Майкъл Конъли
Петата поправка (6)

5.

Същия следобед „Майкъл Холър и сие“ проведе съвещание на целия състав на кантората в дневната на апартамента на Лорна Тейлър в Западен Холивуд. Присъстваше самата Лорна, естествено, както и моят следовател Сиско Войчеховски — и той живееше там — и младшата ми сътрудничка Дженифър Аронсън. Забелязах, че Аронсън явно се чувства неловко в тази обстановка, и трябваше да призная, че наистина е непрофесионално. Миналата година бях наел временен офис, докато работех по делото на Джейсън Джесъп, и се беше получило добре. Знаех, че и за делото Трамъл е най-добре да имам истински офис вместо дневната на двама от моите служители. Само че така щях да увелича разходите си, преди да измъкна хонорара си от правата за филма и книгата — ако изобщо успеех да го направя. Това ме възпираше да натисна спусъка, но разочарованието на Аронсън наклони везните.

— Добре, да започваме — казах, след като Лорна поднесе на всички газирани напитки или леден чай. — Знам, че това не е най-професионалният начин да ръководиш адвокатска кантора, и колкото може по-скоро ще започнем да търсим нов офис. Дотога…

— Наистина ли? — очевидно изненадана от тази информация, ме прекъсна Лорна.

— Да, току-що го реших.

— А, ясно, радвам се, че домът ми толкова ти харесва.

— Ох, стига, Лорна. Просто си мислех… напоследък, нали разбираш, откакто взехме Бълокс при нас… че вече имаме истинска кантора и е редно да имаме и реален адрес. Тъй де, клиентите да идват при нас, а невинаги ние да ходим при тях.

— Мен ме устройва. Стига да не се налага да отварям преди десет и да мога да ходя с пантофи в офиса. Просто така съм свикнала.

Виждах, че съм я обидил. Някога бяхме женени за кратко и познавах признаците. Обаче щях да се оправям с това по-късно. Беше време да се съсредоточим върху защитата на Лиза Трамъл.

— Както и да е, да поговорим за Лиза Трамъл. Тази сутрин след съдебното заседание за пръв път седнахме заедно с прокурорката и не мина много добре. И преди съм се сблъсквал с Андреа Фриман — тя е от прокурорите, които не правят никакви отстъпки. Ако може да се приведе някакъв довод, ще го приведе. Ако може да крие доказателствен материал, докато съдията не й нареди да го предаде, ще го крие. В известен смисъл й се възхищавам, но не и когато работим по едно и също дело. С две думи, получаването на доказателствения материал от нея ще е като вадене на зъби.

— А изобщо ще има ли процес? — попита Лорна.

— Трябва да приемем, че ще има — отвърнах. — По време на кратките ни разговори нашата доверителка изрази желание да се бори. Твърди, че не го е извършила. Засега това означава, че споразумение няма да има. Готвим се за процес, но сме отворени и за други възможности.

— Чакай малко — обади се Аронсън. — Снощи ти ми прати имейл, в който пишеше, че искаш да изгледам видеото от разпита. Това е доказателствен материал. Не си ли го получил от обвинението?

Аронсън беше двайсет и пет годишно миньонче с къса коса, грижливо фризирана така, че да изглежда модерно рошава. Носеше очила в ретро стил, които отчасти скриваха искрящите й зелени очи. Нито един възпитаник на нейния университет не работеше в скъпарските кантори в центъра, но по време на интервюто й за постъпване на работа усетих, че зад енергията й се крият негативни мотиви. Искаше да докаже, че ония задници в центъра грешат. Моментално я назначих.

— Диска ми даде главният следовател и прокурорката хич не беше доволна. Тъй че не очаквай нищо друго. Ако искаме нещо, отиваме при съдията или си го търсим сами. Което ни води до Сиско. Разкажи ни какво си открил досега, здравеняко.

Всички погледи се насочиха към моя следовател, който седеше на кожен въртящ се стол до пълната със саксии камина. Днес бе напълно облечен, което означаваше, че тениската му е с ръкави. Тя обаче не можеше да скрие татуировките и мускулите му. Изпъкналите му бицепси му придаваха по-скоро вид на охранител в стриптийз клуб, отколкото на опитен следовател, владеещ всички тънкости в занаята.

Мина доста време, докато свикна с мисълта, че тази камара месо е моят заместник при Лорна. Обаче го преживях, пък и не познавах по-добър следовател за адвокатска кантора. На млади години, докато движел със Светците на пътя, ченгетата на два пъти се опитали да му подхвърлят дрога и това му бе внушило трайно отвращение към полицията. Повечето хора се отнасят без предубеждение към органите на реда. Не и Сиско — и това го правеше много добър в работата.

