Луиз Бегшоу
Блясък (2)

Пролог

„БЛЯСЪК“

Името бе изписано с месингови букви, всяка висока почти пет метра и излъскана до огледален блясък. Те грееха като истинско злато върху фасадата на магазина и искряха под калифорнийското слънце като несекващи фойерверки.

Какъв магазин! В Холивуд — града на звездите, името „Блясък“ казваше всичко. Истинска забележителност още от първия ден след откриването си, новата сграда непременно присъстваше в задължителните обекти на всяка туристическа обиколка. Чисто американска суета, олицетворение на лукса, парите и властта.

Водещият представителен магазин бе на десет етажа. Правейки „Харъдс“ в Лондон или „Сакс“ в Ню Йорк да изглеждат като джуджета редом с него, „Блясък“ в Лос Анджелис бе върховният храм на пазаруването. Елегантен и модерен, той бе облицован с лъскав черен гранит, на фона на който златните букви сияеха още по-ярко. Униформените портиери и служители, мъже и жени, които се грижеха за всяка прищявка на купувачите, стояха мирно зад огромните стъклени врати на фасадата и очакваха да стане време за отваряне. В „Блясък“ пазаруването бе изтънчено удоволствие. Щом човек веднъж прекрачеше прага, всички грижи на ежедневието го напускаха. Озоваваше се в друг свят: меки килими, прелестни свежи цветя навсякъде, асистент-продавачи, които се грижеха за всяко желание на клиента. Всяко пазаруване бе като ваканция и богатите жени от цял свят просто не можеха да му се наситят. Ако човек си купеше дори и само ластик за коса в „Блясък“, някой веднага щеше да го опакова в луксозната хартия с тройно „Б“, да го завърже с яркозелени панделки и да го занесе до колата му — стига да пожелаеше.

Дрехите бяха фантастични. Уханията — прелестни. Обувките бяха висша мода. Бижутата — задължителен аксесоар.

Всички харесваха магазина. А жените, които го бяха създали, щяха да се превърнат в едни от най-богатите дами на света. Всички знаеха историята им.

Три жени. Красиви, силни и богати.

И, както по всичко личеше, абсолютно безскрупулни.

Някога те бяха най-добри приятелки. Някога всички бяха страдали. И заедно бяха постигнали успеха.

Тогава как всичко се бе объркало толкова много?

* * *

— Това е принцесата! — Малкото момиченце дърпаше ръкава на майка си и подскачаше от вълнение. — Виж! Мамо. Тя е. Ето я!

— Права си, миличка!

Майка й Коко — касиерка в банка, прехвърлила трийсетте, се наведе над дебелото кадифено въже, което ограждаше дългия червен килим по „Родео драйв“. Детският ентусиазъм на Кийша бе заразителен. Вдигна дъщеря си на раменете си, за да може детето да вижда по-добре.

От другата страна на улицата, възпирана от охраната, се намираше тълпа от репортери, оператори и журналисти с микрофони, които говореха съсредоточено пред камерите.

Два хеликоптера на местни новинарски канали бръмчаха високо в небето.

Обикновено подобна тълпа се събираше само за най-големите звезди — най-скъпо платените актриси, Първата дама, отбора на „Лейкърс“. Но тези три млади жени бяха истинска легенда. Америка (и целият свят) наблюдаваха тази среща.

Коко усети как стомахът й се свива от вълнение. Щеше да закъснее да заведе Кийша на училище, да закъснее за работа. Но си струваше. Беше избутала детето си напред в тълпата, решена да й покаже три от най-бляскавите и известни делови жени в света.

Американската мечта. Всеки можеше да успее. И ти би могла да си в онази лимузина. Училището можеше да почака — това бе урок, който Кийша трябваше да научи. Коко се обърна да види колата, докато полицаите викаха и правеха знак на всички да се отдръпнат назад. Кийша изписка от удоволствие.

Служителите на охраната се скупчиха около лъскавата черна лимузина. Те бяха смугли войници, стройни и опасни на вид, с палмите на Гада, извезани върху униформите им. Сред тях се мяркаха мускулести американци от тайните служби с тъмни костюми, черни очила и слушалки в ушите.

Един от мъжете пристъпи напред и отвори задната врата на лимузината.

