Елизабет Адлър
Покана за Прованс (62)

Глава 61

Слънцето залязваше, когато Франи и Шао Лан се върнаха във вилата. Застанала под душа, Франи се питаше защо човек се чувства добре след ден, прекаран на плажа. Подсуши с хавлия мократа си коса, загърна се в пухкав хавлиен халат и отиде да види какво прави Шао Лан. Тя се беше излегнала мързеливо на леглото.

— Какво ще кажеш да си направим омлет за вечеря? — предложи Франи с надеждата, че ще успее да се справи с огромната старомодна фурна, без да вдигне тях двете и къщата във въздуха.

Обаче малката Шао Лан каза, че е прекалено уморена, за да яде, Франи я остави да дреме и слезе сама в кухнята. Откри мляко, сок, вино и кубче златисто масло в хладилника. На тезгяха беше оставена прясна франзела, кошница белезникави яйца и дълбока синя купа, пълна с летни плодове. Тя си взе една праскова и я помириса, после с наслада я захапа, а сокът потече по брадичката й. В шкафа в килера откри чиния сирене с прекрасен аромат. Отряза няколко филийки от франзелата, намаза ги с масло, сложи върху тях малки парченца сирене и… готово. Чаша студено вино и беше напълно щастлива.

Настани се до кухненския плот с намерението да се наслади на простичката вечеря. Престъпник се излегна до нея и я загледа с надежда. Неспособна да издържи на молбата в погледа му, тя му хвърли парченце сирене. Той го глътна бързо, без дори да го опита, което беше жалко, защото сиренето беше превъзходно. През прозорците здрачът влизаше вътре, а вятърът поклащаше завесата от мъниста на вратата на кухнята. Франи се опита да си представи как изглежда вилата в разгара и горещината на деня, пълна с млади хора, деца и домашни любимци. Като замъка на семейство Мартен, вилата също имаше нужда да бъде събудена за нов живот, но Франи знаеше, че Рафаела никога няма да се върне тук.

Стана и отиде в градината. Единствените звуци бяха песента на птиците в боровете и скърцането на пясъка под босите й ходила. Беше все още топло, растенията започваха да изпускат своя нощен аромат — жасминът, розите, розовите морски водорасли и плодовете. И тя се радваше, че Лукас се беше върнал в този рай, за да намери Рафаела.

Най-после, тя влезе вътре и заключи голямата входна врата след себе си. Престъпник си беше намерил хладно местенце на пода в кухнята, беше легнал по гръб и беше вдигнал четирите си лапи във въздуха. Май беше заспал. На горния етаж, Шао Лан също спеше по гръб, с разперени ръце и крака, и похъркваше тихо.

Франи остави вратата към верандата отворена, за да влиза ветрецът, и легна гола на леглото. Затвори очи и унесена от нощните звуци и топлия бриз, заспа с прекрасната мисъл, че утрешният ден ще е пак така прекрасен и освен това ще скъси времето до завръщането на Джейк.

Спеше толкова дълбоко, че не чу тихите стъпки по верандата, не видя мъжа, който я наблюдаваше през френските прозорци. Не видя усмивката върху лицето му. Всъщност Франи не усети нищо чак до сутринта, когато беше събудена от тракането на съдове в кухнята и мириса на прясно кафе. Жанин приготвяше закуската.