Луиз Бегшоу
Блясък (8)

Шеста глава

Утрото в деня на партито настъпи ясно и слънчево.

Из целия град момичетата се приготвяха. Половината — по-щастливата половина — от академията на госпожица Милтън; дъщери на звезди от киното, шефове на студия и други важни особи; някои модели и актриси и съпруги на известни спортисти.

Всички, които изобщо имаха някаква репутация в обществото.

Мелиса Смит не бе в списъка на поканените. Нито пък половината й приятелки.

Седяха в просторната гардеробна на Джули Менърс и я гледаха как се опитва да избере измежду осем различни тоалета. Изгаряха от завист. Защо не можеше и те да идат на бала? Къде беше феята кръстница, когато имаха нужда от нея?

„Брат Пак“ щяха да са там! А може би и някой от „Гънс енд Роузис“. За бога!

— Какво мислите за синята? — Джули повдигна електриково синя мини рокличка, която не бе много по-дълга от тениска с повече претенции. — Или пък бялата? — Силно прилепнала по тялото и на практика прозрачна.

— И двете изглеждат страхотно. — Уличница, помисли си Мелиса. Това, че излизаха заедно, не означаваше, че трябва да харесва Джули.

— Не знам защо изобщо ще ходиш — сприхаво се обади Суон Коен. — Ще бъде ужасна скука. Никой от нас няма да е там.

— О, искам само да видя колко нелепо ще е всичко, за да мога да ви разкажа после — излъга Джули и им се усмихна сладко.

Да го пропусне! Партито на годината! Как ли пък не. Сали Ласитър бе истинска кучка, както и двете й тъпи приятелки, но ако не си бил на това парти, все едно си мъртъв в този град.

Всички в стаята го знаеха.

— Джейн Морган изглежда секси сега — мрачно отбеляза Суон.

Джули се намръщи.

— Просто изглежда приемливо.

— А Хелън Яна…

— Онази нещастница с чалмата само се мъкне навсякъде със Сали. Не струва и пет пари. Не мисля, че Роб Лоу ще покани точно нея на танц — презрително каза Джули. — Ако целта е била да покаже пред хората онези двете, значи Сали напразно е похарчила доста от доларите на татко си.

— Не бъди толкова високомерна, всички знаем, че ти се наложи да пълзиш, за да получиш поканата — сопна се Мелиса.

— Миличка — кисело отвърна Джули. — Аз не пълзя. Мисля, че ще бъде забавно да покажем на света, че ние сме истинските звезди на партито на Сали. Когато всички готини момчета поискат именно нашите телефонни номера, Сали ще се почувства ужасно глупаво. Ясно ли е?

— О, да — нацупено измърмори Мелиса. „Ние“ и „нашите“ включваха Ема Лайтфут и Каролин Ноукс от тяхната компания, но не и нея, Суон или Патси. През последните две седмици непрекъснато се бяха карали. — Ясно ми е.

Нямаше да подари на Джули онзи готин нов телефон с допълнителна слушалка и микрофон за говорене със свободни ръце, който мислеше да й вземе за рождения ден. Вече не!

— Ще кажа на Ема да направи няколко снимки, за да ви покаже — опита се да ги утеши Джули. Вдигна в ръка зелена копринена рокля с неприлично дълбоко деколте. — Какво ще кажете за тази! Направо ще отвлече вниманието от Сали и нейните дружки, нали?

— Все едно.

— Може би.

Другите момичета бяха погълнати от омразата си и се разкъсваха между желанието партито на Сали да се провали и копнежа някой да натрие носа на Джули.

— Стискайте палци да стане точно така — предупреди ги Джули, сякаш прочела мислите им. — Защото сме приятелки. Нима искате онази а-раб-ка и тъпата англичанка да ви се присмиват в понеделник?

Всички поклатиха глави. Не, по дяволите! В крайна сметка, Сали владееше положението. Тя не бе им дала покани само за да наложи собствената си групичка от трима.

Не харесваха особено Джули, но още повече мразеха онези.

— Избери бялата — обади се Мелиса от името на всички. — Супер секси е.

Надяваше се Хелън и Джейн изобщо да не бъдат забелязани от момчетата! Нека партито да се провали. После в училище щяха да им покажат кои са истинските звезди!

* * *

„Грийн Гейбълс“ пламтеше.

Хелън изтича развълнувана до прозорците в спалнята на Сали. Към нея имаше прилежаща гардеробна, която бе по-голяма от салона в дома на Хелън, имаше собствена баня с джакузи и душ-кабина с хидромасажен панел, отделна стая за преобличане и дори малка кухничка!

Уха. Хелън се зачуди какво ли е да имаш толкова много пари. Баща й бе заможен, богат бизнесмен от средната класа, но в сравнение със Сали бяха истински просяци.

