Крис Муни
Изчезналите (4)

Глава 3

В участъка чака майката на Дарби. След като Дарби дава показания, Шийла беседва насаме с инспектор Ригърс в продължение на половин час, преди да откара дъщеря си у дома.

Майката не говори. Въпреки това Дарби няма усещането, че Шийла е страшно ядосана. Притихнала така, майка й изглежда като изпаднала в дълбок размисъл. А може и да е просто преуморена, принудена е да кара по две смени в болницата, откакто Червения почина миналата година.

— Инспектор Ригърс ми каза какво е станало — проговаря Шийла с дрезгав и сух глас. — Обаждането ви на 911 е най-правилното нещо, което сте можели да сторите.

— Съжалявам, че са те обезпокоили в работата — отвръща Дарби. — Съжалявам и за пиенето.

Шийла отпуска длан върху коляното на дъщеря си и леко го стисва — нейният начин да й каже, че всичко помежду им е наред.

— Мога ли да ти дам един малък съвет във връзка със Стейси?

— Разбира се — отвръща Дарби с мисълта, че знае какво й предстои да чуе.

— Хора като нея не стават за приятели. А пък ако продължиш да се мъкнеш с тях по-дълго време, в крайна сметка ще те повлекат надолу заедно със себе си.

Майката й е права. Стейси не е приятел, а баласт. Тази истина е научена на висока цена, но поне е разбрана. Колкото до самата Стейси — прав й път.

— Мами, онази жена, дето я видях… Дали е успяла да се измъкне?

— Инспектор Ригърс е на това мнение.

Моля те, Господи, много те моля, нека да излезе прав, казва си Дарби наум.

— Радвам се, че си останала невредима. — Шийла отново стисва коляното й, но този път значително по-силно, сякаш иска да предотврати падане.

 

 

Два дни след това, понеделник следобед, Дарби се прибира след училище, за да завари черна лека кола със затъмнени стъкла да чака в тяхната алея за паркиране.

Вратата й се отваря и навън се показва висок мъж в черен костюм и модна червена вратовръзка. Дарби забелязва лека подутина от подраменен кобур върху сакото му.

— Ти трябва да си Дарби. Казвам се Евън Манинг. Специален агент от Федералното бюро за разследвания. — Показва значката си. Той е загорял и красив като ченгетата от телевизията. — Инспектор Ригърс ми разправи какво сте видели с приятелките ти в гората.

Дарби едва събира сили да промърмори:

— Намерихте ли жената?

— Не, още не. Не сме установили нейната самоличност. Отчасти това е причината за моето посещение. Надявам се с твоя помощ да я идентифицираме. Нали нямаш нищо против да хвърлиш поглед върху няколко снимки?

Тя поема албума и с неясно усещане, че пропада, го разгръща на първата страница.

Най-отгоре се мъдри надпис: ИЗЧЕЗНАЛИ. Дарби разглежда моментална снимка на жена с красива перлена огърлица и плетен розов пуловер. Името й е Тара Харди. Живее в Пийбоди. Съгласно информацията под снимката е видяна за последен път на излизане от нощен локал в Бостън на 25 февруари.

Жената на втората фотография, Саманта Кент, е от Челси. Не се явила на смяна в заведение за бързо хранене на Първа магистрала следобеда на 15 март. Усмивката й е болезнено открита, а на години е колкото Тара Харди. Но за разлика от нея е цяла в татуировки. Шест на брой, те не личат на снимката, но видът и местоположението им са подробно описани.

И двете жени, както забелязва Дарби, излъчват отчаяние, подобно на Стейси. То присъства и в очите им — безкрайна нужда от внимание и любов. И двете са русокоси — също като онази в гората.

— Може да е била Саманта Кент — проговаря Дарби. — Макар че, не… почакайте, няма начин да е тя.

— Защо?

— Защото тук е отбелязано, че липсва от цял месец.

— Вгледай се в лицето.

Дарби изучава известно време чертите му.

— Жената, която видях, бе с изпита физиономия и много дълги коси. А лицето на Саманта Кент е овално, косите — къси.

— Но прилича на нея.

— Донякъде. — Дарби връща албума и трие длани в джинсите си. — Какво е станало с нея?

— Нямаме представа. — Манинг подава визитка. — Ако се сетиш още нещо, даже някоя дреболия, можеш да ме намериш на този номер. Драго ми беше да се запозная с теб, Дарби.

Кошмарите й не си отиват почти месец. Денем тя рядко си спомня видяното в гората, освен ако не се натъкне случайно на Стейси. Да избягва подобни срещи не е особено трудно — много е лесно дори. Това само доказва факта, че никога не са били наистина близки.

— Стейси казва, че съжалява — съобщава Мел. — Не можем ли пак да си бъдем приятелки?

Дарби затваря вратичката на своето шкафче.

— Ако го желаеш, твоя си работа. Що се отнася до мен — аз бях дотук.

 

 

Обща черта на Дарби и Шийла е страстта към четенето. Понякога в събота сутрин тя се присъединява към Шийла в завоевателните й походи из дворните разпродажби и докато майката се пазари относно цената на поредния боклук, дъщерята усърдно издирва евтини издания с меки корици.

Последната плячка е озаглавена „Кари“. Вниманието й грабва илюстрацията на корицата: глава на момиче се носи над обхванат в пламъци град. Дали ще е интересна? Дарби се е изтегнала в леглото, потънала изцяло в частта, където се разказва за абитуриентския бал на Кари (там няколко богаташчета ще й погодят жесток, извратен номер), а откъм дневната ревва стереото с кънтящия глас на Синатра, който приканва: „Ела да полетим заедно“. Шийла се е прибрала.

Дарби поглежда часовника на стената. Почти осем и половина. Майка й не би следвало да се прибере преди единайсет. Трябва да си е тръгнала рано.

Ами ако не е майка ти? Ако долу е мъжът от гората?

Не. Това е работа на оня писател. На глупавия Стивън Кинг, който е разпалил цялото й въображение. Долу се намира именно майка й, а не мъжът от гората, и Дарби може много лесно да се убеди в това, просто като слезе в хола и надникне в спалнята на Шийла, или пък като погледне през прозореца и види колата й, паркирана на алейката.

Момичето прегъва ъгъла на страницата и се насочва към хола. Надвесва се през парапета и поглежда надолу.

Отнякъде се процежда мижава светлина. Идва откъм дневната — най-вероятно е запалена настолната лампа до стереото. Светлините в кухнята са изключени. Тя ли ги е загасила? Дарби не може да си спомни. Това е идея фикс на Шийла: вечно да опява за светещи излишно лампи, като подчертава, че тя не се скъсва от работа, за да пълни гушата на електрическата компания.

Ръка в черна ръкавица улавя долния край на перилото.