Елизабет Адлър
Покана за Прованс (40)

Глава 39

В леглото на следващата сутрин, Франи почувства лекият, натиск на друго топло тяло. Претърколи се и видя Шао Лан, с все още затворени очи. Сигурно се беше изплашила през нощта и беше дошла в стаята й. Тя я загледа, възхити се на хубавото й лице, видя детската невинност, която мизерията не беше успяла да победи. Изпитваше към нея такива чувства, каквито изпитваше към наранените животни — искаше да може да се погрижи за нея, да я накара отново да се почувства добре, да излекува раните й. Закле се да направи точно това. Каквото и да се случи, тя винаги щеше да се грижи за малката си братовчедка.

Стана и отиде до прозореца, вдигна щорите и загледа навън, изненадана от красивата гледка. Нежният и леко хладен утринен въздух погали бузите й. Той носеше мириса на много цветя, а точно до прозореца растеше магнолия, чийто аромат упойваше. Долу имаше каменна тераса, която водеше към градината, където живият плет оформяше фигурки, в средата на които растяха различни цветя и билки. По листата все още се забелязваха капчици роса. Вдясно имаше алея, а над нея се извисяваха високи кестени. Всред тревата, тук-там, се забелязваха столове и маси. Малко по-нататък, слънчевите лъчи се отразяваха във водата на езерото. Тя видя тесен дървен мост, червен като лак за нокти и извит като този във филма „Мадам Бътерфлай“. През цветовете на магнолията успя да види, че той води до малък остров, където имаше дървена беседка.

Отляво имаше сякаш безкрайни ливади и лехи с диви бели рози, а зад тях се простираха хълмове, засадени с прави редици лози, които бяха красива гледка във всички нюанси на жълто и зелено, червено и пурпурно. Каменната сграда на винарната беше като изрязана в един от далечните хълмове, а още по-далеч и още по-високо тя видя нещо, което приличаше на древен замък, материализирал се тук от вълшебна приказка.

Бяха пристигнали в буря и мрак, но сега тя забрави за това. Стори й се, че е в рая. Това наистина беше Прованс, За това беше мечтала.

Обърна се и видя бележка, пъхната под вратата. Запита се уморено дали не е от Джейк, но откри, че е от Хей, който я информираше, че вечерните празници ще започнат в шест с коктейли в големия салон. Гала партито щеше да започне в седем. Вечерята щеше да бъде сервирана на терасата в осем. Подходящото облекло, пишеше в бележката, са рокли за коктейл и черни вратовръзки. И се очаквало гостите да бъдат точни.

Рокли за коктейл! Нямаше такава. Можеше да облече свободната пола на сини и жълти цветя и подходящо потниче. О, добре, трябваше да е достатъчно. Погледна Шао Лан, която спеше, свита на кълбо, притиснала агънцето към лицето си. Сега тя се беше събудила и втренчила поглед в нея.

— Здравей — каза Франи с усмивка и Шао Лан й се усмихна колебливо в отговор. — Гладна ли си? — запита я тя и детето кимна. — Добре, хайде да вземем душ и да се облечем, после ще видим какво ще намерим за закуска.

Часовникът отново заскърца ужасно, после бавно отброи ударите. Едва шест. Дали другите са се събудили вече? Нямаше значение, тя и Шао Лан щяха сами да видят какво могат да намерят в кухнята.

След десет минути, Франи в дънки и тениска, а Шао Лан — в училищната си униформа, слязоха по стълбите в кухнята с белите и черните плочки. В малкия вътрешен двор се беше разположил Хей, пиеше сутрешната си чаша чай и четеше вестник. Той ги чу да отварят вратата и да си говорят тихо. Скочи веднага на крака. „Нима не разбират, че в къща като тази чаят ще им бъде сервиран в стаите точно в седем? И че закуската се сервира на терасата след осем?“ После се сети, че събитията от предната вечер му попречиха да им съобщи това. По дяволите, ето, че сега те нахълтваха в кухнята, а това не му харесваше.

— Добро утро, дами — каза им той студено, докато завързваше престилката си. Беше в сутрешните си „одежди“ на иконом — бяла риза и черни панталони. И надменно изражение на лицето, което малко омекна, когато видя лъчезарната и красива усмивка на Франи.

— Добро утро, Хей — извика Франи. — Мислех, че сме единствените будни.

— Въобще не е така, мис — каза той на английски, което показваше, че е омекнал малко. — Аз винаги ставам рано. И особено днес, когато ще имаме гала парти.

— Ах, да, гала партито.

Очите на Франи блестяха, но Хей успя да устои на усмивката й, защото просто така беше устроен. По дяволите, тя му напомняше за Рафаела, когато беше млада.

— Цялото село ще е там, мис Франи — каза той. — Мадам ги е познавала през целия си живот. Като дете е ходила на училище с тях, работила е на полето с тях, брали са заедно грозде. Много от тях все още работят за нея във винарната.

Франи се опита да си представи елегантната Рафаела да бере грозде сред хълмовете под горещото слънце, но не можа.

— Сигурно е забавно да береш грозде — каза тя.

— И сама ще можете да разберете дали е така. Снощи мистър Скот ми каза, че тази година реколтата ще е готова рано. Всъщност всеки ден можем да очакваме това да стане.

— Искаш да кажеш, че ще можем да помогнем? Ще отидем заедно, сладката ми — обеща тя на Шао Лан, която много-много не разбра за какво става въпрос, но кимна.

— А сега, ако ми разрешите, мис — каза Хей, — ще уредя закуската. Ще бъде сервирана на терасата, на голямата маса под глицинията. Не можете да я пропуснете. — Той изгледа неодобрително Шао Лан. — А следобед, мис, мисля, че ще е добре двамата да отидем до града и да купим подходящи дрехи на детето.

— Съгласна съм. — Франи отново му се усмихна лъчезарно и Хей почувства как сърцето му омеква още повече.

Докато отиваха към голямата маса под глицинията, Франи се запита къде ли е Джейк. Забеляза, че Престъпник не се вижда наоколо, и реши, че може би Джейк го е завел на разходка. А може би кучето беше някъде с „блудния син“. Снощи се чувстваше известно неудобство сред членовете на семейството, макар тя още да не знаеше от какво е предизвикано то. Клеър обаче беше казала, че Ален е „лош“.

— Той е по-лош дори от Маркъс — беше прошепнала тя на Франи докато отиваха, изтощени, с треперещи крака и смутени към стаите си. — Той не е просто лош, Франи, той е зъл.

Франи вярваше, че Клеър знае какво говори. Запита се защо въобще мисли за Джейк. Не искаше да се замесва с още едно лошо момче, макар да беше готова пак да се озове в леглото с него. Той я беше унизил веднъж, но сега тя отново беше възвърнала гордостта си и беше определила ценностите си. Никога вече. Най-после беше научила урока си.