Искаше да постигне такъв успех.

— Виж това! — Още една ракета се извиси в небето и избухна, а огненият дъжд от звезди и пламтящи комети се спусна над главите на смаяната тълпа. Разнесоха се възбудени викове. — Хайде, Сал! Трябва вече да слизаме!

Партито се вихреше — именно това бе точната дума — вече цели два часа. Мона често надничаше при тях, за да докладва, че е пристигнала някоя филмова звезда или прочут супер модел.

— Да, хайде да вървим. — Джейн се изненадваше от собственото си нетърпение. Облечена в роклята, която Сали й бе избрала, грижливо гримирана от професионален стилист, леко напръскана с малко розова вода, тя изглеждаше невероятно хубава и го знаеше.

— Искаме да запомнят появяването ни. — Сали се подсмихна самодоволно. — Това е нашият миг, дами. Няма да го провалим.

— Ооо, моля те — обади се Хелън. Не искаше да изпуска фойерверките!

— Още пет минути. Мама сега подготвя публиката ни. — Абсолютно уверена в себе си, Сали бе в стихията си. — Ще видите.

* * *

— По дяволите. — Джули Менърс кипеше от гняв. В момента се въртеше на дансинга, но без особен ефект. Роб Лоу беше тук, но дори не бе погледнал към нея.

— Онзи колежанин от Бевърли Хилс те заглеждаше — опита се да помогне Ема.

— Майната му! — Джули отметна бретона от очите си. Много важно! Сигурно беше син на някой зъболекар…

Беше разочарована.

Всички момичета от училище следяха зорко нея и Ема. Това беше битка за превъзходство. Партито беше изключително, смайващо готино, така че сега оставаше само да се види коя е по-хубава. Тези три момичета непрекъснато бяха обсъждани в училището години наред. Как така смееха да дружат само трите? Бяха особнячки, но Сали Ласитър бе техният закрилник. Джули не искаше да повярва, че Хелън и Джейн Морган могат сами да успеят да впечатлят останалите.

Изведнъж я връхлетя огромна вълна от силна омраза, ненавистта на тиранин, който подозира, че съвсем скоро ще види как жертвите му го надвиват.

Музиката внезапно спря и Джули застина насред движението си. Ема се ухили и тя я изгледа намръщено.

— Дами и господа — разнесе се по уредбата гласът на истинския английски иконом на семейство Ласитър. — Моля, посрещнете рожденичката Сали Ласитър и двете й най-добри приятелки — госпожица Джейн Морган и госпожица Хелън Яна!

Бляскавата тълпа се скупчи около дансинга, настръхнала в очакване. Всички бяха приковали погледи в горната част на стълбите.

Джули Менърс усети как я обзема лошо предчувствие.

И ето, че се появиха. На върха на стълбището.

— О… боже… мой! — възкликна Ема. — О, боже мой!

Последва всеобща въздишка на смайване.

Сали — в средата, с дълга руса коса, с главозамайващо тяло и съблазнителни извивки, в блестящата си златна рокля с деколте с нежни къдрички и вид на гръцката богиня Афродита — кралицата на любовта.

Хелън Яна — с развети поли, изящна като статуетка, с грим, който подчертаваше естествената й красота, и диамантена коронка в косата. Арабското й лице бе безупречно спокойно и уверено. Тя държеше лявата й ръка. Златни пантофки проблясваха на краката й.

От дясната й страна бе Джейн — без очила, със светла и разкошна коса, високи скули, изпъкващи върху сияещото й лице, вероятно най-красивата от всички. Грозното патенце се бе превърнало в лебед, не без допълнителната помощ на съвсем истинския шок.

Тълпата за миг замръзна. Позеленяла от завист, Джули се озърна наоколо. Видя как мъжките очи се присвиват с интерес и възхищение, а момичетата от училището ги зяпаха, сякаш бяха някакви звезди.

После избухнаха аплодисменти и одобрителни викове.

Оркестърът подхвана „Честит рожден ден“ и трите момичета тръгнаха надолу по стълбата, хванати за ръце. Три истински кукли. Три най-добри приятелки. Непобедими. Перфектни.

Блеснаха светкавици, докато официалните фотографи на събитието увековечаваха момента. Джули си представи как ще изглежда снимката — великолепно въплъщение на младост и красота, каквато нито тя, нито някоя от приятелките й биха могли да постигнат.

Само миг преди доброжелателите — и момчетата — да заобиколят плътно бляскавото трио, Джули видя как Сали Ласитър оглежда тълпата, докато накрая я зърна.

Рожденичката й намигна дръзко и тържествуващо.

Мразя я — каза си Джули. Трябва да я унищожа!

Но какво би могла да стори?

Тези три момичета — те бяха недосегаеми!

