Том Егеланд
Пазителите на Завета (31)

2.

Куратора дълго върти празната чаша в ръката си, преди да я остави на земята.

— Библията… Лесно е да мислиш за Библията като за нещо свято, ясно и непроменимо. Но всъщност тя е резултат от целенасочено редактиране, извършено от хора. Върху еволюцията й са оказали влияние личните вярвания на редакторите, както и техните политически и теологически цели. Няма една Библия, която всички вярващи да приемат. Евреи, християни, православни, католици, протестанти — всички те имат своя версия на Библията. Ще говоря по същество. Тингвелирските свитъци представляват пълен юдейски препис и коптски превод на колекция от древни текстове. Наречете го чернова, ако желаете. Без редакции. Най-различни автори редактирали, преработвали и адаптирали тези текстове така, че да заприличат на една хомогенна история.

— И тази история се нарича Петокнижието на Моисей — казва Беатрис.

През тялото ми преминава тръпка.

— Тингвелирските свитъци — продължава Куратора, — са оригиналните текстове, върху които са основани книгите на Моисей.

— Оригиналните текстове показват не само как Петокнижието е еволюирало, глава по глава, страница по страница — обяснява Беатрис, — те също разкриват какво е било пропуснато.

— Уау — казвам аз. Може би трябваше да изразя удивлението си по-красноречиво, но това бе единственото, което ми дойде на ум.

— Има и още — добавя Беатрис. — Текстовете съдържат още една книга.

— Още една книга? Как така?

Тя кимва.

Куратора отпива от виното си.

— Ръкописът съдържа Шестата книга на Моисей.

3.

Трябват ми няколко секунди, за да подредя мислите си. Неизвестна книга на Моисей. Това е нелепо твърдение. Но в същото време в него има логика. Всичката тази тайнственост. Шейхът и Хасан. Ватиканът. Обществото. Изведнъж всички тези нишки се сплитат.

— Знам, че е трудно за вярване — казва Куратора.

Някъде в Санто Доминго стрелят с пистолет. Или може би е ауспух на кола.

— Досега сме имали възможност да прочетем единствено непълни откъси от частично разложения оригинален ръкопис, който се съхранява тук в двореца. Ето защо Тингвелирските свитъци са толкова важни. Защото съдържат текста, дума по дума, в неговия първоначален, пълен вариант.

— На основата на непълните фрагменти можем да заключим — обяснява Куратора, — че Шестата книга на Моисей разказва за неговото детство и младост. Тя съдържа нови наставления, които биха оказали огромно въздействие върху юдаизма, християнството и исляма. Господ ни разкрива повече за Себе Си, за Своите причини да създаде света и за това какво очаква Той от човечеството. Господ намеква, че има и други богове, но че Той е създал човечеството и света.

— Господ говори за видения, според които гностиците и катарите ще възтържествуват, но много по-късно — казва Беатрис. — Шестата книга на Моисей съдържа много неща, които биха отслабили позицията на църквата и на духовенството. Господ заклеймява всички, които не го разбират правилно. Всеки един от нас съдържа божественото и истинската вяра в себе си. Най-свят е храмът, който ще намериш в сърцето си. Господ предупреждава Моисей за лъжливи свещеници, които използват църквата, за да издигнат себе си, а не Бог.

— Четири глави са посветени на Сатаната и три на известни и неизвестни ангели и архангели. Господ нарича Сатаната свой низвергнат син и говори за него с голяма бащинска любов. Това, което се разбира под зло, е предимно липсата на божественото.

Сръбвам си вино и се опитвам да не изоставам.

— Шестата книга на Моисей напълно ще промени разбирането ни за останалите книги — казва Куратора. — По неизвестни причини някой е решил да пропусне шестата книга. Ако тя бъде призната, това би означавало трите основни световни религии да адаптират части от догмата си съобразно новите писания.

— По какъв начин?

— Ще разберем това едва след като прочетем пълния текст. Да си вадим заключения на основата на преводите, които вече сме направили, би било твърде прибързано. Това е един пример защо толкова много разчитаме на Тингвелирските свитъци…

Той вади един лист хартия от вътрешния си джоб и прочита следния текст: „Когато се молиш на Господ, твоя Бог, Той е… (нечетливо)… и ти ще откриеш… (нечетливо)… е един, от което следва, че той е… (нечетливо)… е създал. Ти ще… (нечетливо)… вече си открил, и то е… (нечетливо)“.

— Превели сме всичко от оригиналния папирусов ръкопис, което се чете — обяснява Куратора. — Но за да запълним дупките там, където папирусът се е разложил, ние имаме нужда от преписа на Асим. Иначе текстът е безсмислен.

4.

Моисей и израилтяните бродили в жегата на пустинята цели четиридесет години. Имат моето съчувствие. Собственото ми странстване из пустинята започва да ми тежи, а още не е приключило.

Куратора влиза в апартамента си и след минута се връща с износено, подвързано издание на Стария завет. Прелиства тънките страници с дългите си пръсти.

— Първото нещо, което трябва да направим, ако искаме да прочетем, разберем и интерпретираме книгите на Моисей правилно, е да приемем, че те не са били написани от Моисей.

