Аз съм се подпрял на патериците си пред временните казарми, построени между абатството и вълнолома. Няколко седмици изминаха откакто се върнах от Италия. Счупеният ми крак е почти зараснал, а временното ми отстраняване от работа е отменено. Разследващата комисия заключи, с доста резерви и под значителен политически натиск, че моето провинение (разкопаването на гробницата в абатството „Лис“) няма да ми струва работата.

Вече две седмици работим ден и нощ върху подготовката на разкопките. Излъгахме жителите на Селя и местните строителни работници, които построиха казармите, че възстановяваме развалините на църквата „Св. Албан“.

Норвежки, шведски, датски, английски, френски, италиански и немски археолози, историци и геолози щъкат между палатките и разговарят оживено. Проектът е финансиран от Обществото и от Министерството на културата и църковните дела. По него работят близо сто експерти.

Няма ни вест, ни кост от Хасан и хората на шейха. Но, разбира се, това не означава, че не ни наблюдават. Казват, че дори движението на крилата на пеперуда може да причини ураган. И съобразно този очарователен постулат от теорията на хаоса, веднага щом научихме, благодарение на фрагмента, който Луиджи изгори, преди да го убият, че съществуват две дървени статуи, всички парчета от пъзела си дойдоха на мястото.

Ойвинд успя да намери Дидимус, близнака на свети Лаврентий, след щателно претърсване на архиви, регистри и лъскави албуми със снимки. Статуята ни бе чакала търпеливо в дървената църква в Боргунд цели 725 години. Оказа се, че статуята на Дидимус е била дарена на жителите на Боргунд от техните братя християни от Рингебу през 1280 г.

В статуята имаше процеп, застопорен с осем дървени клина под туниката и ръкавите му. В кухината вътре намерихме ковчеже, покрито с руни:

„Ейрик Пазителят скри това ковчеже в църквата Урнес

100 лета след смъртта на свети Олав.

Бард Пазителят премести ковчежето във Флесберг

150 лета след смъртта на свети Олав.

Вегард Пазителят занесе ковчежето в Лом

200 лета след смъртта на свети Олав.

Сигурд Пазителят скри ковчежето в корема на

Свети Лаврентий Дидимус и премести статуята

от дървената църква Рингебу

в дървената църква Боргунд

250 лета след смъртта на свети Олав.“

В ковчежето намерихме кодиран документ, който Ойвинд и Терйе разшифроваха с помощта на руническото колело.

„Ранвалд Пазителят написа тези свещени думи както му бе наредено от Асим пет лета след завръщането на крал Олав.

Търсете гробницата в дълбините на пещерата, където Светата дева и мъчениците се спасиха от морето и приеха милостта Господна.

Тук почиват тленните останки на Свещения

от вечност до вечност.

Трим Пазителят написа тези думи

25 лета след смъртта на свети Олав

Мъдрецът Асим

почива в мир със св. Олав

и Свещения

и го пази вовеки веков.“

Пещерата Св. Сунива.

Не пещерата Долстейн, както си мислехме.

Погребалната камера се намира в пещерата Св. Сунива на остров Селя, в графство Сон и Фиордан — епархия на Гулатинг до 1170 г.

Чувам птици, които кряскат в мъглата. Поне се надявам, че това са птици. Около мен кипи активност. Уоки-токитата бръмчат и бипкат. Десетина полицаи патрулират острова. Присъствието им ни вдъхва сигурност, в случай, че Хасан се крие зад някоя скала. След убийството на свещеника в Рингебу и събитията в Рим, случаят придоби първостепенно значение за полицията. Норвежките, исландските и италианските полицейски органи работят заедно и си сътрудничат чрез Интерпол. Ранхилд ръководи разследването от норвежка страна.

Абатството е разположено на пълния произвол на стихиите в едно обширно поле под сянката на стръмен планински склон. Някога е приличало на средновековен замък, с дебели стени и висока кула. Бенедиктинското абатство е било построено през дванадесети век, но дори преди това тук е имало малък, дървен женски манастир. Развалините на църквата са се вкопчили в планинската гръд като гнездо на орли, издигнати на петдесет метра от земята. Точно над тях е входът към пещерата, която някога е служела за параклис на Св. Михаил.

Пещерата Св. Сунива…

Св. Сунива била ирландска принцеса, която избягала от ухажор езичник към края на десети век. Той искал да завладее страната, тялото и живота й. Заедно с дузина богобоязливи мъже, жени и деца, Сунива отплавала с три лодки без рулове, платна или гребла. Морските течения и ветровете ги отвели в Селя, където се подслонили в пещерите. Езическите идолопоклонници, живеещи на сушата, гледали на новопристигналите с подозрение. Ярлът^[1] Хакон изпратил въоръжени мъже на острова, защото вярвал, че там живеели воини. Сунива и нейните спътници избягали, скрили се в пещерата и се молили на Бог за спасение. Според легендата, вместо да спре атакуващите воини, Бог погребал Сунива под скално срутване. Така става понякога. През следващите десетилетия фермери и моряци често виждали странни светлини от пещерата. Когато крал Олав Тригвасон и епископ Сигурд отишли на острова на чудесата, те намерили тялото на Сунива непокътнато в пещерата й, заедно с други благоуханни кости, черепи и скелети. Няколко години по-късно крал Олав Харалдсон също посетил остров Селя, когато се върнал в Норвегия, за да покръсти своята родина.

