Майкъл Конъли
Петата поправка (26)

25.

След почивката Фриман продължи със стадия на ловците и събирачите, както го наричам. Криминалистите, направили оглед на местопрестъплението. Техните показания щяха да са подиумът, на който прокурорката щеше да представи детектив Хауард Кърлин, главния следовател.

Първият ловец и събирач беше съдебномедицинският експерт Уилям Абът, който отговаряше за документирането на трупа и транспортирането му до моргата за аутопсия.

Неговите показания обхващаха наблюденията му на местопрестъплението, раните, нанесени по главата на жертвата, и личните вещи, открити у убития: портфейл, часовник, монети и банкноти, възлизащи на сто осемдесет и три долара. Както и касова бележка от „Джос Джо“, по която следователите бяха установили часа на смъртта.

Също като Къвингтън преди него, Абът се държеше чисто делово. За него присъствието на място, където е извършено жестоко престъпление, беше рутина. Когато дойде моят ред да му задавам въпроси, се съсредоточих върху този факт.

— Господин Абът, откога сте съдебномедицински експерт?

— Това е двайсет и деветата ми година.

— Само в окръг Лос Анджелис ли?

— Да.

— На колко места, където са били извършени убийства, сте правили оглед за това време?

— А, божичко, сигурно са поне няколко хиляди. Наистина са много.

— Сигурен съм в това. И предполагам, че в много от случаите убийството е било извършено по особено жесток начин.

— За съжаление.

— Ами това местопрестъпление? Вие сте направили оглед на раните и сте ги фотографирали, нали?

— Да. Такава е процедурата, която изпълняваме, преди да транспортираме трупа.

— Пред вас е докладът за местопрестъплението, който беше приет за доказателство по време на заседанията преди процеса. Бихте ли прочели на съдебните заседатели втория абзац от обобщението?

Абът прелисти на съответната страница и намери абзаца.

— „Върху темето са установени три отделни контузни рани, нанесени с особена жестокост и причинили тежки увреждания. Позата на трупа показва незабавна загуба на съзнание преди падането на земята“. В скоби следва думата „престараване“.

— Да. Любопитен съм какво сте имали предвид с тази дума в обобщението.

— Просто ми се струваше, че всеки от ударите е щял да свърши работата. Жертвата е била в безсъзнание и даже най-вероятно мъртва още преди да падне на земята. Първият удар е бил достатъчен. Което предполага, че два от ударите са нанесени, след като вече е лежал по очи. Ей това е престараване. Някой му е бил адски бесен — така го виждам аз.

Абът сигурно си мислеше, че хитро ми дава отговора, който най-малко искам да чуя. Както и Фриман. Но грешаха.

— Значи в обобщението си показвате, че според вас в това убийство има някакъв емоционален мотив, така ли?

— Да, така смятам.

— Каква подготовка имате в разследването на убийства?

— Ами, обучаваха ме половин година преди да започна. Преди трийсет години. И два пъти годишно имаме текущи курсове без откъсване от работа. Преподават ни най-новите следствени методи и така нататък.

— Конкретно за разследване на убийства ли?

— Не всички, но много от тях, да.

— Не е ли основен принцип в разследването на убийство, че такова престараване обикновено предполага, че пострадалият е познавал своя убиец? Че е имало лична връзка?

— Хмм…

Фриман най-после загря, изправи се и възрази, че Абът не е следовател от отдел „Убийства“ и въпросът изисква компетентност, каквато той не притежава. Не се наложи да оспоря твърдението й. Съдията вдигна ръка, за да ме спре, и отговори на прокурорката, че току-що съм превел свидетеля по целия път, без обвинението да възрази. Експертът свидетелствал за своята компетентност и подготовка в областта на разследването на убийства, без Фриман да гъкне.

— Вие рискувахте, госпожо Фриман. Мислехте, че ще е във ваша полза. Сега не можете да се отметнете. Свидетелят ще отговори на въпроса.

