Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бьорн Белтьо (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paktens Voktere, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Том Егеланд. Пазителите на Завета

Норвежка. Първо издание

ИК „Персей“, София, 2010

Редактор: Емил Минчев, Пламен Тотев

Технически редактор: Йордан Янчев

Коректор: Елена Спасова

ISBN: 978-954-830-813-7

История

  1. —Добавяне

Моисей

1.

През цялата нощ спя на пресекулки.

Седя на студения, мокър каменен под, облегнат на твърдата стена. Сънищата и страховете ми се оплитат и завързват на възли. От време на време се събуждам с вик, втренчен в мрака, борещ се за глътка въздух. Един хипнотерапевт веднъж ме научи как да отблъсквам атаките на клаустрофобията чрез медитиране и забавяне на пулса. Три, две, едно… Дишай спокойно… Но не е лесно.

Понякога чувам нокти, дращещи по пода. Представям си, че таванът е покрит с гъста плетеница от паяжини и във всяка ниша чака дебел паяк, готов да се спусне към първия плъх, оплел се в лепкавата му мрежа. Когато се опитвам да намеря убежище в съня, кратки, но болезнени мускулни спазми по цялото ми тяло ме държат буден.

Чувам тихото, меко хъркане на Куратора. Дали ми е казал истината? Или Естебан го е сложил в килията с мен, за да ме убеди да му предам свитъците? Дали Куратора, Естебан и Беатрис заговорничат заедно против мен? Дали Куратора е този, който е влюбен в Беатрис? И как съм могъл да греша толкова за нея? Как съм могъл да се влюбя в жена, която е точно толкова студена и зла, колкото е брат й?

Унасям се и сънувам, че съм пазител. Пазител, който поема юздите, изпуснати преди петстотин години. Бьорн Белтьо. Пазител.

Тялото ми крещи от болка. Невъзможно е да намеря удобна поза.

Събуждам се и чувам как Куратора се облекчава на стената.

Ставам и правя същото.

След това и двамата се опитваме отново да заспим.

2.

Не знам дали е сутрин, следобед или посред нощ. В тъмното времето няма никакво значение. Гладът надвива дори страха ми.

Докато се унасям, пред очите ми маршируват всичките пирати и роби, умрели между тези стени. Мога да помириша страха им.

3.

— Бьорн?

— Да?

— Искаш ли да си говорим?

— Защо?

— За да не полудеем.

— За какво искаш да си говорим?

— За Моисей.

— Пак?

— Защо според теб Ватиканът е платил цяло състояние на рода Родригес, за да пази мумията и ръкописа вече петстотин години?

— Добър въпрос. Ако мумията наистина е на Моисей, Ватиканът несъмнено щеше да построи катедрала в нейна чест, като базиликата „Св. Петър“. Храм за всички евреи, християни и мюсюлмани на света.

— Но ако Моисей не е бил този, когото църквата е искала да бъде? Ако Моисей никога не е превеждал израилтяните през пустинята? Ако е бил един непокорен и непочтителен египетски принц, опълчил се срещу баща си?

— Значи описанието в Библията не е вярно?

— Когато историята на Моисей е била разказана в Петокнижието, той е бил мъртъв от почти хиляда години. За хиляда години една история може да се промени, Бьорн. Това е много време.

Съгласен съм. Хиляда години е много време.

4.

Хората, които губят зрението си, често казват, че другите им сетива се изострят. Сега разбирам какво имат предвид. В тъмното чувам как някъде дълбоко в стените тече вода, чувам нокти, дращещи по камъните и сополите в носа на Куратора. Помирисвам минаването на времето и урината в ъгъла. Усещам собствения си металичен дъх и чувствам кръвта, течаща във вените ми. Не виждам Куратора, но чувствам формата на неговата аура.

 

 

— В Библията има много събития, разгърнали се в рамките на няколко века, които са обобщени в една-единствена поучителна драма — казва Куратора. — Фактите и легендите съвпадат, едва когато всички парчета от пъзела паснат по местата си и бъдат подредени в правилната хронология.

— Например?

— Например десетте бедствия на Египет. Водите на Нил, които се превърнали в кръв. Жабите и насекомите, смъртта на добитъка, циреите, градушките, мракът. Спомняш ли си?

— Да, ходил съм на неделно училище като малък.

— В библейски времена имало огромно вулканично избухване, което разцепило на две гръцкия остров Санторини. Цялото Средиземноморие било опустошено от цунамита. Тонове вулканична пепел били изхвърлени в стратосферата и затъмнили слънцето. Изригването причинило климатична катастрофа. Хиляди хора и животни загинали. Река Нил била отровена. Всички риби измрели. Екосистемата била извадена от равновесие. Нямало риби, които да ядат ларвите, така че всички ларви станали насекоми, а пък насекомите са храна за жабите. Виждаш ли? Всичко е свързано.

— А бягството на израилтяните от Египет?

— Историческа мистерия. Единственото нещо, което знаем за бягството на израилтяните, е това, което пише в Битие. Но на основата на исторически събития, които могат да бъдат доказани и датирани археологически, ние можем да заключим, че бягството се е случило няколко поколения след управлението на фараон Тутмос III, който положил основите на новия могъщ Египет. По време на неговото управление Египет се превърнал в една изключително богата, просперираща страна. Правнукът му Аменхотеп III построил величествени сгради из целия Египет. Построил двореца „Малката“ в Тива и започнал да възстановява разрушения град Аварис, който се намира северно от делтата на Нил. Новият град се казвал Пи-Рамзес или Питом и Рамзес, но областта е по-известна с името Гошен. Във втората книга на Моисей се казва, че израилтяните участвали в строителството на градовете на фараона Питом и Рамзес. Значи тук историята на Библията и археологическите доказателства съвпадат: в Изход пише, че роби израилтяни са участвали в мащабен строителен проект, докато археологическите данни доказват, че роби чужденци са участвали във възстановяването на Пи-Рамзес.

— Това означава…

— … че Аменхотеп III е бил фараонът от Библията. Той е бил баща на Акхенатен, а Акхенатен е искал да замени всички египетски богове с един-единствен, всемогъщ бог.

— Същата цел, която е имал и Моисей.

— Точно така. И аз знам кой е бил Моисей.