Луиз Бегшоу
Блясък (25)

Двадесет и трета глава

— Девствена.

След това се усмихваше, сякаш е спечелил награда. Бе се подпрял на лакът и се взираше в нея с някакво собственическо изражение.

— Не мога да повярвам, че наистина си била девствена.

— Всеки трябва да започне отнякъде — пошегува се Джейн, макар да се опасяваше, че това звучи глупаво.

— Но ти си на двайсет. Мислех, че девиците, които са прехвърлили тийнейджърските години, са само мит. Като еднорозите. — Той прокара длан по бедрото й и докосна засъхналата кръв, която бе там. — Можеш да си моят малък еднорог.

— Ще си взема душ — каза Джейн, почувствала се евтина и засрамена.

— Как беше? — Той се прозя. — Каквото очакваше ли?

— Фантастично — излъга тя. Всъщност беше суха и напрегната, той бе започнал прекалено скоро. Но затова винеше себе си — не му беше казала, че е девствена…

— Е, скоро ще те обуча и ще станеш истински експерт. — Той се претърколи в леглото. — След секс винаги ми се доспива… Ще дремна, а после може пак да го направим. После добави, сякаш между другото: — Най-добре да започнеш да вземаш хапчета, скъпа, не бихме искали усложнения. Ужасно ги мразя, а ти?

— О… разбира се — обади се Джейн.

Тя отиде под душа; той вече бе затворил очи.

Остана дълго в банята, покри цялото си тяло с уханен гел и изтърка здраво срамната кръв от краката си. Струваше й се, че светът би трябвало да е по-различен сега, че небето би трябвало да е с променен цвят. Но не беше така; всичко бе съвсем нормално.

Освен Джуд, с надежда си помисли тя. Първият мъж, към когото изпитваше нещо. Той бе отнел девствеността й и това я радваше. Докато се сушеше и обличаше, Джейн погледна крадешком към него, излегнат в леглото. Толкова беше красив… чаровен. Родри й бе казал, че всички жени му се нахвърлят. Нищо чудно, каза си тя, но той е мой!

Чувството бе прекрасно.

Когато се събуди, Джуд предложи все пак да си тръгнат.

— Никой не обича да носи едни и същи дрехи два дни подред. Ще те взема утре за късна закуска.

— Добре — съгласи се Джейн с готовност. Бе очаквала да прекарат нощта заедно, но и следващата сутрин бе добър вариант.

Остави я пред вратата на дома й и леко я потупа по дупето, а Джейн се извърна и го целуна — дълбоко и страстно. Но Джуд само се засмя и каза:

— Много си забавна.

Това не й хареса. Беше се случило нещо много важно — вярно, излизаха само от два дни, но все пак той би трябвало да усеща привличането между тях, да усеща колко идеално си подхождат, нали така?

Легна си сама в собственото си легло и не особено щастлива. Но се опита да потисне съмненията си. В крайна сметка отлично знаеше колко е хубава. Мъжете непрекъснато се мъчеха и не успяваха да я впечатлят. Джуд със сигурност щеше да осъзнае какъв късметлия е… нали?

* * *

Той се обади рано на другата сутрин, а после мина да я вземе в единайсет. Мястото за късна закуска бе претъпкано и много изискано и Джейн нервно побутваше вафлите с ягоди, докато Джуд омете своя бекон с яйца и изпи голяма чаша кафе с аромат на канела.

— Значи след това ще отидем до моя хотел — предложи той, докато небрежно оставяше на масата стодоларова банкнота. — Да изразходваме калориите от храната, ако искаш. А по-късно вечерта… бихме могли да идем на представянето на онази нова книга в „Метрополитън“ и после да се върнем за още?

— Идеално — съгласи се Джейн щастлива и успокоена.

Той още я харесваше. Още се интересуваше от нея. Не беше само секс за една нощ. Вярно, имаше някаква резервираност у него, но това само го правеше по-секси, по-вълнуващ. За първи път тя тичаше след някого. И всеки път, когато той я погледнеше, всеки път, когато й направеше комплимент с английското си произношение, Джейн потръпваше от удоволствие.

Сексът все така не беше нещо особено, но това беше без значение. Тя го следваше с лекота. Това бе цената, която плащаше за това, че е близка с толкова чаровен мъж. А и именно в това се състоеше една връзка…

През следващата седмица, в работата тя просто се носеше в облаците, едва-едва успяваше да свърши нещо. Мислеше за Джуд, чакаше да й се обади. Срещаха се в необичайни часове — посред нощ, често за обяд, а понякога тя се измъкваше от съвещания в три или четири часа следобед. Никой не се оплакваше. Джейн бе незаменима. Носеха се клюки за това колко е отнесена и разсеяна и тя знаеше, че всички виждат, че е влюбена. И какво от това? Знаеше си, че някой ден щеше да им съобщи за годежа си…

А после той звънна и светът й се срина.

