Майкъл Конъли
Петата поправка (35)

34.

След откриване на заседанието Фриман призова на свидетелската скамейка детектив Синтия Лонгстрет. Като продължаваше с партньорката на Кърлин, прокурорката потвърждаваше моето все по-уверено предположение: кулминацията на нейната интерпретация на „Болеро“ щяха да са резултатите от научните анализи. Хитър ход. Показваш това, което не може да се оспори или отрече. Излагаш хода на следствието с Кърлин и Лонгстрет и после обобщаваш всичко с криминалистиката. Щеше да приключи обвинението със съдебния лекар и ДНК тестовете. Страхотен пакет.

Детектив Лонгстрет не изглеждаше корава и сурова като в първия ден от делото, когато я бях видял във Ваннайския участък. Първо, носеше рокля, с която повече приличаше на начална учителка, отколкото на детектив. Много пъти съм присъствал на подобни преображения и те винаги ме хвърлят в смут. Независимо дали е прокурорска инструкция, или хитрост на самите следователки, често свидетелстват полицайки, които изглеждат направо мили и приятни — за пред съдебните заседатели. Но ако посмеех да повдигна въпроса пред съдията, пък и пред когото и да било другиго, рискувах да ме заклеймят като женомразец.

Тъй че и сега просто трябваше да го преглътна с усмивка.

Фриман използва Лонгстрет, за да опише втората половина от следствието. Нейните показания щяха да се отнасят главно за обиска и откритията в дома на Трамъл. Не очаквах изненади. След като свидетелката се закле, прокурорката премина направо по същество.

— Получихте ли съдебно разрешение за обиск, осигуряващо ви право на достъп до къщата на Лиза Трамъл?

— Да.

— В какво се изразява тази процедура? Как се получава такова разрешение?

— Първо се подава искане, в което се посочва основанието — изреждат се фактите и доказателствата, довели до необходимостта от обиск. Така постъпих и аз, като се позовах на заявлението на свидетелката, видяла заподозряната в близост до банката, както и на непоследователните твърдения на самата заподозряна по време на разпита. Разрешението подписа и издаде съдия Компаниони, след което отидохме в къщата в Удланд Хилс.

— Кои отидохте, детектив?

— Ние с партньора ми детектив Кърлин. Решихме да вземем с нас оператор и група от криминалистиката, която да обработи всичко, което открием по време на обиска.

— Значи сте заснели целия обиск, така ли?

— Е, не бих казала целия. С партньора ми се разделихме, за да приключим по-бързо. Но имахме само един оператор и той не можеше едновременно да е и с двамата. Щом откриехме нещо, което приличаше на веществено доказателство или просто искахме да го вземем за проучване, викахме камерата.

— Разбирам. Донесохте ли записа в съда?

— Да. Вече е зареден в плейъра.

— Чудесно.

След това съдебните заседатели изгледаха деветдесетминутен запис, придружен от поясненията на Лонгстрет. Камерата проследи пристигането на полицаите в къщата и я обиколи отвсякъде, преди да влезе вътре. Докато бяха в задния двор, свидетелката специално посочи на заседателите зеленчуковата градина, терасирана с помощта на траверси, и прясно прекопаната пръст. На това в голямото кино му казват „загатване“. Значението му щеше да се изясни по-късно, когато камерата влезеше в гаража.

Не можех да се съсредоточа върху показанията. Дал беше хвърлил бомба, разкривайки връзката с Опарицио. Все си мислех за възможния сценарий и какво ще означава той за делото. Искаше ми се заседанието да свърши и вече да е седем.

На екрана използваха ключ, иззет заедно с други лични вещи при арестуването на Лиза Трамъл, за да влязат в къщата, без да повредят вратата. Вътре полицаите систематично се заеха да обискират помещенията, следвайки установени от практиката правила. Провериха каналите в душ-кабината и ваната за следи от кръв. Също и пералнята и сушилнята. Най-много време им отне претърсването на гардеробите, където всяка обувка и дреха бяха подложени на третиране с химикали и специална светлина за идентифициране на кървави петна.

Накрая камерата проследи Лонгстрет, която излезе през страничен изход и мина по къса галерия до друга врата. Оказа се, че не е заключено, и полицайката влезе в гаража. Тук Фриман спря записа. Подобно на холивудски майстор, тя беше нажежавала очакванията на зрителите и сега стигаше до големия финал.

— Откритото в гаража се е оказало изключително важно за следствието, нали така, детектив Лонгстрет?

— Да, точно така.

— Какво намерихте?

— Ами, в един от случаите въпросът всъщност е какво не сме намерили.

— Бихте ли пояснили какво имате предвид?

— Да. На задната стена имаше табло с инструменти. Повечето висяха на кукички над работна маса и местата им дори бяха надписани. Всичко си беше на мястото.

— Добре, бихте ли ни го показали?