Пещерата Св. Сунива…

Възможно ли е легендата за Св. Сунива да е била измислена, с цел да се прикрие това, че на дъното на пещерата има гробница?

2.

Мъглата се вдига около обяд.

Седя в една от палатките и изучавам последните снимки от разкопките. Пещерата е пострадала от срутвания и свличания. Изнесохме няколко тона камъни от пространството зад каменния олтар, разкривайки вертикална стена, направена от грубо издялани скали и хоросан. По средата на стената има врата с арка, запълнена с по-малки камъни.

Утре точно в единадесет часа започваме операцията по разбиването на запечатания вход.

Чувам приближаващи стъпки и оставям снимките на масата. Тя застава на прага, а светлината струи зад гърба й и я прави да изглежда като богиня, слязла при смъртните на земята с обещание за вечен живот в рая.

Но е само Астрид, която ми носи сандвич с домат и краставица.

— Развълнуван ли си? — пита ме.

Астрид е професор и един от водещите експерти по манастирски развалини в Норвегия.

Чувствам топъл гъдел отвътре.

3.

Алармата започва да врещи.

Изведнъж се оказвам напълно разбуден и изправен в леглото. Останките от странен сън изтичат от мозъка ми като пясък през пръсти. Известно време опипвам за очилата си, преди да светна лампата. Минава два и половина сутринта.

Отвън чувам викове и лай на кучета.

Обличам се бързо, грабвам патериците и излизам в нощта. Всички светлини са се включили автоматично при задействането на алармата. Всичко наоколо е потопено в гъста мъгла и ярка светлина. Въздухът е студен и влажен. Чувам вълните, разбиващи се в брега.

Докуцуквам до работната палатка. Там вече са се събрали няколко човека и разговарят разпалено с двама охранители, които разказват как намерили трети охранител да лежи в безсъзнание на стръмните, тесни каменни стъпала, водещи към пещерата.

Някой най-накрая успява да изключи алармата.

В същия момент чуваме рев на моторна лодка.

През следващия час успяваме да сглобим какво се бе случило, но това не прави нещата по-ясни.

Някой е нахлул с взлом в пещерата. Пневматичните чукове, които са оставили след себе си, доказват, че са искали да разбият вратата. Искали са да влязат в погребалната камера, скрита зад нея.

Охранителят, който изтичал да види какво става, бил нокаутиран.

Той се свестява, объркан, докато го пренасяме до казармите, където почистваме и превързваме раната на челото му. Охранителят смътно си спомня как някой го удря. Но не е видял лицето му.

На следващата сутрин откриваме, че липсват трима наши колеги.

Майкъл Рен-Лей от Департамента по археология на университета Оксфорд, Пол-Анри де Шенонко от Института по папирусология на Сорбоната и Паоло Байгенти от Римския университет са изчезнали.

Не познавам нито един от тримата особено добре. Работата, която са вършели, не е изисквала от тях да влизат в пещерата. Особено посред нощ. С пневматични чукове. Но тримата по някакъв начин бяха успели да се инфилтрират в разкопките.

Не се съмнявам, че работят за шейха.

Според местната полиция лодката, която са използвали, за да избягат, е изоставена в Селя. А от колата под наем няма следа.

Когато проверяваме в университетите, се оказва, че и тримата са назначени съвсем наскоро. А работата им е била финансирана от една и съща фондация в Абу Даби, Обединени арабски емирства.

4.

В единадесет часа започваме да разбиваме стената.

Пещерата е влажна и студена. Зъзнещи от студ и треперещи от очакване, ние се нареждаме в полукръг около мускулестите работници, които рушат стената. Отвън, под постоянния ръмеж, чакат ято журналисти и един новинарски телевизионен екип.

Стената е дебела и твърда и не ни съдейства. Но най-накрая един от камъните започва да се клати, след това още един. По-малките камъни къртим с лост, правейки отвора още по-голям. Някой насочва фенера си в мрака от другата страна.

Спомням си как, когато бях малък, разкъсвах опаковъчната хартия на коледните си подаръци с малките си, бели пръсти, докато тялото ми се тресеше от вълнение при мисълта, че именно този подарък ще бъде по-добър и по-изненадващ, отколкото всички останали, които бях получил.

Когато пропълзявам в дупката и вдигам фенера над главата си, аз най-накрая получавам своя подарък.

Астрид ми подава патериците през отвора. Тихо е. Изправям се и изтупвам праха от коленете си. Останал без дъх, поглеждам надолу — намирам се на върха на стълбище.

Нищо, абсолютно нищо не ни бе подготвило за това, което ни чакаше отвъд стената.

Бележки

[1] Ярл — кралски наместник. — Б.р. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Том Егеланд Пазителите на Завета (22)

Метаданни

Данни

Пазителите на Завета

Информация

История

Сваляне / Връзки

Островът на монаситеНорвегия

1.

2.

3.

4.

Том Егеланд
Пазителите на Завета (22)

Островът на монасите
Норвегия