— Скъпа. — Същият мек и познат глас в края на работния ден. Обичаше да го чува. — Трябва да дойдеш в хотела.

Джейн погледна часовника си — пет без петнадесет. Чудесно.

— Тръгвам веднага — каза тя и грабна чантата си. После затвори слушалката. Джуд трябваше само да звънне и тя хукваше.

* * *

— Така. — Той се търколи встрани от нея, протегна се за малко и после скочи от леглото. Джейн дръпна чаршафа и загърна раменете си; когато Джуд се отдръпнеше — а той не обичаше да се сгушват заедно, — винаги се чувстваше ужасно гола. — Ще ми липсваш — каза той, грабна халата си и го наметна небрежно.

Не гледаше към нея. Джейн бе много интелигентна. Усети малките косъмчета да настръхват по ръцете й и също скочи от леглото, посягайки към дрехите си.

— Да ти липсвам ли? Заминаваш ли някъде?

— Ами, лятото свърши — спокойно отвърна той. — Време е да се прибирам у дома.

— Мислех, че ще останеш тук — тревожно промълви Джейн. — В Англия ли се връщаш? Сега имам много важен проект, сменяме персонала в Аризона. Не мога да си взема отпуск.

Джуд въздъхна и се пресегна към масата, където лежеше отворен пакет „Марлборо лайтс“. Очите му я избягваха и той се загледа през прозореца.

— Отпуск ли? За да дойдеш да се видим? Не мисля, че това е добра идея, скъпа.

Тя потрепери.

— Какво искаш да кажеш?

— О, хайде, не прави драми. — Започна да крачи из стаята и после заговори бързо, сякаш искаше да разтовари душата си. — Аз се връщам у дома — ти оставаш тук. Това беше летен романс, чудесен, докато трае, но не мисля, че имаме бъдеще. Не и в дългосрочен план. Ти имаш своята кариера…

Джейн бе скована от сляп ужас. Той я напускаше, изоставяше я.

— Има ли друга? — прошепна тя.

— Да — отвърна Джуд жестоко. — Всъщност не само една. Просто не искам да се обвързвам. Ти си красива, мила, но просто си прекалено… зависима.

Джейн вкочанено навлече бельото и сутиена си и посегна към полата си.

— А и нямаме много общо помежду си. Всъщност — каза той, докато отиваше към банята — има някаква скандална история, нали? Баща ти… ами, не би било редно. Не и в Англия, във всеки случай. Не и след онова, което е направил. Сигурен съм, че го разбираш, Джейн. За теб е по-добре да останеш тук, с някой американец — някой, който няма да задава прекалено неудобни въпроси…

Ръцете й трепереха, докато закопчаваше ризата си. Джейн се бореше, но шокът и загубата… срамът… Това бе отхвърляне, пълно унижение…

Той се отправи към банята, като старателно не я поглеждаше, после тя го чу да пуска душа.

Джейн се облече възможно най-бързо, сърцето й биеше ускорено, а мислите й препускаха бясно. Нямали нищо общо… била зависима… по-добре тук… баща й…

Изоставена. Отново. Нима това бе съдбата й? Най-напред баща й, после и Сали и Хелън, единствените истински приятелки, които някога бе имала? Родри беше страхотен, а и с някои от момичетата в „Човешки ресурси“ се разбираше добре, но тези връзки изобщо не можеха да се сравняват с отношенията й с двете й най-добри приятелки. А те бяха потънали вдън земя — в Тексас, в Египет, и никога повече нямаше да ги види. Всичките й усилия да ги открие се оказваха напразни.

Всъщност, докато стоеше унизена в безличната хотелска стая на Джуд, болката от загубата на двете момичета изгаряше Джейн по-силно, отколкото случилото се преди малко. Вероятно защото, за разлика от баща й, Сали и Хелън наистина я бяха обичали. За миг си спомни тъмнокосата Хелън, която надничаше през прозореца на колата на Сали и я викаше да потеглят за преобразяването й…

Тези две момичета бяха единственото истинско семейство, което Джейн някога бе имала. А всеки се нуждаеше от семейство.

