Крис Муни
Изчезналите (63)

Глава 62

Дарби изпуска мобифона и гледа как Банвил измъква пистолета си, за да изпрати два куршума през входната врата. Бам! Изстрел от ловната пушка прави на парчета част от гредата над Банвил и по гърба му се посипват дървени отломъци.

Дарби вдига мобифона от пода. Евън тъкмо пита:

— Какво става там, Дарби? Обади се.

Тя прекъсва разговора и набира 911, за да извика подкрепление и линейка.

Когато поглежда отново в окуляра на перископа, мярва за миг фигурата на Банвил, която хлътва през входа. Уошингтън лежи възнак, притиснал гърди с длан.

Дарби изскача през задната врата и тича към мястото на шофьора, за да се настани с омекнали крака зад волана и да установи с облекчение, че ключовете се полюшват от контакта. Запалва двигателя и хвърля цялата си тежест върху педала на газта, подскача върху седалката, когато машината прекосява с рев градинката пред къщата. В ушите й се разнасят гърмежи — Банвил стреля в групи от по два изстрела.

Дарби спира колата между къщата и легналия Уошингтън, за да я използва като предпазен щит, и скача към ранения.

Тъканта на якето му е разкъсана от изстрела. Кръв не се вижда. Дарби отваря ципа. Под съдрания плат на дрехата се показва бронирана жилетка с ясно очертана от куршума вдлъбнатина.

Очите на Уошингтън, изцъклени и подивели, се вторачват в нея, гърлото му се гърчи — издава влажни, гъргорещи звуци.

Дарби го поема под мишниците.

— Дръж се, ще се оправиш — окуражава го тя, като повтаря същите думи, докато го влачи през моравата, над която свиреп вятър завихря облак опадали листа.

В слушалката нахлуват нови звуци: от счупено стъкло и викове.

Дарби съумява да натика горната част от тялото на мъжа през задната врата на пикапа. Изскача отново навън и вкарва краката му.

Коленичила край него, тя измъква от подраменния кобур служебния зигзауер. Раздира ризата и освобождава коланите на жилетката, за да улесни дишането на полицая.

Отново шум от счупено стъкло — но не откъм вътрешността на къщата, а отвън.

Стиснала здраво пистолета в ръка, тя захлопва вратата на пикапа.

Бойл е застанал върху покрива на гаража с ловната пушка в ръце.

Дарби се просва на пода. Зарядът на пушката разтърсва задната врата. Дарби се претъркулва настрани и скача към дясната предна врата. Нов трясък — куршумът отскача от бронираната страна на пикапа.

С писнали уши тя се прицелва през прозореца към фигурата на покрива.

Бойл скача върху алеята.

Иска да стигне до колата, казва си тя и стреля два пъти.

Встрани. И двата куршума се врязват в стената на гаража. Бойл се препъва и отново стреля — този път вътре в гаража. Банвил трябва да е там.

Бойл се извръща и хуква към гората.

Дарби го следва, като зърва за миг притаения в гаража Банвил. Устремява се към гората, като се ориентира по шума от счупени клонки отпред, тича с все сили, също като в кошмарите си, а клонки и листа шибат лицето и ръцете й.

Изстрел от ловна пушка поразява едно дърво недалеч от нея. Краката й се вдървяват, тя се препъва и пада, удря се болезнено в осеяната с камъни земя. Дарби става и чува тежките забързани стъпки на Бойл, които приближават.

Ето и други, зад нея — Банвил. Онези отпред секват.

Къде е Бойл?

Зрението й се е приспособило към мрака и тя вече различава земята пред себе си — изкачва се по някакъв склон. Пробива си път през гъст храсталак. Огромният пистолет стои някак неестествено в ръката й.

Теренът се изравнява. Наляво или надясно? Решавай бързо.

Свърва наляво и се изправя лице в лице с Даниел Бойл.

Дарби вдига пистолета. Бойл замахва с приклада на пушката към главата й. Ярки звездици изпълват съзнанието, докато пада възнак на земята. Бойл настъпва ръката й, мачка пръстите върху пистолета, опира горещото дуло на пушката в гърлото й.

Изстрел — и той отскача назад, към дънера на едно дърво. Банвил е пристигнал и е прострелял Бойл в гърдите, но пушката отново се надига и инспекторът стреля пак и пак. Лицето на Бойл се сгърчва и спихва, също като балон, а тялото му се свлича по дървото, като оставя върху кората му кървава диря.