След това прочита: „И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае где е гробът му. Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля“.

— Нима Моисей е написал това? — пита Куратора. — Как е могъл да опише собствената си смърт и погребение?

Той прелиства няколко страници и пак зачита: „А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята“.

Куратора се засмива.

— Нима най-кроткият човек на света би написал това за себе си?

— Това не доказва нищо — казвам аз. — Дори ако Моисей не е написал всичко в Петокнижието, това не означава, че не е написал нито дума от него.

— Много хора мислят така — обажда се Беатрис. — Мислят, че редакторът е разкрасил ръкописа на Моисей. Мнозинството теолози и свещеници днес са съгласни, че Моисей не е написал Петокнижието.

— Ако прочетете петте книги — продължа Куратора, — няма как да не ви направят впечатление повторенията; различните имена, с които се назовава Господ и някои общи персонажи, както и разминаващи се версии на едни и същи събития.

— В Битие има две различни версии на Сътворението — казва Беатрис.

— Две?

— Две свързани истории, оплетени в една — обяснява Куратора.

После започва да чете: „В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият дух се носеше над водата“.

— Така започва Сътворението, което познаваме. Но в същия текст е включена и друга, различна история на сътворението — написана от друг автор и после вплетена в първата версия. Това е направено толкова хитро и умело и читателят дори не забелязва, че историята започва отначало.

— Къде?

Куратора поглежда в книгата и ми посочва абзаца.

— Ето тук. Битие, глава втора. Тук започва една нова история на Сътворението. Не е нужно да сте теолог или лингвист, за да осъзнаете, че това тук е въведение в нова история.

Той прочита: „Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва, но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“.

— Не ти ли се струва, че това е въведение в една отделна, различна история на Сътворението? — пита ме Беатрис.

Куратора добавя:

— В първата версия Бог създава небето и земята, светлината и мрака, водата и земята, растенията, птиците, рибите, морските животни, земните животни и най-накрая хората. Мъжът и жената. В този ред.

— В следващата глава — продължава Беатрис, — последователността е различна. Тук Бог първо създава земята, небето и водата. После създава мъжа и чак след това растенията, животните и птиците и накрая жената, Ева.

— Как е възможно и двете версии да са верни? — пита ме Куратора.

— И така нататък — казва Беатрис. — Прочети историите за Ной. Те не съвпадат изобщо. На едно място в Библията се казва, че Моисей отива в Табернакула — преди да го е построил! Книгите на Моисей са пълни с противоречия.

— Неточности — поправя я Куратора. — Грешки.

Трябва да отида до тоалетната.

5.

Когато се връщам, Куратора е отворил поредната бутилка вино. Молец обикаля около една от лампите на терасата, отново и отново, и отново. Луната блести през листата и морският бриз гали дърветата.

Сядам и си сръбвам малко вино. Беатрис и Куратора ме гледат така, сякаш се опитват да преценят дали съм чул достатъчно за днес.

— Теологията е пълна с „тайни“, които всички знаят — започва Куратора. Поема си дълбоко дъх, преди да продължи. — Теолози, равини и свещеници знаят за тези неточности. Дълго време вярването, че зад всичко това стои една по-велика, по-висша истина, оправдаваше пренебрегването и отхвърлянето на тези противоречия. Още през осемнадесети век теолози започнали да защитават тезата, че е невъзможно Моисей да е написал Петокнижието. Теолозите знаят това от векове. Днес това знание е крайъгълен камък на тяхното разбиране за Библията. Моисей не е написал Петокнижието.

Беатрис ме наблюдава над ръба на чашата си с вино.

— Всичко това води до документната хипотеза — казва Куратора.

— Или теорията JEPD — добавя Беатрис.

— Което означава това?

— Че съществуват четири основни източника, върху които са базирани книгите на Моисей. „J“ обозначава източника Яхвист, „Е“ източника Елохист, „Р“ източника Свещенически кодекс и „D“ източника Девтерономиум — обяснява Беатрис.

Размазвам комар, кацнал върху ръката ми.

— Работата по петте книги е започнала деветстотин години преди Христос. Няколко различни автори редактирали колекцията от ръкописи, като накрая те били структурирани в пет книги. Този процес продължил до около 400 г. пр.Хр.

— Авторите на книгите разказват общо взето една и съща история, но от различни гледни точки.

Куратора скръства ръце.

— Те са адаптирали първоизточниците през призмата на собствените си политически и религиозни вярвания, след което са се опитали да поправят и допълнят предишните версии на историите.

— Иронията е, че после всички тези разминаващи се и противоречащи си версии били съшити заедно — усмихва се Беатрис.

Изгасва светлина, идваща от един прозорец недалече от нас. Решавам, че това е крилото на двореца, където живее прислугата.

— На основата на познанията си по теология, история, политика и лингвистика един международен екип от теолози обособил отделните глави и стихове, съставящи петте книги и после се опитал да ги събере в съответния контекст — обяснява Куратора. — Но резултатът от този експеримент всъщност кара повечето съвременни теолози да заключат, че Петокнижието произлиза от много по-сложни източници от JEPD.

