Том Егеланд
Пазителите на Завета (37)

2.

— Значи кой е бил той? — питам аз.

Чувам как Кураторът става от пода, обляга се на стената и прочиства гърлото си.

— Моисей от Библията никога не е съществувал.

— Но въпреки това знаеш кой е бил?

— Принцът, когото познаваме под името Моисей, е бил египтянин с царско потекло. Не е бил син на роби. Съставителите на Библията променили неговата история, за да служи на тяхната цел, за да се вписва в израилтянския проект. Както толкова много неща в Библията, историята на Моисей е украсена и променена.

— Защо?

— Опитвали са се да построят една нова нация. Да обединят един народ. Да основат една религия. Имали са нужда от пророк. Имали са нужда от фантастична история, която да вдъхновява хората и да ги контролира.

— Така че измислили Моисей?

— Един гениален ход. Създавайки литературния герой Моисей, те са могли да изградят историята около него, използвайки истински и измислени хора, митове и исторически събития.

— По какъв начин?

— Произходът на Моисей е един добър пример за това: син на роб, който става принц. Всички знаем историята от Изход, в която дъщерята на фараона намира бебето Моисей в плетена кошница, носеща се по Нил. Проблемът е, че никога не биха позволили на една египетска принцеса да осинови бебе, както прави дъщерята на фараона в Библията. Кръвта на египетското царско семейство била толкова божествена, че фараоните трябвало да правят бебета на сестрите и дъщерите си, за да остане тя чиста. Напълно немислимо е една от дъщерите полубогини на фараона да осинови бебето на беден роб евреин.

— Как тогава се е развила историята?

— Историята на осиновения син има своите корени в една легенда от вавилонската митология и в едно събитие от египетската история. Много фараони се женели за принцеси от други царства, за да сключват политически съюзи. Фараоните давали на някои от тези принцеси собствени дворци и титлата „тет-са-про“. Според теб какво означава „тет-са-про“?

Поклащам глава в тъмното.

— „Тет-са-про“ означава „дъщеря на фараона“, Бьорн. Тези жени живеели самотен, безбрачен живот и не им било позволено да имат собствени деца. Тъжно съществуване. Ако ги хванели с любовник, те бивали екзекутирани. Знаем за съдбата на една такава жена от исторически източници. Сирийската принцеса Термут била „тет-са-про“ по време на управлението на Тутмос III. Нямала деца. Но според източниците отгледала син.

— Осиновен?

— Да. Не знаем името му, но повечето историци са убедени, че позволили на принцеса Термут да осинови бебе, защото била само „тет-са-про“ или с други думи произходът й не бил божествен. Тази история, заедно с вавилонския мит за бебе, носещо се по течението на река в тръстикова кошница, дали на авторите на Библията идеята за пътуването на Моисей от робския лагер до египетския царски двор.

3.

— Тогава кой е бил Моисей?

— Един размирен престолонаследник.

— Акхенатен?

— Акхенатен се качил на трона на мястото на своя по-голям брат.

— Което означава?

Няколко секунди Куратора мълчи.

— Моисей е бил брат на Акхенатен.

— Брат? Кой брат?

— По-големият син и престолонаследник на Аменхотеп III се казвал Тутмос. Известен бил и под името Джутмос. Той е една от най-големите мистерии в историята на древен Египет.

— Никога не съм чувал за него.

— Точно така. Докато всички останали членове на семейството са познати имена: баща му Аменхотеп II, майка му Тий, по-малкият му брат Акхенатен или Аменхотеп IV и, разбира се, Тутанкамон, който е бил син или на Акхенатен, или на Аменхотеп III. Но никой не е чувал за престолонаследника Тутмос. Той е трябвало да остане в историята под името Тутмос V. Но вместо това изчезнал. Без елегии или почитания от неговия народ или семейство. Без каквото и да било обяснение и без много шум престолонаследникът на Египет просто изчезнал от историята.

— Защо?

— Бил опозорен. Изчезнал внезапно и неочаквано през двадесет и третата година от управлението на Аменхотеп III. Сякаш потънал вдън земя.

— Какво се е случило?

— Тъжна история. Престолонаследникът Тутмос бил прославен воин и религиозен водач, както и смел пълководец в армията на баща си. Но точно както Моисей той се разбунтувал. Има твърде много прилики между престолонаследника Тутмос и Моисей, за да можем да ги отхвърлим като случайност.

— Като например?

— В Библията пише, че докато бил в Гошен, Моисей убил един египтянин, който се отнесъл лошо с роб. Престолонаследникът Тутмос също се борил против малтретирането на роби. Според алтернативната версия на библейската история, Моисей не избягал в Мадиам, а в Етиопия. Там се сражавал толкова героично, че бил коронясан за цар. В Корана пише, че Моисей управлявал Етиопия като цар. Юдейският Талмуд също говори за Моисей като за цар.

— Е, и?

