Майкъл Конъли
Петата поправка (24)

23.

Лиза Трамъл беше въодушевена от кръстосания разпит на Марго Шейфър. Даже Хърб Дал не се сдържа и ме поздрави, когато обявиха обедна почивка. Посъветвах ги да не се радват много. Процесът едва започваше и показания като тези на Шейфър обикновено се оборваха най-лесно. Предстояха ни тежки свидетели и още по-тежки дни.

— Не ме интересува — заяви Лиза. — Ти беше прекрасен и онази лъжкиня си получи заслуженото.

Думите й излъчваха омраза и ме накараха да се замисля за миг, преди да отговоря.

— Прокурорката все пак ще има възможност да я реабилитира при повторния разпит следобед.

— И после ти ще можеш пак да я разбиеш на пух и прах.

— Е… Никого не искам да разбивам. Не е в това…

— Ще дойдеш ли с нас на обяд, Мики?

Подчерта предложението си, като прегърна с една ръка Дал. Това ясно ми показа, че съм познал — отношенията помежду им не бяха само делови.

— Наоколо няма прилични заведения — продължи Лиза. — Ще отидем да потърсим нещо на Вентура Булевард. Даже може да видим как е в „Данис Дели“.

— Благодаря, но не мога. Трябва да се върна в кантората и да се видя с екипа. Днес не можаха да дойдат, понеже имат работа, и трябва да се отбия при тях.

Лиза ме изгледа скептично. Мнението й не ме вълнуваше. Аз я представлявах в съда. Не бях длъжен да обядвам с нея и с мъжа, който със сигурност кроеше планове да я обере, в каквито и романтични отношения да бяха — ако изобщо се касаеше за романтика. Тръгнах си сам и се върнах в офиса си във Виктъри Билдинг.

Лорна вече ни беше донесла сандвичи с пуешко и зелева салата от конкурентния и много по-добър „Джерис Феймъс Дели“ в Студио Сити. Изядох своя на бюрото си, докато описвах на Сиско и Бълокс случилото се преди обед в съда. Въпреки резервите, които имах към клиентката си, бях доволен от кръстосания разпит на Шейфър. Благодарих на Дженифър за таблата, които, струва ми се, бяха направили впечатление на съдебните заседатели. Нищо не може да се сравнява с нагледните помагала, когато искаш да хвърлиш съмнение върху набеден свидетел.

Когато свърших разказа за показанията, ги попитах върху какво работят. Сиско отговори, че още се занимавал с полицейското следствие и търсел в него грешки и голи предположения, които могат да се използват в кръстосания разпит на Кърлин.

— Добре, ще имам нужда от всички възможни оръжия — казах. — Бълокс, нещо ново при тебе?

— Почти цяла сутрин преглеждах документацията около просрочената ипотека. Искам да съм желязна, когато дойде моят ред.

— Добре, хубаво, но дотогава има известно време. Предполагам, че защитата ще започне чак идната седмица. Фриман като че ли се опитва да поддържа определен ритъм и инерция, обаче в списъка й има доста свидетели и явно не е въздух под налягане.

Адвокатите и прокурорите често попълват свидетелските си списъци с плява, за да накарат противника да се чуди кой всъщност ще бъде призован и чии показания са важни. Струваше ми се, че този път Фриман не е приложила подобна тактика. Всяко име от нейния списък имаше с какво да допринесе по делото.

Топнах сандвича си в дресинга „Хиляда острова“, протекъл върху хартиената опаковка. Аронсън посочи едно от таблата, които бях донесъл от съда. Онова със снимката от земята, с което се бях опитал да заблудя Марго Шейфър.

— Не беше ли прекалено рисковано? Ами ако Фриман не беше възразила?

— Знаех, че ще възрази. И ако не тя, щеше да го направи съдията. Не обичат да подвеждаш свидетелите.

— Да, обаче тогава съдебните заседатели разбират, че лъжеш.

— Не съм лъгал. Зададох на свидетелката въпрос. Попитах я дали може да посочи Лиза на снимката. Не съм твърдял, че Лиза е на снимката. Ако й бяха дали възможност, Шейфър щеше да отговори отрицателно. И толкова.

Аронсън се намръщи.

— Спомни си какво ти казах, Бълокс. В тези неща съвестта е излишна. Това е твърда игра. Аз изиграх Фриман и тя се опитва да изиграе мен. Даже може вече да ме е изиграла по някакъв начин, а аз изобщо да не съм разбрал. Поех риск и получих лек шамар от съдията. Но докато ние бяхме при съдийската маса, всички съдебни заседатели гледаха снимката и всички до един си мислеха колко е трудно Марго Шейфър да е видяла онова, което твърди. Така стават нещата. Хладнокръвно и пресметливо. Понякога печелиш точка, но обикновено не успяваш.

— Знам — презрително заяви момичето. — Но това не означава, че трябва да ми харесва.

— Права си, не означава.