Метаданни
Данни
- Серия
- Дарби Маккормик (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Missing, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Павел Главусанов, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2012)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2014)
Издание:
Крис Муни. Изчезналите
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2009
Коректор: Любов Йонева
ISBN: 978-954-529-702-1
История
- —Добавяне
Глава 42
Болничната тоалетна вони на дезинфекционен препарат. Бойл е сам. Затворил се е в последната кабинка на лявата редица. Вече е свалил униформената фуражка и якето. Празната раница, която носи под него, лежи на земята. Под дрехите е облякъл тънки зелени панталони и блуза на хирург. Изува обувките и нахлузва бели пантофи. След като си слага подходящо боне, напъхва излишните дрехи и обувки в раницата. Отваря вратата на кабинката.
Поглежда се в огледалото. Добре. В джобчето на гърдите са пъхнати стилни очила с черна рамка. Слага си ги.
Бойл пъхва раницата в коша за боклук. Измъква мобифона и набира: „Готово. На линия съм“.
Отваря вратата и излиза в ярко осветения, гъмжащ от хора коридор на осмия етаж. Минава край три напречни коридора и спира пред огромна стъклена витрина, разположена над централния вход на болницата.
Достъпът до него е позволен единствено за линейки и таксита. Преброява шест болнични автомобила, спрели отпред. Приближават още два. Полицаи регулират движението. Други се разправят с постоянно набъбващата тълпа журналисти. Те са се скупчили близо до стара тухлена постройка, използвана за приемане на всякакви доставки.
Съобщението от Ричард пристига след пет минути: „Давай“.
Бойл бърка в джоба си. Дистанционното натежава хладно в дланта му.
Отдалечава се от прозореца в посока към интензивното. Когато стига до чакалнята, натиска бутона.
Разнася се далечен грохот и стъклата на прозорците започват да се трошат. След това се надигат писъци.
Стан Петарски полага огромни усилия да не мисли за трупа в кашона до краката си. Опитва се да извика в съзнанието нещо приятно — като уиски върху ледени кубчета — когато асансьорът пристига.
Ерън Уолш, хубавичката блондинка, която среща понякога в служебното кафе, стои пред една врата с мобифон в ръка и му прави знак с другата да приближи. Стан вдига кашона и го занася в серологичната лаборатория.
Ерън започва да го снима. Стан няма желание да се задържа тук, та да види накълцаното тяло. Насочва се към вратата с мисъл за това, как да се докопа до малко уиски, и в същия миг пакетът избухва.