Елизабет Адлър
Покана за Прованс (45)

Глава 44

Шао Лан седеше до квадратната маса от борово дърво в кухнята. Плюшеното агънце беше поставено на съседния стол, внимателно завито в ленена кърпа, която беше неговото одеяло. Пред нея имаше чаша мляко, а тя броеше черните и белите плочки по пода и мислеше, че тук има достатъчно, за да покрият подовете на дузина стаи с размера на онази, в която тя живееше с баба си в Шанхай. Бао Чу много й липсваше.

Хей излезе от килера с парче шоколадова торта. Постави го пред нея заедно със салфетка.

— Стар американски обичай — каза той. — Мляко и кейк. Но само едно парче, защото не е полезно за зъбите.

Шао Лан втренчи в него празен поглед, защото не разбираше много добре какво й говори. Хей седна на стола срещу нея. Постави лакти на масата и се наведе към детето. Тя беше толкова слабичка, толкова уморена, толкова нащрек, предизвикваше силно съчувствие. В очите му имаше мекота и нежност, когато каза:

— Разкажи ми за Бао Чу. Бих искал да я познавам.

Очите на момиченцето грейнаха.

— Би искал да познаваш Бао Чу?

— Е, тя е твоя баба, нали? Искам да знам всичко за теб, Шао Лан. Къде живееш, какъв е градът Шанхай, училището ти…

— Двете ми любими неща са баба и училището — отговори детето с жар и въодушевление. — И двете много ги обичам.

— Хм, имате ли добри учители в училището?

Тя ентусиазирано кимна.

— Научих английски там.

Той повдигна скептично вежди.

— Какъв английски?

Шао Лан се изчерви и наведе глава.

— Не, онзи английски научих от децата на улицата.

— Така си и помислих. Сигурен съм, че Бао Чу не би искала да те чуе да произнасяш онези думи.

— О, не, никога — каза тя, шокирана. — Никога не съм ги казвала пред баба.

Хей се усмихна.

— По-добре не ги казвай и пред тази си баба.

— О, няма, обещавам.

— Трябва да отидем до магазините скоро, преди да са затворили — каза той.

Питаше се къде ли са Франи и Джейк, когато в кухнята влезе Жулиет, последвана от кучетата си, които подскачаха весело и лаеха.

— Думата магазини ли чух? — Тя целуна Шао Лан по косата. — Здравей, малката ми — каза тя и ентусиазирано я прегърна. — Ако става дума за пазаруване, аз съм момичето, което ти трябва.

Хей я изгледа многозначително.

— Вие едва ли сте момиче, мадам.

— Възрастта е състояние на духа, Хей, добре е да запомниш това. Аз съм много по-млада, отколкото изглеждам, нали така?

— Не си спомням, мадам — каза Хей надменно. — Предполагах, че мис Франи ще дойде с нас до града, но тя като че ли е изчезнала някъде.

— Тя е при езерото с Джейк — каза Шао Лан и двамата я изгледаха изненадано.

— Там ли е сега? — запита Хей сухо.

— Е, добре — извика Жулиет. — Изпий си млякото, дете, и да вървим. Имаш нужда от рокля за партито довечера.