Метаданни
Данни
- Серия
- Бьорн Белтьо (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paktens Voktere, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Зорница Савчева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Том Егеланд. Пазителите на Завета
Норвежка. Първо издание
ИК „Персей“, София, 2010
Редактор: Емил Минчев, Пламен Тотев
Технически редактор: Йордан Янчев
Коректор: Елена Спасова
ISBN: 978-954-830-813-7
История
- —Добавяне
Обещания
1.
Чуваме тежки стъпки пред вратата.
И двамата затаяваме дъх.
Чуваме как ключът се завърта в древната ключалка.
Вратата се отваря в експлозия от светлина. Двамата с Куратора сме заслепени. Предпазваме очите си от режещия лъч светлина, идващ от фенера.
Когато очите ми отново свикват със светлината, аз за първи път имам възможност да разгледам килията. Не е голяма. Четири на пет метра или някъде там. Кураторът седи в един от ъглите. Стените са направени от огромни блокове гранит. Подът е неравен, но изтъркан от телата на хиляди затворници. Таванът е сводест.
— Ти!
Един от охранителите сочи към мен.
Грабвам патериците си. Кураторът тръгва да се изправя, но го бутат обратно на земята. Затръшват вратата. Чувам как старецът блъска по вратата с юмруци, но звукът е заглушен, нереален, сякаш идва от голямо разстояние.
Охранителите ми позволяват да се изкъпя и да отида до тоалетната. Не бих се изненадал, ако вонята от килията все още е прилепнала към мокрите ми, мръсни дрехи.
2.
Чакат ме в една пищна стая, седнали около маса от наскоро полиран махагон, стил рококо.
Естебан е облечен в скъп костюм. Беатрис носи сладка, прилепнала лятна рокля.
— Buenos dias[1] — поздравява ме Естебан. — Добре ли спа?
Не отговарям.
Беатрис ме поглежда с празен поглед.
— Всичко ще свърши веднага, ако просто ни кажеш къде си скрил Тингвелирските свитъци.
Гласът й е леден.
Мълчанието пък е мой специалитет.
— Не е ли прекрасна? — Естебан ми показва върха на езика си. Усмихва се дяволито и погалва голата й ръка. — Страхотна е, нали? Доказателство за това, че Бог е създал жената! Трябваше да я видиш, когато беше млада. О-ла-ла!
Изражението на Беатрис остава пусто.
— Имаме въпрос за теб — казва Естебан.
— И ако отговоря?
— Ще спрем да ти досаждаме.
— Ще ме освободите ли?
— Разбира се.
— И Куратора?
— Естествено.
— А ако не отговоря?
— Ще отговориш. Не си глупав. Ще имаш достатъчно време да се вразумиш — казва Беатрис.
— Време?
— За размисъл. В мазето. С Куратора.
— Според теб какво трябва да направя, Беатрис?
— Според мен трябва да направиш това, което ти казва Естебан.
— Ще помисля.