— Престолонаследникът Тутмос също е бил цар на Етиопия за известно време.

— И това го прави Моисей?

— Не, има и още. Както Моисей, така и престолонаследникът Тутмос били велики генерали. И двамата били дълбоко религиозни. След един успешен набег Тутмос бил направен велик жрец на храма на Ра в Хелиополис в северен Египет. Освен това той бил свързан с култа Пта в Мемфис. С други думи, престолонаследникът взел надмощие над всички жреци в Горен и Долен Египет от своята укрепена база, която не била далече от Питом-Рамзес.

Кураторът се закашля. Мисля си, че здравето му е твърде крехко, за да оцелее в килията повече от няколко дни.

— Следиш ли мисълта ми, Бьорн? Престолонаследникът Тутмос е бил велик жрец в земята на Гошен. Същият Гошен, който е бил съживен и благоустроен от неговия баща и където според Библията израилтяните били роби на фараона.

4.

След кратка пауза, през която Кураторът издухва носа си, той продължава:

— В Aegyptiaca на Мането са описани и други връзки между престолонаследника Тутмос и Моисей. Мането говори за робско въстание в Аварис по време на управлението на Аменхотеп III. Аварис, Питом-Рамзес и Гошен са три имена на една и съща област. Мането пише, че фараонът бил посъветван да отърве страната си от нежеланите и да им намери работа в каменоломните на Аварис.

— Кои били нежеланите?

— Кои други, освен омразните израилтяни? Според Мането робите се трудили в Аварис много години, докато там не отишъл жрец от храма на Ра в Хелиополис. Престолонаследникът Тутмос! Жрецът бил изоставил египетската си религия и богове и почитал един-единствен, всемогъщ бог. Мането пише също така, че този жрец преди това бил воин, точно като Тутмос, който научил нежеланите да се сражават. В Библията се казва, че египтяните били наскърбени от децата на Израел. Мането пише, че жрецът накарал нежеланите да се разбунтуват и много от тях се върнали в родината си. Виждаш ли допирните точки? Робски бунт… египетски подстрекател… бягство към родината…

— Изход.

— Точно така! Няколко века по-късно авторите на Библията трансформирали тази история в един епичен и драматичен разказ за предателство и кураж, бунт и бягство — спасение в Обетованата земя на Бог. Разбира се, историята в Библията е много по-грандиозна и поучителна. Едно зрелищно бягство… Бог, който активно се намесва в събитията на земята… величествен водач от калибъра на Моисей…

5.

— Това означава ли, че мумията, която държат в мавзолея тук, е мумията на престолонаследника Тутмос?

— Мумията е на престолонаследника Тутмос, син на Аменхотеп III и царица Тий. Черната овца на семейството. Бунтар и метежник.

— Какво се случило с него, след като робите били освободени?

— След като Тутмос помогнал на робите да избягат, той смело се върнал в двореца на баща си. Вкъщи при татко. Но Аменхотеп III не бил грижовен и любящ баща. Осъдил непокорния си син на смърт. Принцът не само се бил опълчил срещу семейството си и срещу египетските богове, помагайки на робите да избягат. Той бил обезчестил и опозорил баща си, цар и бог на Египет. И за това провинение нямало прошка.

— Значи е бил екзекутиран?

— Понеже бил с царска кръв, той избегнал публичната екзекуция. За фараона предателството на сина му било държавна тайна, позор за цялото семейство. Позволили на престолонаследника да избере начина на своята смърт. Той избрал отрова. След като я изпил и издъхнал, той бил балсамиран и мумифициран. Може да е бил предател, но във вените му течала царска кръв и следователно бил с божествен произход. Но Тутмос не бил положен заедно със своите предци. Вместо това бил погребан в тайна гробница на западния бряг на Нил, отвъд Долината на царете и Долината на цариците. Бил скрит зад две други гробници и изтрит от страниците на историята. Аменхотеп III наредил всички доказателства за неговото съществуване да бъдат унищожени. Всички писмени свидетелства били изгорени и всички статуи съборени.

— Но той не е бил забравен?

— Принцът оставил много писания, някои от които съхраняваме тук, в двореца „Миерколес“, върху полуразложени папируси. Накратко, тези текстове поставили началото на нова религия. Поддръжниците на престолонаследника, а те били много, никога не забравили своя водач. Те разпространявали неговите учения и изучавали неговите текстове и религиозни размишления. Жреците също така започнали да вярват в един-единствен бог, който бил по-могъщ от всички египетски богове. Постепенно престолонаследникът Тутмос се превърнал в религиозен водач. Все повече и повече хора започнали да почитат неговия бог. Една група от тях се обединили и станали първите юдеи. Друга по-малка група основала култа на Амон Ра. Мумията на престолонаследника, която те пазели, се превърнала в техен бог. А що се отнася до Библията, различни автори събрали, редактирали и написали едно голямо разнообразие от текстове и създали един нов и величествен главен герой, наречен Моисей.