— Отговорете, господин Абът — казах аз.

Той се опита да протака, като помоли съдебната стенографка да му прочете въпроса. После се наложи съдията пак да го подкани.

— Има такова съображение — отвърна накрая Абът.

— Съображение ли? — учудих се. — Какво означава това?

— Когато престъплението е извършено с особена жестокост, би трябвало да се предположи, че пострадалият лично е познавал своя нападател. Своя убиец.

— Като казвате „престъпление, извършено с особена жестокост“, „престараване“ ли имате предвид?

— Отчасти, да.

— Благодаря, господин Абът. Да продължим с другите ви наблюдения на местопрестъплението. Съставихте ли си мнение каква сила е била нужна, за да бъдат нанесени тези три жестоки удара по темето на господин Бондюрант?

Фриман възрази, че тъй като не е съдебен лекар, Абът не е компетентен да отговори на въпроса. Този път Пери прие възражението и тя извоюва малка победа.

Реших да се задоволя с онова, което вече бях постигнал.

— Нямам повече въпроси.

Следваше Пол Робъртс, старши криминалист от тричленната група от ЛАПУ, извършила оглед на местопрестъплението. Неговите показания бяха още по-скучни от тези на Абът, защото Фриман го държеше на къса каишка. Той говори само за процедурите и материалите, събрани на местопрестъплението и по-късно обработени в лабораторията на Сектора по криминалистика. По време на кръстосания разпит успях да обърна оскъдността на веществените доказателства в полза на своята клиентка.

— Бихте ли казали на съдебните заседатели къде на местопрестъплението сте открили пръстови отпечатъци, които по-късно сте свързали с обвиняемата?

— Не открихме такива.

— Бихте ли казали на съдебните заседатели къде на местопрестъплението сте открили кръв от обвиняемата?

— Не открихме такава.

— Ами косми и влакна? Трябва да сте открили косми и влакна, които свързват обвиняемата с местопрестъплението, нали така?

— Не сме.

Отдалечих се на няколко крачки от катедрата, сякаш ядосано крача напред-назад, после се върнах обратно.

— Господин Холър — скастри ме съдията. — Хайде да прескочим театъра.

— Благодаря, ваша чест — обади се прокурорката.

— Не се обръщам към вас, госпожо Фриман.

Отправих продължителен поглед към съдебните заседатели, преди да задам следващия си и последен въпрос.

— В обобщение, господин Робъртс, вашата група откри ли в гаража поне едно веществено доказателство, което свързва Лиза Трамъл с местопрестъплението?

— В гаража ли? Не.

— Благодаря. В такъв случай нямам повече въпроси.

Фриман можеше да ми го върне тъпкано, като попита Робъртс за чука с кръвта на Бондюрант и обувката със същата кръв, открита в гаража на моята клиентка. Криминалистът участваше в групите, работили и на двете места. Предполагах обаче, че няма да го направи. Тя беше режисирала обвинението до представянето и на последното доказателство и ако сега променеше нещо, щеше да наруши ритъма и да изгуби инерция, а това щеше да се отрази на окончателното въздействие, когато всичко си застанеше на мястото. Прекалено я биваше, за да поеме такъв риск. Щеше да го преглътне сега, защото знаеше, че ще нанесе съкрушителния си удар по-късно.

— Госпожо Фриман, повторен разпит? — попита съдията, след като аз се върнах на мястото си.

— Не, ваша чест.

— Свидетелят е свободен.

Бях защипал с телбод свидетелския списък на Фриман от вътрешната страна на корицата на папката, която лежеше на масата пред мен. Зачеркнах имената на Абът и Робъртс и прегледах останалите. Първият ден от процеса още течеше, а тя вече беше отметнала значителна част от свидетелите си. Реших, че следващият най-вероятно ще е детектив Кърлин. Това обаче щеше да представлява известен проблем за обвинението. Погледнах си часовника. 16:25. Трябваше да свършим в пет. Ако призовеше следователя сега, Фриман тъкмо щеше да започне и съдията щеше да обяви край на заседанието. Дали не искаше да стигне до някакво разкритие, което заседателите да премислят през нощта? Ала това щеше да доведе до объркване на показанията, а както и по-рано се съмнявах, че прокурорката ще го намери за разумно.