Още докато сълзите се стичаха по бузите й, Джейн внезапно, в изблик на просветление, разбра всичко. Защо бе толкова силно привлечена, защо се бе хвърлила към него, защо го бе желала отчаяно, макар сексът да не струваше и разговорите им да бяха сковани…

Баща й. Джуд беше англичанин. По някакъв странен начин й бе напомнял за Томас и я бе пожелал. Бе й правил комплименти, прекарвал бе времето си с нея, обсипвал я бе с внимание…

Тя се бе опитала да се добере до любовта, която никога не бе получила — романтично внимание от страна на любим човек вместо бащината любов, която Томас Морган не й бе дал.

Ами другите? Американците, с които би трябвало да си пасне? Никой не бе имал и най-малък шанс. Никой не би могъл да замести фигурата на бащата, никой не би могъл да изличи болката й…

Тя се постара да събере силите си, притиснала ръка до сърцето си, докато гледаше към Сентръл парк, където листата на дърветата тъкмо започваха да почервеняват и кафенеят. Всичко бе толкова ясно, откровено до болка.

Джуд бе нищожество. Бе загубила девствеността си за нищо.

Вече спокойна, Джейн се пресегна за палтото си. Край, никога повече! Всичко бе приключило. Тя щеше да продължи напред, да преуспее и да спечели въпреки всичко, което Томас Морган й бе причинил. Ако любовта дойдеше при нея, добре. Но Джейн Морган нямаше да хукне да я търси. И нямаше да използва романтичните увлечения като лек за раната от детството й.

Дрехите на Джуд и куфарът му лежаха на леглото. Джейн погледна през прозореца; ниско долу имаше тераса. Джейн спокойно изхвърли всички вещи на Джуд през прозореца — куфарът бе тежък, но успя да метне и него, — а после излезе от апартамента и остави вратата широко отворена.

Докато се прибираше, тя се опита да направи равносметка, да осъзнае чувствата си. Да, чувстваше се донякъде глупаво. Но също и доста облекчена. Сякаш сега виждаше ясно, осъзнаваше проблема. Джейн беше почти благодарна на Джуд — надут нехранимайко с попечителски фонд, който нямаше друга цел в живота си, освен секс и светски развлечения; при това дори не го биваше в секса. Но неговото безчувствено предателство най-накрая бе отворило очите й.

В крайна сметка, казваше си тя, така бе по-евтино от психотерапия.

Натисна копчето да свали прозореца и остави хладния и свеж въздух да влезе в таксито. Беше освежаващ и ободряващ. Началото на есента в Ню Йорк.

Ваканцията бе свършила. Време за работа.

* * *

Когато се върна в апартамента си, Джейн забеляза мигането на телефонния секретар. Натисна копчето.

„Проклета долна кучка!“ Тя се засмя. „Сега трябва да викам тъпите камериерки, те може и да се разприказват. Това може да стигне до клюкарските рубрики на вестниците… Ще стана за посмешище…“

Натисна бутона за изтриване на съобщенията, отиде до хладилника, не обърна внимание на пожълтялата целина и останките от китайска храна в кутиите и посегна направо към бутилката шампанско. Джейн си наля в една чаша бавно, а после отпи, докато обмисляше сериозно положението си.

Имаше нужда от промяна. Край с връзката — това вече бе сторено. Край и с работата й. Вече не искаше да стои в „Човешки ресурси“. Можеше да си живее комфортно на този пост, но нищо повече.

Джейн искаше да притежава бизнеса. Искаше хеликоптерът да е неин, искаше собствена къща в Хемптънс. Някога бе видяла надпис в един магазин за един долар — „Само силният човек може да устои на удобството“.

Много вярно. Беше започнала да става мързелива. Позицията на мениджър от средно ниво не беше целта й. Нека я повишат в член на борда, да й дадат да ръководи отдел в компанията и акции в бизнеса. А после щеше да се качи на самолета и да се върне в Лос Анджелис. Изведнъж я обзе силно желание да си върне част от онова, което бе изгубила. Да намери Сали Ласитър, дори и ако бе изчезнала някъде; да открие Хелън, дори и ако тя бе заобиколена от бебета в някое предградие на Кайро. Сега вече имаше частни детективи, които бяха по-способни и от агенти на ФБР. Това беше Америка. Парите отваряха всички врати.

Да. Когато алкохолът я ободри и отпусна, Джейн се усмихна. Време беше да сложи картите на масата. Тя щеше да играе срещу „Шоп смарт“ и не възнамеряваше да отстъпи първа.