Отново пуснаха записа и обективът скоро се насочи към таблото. В този момент Фриман пак го замрази.

— Значи това е таблото, нали така?

— Да.

— Виждаме закачените на него инструменти. Липсва ли нещо?

— Да, липсва чукът.

Прокурорката помоли съдията за разрешение Лонгстрет да слезе от скамейката и с лазерна показалка да посочи на екраните мястото на чука. Пери й позволи. Полицайката го показа на двата екрана и се върна на мястото си.

— Добре, детектив Лонгстрет, мястото на чука специално ли беше обозначено?

— Да.

— Значи чукът е липсвал.

— Не го открихме нито в гаража, нито в къщата.

— Успяхте ли да разпознаете марката и модела на инструментите от таблото?

— Да, въз основа на инструментите, които бяха там, установихме, че семейство Трамъл са имали комплект инструменти „Крафтсман“, състоящ се от двеста трийсет и девет части.

— Чукът от този комплект продава ли се отделно?

— Не. Това е специален чук, който върви само с този комплект, „Дърводелски инструменти Крафтсман“.

— И той е липсвал от таблото в гаража на Лиза Трамъл.

— Точно така.

— В хода на следствието в полицията бил ли е предаден чук, открит близо до мястото на убийството на Мичъл Бондюрант?

— Да, един градинар откри чук в жив плет на около пряка и половина от гаража, в който е извършено убийството.

— Вие проучихте ли този чук?

— Проучих го за кратко и го предадох за анализ в Сектор криминалистика.

— Какъв беше този чук?

— Дърводелски.

— Установихте ли производителя?

— Чукът е произведен от Сиърс Крафтсман.

Фриман замълча за миг, сякаш очакваше съдебните заседатели групово да ахнат от това разкритие, въпреки че всички в залата знаеха точно какво следва. После отиде при масата на обвинението и отвори кафяв плик, от който извади чука, запечатан в прозрачна найлонова торбичка. Върна се на катедрата и го вдигна високо.

— Ваша чест, може ли да покажа на свидетелката това доказателствено средство?

— Можете.

Прокурорката отиде при Лонгстрет и й подаде чука.

— Бихте ли идентифицирали инструмента, който държите?

— Това е чукът, който са открили в живия плет и впоследствие ми предадоха. Върху торбичката са написани моите инициали и служебен номер.

Фриман взе чука и помоли съдът да го обозначи като доказателствено средство на обвинението. Пери се съгласи. След като остави инструмента на масата си, Фриман продължи разпита.

— Вие свидетелствахте, че чукът е бил предаден в Сектор криминалистика за анализ, нали така?

— Да.

— Получихте ли заключенията от експертизата?

— Да, получих ги и ги нося със себе си.

— Какви са резултатите?

— Важни са две неща. Първо, според криминалистите такива чукове се произвеждат единствено за комплекта „Дърводелски инструменти Крафтсман“.

— Като този в гаража на обвиняемата ли?

— Да.

— От който е липсвал чукът.

— Точно така.

— А какъв е вторият важен резултат?

— Открили са кръв по дръжката на чука.

— Въпреки че е бил намерен в живия плет, където е престоял няколко седмици, така ли?

Изправих се и възразих, че продължителността на престоя на чука в живия плет не е установена нито със свидетелски показания, нито с веществени доказателства.

— Ваша чест — каза Фриман. — Чукът е открит няколко седмици след убийството. Логиката предполага, че през това време той е бил в храстите.

Контрирах я, преди съдията да успее да вземе решение.

— Повтарям, ваша чест, обвинението не представи нито веществени доказателства, нито свидетелски показания, които да навеждат на заключението, че чукът е останал толкова дълго в онзи жив плет. Всъщност човекът, който го е намерил, свидетелства, че е работил сред и около въпросните храсти най-малко десет пъти след убийството и не го е видял до сутринта, в която го е открил. Чукът спокойно може да е бил подхвърлен през нощта, преди да бъде…

— Възразявам, ваша чест! — извика Фриман. — Колегата използва възражението си, за да изложи защитната си версия, защото знае, че…

— Стига! — изрева съдията. — И двамата. Възражението се приема. Госпожо Фриман, перифразирайте въпроса си така, че да не съдържа недоказани факти.

Тя заби поглед в бележките си в опит да се овладее.

— Детектив Лонгстрет, видяхте ли кръв по чука, когато ви го предадоха?

— Не.

— Тогава колко кръв всъщност е имало по него?

— В заключенията на експертизата се говори за „следи от кръв“. Минимално количество под горната част на гумената ръкохватка, която обхваща дървената дръжка.

— Добре, и какво направихте, след като получихте тези заключения?

— Пратих кръвта от чука за ДНК тест в частна лаборатория в Санта Моника.

— Защо не се обърнахте към регионалната лаборатория по криминалистика в Калифорнийския щатски университет? Обичайната процедура не е ли такава?

