Елизабет Адлър
Покана за Прованс (38)

Глава 37

Франи също улови триумфалния поглед на Ален. Ставаше нещо странно и тя инстинктивно разбра, че то не е добро. Джейк също го знаеше. Точно затова беше скочил и застанал до Рафаела, готов да я защити. Франи, с лека ревност и завист, си помисли, че сигурно е хубаво да имаш Джейк Бронсън изцяло на своя страна. После изведнъж, разбра, че Рафаела е била първата истинска любов на Джейк. Разбира се, ето защо той беше тук, в замъка, ето защо я защитаваше. Сега всичко добиваше смисъл.

Ален подаде ръка на Джейк, но Джейк само го изгледа студено в отговор. Ален се усмихна широко.

— Сигурен съм, че не можеш да откажеш да стиснеш ръката ми. Не виждаш ли, че всичко е простено й забравено?

— Аз никога няма да забравя — каза Джейк. — Нито Феликс.

— Но Феликс вече не е с нас и не може да се оплаква. Само ти, Джейк. И Хей, разбира се. — Ален се обърна към иконома, който, с неразгадаемо изражение на лицето, стоеше до Джейк. — А ти как си, Хей? Без съмнение, още се грижиш за нещата тук. Е, разбира се, сега, след като съм у дома, всичко това трябва да се промени.

Той не подаде ръка на Хей, но Хей и без това вече му беше обърнал гръб още преди да е довършил изречението.

— Мамо, наистина трябва да научиш персонала си на по-добри маниери — каза Ален със същата дразнеща усмивка, която караше Джейк силно да стиска устни. — Е, да видим, кой още е тук? Жулиет, разбира се. — Той отиде и застана зад стола й. Постави длани на раменете й и леко ги стисна. — Обзалагам се, че Ръфъс все още ти липсва.

Тя отблъсна ръцете му.

— Не си се променил много, Ален. Както виждам, все още обичаш да играеш игри.

— Какво? Няма ли да ме приветстваш с „добре дошъл у дома“? Хайде, Жулиет, ти винаги си била моя приятелка.

— Бях приятелка на майка ти. Виждам с какво е трябвало да се примирява от твоя страна.

— А това е новият управител на винарната — каза той и подаде ръка на Скот. Като не знаеше какво става, Скот я пое. — Сега, след моето завръщане, ще трябва да направим някои промени — каза му Ален. — Станал съм истински познавач на виното, така да знаете. Мисля, ще откриете, че съвсем точно знам какво правя. И ти ще го забележиш, Скот, когато отново поема контрола над винарната.

Погледът му, пълен с възхищение, се спря на Франи.

— Ах, ти сигурно си някоя от отдавна изгубените членове на семейството — каза той с копринен глас. — Казваш се Франи, нали така? — Той погледна дълбоко в прекрасните й очи, после поднесе дланта й към устните си и я целуна, без да бърза.

Франи се питаше защо във въздуха се усеща такова напрежение. Защо Джейк гледа Ален с присвити очи? Защо лицето на Хей е така изострено?

— Красива си, Франи — каза Ален като продължаваше да държи ръката й. — Като всички жени от рода Мартен. Защо работиш като ветеринарен лекар, когато лесно можеш да си хванеш богат съпруг, който да те обсипе с бижута и кожи, да разполагаш с големи апартаменти и частни самолети?

— Предпочитам да работя. Обичам работата си — каза тя студено.

Той заобиколи масата и отиде при Клеър, която го гледаше предпазливо, внимателно. Той постави длан под брадичката й и повдигна лицето й към своето.

— Клеър — каза й тихо. — Аз те познавам. Трябва да поговорим по-късно.

Тя го гледаше втренчено, силно изненадана. Накрая Ален се обърна към детето, което сякаш беше замръзнало на мястото си и го гледаше уплашено, с ококорени очи, стиснало силно пръчиците за хранене. Той обърна стола на момиченцето така, че то да е с лице към него, приближи лицето си на сантиметри от нейното и започна внимателно да го изучава. Имаше нещо неприятно в начина, по който прокара пръсти по малкото му носле, по извивката на горната устна, по дължината на стройното вратле, в начина, по който проследи очертанията на затворените му очи и докосна черната й коса. После той се засмя.

— Мамо! — извика той. — Искам да те запозная с дъщеря си. О, да, тя е мое дете. Виждаш ли колко се гордея с нея? И ти ще се гордееш с нея, мамо. И ще те накарам отново да се гордееш със семейство Мартен. Обещавам ти, мамо, залагам честта си.

Джейк не беше единственият присъстващ тук, който знаеше, че честта е качество, което Ален не притежава. Но Ален беше неин син и Рафаела все още го обичаше. Все още й се искаше да му повярва. И тя отново го прегърна, за да го поздрави със завръщането му у дома.