Метаданни
Данни
- Серия
- Бьорн Белтьо (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paktens Voktere, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Зорница Савчева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Том Егеланд. Пазителите на Завета
Норвежка. Първо издание
ИК „Персей“, София, 2010
Редактор: Емил Минчев, Пламен Тотев
Технически редактор: Йордан Янчев
Коректор: Елена Спасова
ISBN: 978-954-830-813-7
История
- —Добавяне
Пещерата
1.
В полумрака добивам известна представа за размера на гробницата. Две редици колони от гранит хвърлят сенки върху стените. Брада от мъх и корени се подава от цепнатина в скалата. Лек полъх изправя косъмчетата по ръката ми.
Вековете мрак отстъпват пред лъчите на фенерите в ръцете на хората, които пропълзяват през дупката след мен.
Камерата е пълна с египетски съкровища.
Под пластовете мръсотия, прах и паяжини лежат прекрасни антики. Ковчежета, урни, сандъци. Злато, сребро и скъпоценни камъни. Свещници. Чинии. Лампи. Стенописи. Орнаменти. Скиптри. Бижута. Диаманти. Рубини. Сапфири. Изумруди.
Статуи на египетски богове и фараони стоят в редица на пода в една от страничните стаички, сякаш чакат търпеливо някой да се поклони пред тях. Разпознавам повечето. Анубис. Тутмос. Аменхотеп. Рамзес. Хор. Акхенатен. Тот.
В екстаз съм. Сълзите напират.
Някой ме потупва по рамото. Прехапвам устната си, опирайки ръка на колоната до стълбите. Гладката повърхност е леденостудена. Толкова съм превъзбуден, че дълго време стоя неподвижно, облегнат на патериците, взрян в нищото.
Астрид пропълзява през отвора в стената зад мен.
— Господи боже! — възкликва.
Точно като мен, тя дълго стои напълно неподвижно, зяпнала с отворена уста съкровищата, лежащи в слабо осветената камера.
Около хиляда години тази погребална камера бе останала скрита зад тонове гранит, зад стената, която бе толкова дебела, сякаш бе част от самата планина.
2.
Бавно и внимателно аз оставям патериците на пода и слизам надолу по стълбите. Другите ме следват със своите фенери, лампи и възклицания.
Два плинта са издълбани в скалата по средата на петоъгълната стая.
Един от тях е празен.
Върху другия лежи мощехранителницата на Олав — ковчегът на свети Олав.
Без да продумам, аз се обръщам и поглеждам Астрид в очите. Устните й треперят.
Приближавам се до мощехранителницата с благоговение. Мисля си за всичките кодове, уловки и диверсии, благодарение на които ковчегът бе останал недокоснат от човешка ръка повече от хиляда години. Спирам. Прехвърлям лявата си патерица в дясната ръка и внимателно избърсвам дебелия слой прах.
Повдигаме външния ковчег, който е без дъно и служи като черупка на същинския, сребърен ковчег.
Сребърните дръжки на дървения ковчег са почернели от времето под пластовете прах. Сребърният ковчег е украсен със злато и скъпоценни камъни.
Формата на ковчега е точно такава, каквато я помня от рисунките по учебниците по история. Той е дълъг два метра и е висок и широк около метър. Капакът има формата на покрив; фронтоните са издължени и наподобяват драконови глави.
Дълго време стоя неподвижно и се възхищавам на мощехранителницата на Олав.
Когато почистят и реставрират ковчега, той ще бъде известен по целия свят. Негови снимки ще се появят по всички телевизии, от САЩ до Австралия, от Япония до Буркина Фасо. Ще краси заглавните страници на „Нюзуик“ и „Ел Паис“. Откриването на мощехранителницата, съдържаща останките на викингския крал светец, ще се превърне в археологическа сензация.
Още и още колеги се трупат зад нас. Всички говорят шепнешком, сякаш са в църква.
— Кивотът на завета! — възкликва някой.
— Не е! — излайвам аз. — Това е мощехранителницата на Олав!
Някой избухва в развълнуван смях.
Очите ми се преместват от мощехранителницата на празния каменен плинт до нея.
Плинтът на мумията? Но къде е ковчегът?
Докуцуквам до една от страничните стаи. Тук върху един плинт лежат два по-малки ковчега.
Името Bardr е издълбано в капака на единия ковчег. На другия е издълбано Asim.
Асим…
Правя крачка назад, поразен.
Асим египтянина… Великият жрец на култа на Амон Ра. Значи всичко е истина. Препратките на Снори. Теориите на Стюарт. Нашите налудничави догадки. Всичко, което подозирахме, но не знаехме със сигурност.
Всичко е вярно.