Видя как онзи нов секси актьор, звездата от филма за серийния убиец с многото „Оскари“, се приближава към Джейн Морган и кани тъкмо нея на танц!

Това бе просто, непоносимо.

Джули се обърна към Ема.

— Тръгвам си — каза тя.

Но Ема я нямаше. Опитваше се да си пробие път в тълпата и викаше, за да й обърнат внимание.

— Хелън! Хей, Хелън! — чу я да вика Джули. — Страхотна рокля. На кой дизайнер е?

В града се бяха появили две нови звезди. Побесняла, Джули хукна към гардеробната.

— Искам си чантата! — викна тя. — Моментално!

Беше време да се маха. Кипяща от гняв, тя потъна в унижението от провала си. Да вървят всички по дяволите. Нямаше ли нещо да се обърка най-сетне за тези кучки? Е, когато това станеше, Джули Менърс щеше да бъде насреща.

Нямаше и представа колко скоро щеше да се окаже това.

* * *

— Е, как мина?

Бащата на Хелън й помогна да се качи в колата. Трябваше да признае, че изглежда прелестно — скромно облечена, но в същото време невероятно красива. Беше щастлив — младият Ахмед щеше да бъде много доволен младоженец.

— Беше изключително забавно. — Хелън въздъхна с удовлетворение. В целия й млад живот не бе имало подобна вечер.

Какъв спектакъл — направо вълшебен. Разходки с камила и безплатен маникюр, прекрасна храна и тайни глътки от скритите бирени буренца (не че тя се бе възползвала), гадатели и фойерверки! Безкрайни забавления.

А в добавка — вниманието към нея. Всички момичета бяха харесали страшно много роклята й и тя се бе почувствала прелестна — не различна, а просто център на внимание. Силната приятелска подкрепа на Сали и Джейн я бе издигнала високо. А когато младите мъже я бяха канили на танц и бяха питали за телефонния й номер — е, не бе длъжна да се съгласява, естествено — това също бе хубаво.

— Отлично. Имам ти доверие — напомни й той.

— Знам, баба̀. — Хелън го прегърна успокоително. — Всичко е наред.

— Утре сутрин ще дойде Ахмед.

Тя въздъхна, но сделката си бе сделка.

— Ще бъда там. Ще съм мила с него, обещавам.

— Добро момиче. — Бащата нежно целуна уморената си дъщеря по челото и си напомни, че върши всичко само за нейно добро.

* * *

Когато Джейн се събуди, слънцето струеше през прозорците на спалнята й. Великолепен зимен ден в Лос Анджелис — слънчев, но не прекалено горещ. Вълните на океана се разбиваха върху частния им плаж в Малибу и докато Джейн се въртеше в леглото, до нея достигна ароматът на бекон и домати, които Консуела пържеше в тигана. Къщата под наем, която посолството осигуряваше за дъщерята на посланика, бе малка, но спретната, на висока скала, с изглед към океана, големи прозорци, модерни дизайнерски мебели и, естествено, постоянно живееща икономка — детегледачка.

Джейн прокара пръсти през рошавата си коса и се усмихна.

За пръв път от много време — може би за пръв път изобщо, се събуждаше щастлива.

Миналата нощ бе наистина приказка. Бяха я поканили на танц поне трима филмови актьори, една звезда от телевизионен сериал и една рок звезда, а безброй красиви момчета бяха пожелали да им даде номера си. А момичетата се бяха скупчили около нея, отрупваха я с комплименти и се взираха невярващо в косата й — уха, чувстваше се фантастично!

Възхищение към красотата й. Свитата Джейн никога не беше го усещала. Сега изпитваше огромна благодарност към Сали. Никога повече нямаше да подценява това. Може и да го наричаха повърхностно — като заклет книжен червей Джейн определено го бе наричала така — но когато си красив, всичко е по-различно. Чувстваше се уверена, женствена, сякаш липсващото парче от пъзела на живота й най-сетне бе намерено. Вероятно никога нямаше да има дръзкото излъчване на звезда като Сали, но Джейн Морган се чувстваше добре в кожата си.

Смъкна стройните си крака от леглото и отиде до огледалото. Джейн спеше с обикновена тъмносиня пижама. Но дори и без грима, красотата й си бе там — страхотната коса, разрошена от съня; симпатичното й лице, без очилата; малко спирала, останала по миглите й след небрежното измиване на лицето предната вечер.

Джейн Морган бе на шестнайсет, безгрижна и необвързана.

Това щеше да се окаже последният ден в живота й, в който можеше да се чувства така.

Запъти се към банята и тъкмо миеше косата си, наслаждавайки се на силните струи на душа, когато Консуела потропа силно на вратата.

— Госпожице Морган, телефон — за вас.

— Приеми съобщението — извика в отговор Джейн. — Ще се обадя после.

