Том Егеланд
Пазителите на Завета (8)

2.

След няколко минути полицаите чуват полузадавените ми викове и нахлуват в хотелската стая, но арабите отдавна са се измъкнали надолу по пожарната стълба, през задния двор на хотела и по една от тихите малки улички зад него.

Чувствам се слаб. Полицаите махат тиксото и ми помагат да легна на леглото. Болката, която чувствам, и страхът, който кара тялото ми да се тресе, съвсем не са пропорционални на сериозността на контузията ми, но за мен едно счупено кутре е повече от достатъчно.

Полицаите се обаждат за подкрепления. От леглото чувам полицейски коли и линейка, които спират с пищене на гуми пред хотела. Скоро навсякъде из хотела плъзват полицаи и детективи. Млад заместник лекар слуша сърцето ми с леден стетоскоп. То препуска като обезумял кон. Лекарят слага шина на моето подуто, счупено кутре, като после го завързва за средния ми пръст. Дават ми превръзка за през рамо и хапчета за болката. Медицинска сестра гали бузата ми съчувствено. Детективите ме разпитват. Аз им посочвам най-големия арабин на снимката на телефона. Изказвам предположението, че дребният, набит арабин е един от онези, които не се виждат ясно, защото са на заден фон. Детективите с такова безразличие записват всичко, което им казвам, че човек би си помислил, че присъствието на агресивни араби, опитващи се да ограбят културното наследство на страната и чупещи пръстите на невинни изследователи е нещо съвсем нормално за Исландия.

Няколко часа по-късно вече съм им казал всичко, което знам. Линейката се е върнала в болницата без мен.

Двама полицаи остават в хотела, един пред вратата на стаята ми и един във фоайето.

Цяла нощ се въртя, неспособен да заспя. Вселената е сведена до една-единствена точка, изпълнена с болка: моето кутре.

3.

— Бьорн Белтьо?

Жената на прага поглежда със смущение полицая, след това очите й се връщат на мен. Притиска плик към гърдите си.

Току-що се връщам от закуска. Заедно със своя полицейски ескорт.

— Със съпруга ми сме приятели на Сира Магнус — продължава тя. Говори нещо средно между датски и норвежки. — Всъщност бяхме негови приятели. Ние сме енориаши от Рейкхолт. Съпругът ми пее в църковния хор. Може ли да вляза?

Тя не изглежда особено опасна, но полицаят дълго я изучава от глава до пети с рентгеновия си поглед.

— Съпругът ми чака в колата — казва ми тя, след като я пускам в стаята и затварям вратата. Очевидно не е свикнала да бъде в хотелски стаи с непознати мъже. Стои по средата на стаята, неподвижна и леко изчервена, а пликът все още е притиснат към гърдите й. — В деня, когато Сира Магнус умря…

— Да?

— Сутринта той дойде при нас. Помоли ни, ако нещо се случи с него, да ви дадем това.

Тя ми подава плика, който е запечатан с няколко пласта тиксо.

— Обещахме му да не отиваме в полицията, а да дадем плика на вас.

— Благодаря.

— Дълго се опитвахме да ви намерим.

— Съжалявам. Бях много зает.

— Чухме по радиото, че сте намерили пещера на Тингвелир.

Тя накланя глава на една страна, сякаш чака обяснение.

— Благодаря ви много. Сира Магнус също щеше да ви е много благодарен.

Мълчанието ми я кара да свие рамене и отново да ми каже, че съпругът й я чака в колата. Благодаря й още веднъж и тя си тръгва.

4.

Разкъсвам плика и изваждам лист хартия.

Прости ми, Сира Магнус, но не мога да се сдържа: избухвам в смях.

Човек е такъв, какъвто е. Дори в смъртта.

На страницата има три реда.

Руни.

На пръв поглед текстът изглежда абсолютно неразбираем.

Всъщност аз мога да чета руни, но дори след второто и третото прочитане, текстът остава все така неразбираем.

