Елизабет Адлър
Покана за Прованс (9)

Глава 8

Паркираха пред малката зелена къща, слязоха от колите и се загледаха. Тя изведнъж започна да се колебае. И той знаеше много добре какви мисли минават през главата й. Той все пак беше непознат, а тя се канеше да го покани в дома си.

— Ако не искаш, всичко е наред — каза той. — Просто ще отида до „Старбакс“ и ще изпия едно кафе.

Тя разтърси глава и косата й прошумоля като коприна.

— Ако съдържа прекалено много кофеин, няма да можеш да заспиш. Не, обещах ти чай от лайка и ще го получиш. Хайде, да влезем.

Както винаги, беше забравила да остави някоя крушка да свети, но се качи безпогрешно по степалата. Джейк я последва, но стъпи върху хлабавата дъска и изкриви болезнено глезен.

— Исусе!

Тя се обърна и го погледна. Той стоеше на един крак — като щъркел. Прииска й се да се засмее, но виждаше, че много го боли.

— О, Господи, толкова съжалявам! — ахна тя. — Трябваше да те предупредя.

— По-добре да беше го направила — каза той през стиснати зъби.

Тя отвори вратата и му помогна да седне на дивана, коленичи пред него, събу обувката му и прокара длан по глезена му, който бързо се подуваше.

Джейк гледаше русокосата й глава, сведена над крака му. Пръстите й бяха хладни и твърди, уверени. Каза си, че почти си струва болката. Тя се изправи на крака.

— Не е счупен, но е много зле изкълчен. Ако искаш, мога да те закарам до спешното отделение, а мога и сама да те превържа. Много съм добра в тези неща.

— Предпочитам да го направиш ти — каза той. — Чувствам се като немска овчарка — добави с усмивка, но тя вече се бе превърнала изцяло в лекар.

— По-добре качи крака си на дивана. Ето така, а аз ще поставя възглавничка под него. Ще донеса лед и превръзки.

Докато я нямаше, той огледа внимателно дома й. Видя, че мебелите й са стари и евтини. Само гардеробът в ъгъла беше хубав — френска антика, ако не грешеше — и той се запита дали Пол Мартен не го беше донесъл със себе си в Америка преди много години. Имаше много глинени гърнета с цветя, а ароматизираните свещи бяха просто навсякъде. Въпреки безпорядъка, той реши, че тук цари комфорт, който не беше далеч от спокойствието и удобството на неговата колиба. Определено му харесваше, а и мислеше, че този дом й подхожда.

Тя се върна след минути, като носеше леген с вода и лед. Постави крака му в него и се усмихна, когато той трепна.

— Мислех, че си издръжлив и смел, та нали обучаваш бодигардове — каза присмехулно тя, после отиде в кухнята и той я чу да пълни чайника и да трака със съдовете.

Когато се върна, беше завързала косата си с черна панделка и носеше поднос с две димящи чашки чай, хапчета и пособия за превръзка.

— Изпий чая! — нареди тя. — Успокоява, отпуска те и те кара да се чувстваш добре. Вземи тези хапчета, ще отстранят болката.

Отново коленичи пред него, извади крака му от ледената вода, подсуши го и започна да стяга глезена му толкова силно, че той отново трепна.

— Готово! — каза тя накрая и звучеше съвсем като добрата лекарка, каквато беше.

— Благодаря — каза той и наистина беше благодарен.

Обаче също така се питаше как ще кара обратно до хотела. Освен това утре трябваше да е в Ню Йорк. Франи се върна с торбичка замразен грах и го постави върху крака му. После спусна щорите и запали свещите. Накрая запали огън в огнището. Когато пламъците започнаха да ближат ябълковите пънове, тя се върна обратно в Орегон, в детството си. Събу сандалите си и въздъхна доволно.

— Ето — каза тя и му се усмихна лъчезарно с красивата си усмивка, — сега вече можем да се отпуснем.

— Съжалявам — каза Джейк като се опитваше да не се разсейва от това, че полата й се е вдигнала над коленете, при това коленете й бяха наистина хубави, краката й бяха дълги и стройни, — че ти преча да си легнеш и да си починеш. Знам, че утре отново си на работа.

Тя отиде и седна до него, взе превързания му крак в скута си и притисна студения грах към превръзката. Това беше възможно най-малко романтичното положение, в което Джейк беше изпадал, но, странно, само усилваше нейния чар.

Погледите им се срещнаха.

— Здравей — прошепна тя.

— Здравей — прошепна в отговор той и после, как ли стана така, те се облегнаха един на друг.

„Не бива да правя това, мислеше Джейк, докато се приближаваше към нея. Когато разбере истината, тя ще ме намрази.“

„Не бива да правя това, каза си Франи. Току-що се запознахме… Аз всъщност не знам кой е той.“

Джейк се опита да я прегърне през раменете, но положението на телата им не разрешаваше. Вместо това Франи се отпусна по дължина на дивана и го прегърна тя. Той усещаше биенето на сърцето й. Двамата се целунаха, но, странно, струваше му се, че главата му сякаш плува. Изведнъж се почувства като мъж от нечии сънища, в които мечтите се разгръщат смело.

— Това е от болкоуспокояващите — каза практичната Франи. — От тях ти се вие свят. Ще те закарам у дома ти, ако искаш.

„Не, не искам. Искам да остана тук с теб“, помисли си Джейк. Освен това, не можеше да я остави да го закара до хотела. Тя мислеше, че той живее в Лос Анджелис, и със сигурност това не беше моментът да й каже, че лъже. А и вече едва можеше да помръдне.

Франи го гледаше, изпълнена със съмнения. Очите му бяха затворени и беше ясно, че никъде не може да отиде. Тя го повдигна, сложи ръка под раменете му и му помогна да докуцука до спалнята и да легне на леглото. Той се отпусна на възглавниците, изпъшка и отново се унесе. Не оставаше нищо друго, освен да го съблече. Разкопча ризата му и някак си успя да измъкне ръцете му от ръкавите и да го съблече. Не знаеше колко тежък може да бъде един заспал мъж. След това разкопча колана му. Поколеба се, преди да дръпне ципа. Никога преди не беше събличала мъж — те винаги го правеха сами. Но беше по-лесно, отколкото беше мислила, а и той изглеждаше още по-привлекателен в сините си боксерки. Тялото му беше мускулесто и стегнато, кожата му — гладка и нежна… Побърза да го завие с юргана, изработен от пачуърк.

— Рай — измърмори Джейк. — Мисля, че намерих рая, Франи Мартен.

Тя се засмя и го целуна набързо по челото.

Като се върна в дневната, Франи постави компактдиск на Даяна Крол, която пееше за изгубена любов, и се отпусна на дивана. Докато отпиваше от лайковия си чай, се питаше какво прави. В леглото й спеше непознат мъж — мъж, когото беше срещнала сутринта и когото едва познаваше. Дали не започваше да полудява?

А и го беше целунала. И то не беше показала кой знае колко финес, беше се държала като гимназистка на абитуриентския си бал. Усмихна се, като си припомни вкуса на устните му и леката тръпка, която беше пробягала по тялото му. Почти пожела да не му беше давала болкоуспокояващите, защото със сигурност щеше да й хареса да го целува още.

Огънят беше намалял до златисти отблясъци, а тя беше много уморена. Съблече се, изгаси лампата, зави се с одеялото и затвори очи. Може би животът щеше да продължи и без Маркъс.