Арабската охрана мигновено отдаде чест.

От колата се подаде крак, обут в избродирана със златна нишка пантофка. Последва прошумоляване на дълга рокля в карамелен цвят, отлично скроена и обсипана с изящни бродерии; скромно, самоуверено и красиво. Жената се изправи. Носеше семпъл воал в косата си, закрепен с масивна диадема от лъскаво злато. Аристократичният й профил с орлов нос издаваше спокойствие и увереност.

— Толкова е красива — въздъхна Кийша. — Може ли и аз да имам такава рокля, мамо?

— Не мисля, че ще ти стане, миличка — отвърна Коко.

Тълпата се отърси от мигновения пристъп на страхопочитание.

— Принцесо! Принцесо!

— Принцесо Хайя!

— Хайя, насам! Ваше Височество!

Видението в златна роба се усмихна и махна с ръка. За ужас на охраната, тя се приближи до загражденията и започна да се здрависва и да поздравява хората. Те я приветстваха и викаха. Хайя разговаряше с тях любезно.

— Искам да се запозная с нея! — извика Кийша.

— Тук има стотици хора, миличка — отвърна Коко, тъй като не искаше дъщеря й да се разочарова.

В този момент четирима мъже в черни костюми минаха съвсем близо до нея и изведнъж пред тях застана принцесата, великолепна в традиционната си одежда, блеснала в златно като слънцето, като героиня от вълшебните приказки от детството на Коко.

Кийша плесна с ръчички.

— Ти си истинска принцеса! — извика тя.

И докато Коко гледаше изумено, принцеса Хайя се засмя, протегна ръце и прегърна момиченцето.

— Ти също — отвърна тя, а после погледна към Коко. — Госпожо, имате прекрасна дъщеря.

— Благодаря ви… Ваше Височество… — заекна Коко.

Хайя се усмихна широко и намигна на смаяната майка.

После се извърна елегантно и мина по червения килим, покрай сведените глави на служителите на охраната си, с развята от лекия полъх на вятъра рокля.

— О, боже мой! — повтаряше Кийша. — Тя ме прегърна! О, боже мой!

— Хайде — подкани я Коко. — Трябва да те заведа на училище, скъпа.

Обикновено това предизвикваше мигновен протест. Но Кийша се остави да бъде поведена покорно, потънала в собствения си малък свят.

Честно казано, самата Коко също бе развълнувана. Това беше страхотно — наистина страхотно. Когато отново отвореха магазина след важната среща, щеше да се отбие и да си купи нещо дребно. Не че би могла да си позволи кой знае какво. Но дори и самото влизане в „Блясък“ те караше да се чувстваш, сякаш си осъществил някоя мечта.

Докато водеше щастливата си дъщеря към колата, Коко хвърли крадешком поглед през рамо. Шумната тълпа стоеше все там и всички бъбреха в очакване на другите две.

* * *

— Госпожице Нелсън!

— Да? — извика Сали. Налагаше се да вика — бръмченето на перките на хеликоптера бе прекалено силно.

— Ако погледнете вляво, госпожице — извика пилотът, — можете да видите магазина. Ще кацнем след минутка.

— Чудесно!

Сали го поздрави с вдигнат палец и пилотът й се усмихна за миг, преди да се обърне към контролното табло. Както всички останали мъже, и той флиртуваше с нея.

Сали тръсна глава и дългата й права руса коса се разстла по гърба й. Беше истински бляскав водопад от платина, скъпо и умело стилизиран на Пето авеню от самия Ролан, собственик на прочутата модна линия, която тя бе открила. Отвори чантичката си „Кели“ от „Ерме“ и извади малко огледалце — прекалено красиво, за да се опише с думи! Нищо чудно, че се бе оказало хитът на пролетната колекция аксесоари. Отново се замисли за цифрите — петстотин долара, по колко пъти? Десет хиляди? Ами че тя бе спечелила милиони само от един продукт! Клиентите направо не можеха да се наситят на магията на Сали — „Блясък“. И каквото и да казваха другите две, именно тя бе тази, която знаеше как да им я поднесе.