— Тогава кой е написал петте книги на Моисей?

6.

Звъни мобилният ми телефон.

Отначало не отговарям. Не съм роб на телефона си. И съм любопитен да чуя отговора на въпроса си за Моисей. Но после си спомням, че съм дал номера си само на хора, които наистина могат да имат нужда да се свържат с мен.

Професор Лайлуърт. Разстроен е. Обществото поразпитало тук-там и научило, че Джамаал Абд-ал-азис или с други думи Хасан, се качил на самолет на „Американ Еърлайнс“ от Маями за Санто Доминго преди около час.

— Откъде знае, че съм тук? — заеквам аз.

— Разузнаването на шейха е най-доброто на света.

— Какво да правя?

— Стой там, където си. В момента се намираш на най-сигурното място на света.

— Най-сигурното? Когато Хасан е на път?

— Вече говорих с Естебан Родригес и точно в този момент неговите охранители затягат мерките за сигурност на двореца „Миерколес“.

 

 

Казвам на Куратора и на Беатрис за Хасан. Те се съгласяват с професора, че бих се изложил на много по-голяма опасност ако си тръгна, отколкото ако остана.

— Ще те открие, независимо от всичко — казва Беатрис. — Тук поне си на сигурно място.

Поглеждам към огромния, тъмен парк.

— Около двореца има толкова аларми, че дори най-изкусният взломаджия ще бъде заловен, преди да прехвърли стената — уверява ме Куратора.

7.

— Да се върнем на книгите на Моисей — казвам аз и пресушавам чашата си с вино. — Кой ги е написал?

Беатрис пълни чашата ми.

— Теолозите работят с четири източника, но всъщност те са много повече — казва тя.

— Яхвист, който нарича Бог Яхве или Йехова, е най-изтъкнатият старозаветен теолог и автор — обяснява Куратора. — Живял е около деветстотин години преди Христос и на него дължим гениалната структура на Петокнижието. Той придал епичност и религиозна значимост на древните митове и истории. Специфичният мироглед, особената техника на разказване, речникът, литературният стил и религиозните гледни точки подсказват, че Яхвист е бил евреин. Всичките му герои са от Юдея. Най-вероятно е бил дворцов писар в Йерусалим, може би в двора на цар Соломон.

Беатрис продължава:

— Сто години по-късно вторият по важност автор, Елохист, който нарича Бог Елохим, а не Йехова, написал израилтянския отговор на Яхвист. Всички негови герои са израилтяни, а не юдеи. Той заменя юдейския мироглед с израилтянски.

— „Р“ е за „Свещенически кодекс“ — казва Куратора, — защото тези текстове били написани от група свещеници от Юдея, след като бил построен Вторият храм или петстотин години преди Христос и преди Йерусалим да бъде завладян от вавилонците. Свещениците също имали свои теологични и политически цели.

— Девторономиумът, петата книга на Моисей, била написана шестстотин години преди Христос — продължава Беатрис. — Много хора вярват, че Девторономиумът е бил написан от същия Йеремия, който написал Книгата на Йеремия от Стария завет.

 

 

Някъде в двореца се затръшва врата. Куратора спира да говори. Естебан Родригес се появява на вратата на терасата.

— Тук ли сте били? — казва той, останал без дъх. Втренчва се в мен. — Чухте ли?

— Току-що ми се обади професор Лайлуърт.

— Удвоихме мерките за сигурност. Извикахме още охранители и поставихме още камери в парка.

— Благодаря ви. Наистина съжалявам, че ви причинявам толкова много допълнителна работа. Ако предпочитате да си вървя…

— Дори не си помисляйте!

Очите му се преместват от сестра му на бутилката вино на пода.

— Няма да ви безпокоя повече. Трябва да се обадя на началника на полицията.

Беатрис се навежда към мен и ме докосва по ръката.

— Всичко ще бъде наред — прошепва ми тя.

След като Естебан затваря вратата на хола, Куратора продължава:

— Както каза Беатрис, по ирония на съдбата всички тези противоречащи си версии се оказали съшити заедно. Все едно някой да изреже от вестник реплики на участници в ожесточен дебат, след което да състави аргумент от различните мнения, който защитава само една от двете тези. Но въпреки това Петокнижието е могъщ авторитарен глас, събиращ севера и юга, Израел и Юдея, обединявайки ги по въпросите на религията, политиката и обществото.

— Но как всичко това се е озовало при Асим?

— Различните ръкописи, съставящи петте книги на Моисей, попаднали под грижите на култа на Амон Ра четиристотин години преди Христос. Ръкописите били навити и омотани в платове, след това поставени в керамични гърнета, които били запечатани и заключени в златно ковчеже. В Aegyptiaca^[1], която е основана на египетски архиви от храма Хелиополис, историкът Мането пише за религиозна церемония, при която златното ковчеже и папирусите били внесени в гробницата и поставени в краката на мумията.

— И ковчежето останало там до 1013 г. — завършва Беатрис.

Аз се облягам назад, поглеждам към звездите и отпивам от виното си, мислейки: „Такъв е животът“.