— Ще разделя отговора си на две — започна той. — Местопрестъплението и домът на клиентката, който вчера в продължение на няколко часа е бил претърсван от полицията. Първо местопрестъплението.

Без да използва записки, той изреди всичките си открития в Уест Ланд Нешънъл. Извършителят изненадал Мичъл Бондюрант, докато той слизал от колата си. Банкерът бил ударен поне два пъти по главата с неизвестен предмет. Най-вероятно бил нападнат изотзад. По дланите и ръцете му нямало рани от самозащита, което показвало, че е бил обездвижен почти незабавно. На земята до него намерили разлята картонена чаша кафе от „Джос Джо“ и куфарчето му, което лежало отворено до задната гума на колата.

— Ами гърмежите, които някой бил чул? — попитах аз.

Сиско сви рамене.

— Мисля, че ги смятат за пукания на ауспух.

— Две пукания едновременно ли?

— Или пък едно и ехото му. Така или иначе, стрелба не е имало.

Продължи с доклада. Резултатите от аутопсията още не били готови, но Сиско се басираше, че смъртта е настъпила вследствие от удар с тъп предмет. За момента като час на смъртта се посочвал интервалът между 08:30 и 08:50. В джоба на Бондюрант имало касова бележка от „Джос Джо“ на четири преки от гаража, с час 8:21. Банковата служителка, която открила трупа му, се обадила в полицията в 08:52.

Следователно предполагаемото време на смъртта имаше марж около двайсет и две минути. Това не изглежда много, но когато се отнася за неща като документирането на движенията на обвиняем с цел осигуряване на алиби, се равнява на цяла вечност.

Полицията разпитала всички, които паркирали на същия етаж, както и работещите в отдела на Бондюрант. Името на Лиза Трамъл изскочило още в началото и често се споменавало по време на разговорите. Посочили я като човек, от когото пострадалият се чувствал заплашен. В неговия отдел водели оценка на риска и тя фигурирала в списъка под номер едно. Както знаехме всички, срещу нея бе издадена ограничителна заповед, която й забраняваше да се приближава до банката.

Полицията ударила джакпота, когато една банкова служителка съобщила, че видяла Лиза Трамъл да се отдалечава от банката по Вентура Булевард няколко минути след убийството.

— Коя е свидетелката? — попитах.

— Марго Шейфър, касиерка. Според моите източници никога не е имала контакти с Трамъл. Работи в банката, а не в кредитния им клон. Но след като получили ограничителната заповед, показали снимката на Трамъл на целия персонал и ги предупредили да внимават за нея и да съобщят, ако я видят. Затова я познала.

— На територията на банката ли я е видяла?

— Не, на тротоара на половин пряка оттам. Вървяла на изток по Вентура и се отдалечавала от Уест Ланд.

— Известно ли ни е нещо за тази Марго Шейфър?

— Не още, но скоро ще имаме информация. Работя по въпроса.

Кимнах. Обикновено не се налага да обяснявам на Сиско какво да разследва. Той продължи с втората част на доклада си — претърсването на дома на Лиза Трамъл. Този път се консултираше с документ, който извади от една папка.

— Около два часа след убийството Лиза Трамъл доброволно — по техните думи — придружила детективите до Ваннайския участък. Твърдят, че я арестували чак след разпита в участъка. Въз основа на резултатите от този разпит и на свидетелските показания на Марго Шейфър детективите получили разрешение за обиск на дома на Трамъл. В продължение на шест часа търсили там улики, включително евентуалното оръжие на убийството, а също дигитални и писмени доказателства за намеренията й да убие Бондюрант.

В разрешенията за обиск се посочва конкретното време, през което трябва да бъде извършен обискът. След това полицията своевременно трябва да внесе в съда документ, наречен „протокол за обиск“, в който се изброява точно какво е иззето. Задължение на съдията е да направи оглед на иззетите вещи, за да се увери, че полицията е действала в съответствие с разрешението. Сиско каза, че детективите Кърлин и Лонгстрет внесли протокола тази сутрин и той получил копие от него чрез съдебната канцелария. В момента това беше ключов елемент от делото, тъй като полицията и прокуратурата не споделяха информация със защитата — Андреа Фриман го бе забранила. Но искането на разрешение и протоколът за обиск представляват обществена информация и Фриман не можеше да ни попречи да ги получим. И те ми даваха най-добра представа какво подготвя обвинението.

— Разкажи ни само най-важното — наредих. — Но после искам екземпляр от всичко.

— Това тук е твоят екземпляр — отвърна Сиско. — Що се отнася…

— Може ли и аз да получа екземпляр? — прекъсна го Аронсън.

Той ме погледна за разрешение. Получи се неловко. Всъщност безмълвно ме питаше дали тя наистина е член на екипа, а не само бавачка на клиентите, която съм довел от местния университет.

— Разбира се — заявих категорично.

