Елизабет Адлър
Покана за Прованс (26)

Глава 25

Джейк беше в колибата си в планината. От известно време се опитваше да вкара Мръсния Хари в сандъка за коне, но конят не искаше да влезе. Той се дърпаше и риташе. Ритниците му бяха насочени към Престъпник, който играеше ролята на овчарско куче и се мъкнеше след коня, хапеше го по задните крака и също се опитваше да го вкара в сандъка.

Джейк седна на оградата, за да се отпусне, стиснал стръкче трева между зъбите си, загледан в двойката животни. Тази тяхна игра беше много стара. Те й се радваха. Накрая конят щеше с радост да се предаде и да влезе покорно в бокса. Престъпник, който знаеше, че това е краят на играта, щеше да скочи в кабината на стария зелен пикап, за който Джейк вече беше завързал сандъка. Щеше да изчака Джейк да заключи коня и да седне на шофьорското място, после щеше да залае важно–важно, с което уж казваше, че е време да потеглят.

Разбира се, и двете животни знаеха къде отиват — обратно в конюшните, които бяха близо до града. Те не искаха да отидат там и въобще не искаха да се разделят с Джейк, но се бяха научили да приемат и лошото, както и доброто.

Задачата на Престъпник най-после беше изпълнена, Джейк слезе от оградата, провери състоянието на коня и заключи сандъка, после седна зад кормилото. Кучето подаде глава през прозореца, размаха уши, като че ли за да уловят свежия бриз, загледа се в гората, за да види дали няма дивеч наблизо, и най-после поеха по виещия се път.

— Това ще бъде истинско парти, Престъпник — каза на глас Джейк, както винаги, споделяйки мислите си с кучето. Това е един от недостатъците на живота в самота, а доброто е, че не могат да ти възразят. — Да, сър — каза той и изгледа животното с крайчеца на окото си, което също го изгледа в отговор. — Голяма сцена ще е, а? Рафаела отново ще е във форма, красива и очарователна, отново ще спечели всички сърца, включително и моето. Франи Мартен ще е човекът, който няма да изглежда на място там, моето диво цвете ще се изгуби сред целия онзи блясък на дома на прадедите си. — Той въздъхна. — Проблемът е в това, момчето ми, че имам истински чувства към нея. Глупаво е, знам, след само една нощ заедно, и то след всичките тези години в самота, но аз съм такъв. Дали тя въобще ще ми проговори отново? Няма да ми е лесно да й обясня, но не мога да й кажа, че отидох само за да я видя и да преценя дали ще се хареса на Рафаела. Там ще бъде и приятелката й Клеър Маркс — неизвестна за всички. А Жулиет… Е, тя ще бъде Жулиет — шумна, щедра и забавна. Там ще бъде и Хей, който може да постави всекиго на мястото му с няколко остри, кратки и навременни думи. Както и красивият австралиец. Чудя се дали Рафаела не планира да го ожени за племенницата си и така бизнесът да остане в семейството. Ако е така, аз ще проваля плановете й! Там, разбира се, ще бъде и малката Шао Лан, внучката, която ще направи Рафаела отново щастлива. Феликс ще липсва на всички ни, разбира се. И пак така над всички ни ще тегне сянката на моя баща, Любовника — добави замислено той.

Като усети, че Джейк е свършил с приказките, кучето се обърна и отново провеси глава през прозореца. Отново гледаше дали в гората има дивеч, макар че, ако имаше, не би могло да направи нищо, освен да лае. Престъпник беше куче с добро поведение, което беше нещо много по-различно от това да бъдеш добре обучено куче. Престъпник постъпваше винаги, както той иска, но в повечето случаи това съвпадаше с желанията на Джейк. Отношенията им бяха задоволителни и носеха радост и на двамата.

Джейк се питаше дали Рафаела ще го настани в старата му стая на третия етаж. Някога тя е била на баща му. Беше доста далеч от стаята на студената майка на Рафаела, която никой не беше обичал. И доста далеч от стаята, която Рафаела беше споделяла с баща му — онази с изглед към езерото и която през пролетта беше доста тъмна заради магнолията, която растеше под прозорците й и която, според Рафаела, имаше райски аромат. Вероятно е смятала така, защото тогава е била влюбена.

Джейк мислеше, че старата му стая е най-красивата в целия замък. Леглото беше огромно и застлано с тъмножълта кадифена покривка, имаше тесни лампи от „Тифани“ с абажури в златисто, мебели от времето на Луи XVI, открити и купени от бащата на Рафаела, който много обичаше антиките. Двата прозореца гледаха към терасата, където растеше глицинията, която вечер променяше цвета си до розов. Джейк си спомняше съвсем ясно звуците и ароматите на нощта от времето, когато беше шестнайсетгодишен и лежеше буден, задавайки си въпроси относно смисъла на живота.

Нощите в замъка бяха почти осезаеми, натежали от мириса на никотин и цветя. Тревата, окосена, също миришеше упойващо, тръстиките долу до езерото шумоляха, фонтаните чуруликаха и миришеха на мъх, щурците пееха, а от време на време се чуваше и песента на славей.

Чувството за щастие беше толкова силно, че стомахът на Джейк се сви. Май трябваше да започне да свиква с това ново за него чувство.

— По дяволите, Престъпник, ще си отида у дома — каза той с усмивка. — И отново ще видя Франи. — Като си спомни, че беше усетил твърдата костилка под меката обвивка на прасковата, той добави: — По-добре ми стискай палци, момче. Ще имам нужда от малко повече късмет. — После си спомни, че по време на полета в самолета ще бъдат и трите кученца на Жулиет, и погледна Престъпник. — Защо да не те взема със себе си, момче? — каза той. — Може би ще се сприятелиш с Луиз и Мими. Освен това — той погали кучето по главата, — знам, че Франи ще те хареса.

Кучето го погледна с интелигентните си кафяви очи и излая.

— Знаех, че ще кажеш „да“ — каза Джейк.