Елизабет Адлър
Покана за Прованс (51)

Глава 50

Клеър стана първа на следващата сутрин. Облече къса дънкова пола, бяла блуза и маратонки и излезе в коридора. Вратите на стаите и на Франи, и на Шао Лан бяха затворени и тя реши, че е по-добре да не ги буди.

На долния етаж цареше тишина, макар тя да подозираше, че Хей е буден. Все пак вече беше десет часът. Реши да не безпокои и него, защото не знаеше в какво настроение е след изминалата вечер, и излезе навън. Тръгна по дългата и права алея за коли, чакълът скърцаше под маратонките й, а мирисът на кипарисите й напомняше този на боровете и за дома. Скоро излезе на тесния път, който следваше периметъра на стената, която ограждаше земите на замъка. От двете страни на пътя тревата беше „украсена“ от диви цветя, чиито имена тя не знаеше — сини, пурпурни и жълти като слънцето. Тя откъсна няколко и си направи букет и отново се почувства като дете. Птичките пееха, утринният въздух беше чист и упойващ — такъв, какъвто градският въздух никога не би могъл да бъде.

Тя си каза, че е просто съвпадение това, че разходката и завърши на селския площад. Махна за „добро утро“ на мосю Алиер, който беше зает със слагането на етикети на своите плодове и зеленчуци.

— Добро утро, мадмоазел! — извика й той в отговор. — Как сте?

Тя се усмихна и отвърна:

— Добре съм, благодаря, мосю Алиер, а вие?

Тръгна към кафенето. Имаше нужда от чашка силно добро кафе, а също и от два кроасана. Щеше да й е забавно да си побъбри с мосю Жаре — дали той не беше истинската причина, поради която искаше да посети кафенето? Като отблъсна тази странна мисъл, Клеър изкачи с подскоци стъпалата, които водеха към терасата, и влезе в кафенето с усмивка. Но Жаре не беше там. Тя отиде зад бара, разгледа кафе-машината и си наля една чашка. Сложи си захар и се върна на терасата, като взе със себе си и вчерашния брой на някакъв френски вестник. Настани се на маса в сянката на тентата, вдигна краката си на съседния стол и отпи от кафето, заразгръща вестника, от който не разбираше нито дума, и зачака.

Не се наложи да чака дълго. Жаре се появи откъм градината зад кафенето в ръка с кошница, пълна с плодове и зеленчуци. Спря се изненадано, като я видя, а очите му станаха дори още по-тъмни. Клеър се облегна назад и го погледна през рамо с вдигнати вежди.

— Добро утро, мосю Жаре — каза тя, но устните й бяха дяволито извити при произнасянето на думата „мосю“. — А дали трябва да наричам мъжа, с когото танцувах толкова много снощи, мосю?

Объркан, той каза бързо на френски:

— Това е учтивата форма, която сме приели в селото, мадмоазел.

Клеър стана от стола.

— Е, тогава просто ще трябва да променим това, нали? Какво ще кажете да ви наричам Жаре? Харесва ми повече от Лорен. А вие можете да ме наричате Клеър. Добре ли е така?

Жаре кимна, сериозен, както винаги.

— Добре — съгласи се неохотно той.

— Както виждате, обслужих се сама с кафето.

— Аз ще ви направя прясно. — Той забърза към бара.

— Жаре! — извика тя след него, той подаде отново глава навън и я погледна въпросително.

— Какво трябва да направя, за да ви накарам да се усмихнете?

Жаре се усмихваше, когато се върна при кафе-машината и приготви grand creme за красивата жена, която седеше в неговото кафене. Приготви едно и за себе си, занесе ги навън и се настани на стола срещу нея.

— Танцувате много добре… Клеър — каза той.

— Както и вие… Жаре — каза тя.

— Бяхте много красива снощи.

— Вие също изглеждахте страшно привлекателен.

— Колко ще останете тук?

— Първоначално мислех да остана две седмици, но сега… Зависи.

— Зависи?

— Зависи.

Той кимна. Гледаше я така, както никой мъж досега не я беше гледал. Клеър беше свикнала с възхищението на мъжете, дори с това, че обикновено изразяваха своето мъжко желание, но погледът на Жаре изразяваше доверие, което й се виждаше странно.

— Ще направя всичко, каквото мога, за да бъде престоят ви тук приятен — каза той.

Идеята й хрумна мигновено.

— Тогава, знам какво можете да направите. Можете да ми давате уроци по готвене. — Тя разпери ръце и поклати глава, като че ли сама беше удивена от прекрасната си идея. — Жаре, та аз не мога дори яйце да сваря. Вкъщи се опитах да си приготвя пюре и не можах, аз съм пълна катастрофа в кухнята. Мислите ли, че ще можете да промените това?

Той сви рамене.

— Ще видим — каза той на френски с известно съмнение.

— Значи сключихме сделка — каза щастливо Клеър. — Ще идвам тук всяка сутрин и ще ви помагам в кухнята, а вие ще ме учите да готвя. — Тя му подаде ръка. — Съгласен?

Той я пое.

— Съгласен — каза той и този път вече се усмихна.