— Имаш го — каза Сиско. — Сега най-важното. Що се отнася до оръжието, явно детективите са взели от гаража всички ръчни инструменти, които са намерили там.

— Значи не знаят какво е оръжието на убийството — обобщих аз.

— Още няма резултати от аутопсията — напомни той.

— Ще трябва да направят сравнение с раните. Това ще отнеме време, но вече съм задействал връзките си в моргата. Когато научат те, ще науча и аз.

— Добре, друго?

— От дома й на Мелба Авеню са взели лаптопа й, тригодишен мак бук про, и разни документи, свързани с просрочената ипотека. И с това може да ядосат съдията. Не посочват конкретно документите, сигурно защото са прекалено много. Споменават само за три папки, обозначени като ИДЕАЛ, ИПОТЕКА ЕДНО И ИПОТЕКА ДВЕ.

Реших, че всички документи, свързани с просрочената ипотека, които Лиза е пазела в дома си, идват от мен. В папката ИДЕАЛ и компютъра можеше да има имена на членове на нейната група, указание, че полицията най-вероятно търси съучастници.

— Добре, нещо друго?

— Взели са мобилния й телефон, чифт обувки от гаража и нещо много важно. Личен дневник. Не пише нищо повече за него, нито какво има вътре. Но си мисля, че ако съдържа нападките й срещу банката и конкретно срещу пострадалия, ще си имаме проблем.

— Ще я попитам утре, когато отида при нея — казах аз. — Да се върнем малко назад. На мобилния телефон. В искането на разрешение за обиск посочват ли конкретно телефона й? Да не намекват за предварително сговаряне — че е помогнала за убийството на Бондюрант?

— Не, в искането не става дума за съизвършители. Сигурно просто искат да покрият всички възможности.

Кимнах. Винаги е полезно да видиш какви ходове предприемат следователите срещу клиента ти.

— Предполагам, че са подали отделно искане за разрешение да получат разпечатка на разговорите й от мобилния оператор.

— Ще проверя — отвърна Сиско.

— Добре, нещо друго по искането на разрешение?

— Обувките. В протокола пише, че от гаража е иззет чифт обувки. Не посочват защо, а само че били градински. Женски градински обувки.

— Не са ли иззети други обувки?

— Поне не пише. Само тези.

— Не си намерил нищо за стъпки на местопрестъплението, нали?

— Не.

— Ясно.

Бях сигурен, че причината за изземането на обувките съвсем скоро ще се изясни. С разрешението за обиск полицията хвърля толкова голяма мрежа, колкото й позволи съдът. По-добре да се изземе колкото може повече, отколкото да бъде пропуснато нещо. Понякога това означава изземане на вещи, които в крайна сметка нямат нищо общо със случая.

— Между другото, ако ти се отвори възможност, искането на разрешение е интересно четиво, стига да се оправиш с правописните и граматическите грешки — прибави Сиско. — Непрекъснато се позовават на разпита й, но ние вече го изгледахме на диска, който ти е дал Кърлин.

— Да, нейните така наречени признания и неговите преувеличения.

Изправих се и закрачих напред-назад. Лорна също стана, взе разрешението за обиск от Сиско, за да го преснима, и изчезна в съседната стая, където имаше ксерокс.

Изчаках я да се върне и да даде копието на Аронсън и започнах:

— Добре, ето как ще процедираме. Първо трябва да се задействаме и да намерим истински офис. Някъде около ваннайската съдебна палата, където да установим командния си пункт.

— Аз ли да се заема, Мик? — попита Лорна.

— Да.

— Ще гледам наблизо да има паркинг и добра храна.

— Добре е оттам да можем да ходим пеш до съда.

— Ясно. Краткосрочен наем?

Замислих се. Харесва ми да работя на задната седалка на линкълна. Това ми дава свобода, която стимулира мисловните ми процеси.

— Ще го наемем за една година. Ще видим как ще тръгнат нещата.

После се обърнах към Аронсън. Тя седеше с наведена глава и си водеше записки в бележник.

— Бълокс, искам да се заемеш със сегашните ни клиенти и да приемаш новите. Рекламите по радиото ще текат през целия месец, тъй че не можем да очакваме отлив. Искам също да помагаш в делото Трамъл.

Дженифър ме погледна и очите й засияха при перспективата да участва в дело за убийство по-малко от година след приемането й в адвокатската колегия.

— Не се радвай толкова — попарих я. — Още не те правя втори защитник. Ще вършиш повечето черна работа. Как се справяше с достатъчното основание в колежа?

— Бях една от най-добрите в курса.

— Не се съмнявам. Е, виждаш ли този документ? Искам да вземеш това разрешение за обиск и да го анализираш най-подробно. Търсим пропуски и умишлено заблуждаване, изобщо всичко, което може да се използва, за да поискаме анулиране на изземването. Искам да оспориш изземването на всички веществени доказателства от дома на Лиза Трамъл.

