Луиз Бегшоу
Блясък (44)

Четиридесет и втора глава

Джейн се огледа внимателно в огледалото. Да, изглеждаше добре. Поне бе отпочинала и освежена. Сигурно стана по-добре, че не можа да си уреди среща с Крейг предния ден. Самолетът му, заседнал на затворено заради буря летище в Скандинавия, я бе спасил от самата нея.

Предния ден, след безсънна нощ и с разбито сърце, щеше да изглежда измъчена и никакъв фон дьо тен не би й помогнал. Торбичките под очите й бяха с размера на новата чанта „Кели“ на „Ерме“. Кръговете под тях бяха толкова тъмни, че и звезда би потънала в тях, каза си Джейн. Като черни дупки.

Искаше да изглежда добре за всяка среща с Крейг.

Но за раздялата с него трябваше да изглежда перфектно.

Включи телевизора. Беше неделно утро и нямаше смисъл да бърза към апартамента му, преди да е сварила сутрешното си кафе.

— Благодаря ти, Джон. В „Добър ден, Америка“ ще следим информацията за времето на всеки половин час. А сега, нещо по-весело. — Водещата се обърна към събеседника си на диванчето, отметна кестенявата си къса коса и му се усмихна бляскаво. — Чу ли за това, Кен?

— За кое, Моли?

— Америка си има нова принцеса! — Джейн зяпна, когато на екрана се появиха кадри с разкошна шатра в пустинята. Имаше униформени войници и дами в бални рокли, а в средата, седнала на трон, по дяволите, редом с красив мъж, облечен в бяло, и с истинска корона на главата беше Хайя.

— Това е Хайя ал Яна, по-добре позната на американските жени като една от трите стилни дами, които ръководят веригата от супермагазини „Блясък“. А сега тя е Нейно Кралско Височество, принцеса Хайя от Гада! Принцеса Хайя е израснала в Лос Анджелис и е дъщеря на местен търговец на автомобили.

— Ами да, „Блясък“ по име, „Блясък“ по характер, предполагам — отбеляза мъжът на диванчето и се обърна към камерата с широка усмивка.

— Сали Ласитър, любимката на Америка, най-търсеният дизайнер и на двата бряга, която е основател на веригата заедно с принцесата, присъстваше на сватбата заедно с годеника си, суперзвездата Крис Нелсън.

На екрана се появи снимка в цял ръст на Сали и Крис, седнали един до друг и хванати за ръце.

— Това определено е кралската сватба на годината. Две невероятни двойки. Предполагам, че това ще привлече още повече клиенти към вратите на „Блясък“.

Джейн зачака да споменат и нейното име.

— А сега отиваме при Ричард за новините от града. Рич? Какво ще ни кажеш?

Огорчена, Джейн насочи дистанционното към телевизора. Трябваше да изключи проклетия екран. Не беше така само в Щатите, а навсякъде. Когато си част от двойка, бляскава двойка, тогава се радваш на внимание, заслужаваш доверие.

Тя, Джейн, не бе толкова красива, колкото приятелките си. Нямаше корона на принцеса, нито зашеметяваща фигура. И не си играеше с дизайн на рокли или да избира красиви вещи за продажба. Нейна отговорност бе сериозният бизнес. Именно в нейната глава се бе родила идеята за този магазин. Беше намерила финансиране лично тя. И както се оказа, е цената на сърцето си.

Кой бе намерил локации за двайсет нови магазина? Кой бе ръководил корпорацията във всяко отношение — от назначаването на персонала до фактурите? Кой бе купил рекламното пространство, в което се появяваше красивото лице на Сали Ласитър, както и хилядите билбордове из цяла Америка?

Джейн Морган. На практика главен изпълнителен директор на компанията, но по документи тя все пак делеше тази титла. Беше мултимилионерка, но делеше богатството си с две приятелки, които се бяха издигнали върху раменете й.

А Хайя я бе отрязала, когато стана дума за дяловете й.

Джейн й беше благодарна донякъде. Не завиждаше на Хайя и Сали за известността им, за славата им на знаменитости. Но искаше деловата страна на нещата, нейният проект, да бъде само за нея. Нима някоя от тях бе живяла в пълен с хлебарки апартамент или бе работила по осемнайсет часа на ден? Не. Едва ли. Беше помогнала на приятелките си, беше им дала богатство и положение, за каквито не бяха си мечтали. Беше време да поеме контрола.

Истинска благословия. Нещо, върху което да се съсредоточи. Което да откъсне вниманието й от болката вътре в нея.