След няколко минути, прекарани в съзерцаване, ние вдигаме каменните капаци на ковчезите. Във всеки един от тях лежи скелет, обвит в дрипа от изгнил лен. Някой се бе опитал да балсамира и мумифицира двата трупа.
В страничната стая има още урни и гърнета, пълни със злато и скъпоценни камъни.
3.
Лампите обливат погребалната камера с мощна, студена бяла светлина.
Едва сега виждам, че стените и таванът са украсени. Под пластовете прах различавам надписи, изписани с йероглифи, руни и латински букви. Виждам избелели стенописи, изобразяващи египетски, християнски и старонорвежки богове, фигури и символи — една божествена смесица от митология, астрология и религия. Исус, разпнат на кръст с формата на анкх, вперил взор във всемогъщия Один. Мидгардският дракон[1], обвил земята, върху която е нарисуван гигантски пентаграм. Амон Ра, седнал на трон пред портите на подземното царство, където Сатаната се извисява в цялото си могъщество. Игдразил[2], световното дърво, хвърлящо сянката си върху пирамидата на Хеопс. Моисей, разделящ бурното море с помощта на меча Мимунг[3]. Фантастичните декорации представляват една приказно странна манджа от старонорвежки вярвания, християнство, юдейство и египетска митология, овкусени с щипка астрология.
Успявам да разчета някои от текстовете. В тях става дума за спящ бог, за Моисей и за свети Олав, за езика на звездите и за едно пътешествие до края на света.
4.
Повече от седмица работя в погребалната камера, всеки ден от пукването на зората до късно вечер.
Правим снимки, снимаме филми, скицираме стенописите. Измерваме пещерата. Скицираме я от различни ъгли. Каталогизираме и описваме всеки предмет, всяко гърне, всеки камък.
Посвещавам се на тази археологическа работа с удоволствие и плам, опитвайки се да забравя, че на света съществуват мъже с имената Хасан и шейх Ибраим ал Джамил Ибн Закий Ибн Абдулазис ал Филастини. Полицаи и охранители от частна фирма патрулират острова и пещерата двадесет и четири часа в денонощието.
Учени, журналисти и тв екипи от целия свят посещават гробницата. Всеки следобед позволяваме на малка група любопитни да влязат и да разгледат погребалната камера. Понеже имам навика да прекарвам дъждовни неделни следобеди в компанията на „Нешънъл Джиографик“, аз съм особено услужлив, когато се появява екип от тази американска телевизия. Ще правят шестдесетминутен документален филм за находката. CNN излъчва на живо от входа на пещерата. Италианският канал Rai е запланувал предаване със заглавието „Гробницата в пещерата“, а утре очакваме репортери от телевизия Ал Джазира.
Късно една вечер ми се обажда Ранхилд. Току-що получила доклад, че един от хората на Хасан бил арестуван по време на влизане с взлом в къщата на Тран. Главорезът бил наел къща в Рейкявик от саудитска агенция по недвижими имоти в Париж. Изпратили трима адвокати от Лондон, за да помагат на най-престижната исландска адвокатска кантора.
Опитвам се да позвъня на Тран, но никой не вдига.
5.
Пренасяме мощехранителницата на Олав от Селя до Берген с хеликоптер. Микробусът, превозващ реликвата от летище „Флесланд“ до лабораторията на университета Берген, е придружен от полицейски ескорт.
Отнема ни два дни да разглобим ковчега.
Под външната обшивка лежи украсеният със скъпоценни камъни сребърен ковчег, който синът на Олав, Магнус Олавсон, изработил за баща си. Капакът и страничните панели са инкрустирани със злато. Някои от релефите са с религиозни теми. Целият ковчег е обсипан с бижута и полирани кристали.
Изключително бавно и внимателно ние разхлабваме пантите, които придържат капака с формата на покрив върху сребърния ковчег. Четирима мъже внимателно повдигат капака. Четирите стени на ковчега също се държат на панти.
Вътре е оригиналният дървен ковчег.
Дървото е покрито с плат, който отдавна се е разложил, докато самото то все още е солидно и твърдо. Капакът на дървения ковчег е бил закован с шестдесет и шест пирона от мед.
Изваждаме ги един по един и вдигаме капака.
Тялото на свети Олав е било мумифицирано.
Мумията е частично покрита с бродиран плат. Той почива с ръце, скръстени на гърдите. В тях кралят държи златен скиптър. В единия край скиптърът е оформен като анкх, а в другия — като руническия символ на Тир. По средата на скиптъра е закована напречна летва.
Анкх, руна на Тир и кръст.
Няколко минути стоим в мълчание и гледаме останките на краля светец. Отвън вятърът се е усилил и листата на дърветата шумолят силно при всеки повей.