Дейвид Морел
Нарушители (22)

23.

Професорът се вцепени.

— Усещам… — Той тежко изпъшка. — Стълбите се движат.

Колебливо направи още една стъпка нагоре.

— Не мърдай! — Бейлинджър наблюдаваше как стълбището заплашително започва да се клати.

— Имам чувството, че съм в лодка — опита да се пошегува Конклин.

Стълбището се залюля по-силно и изпука.

— Опитай се да уловиш ръката ми. — Рик стъпи здраво на най-горната площадка и протегна ръка надолу. — Кора, Вини! — Гласът му прозвуча твърдо. — Хванете ме, за да не се смъкна и аз!

— Ако вдигна ръце — рече Конклин, — центърът на тежестта ми ще се измести и…

Сякаш предвиждайки следващите му думи, стълбището отново пропука и се залюля.

Рик протегна ръка, накланяйки се опасно напред.

— По дяволите, не мога повече!

Вини хвана още по-здраво Рик.

— Дори да протегна ръка, не съм достатъчно наблизо до теб — с треперещ глас каза Конклин.

— Не можем просто така да го оставим… — Кора стискаше Рик с всички сили.

— Въжето! — извика Франк. — У кого е въжето?

— У мен — каза Вини.

Бейлинджър отвори ципа на раницата му и измъкна въжето. Беше вързано под формата на осмица. Беше тънко, направено от преплетени найлонови нишки в синьо, като за алпинисти.

Той припряно направи клуп в единия край и стегна плъзгащ се възел. Пристъпи до Рик, а миньорската му лампа освети уплашеното лице на професора.

— Сега ще ти хвърля примка — каза Бейлинджър.

Зад очилата зениците на Конклин изглеждаха разширени от страх.

— Вдигни ръцете си и ги прокарай през клупа — нареди му Франк. — Намести въжето под мишниците си.

Стълбището пак изпука и професорът ужасено се отдръпна.

— После затегни плъзгащия се възел, закрепи го колкото се може по-здраво около гърдите си.

Не последва никаква реакция.

— Професоре? — разтревожено извика Бейлинджър.

Стълбището се залюля.

Без да чака повече, Франк завъртя въжето над главата си и го метна към Конклин. То мина покрай едрите му рамене и падна долу. Бейлинджър отново завъртя въжето, метна го и усети как сърцето му заби учестено, когато клупът мина през главата на професора и се закачи на раменете му.

— Пъхни си ръцете в него!

Конклин изпълни заповедта му като хипнотизиран.

— Затегни плъзгащия се възел!

Макар че едва успяваше да контролира движенията си, професорът се подчини.

— Рик, Кора, Вини, грабвайте въжето! Трябва да го закрепим здраво!

— Вържете го за тази колона на перилата! — каза Рик.

— Може да не издържи. Омотайте го около всеки от вас! — извика Бейлинджър. — Облегнете се назад, дръжте се! Ще усетите страхотно дръпване! — Той здраво закрепи въжето около гърдите си и като застана в стабилна позиция, напрегна всичките си сили. — Професоре, опитай да се изкачиш!

Но Конклин не смееше да помръдне, едва пазейки равновесие върху клатещите се стълби.

— Хайде, може би ще издържат!

Професорът се престраши и направи крачка нагоре.

Стълбището се срина.