Още веднъж плъзнах очи по списъка, за да видя дали има „шамандура“ — свидетел, който може да се използва във всеки момент от обвинителната фаза. Не открих такъв и погледнах оттатък пътеката към Фриман, неуверен какъв ще е следващият й ход.

— Госпожо Фриман — подкани я съдията. — Моля, призовете следващия си свидетел.

Тя се изправи и се обърна към Пери.

— Ваша чест, очаквам свидетелят, когото възнамерявах да призова сега, да даде дълги показания и при прекия, и при кръстосания разпит. Моля съда да ми позволи да го направя утре сутрин, за да не прекъсваме показанията му.

Съдията вдигна поглед над Фриман към часовника на задната стена и бавно поклати глава.

— Не. Няма да го направим така. До края на заседанието остава повече от половин час и ще го използваме. Призовете следващия си свидетел, госпожо Фриман.

— Да, ваша чест. Народът на Калифорния призовава Гилбърт Модесто.

Бях сбъркал за шамандурата. Модесто беше шеф на сигурността в Уест Ланд Нешънъл и Фриман сигурно смяташе, че неговите показания могат да се използват във всеки момент от процеса.

След като се закле и се настани на скамейката, Модесто описа професионалния си опит в органите на реда и сегашните си задължения в банката. После прокурорката насочи разпита към действията му в деня на убийството на Мичъл Бондюрант.

— Когато чух, че е Мич, първо извадих папката със заплахите, за да я дам на полицията каза той.

— Каква е тази папка със заплахи? — попита Фриман.

— Папка, в която пазим всяка пратена с писмо или по имейл заплаха до банката или банков служител. Тя съдържа и сведения за всякакви други видове заплахи, които са били отправени по телефона или за които сме научили от трети страни или полицията. Имаме процедури за преценяване сериозността на заплахата, маркираме конкретни имена и така нататък.

— Вие лично доколко сте запознат с материалите в тази папка?

— Познавам ги отлично. Постоянно ги разучавам. Това ми е работата.

— Колко имена имаше в папката в деня на убийството на Мичъл Бондюрант?

— Не съм ги броил, но бих казал двайсетина.

— И всички тези хора се смятат за сериозна заплаха за банката и нейните служители, така ли?

— Не, нашият принцип е да пазим в папката всяка получена заплаха. Няма значение дали е сериозна. Всички отиват в папката. Тъй че повечето не се смятат за реални — просто някой изпуска пара или дава воля на яда си.

— Онази сутрин кое име в папката беше на първо място в списъка от гледна точка на сериозността на заплахата?

— На обвиняемата. Лиза Трамъл.

Фриман направи ефектна пауза. Обходих с поглед съдебните заседатели. Почти всички очи бяха вперени в моята клиентка.

— Защо, господин Модесто? Тя отправяла ли е конкретни заплахи към банката или някой банков служител?

— Не. Но беше страна по дело за просрочена ипотека и организираше протестни демонстрации пред банката, докато нашите адвокати не извадиха временна ограничителна заповед, която да я държи на разстояние. Като заплаха беше възприето именно нейното поведение и изглежда, че сме имали право.

Скочих и възразих, че краят на отговора е тенденциозен и предубеждаващ. Съдията се съгласи и призова Модесто да се въздържа от такива мнения.

— Господин Модесто — продължи Фриман. — Знаете ли дали Лиза Трамъл е отправила пряка заплаха срещу някого в банката, например срещу Мичъл Бондюрант?

Правило номер едно е да превръщаш всяка слабост в предимство. Сега прокурорката задаваше моите въпроси и ме лишаваше от възможността да ги отправя със съответния изблик на възмущение.

