Том Егеланд
Пазителите на Завета (39)

1.

Хасан влиза в стаята, мускулест и огромен. Хасан убиецът.

— Ако не ми съдействаш — казва Естебан. — Ще помоля Хасан да те убеди да го направиш. Но не е нужно да стигаме дотам. Казах ти истината с надеждата да те убедя, че това е изключително важно за мен и че приемам работата си напълно сериозно. Няма да позволя на нищо да ме спре. Нищо!

Не отговарям. Естебан прерязва въжетата, с които ръцете ми са завързани за стола.

— А ако ти кажа, ще освободиш ли Куратора и мен?

— Разбира се.

Но и двамата знаем, че той не може да позволи тайната му да бъде разкрита.

— Любопитен съм, Бьорн. Покажи ми как успя да намериш пещерата в Тингвелир, използвайки това, което си прочел в този ръкопис.

Естебан слага Кодекса на Снори на масата до мен.

Гледката на загубения ръкопис на Сира Магнус кара очите ми да се напълнят със сълзи. Затварям ги и виждам своя приятел, седнал на стол в кухнята на апартамента си. Чувам гласа му.

— Знам, че според теб сме откраднали кодекса от Сира Магнус. И че сме го убили. Но истината е, че отначало той се опита да ни го продаде. Не съм виновен за това, че се разколеба. Не искахме да го убиваме. Но сърцето му не издържа на напрежението. Това е всичко.

Естебан поглежда към Хасан. Огромният иракчанин гледа право напред и мълчи, сякаш нито Естебан, нито аз сме в стаята, сякаш мислите му са някъде далече от тук, в някаква друга вселена.

Това е всичко…

Ръцете ми треперят толкова силно, че ми е трудно да държа ръкописа. Обръщам на последната страница и показвам на Естебан какво в текста ни е подсказало, че „Сагата на Светия кръст“ съдържа инструкции за намирането на пещерата. Естебан цъка с език. След това отново поглежда към Хасан, който е задрямал.

— Късно е. Хасан пристигна току-що. Мисля, че на сутринта двамата трябва сериозно да си поговорите.

Потрепервам при мисълта за сериозен разговор с Хасан.

— Той не е особено претенциозен. Но е невероятно ефикасен, както можеш да си представиш. Помисли само. Преди да почне. Ще постъпиш умно, ако започнеш да ни съдействаш веднага, преди да счупи още пръсти или да направи нещо на счупения ти крак, който е заздравял толкова добре. Не бих го ядосвал. Чупенето на кости е едно от най-приятните неща, които Хасан може да ти причини. В Ирак той вадеше очите на тези, които отказваха да му съдействат. Със собствените си ръце. Реших да спомена този любопитен факт, в случай че не искаш да ми кажеш това, което трябва да знам. За твое собствено добро, Бьорн.