Том Егеланд
Пазителите на Завета (24)

1.

Някой чука на вратата на кабинета ми.

Отново съм в Осло. Прекарах няколко дни в четене на доклади, изготвени от различните агенции и департаменти, работещи върху разкопките и изследването на останките.

Хвърлям раздразнен поглед към вратата, но не ставам от стола с надеждата, че този, който чука, ще помисли, че няма никого и ще си тръгне.

Пазителите са преместили египетската мумия от пещерата в Селя, страхувайки се, че ватиканските пратеници ще я намерят. След това пазителите временно скрили мумията в неизвестна дървена църква, а после я пренесли в Исландия. Там мумията била пазена от Снори, а след него от Тордур Пелтека. Но не знаем кой е поел отговорността за съхранението й, след като Тордур е бил привикан при краля на Норвегия. Защо ковчегът е бил преместен? И къде са го преместили? И защо са оставили в пещерата съкровището и мощехранителницата на Олав?

Второ почукване по вратата. Този път по-силно.

През последните няколко дни бях успял да превърна параноята си от преследване в уверено безразличие. Бях спечелил. Шейхът бе изгубил. Легионът убийци, шпиони и скрити преследвачи се бяха върнали вкъщи, начело с Хасан, разочаровани и с подвити опашки. Победени от норвежки доцент по археология. Вече няколко дни се наслаждавах на тази мисъл с безсрамно самодоволство.

— Бьорн?

Вратата се отваря.

— Аз съм.

Тран.

Прегръщам го с малко повече ентусиазъм, отколкото един доктор по философия би очаквал от един доцент.

— Опитвах се да ти се обяда — казва ми той.

— Извинявай. Изключих мобилния си телефон. Звънеше непрестанно. Какво правиш тук?

— Нося ти нещо, което може би ще ти е от полза. След това отивам в Селя, за да видя тази пещера със собствените си очи. На човек веднъж в живота му се отдава възможност да преживее нещо подобно.

Стиска голяма папка под мишницата си.

— Превод на библейския ръкопис?

Клати глава.

— Още работят върху него. Много объркващ е. Части от текста съвпадат с по-ранни версии на Библията, а други части са съвсем различни. Преводачите не са отхвърлили възможността ръкописът да е нещо като „пиратска“ версия — някой глупав монах да е добавял собствени текстове в съществуващ библейски текст.

Той отваря папката и вади уголемени снимки на ръкопис.

— Най-интересните страници снимах в реален мащаб. Страхотно качество! Вижда се дори различната плътност на мастилото при различните символи.

— Какво е това?

— Книгата „Флати“, известна също като Codex Flatoiensis. Най-дългият, най-красивият и може би най-важният исландски ръкопис. Двеста и петдесет страници, цветен, илюстриран, изписан върху най-фин велен. Текстът е бил започнат през 1387 г. от…

— Тран, защо си донесъл копие?

— Защото Codex Flatoiensis съдържа повече информация от останалите ръкописи. Тук ще откриеш повечето кралски саги, като например сагата за Олав Тригвасон и сагата за свети Олав, но също така и друга историческа информация. Освен това Codex Flatoiensis съдържа няколко версии на сагата за свети Олав. Преди историците вярваха, че версията на Снори е била най-точната, но сега разчитаме повече на Codex Flatoiensis. А аз исках да ти покажа ето това…

Тран разлиства книгата.

— Тук. Grcenlendinga Saga. Сагата на гренландците.

Той сочи ръкописа. В полето са изписани три красиви цветни символа: анкх, руна на Тир и кръст.

— Текстът в полето никога не е бил включван в някой от преписите или преводите на Codex Flatoiensis, направени по-късно. Това се отнася за повечето ръкописи. Когато изследваш оригинала, винаги намираш поне един текст, който е бил забравен или пропуснат при всички следващи преводи или преписи.

— Какво се казва в него?

— Не много. Очевидно не са искали всеки да може да го прочете и разбере. Накратко, в текста се казва, че през 1350 г. пазителите са преместили съкровището на сигурно място в Гренландия.

Не казвам нищо. „Съкровището“ сигурно означава мумията и свитъците.

Нима в Гренландия има още една погребална камера?

— В края на десети век Гренландия била колонизирана от Ерик Червения, който бил в изгнание, защото имало заповеди за арестуването му както в Норвегия, така и в Исландия. Колонията просъществувала няколкостотин години в крехка хармония с местните ескимоси, но постепенно техните отношения се влошили. Последният норвежки търговски кораб отплавал от Гренландия през 1368 г. и последният християнски свещеник умрял там десет години по-късно. Според сагата, норвежката колония изчезнала през първата половина на петнадесети век. Някои вярват, че тези, които останали, били пленени от пирати и продадени като роби. Други смятат, че отплавали към Канарските острови, където основали племе от високи, русокоси и синеоки хора. Съществува теория, че те се върнали в Исландия и Норвегия, но според други просто измрели. Има и хора, които мислят, че отплавали на запад към Винланд…

— Това би обяснило всички препратки към Гренландия, на които попаднахме досега — казвам аз.

— Тук има препратка към Черната смърт. През 1350 г. исландците били ужасени от чумата, която опустошила Норвегия и Европа. Черната смърт така и не стигнала до Исландия, но можеш да си представиш каква паника е предизвикала.

— Значи страх от чумата е накарал пазителите да избягат в Гренландия.

— Така изглежда.

— И остатъкът от съкровището все още е там?

— О, не!

Тран изважда няколко стари снимки.

— Това е страница от исландската книга „Skaholtsbok“ от петнадесети век. Тук в полето е добавен текст, според който съкровището е било пазено от норвежките заселници в Гренландия в продължение на сто години, или с други думи до 1450 г., когато повечето заселници били заклани. Археологически находки, намерени на мястото на клането, като например скелети и оръжия, ни карат да заключим, че нападателите били южноевропейци. Може би са били наемници на Ватикана. Но виж това…

Той посочва един абзац.

— Тук пише, че една група заселници избягали и отплавали за страната отвъд хоризонта, което е интересен израз. Той се появява в няколко други текста от същия период. В тях е използван като описание на Винланд, новата странна земя на запад.

— През 1450 г.?

— Петдесет години преди Колумб случайно да попадне на Карибските острови.

— Във Ватикана намерих текст за сражение в Гренландия през 1450 г. Доколкото си спомням, в него се казваше, че някои от варварите успели да избягат — това може би са били норвежки и исландски пазители. И петдесет години по-късно братът на Христофор Колумб получил писмо от неизвестни хора на остров Еспаньола, което трябвало да върне в Европа. Пазителите.

— Имаш ли писмото?

— Търсим го.

— През този период водите около Норвегия, Шотландия, Исландия и Гренландия били посетени от няколко южноевропейски експедиции. Освен това хората на папата познавали тези води много добре след експедициите през шестдесетте години на четиринадесети век. Самият Христофор Колумб е идвал в тази част на света, но това било около сто години по-късно и той бил обикновен моряк. Може би тук му е дошла идеята да отплава за страната на запад.

— Значи мумията е била пренесена от Исландия до Гренландия, а сто години по-късно е била пренесена от Гренландия до норвежка колония във Винланд.

— Така изглежда, да.