Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бьорн Белтьо (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paktens Voktere, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Том Егеланд. Пазителите на Завета

Норвежка. Първо издание

ИК „Персей“, София, 2010

Редактор: Емил Минчев, Пламен Тотев

Технически редактор: Йордан Янчев

Коректор: Елена Спасова

ISBN: 978-954-830-813-7

История

  1. —Добавяне

Третият пазител

1.

Нощта гъмжи от насекоми. Воят на сирените, идващ от града, звучи като свирката на влак, прекосяващ прерията. Отваряме трета бутилка вино.

— Значи — казвам аз след дълго, сладко мълчание, притиснал пълната чаша до гърдите си, — защо ми казахте всичко това?

— Чакахме те — казва Беатрис.

— Мен?

— Двамата с Куратора започнахме да изучаваме тази материя в края на шестдесетте и оттогава чакаме третия пазител.

Пред мен зейва бездна от неразбиране.

— Чакайте, чакайте. Какво означава това?

— Бьорн — казва Беатрис, — ти си третият пазител.

— Не съм пазител.

— Нямахме представа, че си ти. Но знаехме, че ще има нещо специално в третия, нещо, което го различава от всички останали.

— Вие — повтаря Куратора.

— Осъзнахме това в мига, когато чухме, че именно ти си норвежецът, който брат ми е поканил на закуска в двореца — продължава Беатрис. — Бьорн Белтьо… човекът, който спаси Кивотът на свещените тайни.

— Двамата с Беатрис имаме задача — казва ми Куратора.

— Която е?

— Да завършим мисията на пазителите.

— Имате предвид…

— Да върнем мумията в гробницата в Египет.

— Нима мумията още съществува? Естебан каза…

Беатрис ме прекъсва:

— Не трябва да слушаш Естебан! Той лъже, лъже, лъже. Светът заслужава да прочете тези текстове така, както са били написани.

— Аз не споделям страха на църквата — казва Куратора. — Тези, които вярват, ще продължат да вярват. Към тяхната вяра ще бъде прибавено едно ново измерение. А теолозите ще имат над какво да спорят през следващите сто години.

— Но какво означава това, че сте чакали мен?

Куратора вади втори сгънат лист хартия от вътрешния си джоб.

— Това е превод на нещо, което Асим написал на Селя малко преди да умре. Астрологическо предсказание, пророчество, наречете го както искате.

Подава ми страницата.

„И ще дойде време, когато Пазителите ще върнат Свещения в неговата гробница под свещеното слънце, в свещения въздух, в свещената скала; и ще изминат хиляда години; и половината от това време ще бъде потопено в мъглите на покварата и разврата; от множеството Пазители ще останат само трима; и те ще бъдат верни и смели и ще бъдат само трима; защото свещеното число е три и числото три се харесва на Свещения, точно както числото три символизира трите колони на Господ: юдейството, християнството и исляма, и Светата троица, и трите свещени града в исляма, трите патриарха, трите поклонения и тримата мъдреци, тримата водачи на израилтяните през пустинята: Моисей, Аарон и Мириам, трите части на Танаха и трите основополагащи истини: рая, ада и чистилището.“

2.

Беатрис се почесва по носа и казва, че е време да си лягаме.

Поглежда към мен. Няколко секунди си мисля, че иска да дойда с нея. Но след това добавя, че е изтощена и има главоболие от виното. Става и събира празните бутилки.

— Едва ли фактът, че са изминали хиляда години, откакто мумията е открадната, е просто едно съвпадение — казва тя.

— И петстотин години, откакто братството на пазителите се разпаднало тук, на Карибите — добавя Куратора и духва свещта.

— И сега, най-накрая, останахме трима — довършва Беатрис.