Отиде в кухнята и автоматично си приготви кафе и стопли половин кроасан. Не беше гладна, но не искаше коремът й да къркори или да й прилошее заради ниска кръвна захар. Освен това вече бе добила навика да се грижи за себе си.

Когато приключи, отново изми зъбите си, за да премахне аромата на кафе от дъха си, пръсна си малко парфюм и тръгна към дома на Крейг Левин.

* * *

— Джейн? Ти ли си?

В къщата му нямаше служители в неделя сутрин, Крейг им даваше почивен ден. А Джейн знаеше кода за отключване на входната врата. Още една причина да го направи именно днес.

— Свали всичките си дрехи, освен сакото и обувките на висок ток — извика той откъм спалнята — и се качи горе.

Господи. Обожаваше гърления му, секси глас. Крейг Левин бе забавен и готов за секс, както винаги. Харесваше и това, че знаеше, че тя носи сако.

— Сега идвам — извика тя и отиде до хладилника. Преди да си тръгнат предната вечер, готвачите бяха приготвили разни неща за закуска. Джейн взе голяма кана с изстуден прясно изцеден сок от портокал и праскова, наля в две чаши и ги занесе горе.

Той лежеше, завит с чаршафи на „Пратези“, изтегнат в голямото дървено шведско легло, дизайнерска изработка. Чаршафите стигаха много изкусително само до линията от гъсти косъмчета точно над слабините му.

Джейн мигновено го пожела. Ужасно й се искаше да не се налага да прави това. Можеха да прекарат един съвсем нормален ден заедно, да правят любов, да хапнат някъде спокойно и без да бързат, да се посмеят заедно, да потънат в един от онези разговори, които траят по пет часа, а все ти се иска да не свършват. Крейг бе влязъл под кожата й и в съзнанието й толкова дълбоко. И това не бе свързано само със секса.

Господи, колко го обичаше.

Джейн намери спасение в голяма глътка от изстудения и сладък сок.

— Ето твоята чаша. — Тя му я подаде.

— Не си гола — отбеляза той, докато поемаше чашата. — Това не е хубаво, скъпа.

Много бавно — защото в неделя си позволяваше да спи здраво и до късно, така че още бе сънен — Левин се изправи до седнало положение. Копринените чаршафи се хлъзнаха опасно, но Джейн не погледна натам.

— Ето — започна тя. Отвори чантичката си на „Шанел“ и му подаде два комплекта ключове. — Резервните ключове за имението в Холивуд и за апартамента в Рим.

— Сигурно не бих искал да знам за какво е всичко това, нали?

Джейн поклати глава; вече се бореше с напиращите сълзи.

— Приключвам връзката ни.

— Казвала си го и преди. — Той я прегърна през кръста. — И помня как те разубедих.

— Аз те обичам, а ти мен — не. — Тя избърса очи с опакото на дланта си и се насили да се усмихне. — Това не е добра позиция, от която да преговаряш за сделка.

— Обичам те — настоя Левин, а във въздуха остана да витае едно „но“.

— И двете ми приятелки се ожениха.

Ето. Беше се осмелила да го каже. Женитба.

— Но те не са като нас. Онова, което е правилно за тях, не е за нас.

— Така казваш ти. — Джейн въздъхна. — Изобщо не биваше да спя с теб, Крейг.

Той поклати глава ядосан.

— За какво е всичко това? Да не би изведнъж да си станала католичка? Никакъв секс преди брака?

— Ти ми кажи — уморено отвърна Джейн. Всичко свърши и вече нямаше защо да внимава какво говори. — Ти получи онова, което искаш. Секс и приятелство — без ангажименти, без отговорности. Защо да променяш положението?

Левин потрепна съвсем леко. Може би все пак бе налучкала болно място.

— Никога не съм ти изневерявал, Джейн. Отказах се от всички заради теб.

— Проблемът е, че ти искаш златен медал, задето си постъпил, както е редно. Ти си изумителен човек, Крейг. Изключително умен, забавен, амбициозен, властен мъж.

— Точно какъвто търсиш — съвсем сериозно заяви той. — Джейн, ако се опитваш да изкараш черното бяло само защото не съм готов…

— Вече ти казах — отвърна тя. — Обичам те. Не мога да бъда с теб и да ти се отдавам всецяло, докато ти бягаш от мен. Винаги съм искала само теб, още от първия ни разговор. Но откакто спах с теб, това се превърна в зависимост. Няма причина да не се оженим, да нямаме деца. Освен ако не смяташ, че аз не съм жената за теб. В известен смисъл ти си оставяш отворена вратичка.

— Просто не съм готов — повтори той. Нямаше готова остроумна реплика. Не и този път.