Аронсън ахна. Поставях й ужасно трудно задача. И това излизаше извън рамките на „черната работа“, защото навярно изискваше много усилия срещу скромен резултат. Рядко се случва веществените доказателства да бъдат изхвърлени вкупом от едно дело. Просто покривах всички възможности и пращах Дженифър да работи по една от тях. Тя беше достатъчно умна, за да го разбира — поредната причина, поради която я бях назначил.

— Не забравяй, че работиш по дело за убийство — прибавих. — Колко твои съвипускници могат да се похвалят със същото?

— Сигурно нито един.

— Точно така. Затова искам да вземеш диска с разпита на Лиза в полицията и да направиш същото. Търси заблуждаващи ходове на ченгетата, каквото и да е, стига да можем да го използваме, за да оспорим и разпита. Струва ми се, че тук може да има нещо във връзка с миналогодишното решение на Върховния съд. Запозната ли си с него?

— Хмм… това е първото ми наказателно дело.

— Тогава се запознай. Кърлин направи всичко възможно да изкара нещата така, все едно тя доброволно е отишла на разпит. Но ако успеем да докажем, че е била под негов контрол, с белезници или не, може да изкараме, че е била арестувана още отначало. И тогава всичко, което е казала, преди да й прочетат правата, отива на кино.

— Ясно.

Аронсън продължаваше да пише, без да вдига глава.

— Разбра ли задачите си?

— Да.

— Чудесно, действай тогава, но не забравяй за останалите клиенти. Те ни изкарват заплатите. Засега.

Отново се обърнах към Лорна.

— Което ми напомня, Лорна, че трябва да се свържеш с Джоуъл Готлър и да задвижиш нещо по тоя въпрос. Делото може да приключи, ако се стигне до споразумение, затова още отсега ще се опитаме да сключим сделка. Кажи му, че срещу приличен аванс сме готови да направим голяма отстъпка. Трябва да финансираме защитата.

Готлър беше холивудският агент, който ме представляваше. Използвах го винаги, когато от Холивуд се обръщаха към мен. Тоя път ние щяхме да се обърнем към Холивуд и да се опитаме да сключим сделка предварително.

— Убеди го — казах на Лорна. — В колата имам визитка на продуцент от „Шейсет минути“. Това дело се очертава да стане адски голямо.

— Ще му се обадя — отвърна тя. — Знам какво да му кажа.

Престанах да се разхождам, за да обмисля какво остава и каква ще е моята роля. Погледнах Сиско.

— Със свидетелката ли искаш да се заема? — попита той.

— Да. И с пострадалия. Искам цялата картина и за двамата.

Нареждането ми беше прекъснато от острото иззвъняване на домофона, монтиран на стената до кухненската врата.

— От входа е — осведоми ме Лорна ненужно, без изобщо да си направи труда да стане.

— Няма ли да отвориш?

— Не. Не очаквам никого и всички доставчици знаят комбинацията. Сигурно е търговски агент. Обикалят из квартала като зомбита.

— Добре, тогава да продължим. Сега трябва да помислим за алтернативен убиец.

Това привлече цялото им внимание.

— Трябва ни резерва — поясних. — Ако се стигне до процес, няма да е достатъчно просто да отхвърлим доводите на обвинението. Ще ни е нужна опровергаваща защита. Ще трябва да насочим съдебните заседатели другаде. И за тази цел се нуждаем от алтернативна версия.

Усещах, че Аронсън ме наблюдава. Чувствах се като университетски преподавател.

— Нужна ни е хипотеза за невинност. Ако я развием, печелим делото.

Домофонът иззвъня пак. Последваха още две по-дълги и настойчиви иззвънявания.

— Какво става, по дяволите? — изпъшка Лорна ядосано, изправи се, отиде при домофона и натисна бутона.

— Да?

— Кантората на Мики Холър?

Гласът беше женски и ми звучеше познато, но в първия момент не успях да се сетя чий е. Домофонът му придаваше металическо кънтене, а и звукът бе намален. Лорна ме погледна и смутено поклати глава. Адресът й не се посочваше в никоя от рекламите ни. Как се беше озовала тук тази жена?

— Да, но приемаме само по предварителна уговорка — отвърна тя. — Мога да ви дам номера, за да позвъните, ако искате консултация с господин Холър.

— Моля ви! Трябва веднага да говоря с него. Аз съм Лиза Трамъл и вече съм му клиентка. Трябва да се срещна с него колкото може по-скоро.

Зяпнах домофона така, сякаш е пряка връзка с ваннайския женски затвор — където трябваше да е Лиза. После погледнах Лорна и въздъхнах:

— По-добре й отвори.