Сали огледа критично лицето си, търсейки недостатъци. Не намери такива. Кожата й, редовно третирана с най-добрите терапии за лице, върху която беше професионално нанесен грим „Ласитър“, направо сияеше. Изглеждаше десет години по-млада, отколкото беше. Тялото й бе стегнато и гъвкаво — за него ежедневно се грижеше личният й треньор. Роклята й бе елегантна, в стила на Френската Ривиера — малка цветна рокля на „Пучи“ с бяло копринено сако отгоре, създадено специално за Сали. Дръзка, самоуверена и непокорна, тя бе комбинирала тоалета с чантата си „Кели“ и неизменно носените от нея обувки на „Маноло“. Като се прибавят и големите очила с рогова рамка, тя бе истинско въплъщение на летния дух.

Сали знаеше, че изглежда като звезда. Но пък тя наистина бе такава. Приведе се над меките кожени седалки на личния си хеликоптер и погледна надолу към тълпата, която се бе скупчила около червения килим пред „Блясък“. Това бяха феновете й — почитателите на мечтата. Колкото до другите две момичета, тя сви рамене, все още ядосана — те просто бяха помогнали с техническата организация.

Сали Нелсън бе звездата тук. Тя беше Барби, Статуята на свободата. Тя беше американски идол с руса коса, загоряла кожа, здравословен начин на живот в калифорнийски стил, както и една малка подробност — разполагаше с един–два милиарда долара. Бе се появявала в повече рекламни кампании, отколкото можеше да си спомни, и публиката направо я обожаваше. „Блясък“. Това бе самата тя, нали? Не студената и педантична Джейн, нито величествената Хайя, която, откровено казано, сама се бе оттеглила от играта.

Когато хората си представяха бляскавия живот, те се сещаха за Сали. Усмихна се тържествуващо. Това бе нейният магазин, нейната мечта. Бяха го кръстили на нея!

Естествено, че „Блясък“ трябваше да бъде неин.

* * *

— Моля, останете по местата си, докато самолетът спре напълно — обади се стюардът.

Джейн Морган дори не го погледна. Вече бе разкопчала колана си и бе скочила на крака.

— Госпожо, моля, заемете мястото си — притеснено каза той. Боже, тази англичанка бе страшна. Приятелят му бе здравеняк, но дори и той щеше да се уплаши от нея.

— Моля, махнете се от пътя ми! — Тя се обърна към него, а прословутите й черни очи бяха студени. — Полетът бе задържан четири часа.

Тя отвори отделението за багаж над главата си и извади оттам куфарчето с лаптопа си, без да обръща внимание на втренчените погледи на пътниците от първа класа.

— Нарушавате разпоредбите на Агенцията за управление на полетите.

— Точно така. — Тя сви рамене. — Не плащам десет хиляди долара за първокласен билет, за да не мога да си свърша работата.

— Опитахме се да ви осигурим максимален комфорт, госпожо — подхвана стюардът.

— Нямам нужда от комфорт. Трябва да бъда в Бевърли Хилс. Имам среща. И закъснявам.

В устата й това прозвуча като неизлечима болест.

Сега вече всички сериозни бизнесмени, светски съпруги и висши мениджъри на компании с червени бузи в първа класа наблюдаваха сцената.

Стюардът усети, че спори с нея и почти я моли.

— Само след минутка…

Последва кратко разтърсване и самолетът се скачи с тунела на изхода. Пилотът, може би усетил притеснението на стюарда, изключи светещия надпис за коланите и след това кратко мигване всички важни особи скочиха и се засуетиха край местата си, докато си вземат чантите.

Джейн Морган вече стоеше до вратата. Първа в редицата.

Стюардът се усмихваше измъчено на пътниците, които минаваха покрай него. Определено не би искал да е на другия край на масата в срещата на онази дама. Би трябвало да носи предупредителна табелка за опасност.

* * *

— Ваше Височество, длъжен съм да ви посъветвам срещу това.

Ахмед ал Джамир, специален съветник в посолството, се наведе над масата и тъмните му очи пронизаха Хайя.

— Вашето положение…

— Аз съм член на борда — кротко се обади Хайя.

— Имах предвид вашето кралско положение — настоя Джамир. — Тези делови въпроси биха могли да бъдат оставени на другите. Би трябвало просто да продадете дяла си. Какъв е смисълът?

