вие. Дупката стана по-голяма и разкри отвор между две греди — таен коридор. Той блъскаше с всички сили с лоста, разширявайки отвора. Още един яростен удар и вече можеше да се промуши през него.

Бейлинджър сложи лоста в раницата и навлезе в коридора. Изведнъж видя люлеещото се спираловидно стълбище, чиито подпори бяха изтръгнати от стената. „Господи, аз се намирам в трапезарията под мезонета. Аманда, Вини и аз се опитахме да слезем по тези стълби. Те почти няма на какво да се държат“ — помисли си Франк.

Стъпи на тях. Те се разклатиха. Тръгна внимателно нагоре, стараейки се да се движи леко, но стълбището отново се разклати. Изкачи се още малко, вкопчвайки се във витите перила. Все едно че се беше качил на подхвърляна от вълните платноходка. Останал без въздух, той стигна до капака и почука. Два пъти. Три пъти. Веднъж — според паролата.

Капакът се отвори, Аманда го погледна с облекчение.

Бейлинджър пропълзя вътре. Отблъсна се с крака от стълбите и в този миг те се сринаха.

Мезонетът се изпълваше с пушек. Докато бързаха към кухнята, където беше Вини, Аманда каза:

— Страхувах се, че ще трябва да отворя капака на прозореца и да излезем с Вини отвън. Така поне щяхме да можем да дишаме, дори и да измръзнем.

— Помогни ми да го пренеса в спалнята. Ще го свалим долу, в апартамента на Даната.

— Какво стана с Рони?

— Не знам. Може би е мъртъв. Надявам се, но не съм сигурен.

Повлякоха Вини към спалнята, като вече не ги интересуваше дали вдигат шум.

Оставиха го на пода. След това Аманда отключи и вдигна капака. „Имам само два патрона — помисли си Бейлинджър. — Не мога да си позволя да ги изхабя“. Но виждаше единствено обагрения в зелено пушек наоколо.

Веднага щом излязоха на стълбището, той се поколеба.

— Почакай малко.

Изкачи се едно стъпало нагоре и грабна блокчето пластичен експлозив, което бе оставил настрана, когато обезвреждаше бомбата.

— Какво би могъл да направиш с това? — попита го Аманда. — Нали каза, че без детонатора не върши работа?

Без да й отговори, той натъпка експлозива в раницата си. Слезе под капака, пое Вини и го занесе на гръб до всекидневната на Даната. Отново го положи на пода. С големи усилия Бейлинджър и Аманда преместиха тежките маси и столове, с които бе подпряна вратата, и я отвориха.

От другата страна на вътрешността на хотела излизаха пламъци.

— Толкова дълго бях на тъмно, че бях готов да дам всичко, за да мога да виждам — промълви Вини. — Но сега ми се иска да не виждам нищо.

— Помогни ми да го кача на гърба си — каза Франк на Аманда. — Вини, хвани се за каишите на раницата.

Те си проправиха път през коридора и стигнаха до входа на аварийната стълба. Бейлинджър отново се прицели. Приведен под тежестта на Вини, той се спусна надолу. Вървеше бързо, без да губи равновесие. Пети етаж, четвърти, трети…

— Чувам шуртене на вода — каза Аманда.

— Има толкова много дупки по покрива. Мястото се наводнява — отвърна й Франк.

Втори етаж, първи.

Газеха до колене в ледената вода. Отвориха една врата и видяха хаоса във фоайето. Сега Бейлинджър разбра защо струпаните мебели се заклещваха около колоните и вратите. Водата с невероятна сила се стичаше като водопад от горните етажи, грохотът бе зашеметяващ. Помиташе всеки предмет по пътя си.