— Те казват е важно. Е Вашингтон.

— Ще се облека и тогава ще се обадя — сопна се Джейн. По дяволите! Не можеше ли поне да си сложи някакви дрехи.

И все пак, не беше в стила на баща й да звъни и да настоява да говори с него. Тя с неохота забърза под душа, отми трескаво балсама от косата си и излезе от банята. Подсуши се бързо и избра черни джинси и тениска, после отиде да потърси Консуела.

Детегледачката й сложи пред нея чиния с храна.

— Заповядайте.

— Грасиас. — Джейн винаги се стараеше да е любезна. — Кой е номерът?

Консуела й подаде листче с номера и Джейн го набра.

— Британското посолство.

— Обажда се Джейн Морган — уверено се представи тя. — Мисля, че баща ми е звънял.

От другата страна настана продължителна пауза.

— Изчакайте, моля, госпожице Морган.

Чуха се няколко пиукания и Джейн бе прехвърлена да говори със Сирил — сър Сирил Кларк, старши аташе на баща й.

— Джейн? — обади се той.

Мигновено разбра от тона му. Беше станало нещо — нещо много лошо. Джейн автоматично побутна чинията с бекон и домати далеч от себе си, недокосната.

— Сирил, аз съм. — В гласа й звучеше тревога. — Какво има? Нека да говоря с баща си, моля.

Отново тежко мълчание.

— Слушай сега, Джейн — започна той бавно и стомахът й се сви на топка. — Трябва да бъдеш много смела.

* * *

— А това е дъщеря ми Хелън.

Баба̀ говореше на арабски. Хелън го бе позабравила и се срамуваше от това. След партито бе прекалено развълнувана, за да спи спокойно. Тази сутрин се чувстваше замаяна от изтощение, но все пак бе станала, за да спази своята част от сделката. Дори бе облякла дълга традиционна роба, ал тоуб, за да угоди на родителите си, вместо обичайните си джинси и тениска с копчета от „Гап“.

— Ва-ес салаам — любезно поздрави тя.

Той кимна в отговор и каза нещо прекалено бързо, за да го разбере и Хелън. Ахмед бе млад човек, висок и с доста приятно, съвсем обикновено лице. Изглеждаше почти толкова ентусиазиран от цялата история, колкото и Хелън. Тя му се усмихна — сигурно и той се стараеше да угоди на родителите си. Щяха заедно да минат през това.

— Бащата на Ахмед също е в града. Ще дойде тук следобед за церемонията.

— Каква церемония по-точно? — объркано попита Хелън.

— Церемонията за приятелство. — Али говореше на английски и Ахмед го погледна неразбиращо. — Традиционна за Египет. Ще присъстваш на нея, нали Хелън?

— Разбира се. — Тя кимна. Така бе справедливо — те й бяха позволили да иде на партито, което бе най-прекрасната вечер в живота й. Най-малкото можеше да прояви разбиране. — Ще се радвам да се запозная с баща ти — добави тя неуверено, обръщайки се към Ахмед.

— Благодаря. — Той добави: — Много съм щастлив.

Не изглеждаше да е така.

— Имам и изненада за теб — обади се Али. — Тази вечер заминаваме на семейно пътешествие до Кайро. Майка ти ще гостува на братовчедите си. След това ще идем в Аман.

— Наистина ли? — очарована възкликна Хелън. Отново в Йордания? От години не бе виждала родното си място. Спомни си за приятелките си Фатима, Лала, малката Рахма, зачуди се колко ли са пораснали. — Сериозно ли говориш?

Баба се пресегна към полицата над камината и потупа плика, който лежеше отгоре.

— Взел съм билети и паспорти — каза той. — Знаеш ли, Хелън, най-важното в живота е да останеш близък до корените си.

— Напълно съм съгласна — каза тя. Дали това означаваше, че ще се откаже от уискито?

Но не го каза на глас. Беше хубав миг — не искаше да го разваля.

Всичко й се струваше малко като в мъгла, леко объркващо, а и бе много уморена. Много й хареса обаче идеята да се върне отново в Йордания и ако това означаваше да бъде мила и любезна с този по-възрастен далечен неин братовчед още известно време, спокойно можеше да го понесе. Освен това кой не би искал да види Кайро? Бе отишла на страхотното парти в Лос Анджелис със Сали и Джейн и една кратка ваканция, през която да се сближи отново със семейството си, би била отлична идея точно сега.

— Би ли ме извинил? — обърна се тя към Ахмед. — Искам да ида да видя приятелката си Сали. Да й благодаря за страхотното парти. Ще се върна следобед, за церемонията.

— Не по-късно от пладне, майка ти е приготвила специална рокля, която да облечеш — каза й Али.

Хелън го целуна по бузата.

— Обещавам.