Елизабет Адлър
Покана за Прованс (24)

Глава 23

Жулиет нямаше проблем с опаковането на багажа — тя просто взе всичко. Банският костюм и плажните принадлежности — в едната чанта, ленените дрехи — в друга и копринените рокли за коктейл — в трета. Взе и един-два костюма, просто в случай, че се наложи да отиде до Париж, и две бални рокли, в случай, че Рафаела реши да стигне до крайности и организира големи празненства. Шапки, защото човек винаги се нуждае от шапка в Прованс, където слънцето е силно — да пази лицето си и да крие бръчките си, и да не може вятърът да роши косата. После идваше специалното куфарче за обувки, кадифените торбички за бельото и красивият несесер за необходимите кремове и лосиони, с които кожата трябваше да се поддържа сутрин и вечер. И, разбира се, трите специални чанти от „Вютон“, в които кученцата щяха да се чувстват удобно. Щеше да пътува с частния самолет на Джейк Бронсън — слава Богу, че се беше обадил и предложил транспорт.

След това Жулиет отиде да купи подаръци, защото много повече обичаше да дава, отколкото да получава. Отиде право в „Барниз“ където избра два кашмирени пуловера за Рафаела в син цвят, които да подхождат на очите й. Купи пуловер и за Джейк — този в червен цвят, защото чувстваше, че след всичките тези години, Джейк Бронсън вероятно имаше нужда някой да се погрижи за него. Трябваше някой да му помогне да се измъкне от самотата, да го върне към реалния живот и червеният цвят със сигурност можеше да направи това.

След това се отби в „Тифани“, където купи сребърна гривна за малката Шао Лан, плюс красив чифт дълги сребърни обеци за Франи. Джейк й беше разказал някои неща за нея и тя реши, че подаръкът ще й отива. Купи сребърен химикал за приятелката й Клеър, която, изглежда, никой не познаваше.

Следващата й спирка беше „Дънхил“, откъдето избра копринен потник за Хей, за когото предполагаше, че е все така слаб и мършав, както някога, както и копринена вратовръзка за онзи австралиец, който сега управляваше винарната.

Странна сбирка щеше да е тази „семейна“ среща, помисли си тя в таксито на път за вкъщи, заобиколена от множеството пакети. Далечна племенница от Америка, нейната приятелка, непознатата внучка от Азия, която може би беше, а може би не беше, дете на Феликс, синът на любовника, младият помощник на Рафаела, и тя самата, стара приятелка. И Хей, разбира се, който, тя знаеше това добре, можеше да постави всеки на мястото му. Въздъхна. Надяваше се, заради Рафаела, че всичко щеше да мине добре.