— За съжаление аз съм. Това е. И така, искам да установя контрол над „Блясък“. Искам да ми дадеш твоите десет процента. Моля те, дай ми ги, Крейг. Моля те да ми направиш тази услуга.

— Джейн…

— Недей. Просто недей — каза тя и сега вече наистина се разплака. — Никога не съм се опитвала да те накарам да правиш нещо насила и сега не се опитвам. Просто не искам да се примиря, Крейг. Не и с теб. Или избираш мен, или свободата си.

— Никога не съм изпитвал към друга чувствата, които изпитвам към теб.

Тя потръпна. Тихите му думи я удариха право в сърцето, което бе пронизано от усещането за загуба.

— Не е достатъчно — каза Джейн. — Ще ми продадеш ли твоите акции?

— Брокерът ми ще ти се обади утре и ще ти ги продаде по пазарна цена — каза той с горчивина.

— Благодаря. — Тя замълча за миг. — Сбогом, Крейг Девин. Обичам те.

— И аз те обичам — отвърна той. Високите й токчета вече потракваха надолу по стълбите.

Левин се отпусна тежко в леглото. Денят бе слънчев и можеше да види как листата на бряста пред прозореца се поклащат нежно, позлатени от есенното слънце. Но неговият свят бе потънал в мрак.

Не. Не искаше да се ожени за нея. Макар да беше млада и красива, интелигентна и силна, както и най-страстната жена, която бе имал в леглото си. И не защото бе умела, като някоя проститутка от висока класа, а заради разтърсващата чувственост, с която отговаряше на ласките му.

Нима беше от жените, за които човек се жени? Всичко у нея, което го привличаше, го принуждаваше да извика „не“. Толкова беше страстна, толкова силна и амбициозна. Всеотдайна и независима. Нима щеше да улегне и да остане у дома? Да роди децата му и да се грижи за тях?

Не можеше да каже дали Джейн някога ще престане да се бори, ще се задоволи с постигнатото.

Казваше, че иска да се омъжи. Левин смяташе, че това ще развали всичко. Ами ако престане? Дали той щеше да я желае още, ако тя бе на разположение винаги, ако не се налагаше да я преследва? Дали щеше да я желае, след като цяла сутрин е избирала различни дамаски или е разговаряла с някакъв досаден вътрешен дизайнер?

Обичаше свободата си. А Джейн бе неговата свобода.

Но не искаше да я остави да си иде.

Загледа се мрачно в тавана. Толкова типично за нея. Да признае болката и любовта си толкова делово — сякаш той не знаеше, разбира се, че знаеше, — а после да поиска акциите му. В единствения момент, когато не би могъл да й откаже.

Тя продължаваше напред. И нагоре. Това според него бе изумително впечатляващо. Да се затрупа с работа — именно така би постъпил и той.

Господи, колко я обичаше. Двамата бяха истински партньори.

Левин бе мъжествен тип, никога не плачеше. Опита се да не обръща внимание на факта, че лицето му е мокро, когато го зарови във възглавницата.

* * *

Финалната права. Сали си пое дълбоко въздух. Едва издържаше на напрежението. Ако „Доджърс“ пропуснеха още един удар, щеше да хукне да си търси алкохол — истинско питие във ВИП ложата, а не обикновена бира, която продавачите разнасяха по трибуните. И без това сигурно бирата бе свършила отдавна.

Беше доста хладна есенна вечер в Бостън, но никой не обръщаше внимание на студа. Атмосферата на стадиона бе толкова наелектризирана, че направо биха могли да захранват националната електрическа мрежа.

Седми ининг. За Световната купа. Резултатът бе равен. Това бе решителният момент — печелиш или се прибираш победен. На карта бе заложена най-голямата награда в бейзбола, вечна слава или безчестие. Всеки играч на терена бе мечтал за този миг още откакто бе проходил. За половината от тях мечтата на живота им щеше да се превърне в кошмар.

И за да бъде напрежението още по-голямо, вече бяха изчерпали редовното време.

Това не бе най-доброто представяне на Крис Нелсън. Бе отбелязал само една точка в третия ининг, пропусна в седмия и като цяло коефициентът му в мача бе 0.048. И това бе резултатът на играч, който през целия сезон имаше средно ниво от 0.376.

На Сали не й трябваше да слуша радиото, за да си представи какво говореха коментаторите пред цяла Америка.

„Той е изтощен“.

„Какво си е въобразявал Нелсън, че да прекара два дни в полети?“

„Мениджърът Томас Кент е трябвало да наложи забрана“.