— Не, нищо конкретно. Обаче въз основа на анализа на опасността смятахме, че трябва да я държим под око.

— Благодаря, господин Модесто. На кого от ЛАПУ предадохте тази папка?

— На детектив Кърлин, който ръководеше следствието. Лично му я занесох.

— Имахте ли възможност да разговаряте с детектив Кърлин по-късно същия ден?

— Докато се водеше следствието, разговаряхме няколко пъти. Той имаше въпроси за охранителните камери в гаража и други неща.

— Свързвали ли сте се с него повторно?

— Да, защото една наша служителка, касиерка, беше съобщила на началничката си, че въпросната сутрин може би е видяла Лиза Трамъл или наблизо, или на територията на банката. Реших, че трябва да уведомя полицията, и затова позвъних на детектив Кърлин, а после му уредих разговор с касиерката.

— За Марго Шейфър ли става дума?

— Да, за нея.

Фриман приключи прекия разпит и ми предаде свидетеля. Реших, че е най-добре само да посея няколко семена, които да пожъна по-късно.

— Господин Модесто, като шеф на охраната в Уест Ланд имахте ли достъп до мерките във връзка с просрочената ипотека, които банката е предприела срещу Лиза Трамъл?

Свидетелят категорично поклати глава.

— Не, това е съдебно дело и затова нямам информация за него.

— В такъв случай, когато сте предали на детектив Кърлин онази папка с името на Лиза Трамъл на първо място в списъка, вие няма как да сте знаели дали тя ще изгуби дома си, или не, нали така?

— Точно така.

— Няма как да сте знаели дали банката е възнамерявала да се откаже от съдебните процедури, понеже е използвала фирма, замесена в измами, нали…

— Възразявам! — изкрещя Фриман. — Предполагаеми факти, за които липсват доказателства.

— Приема се — каза Пери. — Внимавайте, господин Холър.

— Да, ваша чест. Господин Модесто, когато сте предали папката със заплахите на детектив Кърлин, споменахте ли конкретно Лиза Трамъл, или просто му дадохте материалите и го оставихте сам да се запознае с тях?

— Казах му, че тя е на първо място в нашия списък.

— Той попита ли ви защо?

— Не си спомням. Спомням си само, че му разказах за нея, но не съм сигурен дали е било по моя инициатива, или той ме е попитал конкретно.

— И когато сте разговаряли с детектив Кърлин за Лиза Трамъл, и сте му съобщили, че тя представлява заплаха за вас, не сте имали представа за развитието на делото за просрочената й ипотека, нали така?

— Да.

— Следователно и детектив Кърлин не е разполагал с тази информация, прав ли съм?

— Не мога да говоря от името на детектив Кърлин. Трябва да питате него.

— Не се бойте, ще го питам. Засега нямам повече въпроси.

На връщане погледнах към задната стена. Беше пет без пет и заседанието свършваше. Подготовката за процес винаги изисква страшно много и в края на първия ден обикновено ме обзема пълно изтощение. Започвах да го усещам.

Съдията призова съдебните заседатели да приемат непредубедено всичко, което са чули и видели през деня. Инструктира ги да избягват медийни репортажи за процеса и да не обсъждат делото помежду си или с други. После ги освободи.

Клиентката ми си тръгна с Хърб Дал, който се беше върнал в съда. Излязох след Фриман през портала.

— Добро начало — похвалих я.

— И теб си те биваше.

— Е, и двамата знаем, че в началото на процеса обираш плодовете от ниските клони. Трудното обаче идва после.

— Да, трудното идва после. Успех, Холър.

Излязохме в коридора и тръгнахме в различни посоки. Фриман слезе в прокуратурата, а аз взех асансьора и отидох в офиса си. Нямаше значение, че съм уморен, предстоеше ми още работа. Кърлин най-вероятно щеше да остане на свидетелската скамейка цял ден. И аз щях да съм готов за него.