Тъмните й очи пробягаха по цифрите пред нея; най-сетне вдигна поглед и се обърна към него.

— Смисълът е, че „Блясък“ е моята компания. Моят магазин. И не съм го забравила.

Дори и останалите да бяха.

Той бе готов да се разплаче. Принцесата един ден щеше да бъде кралица, може би дори скоро. Съпругът й разполагаше с безчет милиарди, с голяма армия. Даже преди наследството Хайя можеше да избира между шестнадесет отделни двореца, имаше повече бижута, отколкото би могла да носи.

Въпреки цялата й шумна и скъпа реклама тази компания бе едно нищо. Нищо!

Снижи глас и й напомни всичко това. И двамата знаеха какво има предвид всъщност. Не прилягаше на една принцеса на Гада да се занимава с бизнес в Америка! Виж онази англичанка, Джейн Морган. Известна по цял свят — въпреки че Джамир не би посмял да изрече на глас думите — като ужасно корава кучка.

Той не искаше Сити Хайя да бъде споменавана в едно и също изречение с Джейн Морган! Това я унизяваше, унизяваше принц Джабер. Уронваше престижа на кралското семейство!

Хайя затвори папката с отчета на компанията и се обърна да погледне охранителите и чиновниците си.

— Оставете ни.

— Но, принцесо…

— Можете да изчакате пред вратата.

Последваха неохотно поднесени поклони и после всички кротко се изнизаха през вратата. Хайя изгледа Ал Джамир.

— Когато се омъжих за Негово Височество, му заявих, че нямам намерение да загърбвам предишния си живот.

— Но събитията…

— Да. Всички знаем какво се случи. — Нямаше да позволи да засегнат промяната в положението й. — Въпреки всичко, Ахмед, аз основах тази компания. Аз създадох духа й. Аз наложих етичните норми. Нещо, което Сали и Джейн очевидно искат да премахнат. Няма защо да се страхуваш. Днес ще бъде последният ден, в който се потапям в света на бизнеса. Знам дълга си.

Тя загърна по-здраво раменете си с копринената роба и дипломатът остана впечатлен. Това беше самата истина — независимо от произхода си Хайя ал Джабер се държеше така, сякаш короната вече бе на тъмнокосата й глава.

— Но ти и всички останали трябва да разберете нещо. Няма да допусна те да унищожат това място. Днес е последната среща. И ще направя така, че да се запомни.

Той замълча пред гнева й.

— Можеш да ги повикаш обратно — заяви Хайя величествено, надменно.

Тя отново се върна към отчета.

Сали изпрати въздушна целувка на ликуващата тълпа и лекичко размаха само връхчетата на лакираните си пръсти.

— Благодаря на всички, много ви благодаря!

Мина по червения килим и се приближи до очакващите я превъзбудени репортери. Светкавиците блеснаха като фойерверки, а цяла гора от дълги микрофони се появи пред лицето й. Арабската принцеса не им бе обърнала никакво внимание и това бе лошо, но какво пък толкова? Сали бе истинското златно момиче, любимката на Америка! Репортерите се заблъскаха напред, крещяха въпросите си към звездата.

— Сали! Време ли е за твоето отмъщение?

— Кой е собственик на „Блясък“?

— Това американска компания ли е?

— Какво ще кажеш на почитателите?

Последният въпрос бе отлично подадена топка. Сали престана да се усмихва за фотографите и се обърна към камерата.

— Искам да им благодаря за любовта и подкрепата! Не бих могла да постигна това без вас! — измърка тя.

— Какви са плановете ти, Сали?

— Знаете колко много обичам „Блясък“! Тук съм само за да оправим нещата. — Тя отправи към цяла Америка прочутото си намигване. — Няма защо да се притеснявате, защото аз съм тук и ще се погрижа всичко да се нареди, както трябва.

— Но принцеса Хайя! Джейн Морган!

— Обичам тези дами — бодро отсече Сали. — Но всеки знае, че „Блясък“ това е Сали Нелсън! Сега, ако ме извините, трябва да се захващам за работа.

Изпрати нова въздушна целувка направо в телевизионните камери, завъртя се на високите си токчета от „Маноло“ и мина гордо по червения килим, докато портиерите я поздравяваха.

