Крис Муни
Изчезналите (76)

Глава 75

Куп оставя Дарби пред тях и продължава. Тя влиза в кухнята и се озърта за майка си. Гледачката казва, че Шийла е в задния двор.

Шийла седи край някогашната си цветна леха. Въздухът на ранната привечер е хладен и свеж. Дарби примъква от верандата един сгъваем стол. Шийла си е сложила бейзболната шапка на Червения и неговото пухено яке. Отдолу е облякла горнище от анцуг. Дебело вълнено одеяло покрива коленете й, както и голяма част от инвалидния стол. Изглежда толкова крехка.

Дарби разполага стола си до майчиния в отслабващата светлина на слънчева ивица. В скута на Шийла лежи албум с бебешки снимки. Дарби се вижда като новородена, омотана в розово одеялце и с шапка в същия цвят на главата.

Очите на майката са зачервени — плакала е.

— Гледах новините — обажда се тя. — Останалото ми разказа Куп. — Гласът й е спокоен. Взира се в превръзката на бузата й. — Много ли е зле?

— Ще заздравее. Нищо ми няма. Честна дума.

Шийла хваща ръката на Дарби и стисва. Дарби държи ръката на майка си и гледа към плющящите в дъното на двора бели чаршафи. Въжето е опънато на метър и половина от вратата, през която Евън Манинг — а не Виктор Грейди — проникна в къщата преди повече от две десетилетия.

Мислите на Дарби я връщат назад през годините до деня, в който срещна Манинг на алеята. Дошъл е да разбере какво е успяла да види в гората. Евън ли е открил резервния ключ? Или Бойл е тършувал наоколо преди това?

— Къде беше? — пита Шийла.

— В участъка. С Куп. Банвил — това е инспекторът, който води разследването — ни извика да покаже някои снимки. — Дарби се обръща към майка си. — Снимки на Мелани.

Шийла поглежда над двора. Вятърът люлее клони и носи листа над земята.

— Там бе и Хелена Крус — продължава Дарби. — Искаше да научи къде е заровена Мелани.

— А ти знаеш ли?

— Не. И никога няма да науча, освен ако някой не представи нова информация.

— Но ти е известно какво се случи с Мелани?

— Да.

— Какво?

— Бойл я е затворил в едно мазе и я измъчвал в течение на няколко дни, може би дори седмици. — Дарби пъха ръце дълбоко в джобовете на палтото. — Само това знам.

Шийла прокарва пръст по снимка на Дарби, заспала в бебешка люлка.

— Все си мисля за тия снимки, за скритите в тях спомени — проговаря замислено тя. — Чудя се дали човек ги взема със себе си, или остават тук, когато умре.

Гърдите на Дарби се вълнуват — тя е наясно с това, какъв въпрос ще зададе сега.

— Мамо, докато бях в мазето с Манинг, той спомена нещо по повод мястото, където е погребана Мелани. — Следващите думи не излизат така лесно. — Когато го попитах къде е заровена и какво е станало с нея, той ми каза да питам тебе.

Шийла има вид на шамаросана.

— Знаеш ли нещо по въпроса?

— Не. От къде на къде?

Дарби свива юмруци. Главата й е замаяна.

Изважда сгънатото парче хартия — цветното копие на портрета от таблото — и го оставя върху албума.

— Какво е това? — пита Шийла.

— Разгъни го.

Шийла се подчинява. Изразът на лицето й се променя и Дарби е вече сигурна.

— Трябва ли да познавам това лице? — пита Шийла.

— Помниш ли снимката, която гледачката намери между дрехите за даряване? Ти каза тогава, че е дъщерята на Синди Грийнлиф, Реджина.

— Паметта ми е твърде объркана от морфина. Ще ме върнеш ли в къщата? Много съм уморена и искам да си легна.

— Снимката е от полицейски бюлетин. Тази жена е една от жертвите на Бойл и Манинг. Не знаем коя е.

— Моля те, прибери ме вътре.

Дарби не помръдва. Трябва да го направи, колкото и неприятно да е.

— След като напуска Белхам, Бойл се установява в Чикаго. Изчезват девет жени, а той се мести в Атланта. Там изчезналите са осем. В Хюстън обаче са двайсет и две. Бойл се мести от щат в щат, докато Манинг топи други хора. Става дума за стотина изчезнали жени, ако не и повече. На някои дори имената не знаем. Като на тази от снимката тук.

— Остави това, Дарби, моля те.

— Тези изчезнали жени имат близки. Майки, също като Хелена Крус, които не спират да се питат какво се е случило с децата им. Знам, че криеш нещо от мен. Какво е то, мамо?

Погледът на Шийла е вторачен в двегодишната Дарби, застанала с два липсващи предни зъба във ваната на горния етаж.

— Трябва да ми кажеш, мамо, моля те.

— Нямаш представа какво е… — започва Шийла.

Дарби чака с разтуптяно сърце.

— За какво нямам представа, мамо?

Шийла е пребледняла. Дарби ясно вижда синкавите вени върху бялата като яйце кожа.

— След като поемеш бебето си на ръце за първи път, след като си го люляла и кърмила, и гледала как пораства, ще направиш всичко на тази земя, за да го защитиш. Абсолютно всичко. Тази любов… Тя е като онова, което ти е казала Даян Кранмър. Повече, отколкото сърцето може да поеме.

— Какво се е случило?

— Той бе взел дрехите ти — казва Шийла.

— Кой ги беше взел?

— Инспектор Ригърс ми каза, че е открил дрехи на някои от изчезналите в къщата на Грейди. Имаше и снимки. Беше ти правил снимки, а и част от дрехите ти бяха там.

— Онази нощ няма как да е взел каквито и да било дрехи.

— Според Ригърс Грейди трябва да е проникнал в къщата по някое време и да е отнесъл дрехи. Не каза защо. Пък и няма значение. Нищо от това няма значение, тъй като Ригърс компрометира доказателствата — обискът е бил незаконен и всичко открито — безполезно. Понеже тия мъже, тези набедени специалисти, провалиха цялата работа и Грейди щеше да се измъкне.

— Ригърс ли ти каза това?

— Не. Бастър ми каза. Приятелят на баща ти. Помниш ли го? Който те водеше на кино и…

— Знам го. Та какво ти каза той?

— Бастър ми разказа как Ригърс проваля разследването, как непрекъснато държали под око Грейди с надеждата да се доберат до нещо, преди да си вдигне партакешите и да изчезне.

Гласът на Шийла трепери.

— Този… звяр е влизал в моята къща, за моята дъщеря, а полицията щеше просто да го пусне по живо, по здраво.

Дарби знае какво предстои — усеща го как приближава като бърз влак.

— Баща ти… Той имаше още един пистолет. Държеше го долу, в сандъчето с инструменти. Умеех да боравя с него. Знаех и че не може да се проследи. Когато Грейди отиде един път на работа, аз влязох в дома му. Навън валеше. Задната врата бе отключена. Влязох. Той си стягаше багажа. Навсякъде бе пълно с кашони.

Дарби усеща как тялото й изстива.

— Когато се върна, аз бях скрита в дрешника му. Исках да изчакам, докато си легне и заспи. Телевизорът бе включен. Чувах звука му. Реших, че трябва да е задрямал пред екрана и тръгнах надолу. Отпуснал се бе в несвяст върху едно кресло. Пиян. На пода се търкаляше бутилка. Усилих звука на телевизора и се приближих до креслото. Той не се събуди, дори когато опрях дулото в челото му.