— Да, обаче се налагаше да бързаме. В бюджета имахме пари, затова решихме, че трябва да действаме експедитивно. Пратих резултатите за проверка в нашата лаборатория.

Фриман прекъсна разпита и помоли съдията да включи експертизата като доказателствено средство на защитата. Не възразих и съдията се съгласи. След това прокурорката промени насоката, като остави ДНК тестовете на експерта, който щеше да седне на свидетелската скамейка в края на обвинителната фаза.

— А сега да се върнем на гаража, детектив Лонгстрет. Направихте ли други важни открития там?

Отново възразих, този път за формата на въпроса, който предполагаше, че вече са били направени важни открития, докато за такива не бяха дадени свидетелски показания. Евтин трик, обаче го приложих, защото предишната схватка бе нарушила инерцията на Фриман и исках да продължа в същия дух. Съдията й нареди да го перифразира.

— Детектив Лонгстрет, вие свидетелствахте за нещо, което не сте открили в гаража. За чука. Бихте ли ни казали обаче какво сте открили?

И се обърна към мен, сякаш задава въпроса така, за да получи моето одобрение. Кимнах й и се усмихнах. Фактът, че изобщо ми обръща внимание, показваше, че е разбрала последните ми две възражения.

— Открихме градински обувки и когато проведохме тест с луминол, получихме положителна реакция за наличие на кръв.

— Луминол е един от химикалите, които реагират с кръвта при облъчване с ултравиолетова светлина, нали така?

— Да. Използва се за регистриране на места, от които е изчистена или избърсана кръв.

— Къде беше открита кръвта?

— Върху каишката на лявата обувка.

— Защо тествахте с луминол точно тези обувки?

— Първо, такава рутинна проверка се прави с всички обувки и дрехи, когато се търсят следи от кръв. На местопрестъплението имаше кръв, затова действахме с презумпцията, че следи от нея трябва да са останали по извършителя. Второ, в задния двор бяхме забелязали, че в градината е работено съвсем наскоро. Беше прекопана и все пак тези обувки бяха съвсем чисти.

— Е, не е ли логично човек да почисти градинските си обувки, преди да влезе в къщата?

— Може би, само че ние не бяхме в къщата. Бяхме в гаража и намерихме обувките в кашон, в който имаше много бучки пръст, навярно от градината. И все пак обувките бяха съвсем чисти. Това привлече вниманието ни.

Фриман превъртя записа до момента, в който се появяваха обувките. Бяха поставени една до друга в кашон с надпис кока-кола, сложен на лавица под работната маса. В никакъв случай не бяха скрити. Сигурно бяха точно там, където обикновено ги държаха.

— Това ли са обувките?

— Да. Виждате един от криминалистите, който ги изважда от кашона.

— С други думи, фактът, че са толкова чисти, но са прибрани в мръсен кашон, ви се е сторил подозрителен, така ли?

Възразих, че прокурорката насочва свидетелката. Съдията се съгласи, но съдебните заседатели вече бяха получили посланието. Фриман продължи:

— Какво ви накара да смятате, че обувките са на Лиза Трамъл?

— Понеже бяха малък номер, явно женски, и понеже в къщата намерихме снимка, на която Лиза работи в градината. Носеше същите обувки.

— Благодаря, детектив Лонгстрет. Какво направихте с обувките и каишката, върху която сте установили следи от кръв?

— Предадохме каишката за ДНК тест в регионалната лаборатория по криминалистика в Калифорнийския щатски университет.

— Защо не използвахте частната лаборатория?

— Пробата беше много малка. Решихме да не рискуваме да я изгубим. С партньора ми даже лично я занесохме в регионалната лаборатория. Пратихме и други проби за сравнение.

— „Други проби за сравнение.“ Какво означава това?

— В лабораторията отделно беше пратена и кръв от пострадалия, за да я сравнят с откритата върху обувката.

— Защо отделно?

— За да няма възможност за объркване.

— Благодаря, детектив Лонгстрет. Засега нямам повече въпроси.

Съдията обяви следобедна почивка преди началото на кръстосания разпит. Моята клиентка, която не подозираше за истинския мотив за обедната ми покана, предложи да отида с нея и Дал на кафе. Отговорих й, че трябва да си запиша въпросите за кръстосания разпит. Всъщност вече ги бях приготвил. Преди процеса смятах, че Фриман ще представи чука, обувките и обиска в дома на Лиза Трамъл чрез Кърлин, но въпреки това бях готов, тъй като прекият разпит мина точно според очакванията ми.

През почивката се обадих по телефона на Сиско и го предупредих за срещата с Дал в седем. Казах му да съобщи на Бълокс и за всеки случай да повика Томи Патлака и Бам Бам пред Виктъри Билдинг. Не бях сигурен дали Хърб ще играе чисто и исках да покрия всички възможности.