„Годеницата му го замъкнала на някаква лъскава сватби в Средния изток. Дано тортата да е била хубава, Крис! Изглежда, че това ще остане единственото сладко нещо, кое то ще получиш този сезон“.

Вината я изгаряше отвътре. При това всички имаха право. Какво, за бога, си бе въобразявала тя? Беше рискувала мечтата на Крис само за да се подложат на унижения в пустинята, на хиляди километри оттук.

Световната купа, шампионатът, това бе нещо много повече от една игра. Беше самият живот. Пръстен, който носиш завинаги. Оставане в Залата на славата. Изгубилите често се отдаваха на отчаяние и алкохолизъм. Какво щеше да стане с Крис? Дали връзката им изобщо щеше да оцелее?

Тя захапа кокалчетата на пръстите си. Всеки ининг, в който той пропускаше да удари топката, увеличаваше вероятността мениджърът да го извади от отбора. Ако беше на мястото на Томас, тя щеше да го извади!

Лео Олсън беше първи наред. Една точка. Слава богу! Сали заръкопляска бурно. Дори и Крис да не се справи блестящо, нямаше да е от голямо значение, стига „Доджърс“ да спечелят. Представянето му в сезона досега щеше да го постави в редицата на най-добрите играчи дори и при лоша игра в последния мач.

Следващият беше Рик Анджело. Замахване и пропуск. Топка. Този път бухалката улучи — тя не смееше да погледне. Не — не беше добър удар, не вървеше добре! Вдигна се високо и защитникът на Бостън я улови с лекота.

Нов играч на „Доджърс“ застана на позиция — удари силна топка и за малко не успя да прибави две точки към крайния им резултат.

Това означаваше, че е ред на Крис. Сали силно замижа. После отвори очи. Не можеше да пропусне това, трябваше да сподели болката му. Това бе нейното наказание.

И слава богу, че ги отвори, защото само след секунди операторът на терена я намери и показа лицето й на огромния екран заедно със снимка на Крис.

Тълпата я освирка. На Сали й идеше да потъне в земята. За феновете сега тя бе обществен враг номер едно.

После операторът показа и Крис на терена. Той ги слушаше как освиркват Сали. Лицето му, неговото красиво и силно лице изглеждаше страшно разгневено. Феновете на „Доджърс“ замлъкнаха. А привържениците на „Ред сокс“ се развикаха още по-силно.

Крис вдигна ръка към питчъра, обърна се, погледна към ложата, където бе Сали, и й прати въздушна целувка.

Възелът в стомаха й се стопи; неговата закрила, поздравът му бяха като глътка горещ и ароматен ром срещу студа.

Съдията извика нещо. Питчърът погледна ледено, замахна и хвърли ужасно бърза топка…

… и Крис я удари, не странично като предишните две, а точно в средата на бухалката. Тя чу удара чак от мястото си на трибуните. Топката се издигаше, все по-нагоре и надалеч; бухалката на Крис се бе строшила, той я захвърли и хукна към първа база, Олсън вече бе на втора…

Но топката не спираше… Извиси се в красива и широка дъга и отиде в трибуните от лявата страна.

Хоумрън!

Сали примигна и задиша учестено. Хоумрън! Двоен хоумрън! А отборът на Бостън вече бе сменил повечето от нападателите си в отчаяно усилие да намерят играч със силен удар. Олсън и Нелсън обиколиха базите. Феновете на Бостън замлъкнаха, а тези на „Доджърс“ направо полудяха.

На огромния екран отново се появи лицето на Сали. Тя махна и се усмихна — после прати въздушна целувка на Крис.

Тълпата подивя.

Съпротивата на Бостън бе сломена. Изпуснаха още един двоен и един единичен удар и сдадоха реда си. Когато последният играч на „Доджърс“, Рамиро Санчес, застана на позиция, всичко в мача вече бе решено. Два пропуснати удара.

И за да добави черешката върху тортата, Крис безпогрешно улови последната топка — лек удар право в ръцете на защитника.

Бостън не смееше да гъкне, още една мечта бе срината. Феновете на „Доджърс“ съвсем полудяха; Сали не можеше да спре да крещи. Хукна надолу по стълбите, през тунелите, които бяха само за играчите, и изтича на терена, където се смеси с останалите съпруги, деца, приятелки. Съотборниците на Крис тъкмо го сваляха на земята, след като го бяха подхвърляли във въздуха. Той я зърна, не обърна никакво внимание на микрофоните, които завираха в лицето му, обгърна с ръце талията й и я наведе, за да я целуне бавно и страстно, така че всяка домакиня в Америка да й завиди.