Репортерите коментираха възбудено. Сали Нелсън знаеше как да застане пред камера. Получиха онова, което им бе нужно. Сали бе звезда.

Тя щеше да им даде да се разберат на другите две. Никой от папараците не се съмняваше в това.

* * *

— Точно отпред е, госпожице Морган.

— Знам къде е магазинът — отсече Джейн. Преглеждаше документите от банкерите си. Всяка дума в правния текст имаше значение. Понякога адвокатите пропускаха нещо, нямаше им вяра.

— Отпред ли да ви спра? — Шофьорът й се взря в пътя напред. — Определено се е събрал много народ. Вижте само каква тълпа!

— Не. Направете ляв завой тук.

— Ляв?

Да не беше глух?

— Да — сопна се тя.

— Но „Блясък“…

— Не отиваме към „Блясък“, а към складовата база. Има закрит паркинг между склада и офисите.

— Не искате никой да ви види — каза шофьорът, разбрал най-сетне.

Точно така.

— Не обичам шума.

Той погледна в огледалото за обратно виждане към кестенявата й коса, която бе подстригана спретнато на къса черта. Прическата бе строга като самата нея. По дяволите! И бодливите свинчета не бяха толкова настръхнали като нея.

Но Джейн Морган плащаше добре, наистина много добре, а коледната му премия се измерваше в хиляди долари. Синът на колегата му, онзи с недъгавия крак, бе тормозен в училището си и тогава госпожица Морган бе платила обучението му в частен католически колеж. Сега хлапето имаше най-високи оценки на изпитите и Рафаел смяташе, че може да спечели стипендия за университет от престижната „Айви лийг“.

Преглътна и замълча. Тя не се сближаваше със служителите. В това нямаше нищо лошо. Всички, които работеха в „Моргана Инк“, знаеха кой е шефът.

— Да, госпожо, както желаете — каза той.

Само след две минути вече бе оставил новата най-корава бизнес дама на Америка, кралицата на Дау Джоунс, на гърба на склада. Загледа се как протяга стройните си крака в строги затворени обувки на нисък ток от задната врата и после крачи решително през паркинга, между огромните камиони, пълни със стоки на „Блясък“.

Значи пристигаше тайно. Джейсън предположи, че сигурно трябва да се обади на някои хора, да сключи сделка в последния момент, нещо такова.

Повечето хора смятаха, че това е последната й битка. Че всичко е свършило.

Не и той.

Никога не би заложил срещу Джейн Морган.

* * *

Заседателната зала пращеше от напрежение.

Дългата лъскава махагонова маса бе пренаселена. Имаше редици от мъже и жени в тъмни костюми, високоплатени адвокати, инвестиционни банкери и финансови акули от отделите „Сливания и нови придобивки“. Всички си играеха с бележниците и писалките си „Мон Блан“ или се преструваха, че гледат цифрите.

Зад тях се разкриваше фантастична гледка. Високо над Бевърли Хилс, през високите от пода до тавана прозорци в стената се виждаха всички билбордове, всички лимузини, леката мъгла, която тегнеше над града. Но никой не се разсейваше.

Начело на масата, от лявата страна, седеше принцеса Хайя, а мъжете от охраната й стояха зад нея и стискаха оръжията си.

Точно срещу нея бе Сали Нелсън. Прочутата й руса коса се спускаше като лъскав водопад по гърба й. Бебешко сините й очи бяха стоманено твърди и разкриваха бизнес дамата, която се криеше зад звездата. Тя съвсем не бе само лице за показ и бе тук, за да им го покаже.

И Джейн Морган, която бе настояла на правото си да седне на председателското място, цялата в черно. Облечена така за собственото си погребение?

Три силни жени. Някога най-добри приятелки, а сега смъртни врагове. Всяка, решена да контролира най-известния магазин в света — глобален символ.

Неговата съдба, както и тяхната, щеше да се реши днес.

Джейн Морган се взря в лицата край масата и кимна студено на Хайя и Сали. Повечето хора в залата смятаха, че всичките й планове ще се сринат, но гласът й, онзи прословут хладнокръвен английски глас, не издаваше и капчица страх.

— Добро утро. Обявявам заседанието за открито.