Най-горе на страницата е написано:

По-надолу следва текст:

Дълго време стоя втренчен в руните, опитвайки се да ги разчета. Но дори след като прочитам текста буква по буква, той остава неразбираем.

Руническото послание е кодирано.

Сигурно се е опасявал, че нещо ще се случи. Страхувал се е от това, което може да му направят. Затова е оставил послание при приятели, на които е имал доверие.

Осъзнавайки всичко това, аз усещам ледена тръпка по гръбначния си стълб. Сира Магнус е знаел, че животът му е в опасност.

Значи е знаел нещо, което не ми е казал.

Когато прочитам текста отново, аз виждам закономерност, която не се забелязва от пръв поглед. Осъзнавам, че Сира е заменил букви от текста, ползвайки метода на Цезар. Но с кои други букви? И как точно?

Обаждам се на своя приятелски настроен гений и му диктувам руните, изписани от Сира Магнус.

— G88C3 — промърморва Терйе Льон Ерихсен. — Това трябва да е ключът.

Изведнъж ми просветва.

— G88! Официалният регистрационен номер на камъка „Килвер“!

Камъкът „Килвер“ е открит през 1903 г. в Готланд, върху гробница във фермата „Килвер“. Представлява парче варовик, върху което са изписани elder futhark^[1]. Двамата с Терйе транскрибираме звуковите стойности на руните и получаваме следния напълно неразбираем текст:

— Близо сме — уверява ме Терйе. — Този шифър не е особено сложен. Може би не е по-сложен от една обикновена цезарова тройка.

Може би. Прилагайки цезаровата тройка и след това превеждайки текста на английски, ние получаваме следното:

„www.gmail.com

Име: твоята майка

Парола: моята страст“

— Воала! — възкликва Терйе. — Имейл адрес.

Магнус, стара лисица такава…

Благодаря на Терйе за неговата помощ, включвам лаптопа си, влизам в интернет, отварям страницата на Gmail и въвеждам името на майка ми и страстта на Магнус, която не е Снори, както може би сте предположили, а фуа гра^[2] която изписвам като една дума, за да стане парола.

В пощата ме чака един имейл.

Тема: Бьорн.

Посланието е кратко: „Случват се такива неща. Успех, Бьорн. С теб съм до края. Не ме съди твърде строго. Твой приятел, Магнус“.

Отварям прикачения файл.

Няколко секунди светът спира да се върти.

Сира Магнус ми е изпратил сканирана и дигитализирана версия на кодекса на Снори.

5.

Оставам в Исландия още няколко дни.

През цялото време двама униформени полицаи не се отделят от мен, което ми пречи да върша това, което трябва да свърша.

С Тран ни интервюират от вестници и телевизии за откриването на пещерата и сребърното ковчеже с ръкописите, които всички вече наричат „Тингвелирските свитъци“. Името не е избрано произволно.

През 1947 г. козар от Кумран открил свитъци в една пещера, разположена близо до Мъртво море. През следващото десетилетие много други козари, бедуини и археолози открили не по-малко от осемстотин и петдесет свитъка, съдържащи древни еврейски библейски текстове. Тези ръкописи сега са известни като „Свитъците от Мъртво море“.

Изпращам на Тран копие на кодекса на Снори. За всеки случай го моля да не казва на никого, че имаме копие. Човек никога не знае.

Тингвелирските свитъци се съхраняват на сигурно място в масивния трезор в мазето на института „Арни Магнусон“. Арабите няма да могат да разбият стоманената врата, дори с динамит, Семтекс^[3] и горелки.

Тран вербува трима специалисти (двама лингвисти и един историк), които да преведат текста.

Решавам да се върна в Норвегия. Полицаите не възразяват. Дори са щастливи от този факт. Закарват ме до летището и не си тръгват, преди да се уверят, че съм се качил на самолета жив и здрав.

Не ги виждам да стоят и да махат, докато самолетът набира височина, но си представям, че правят точно това. И може би въздишат от облекчение, че най-накрая са се отървали от мен.