Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мики Холър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fifth Withness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 44гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
Malone(2014)
Корекция
egesihora(2014)

Издание:

Майкъл Конъли. Петата поправка

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Анна Балева

ISBN: 978-954-655-247-1

История

  1. —Добавяне

32.

Този път съдия Пери седна зад бюрото си. Беше 09:05, сряда, и ние с Андреа Фриман и съдебната стенографка бяхме в кабинета му. Преди да продължим, съдията се съгласи с искането на прокурорката да се оттеглим на съвещание. Изчака ни да заемем местата си, после се увери, че пръстите на стенографката са върху клавишите на машината.

— Добре, гледа се делото „Калифорния срещу Трамъл“, разговорът се протоколира. Госпожо Фриман, вие поискахте да се оттеглим на съвещание. Надявам се, няма да ми кажете, че имате нужда от още време, за да проучите въпроса с известието за федералното разследване.

Прокурорката се попремести напред към ръба на стола си.

— Напротив, ваша чест. Няма нищо за проучване. Въпросът беше подробно анализиран, но получената пълна информация за работата на съответните федерални институции не ме успокоява. От това, което научих, струва ми се, е ясно, че господин Холър ще се опита да отклони процеса с неща, които категорично нямат нищо общо с проблема пред съдебните заседатели.

Прокашлях се, но съдията реагира пръв.

— По време на предварителните заседания разгледахме въпроса за виновността на трета страна, госпожо Фриман. Ще дам на защитата известна свобода в това отношение. Но вие трябва да ми изложите някакви факти. Знам, че не искате господин Холър да се занимава с известието за федерално разследване, обаче това не означава, че то не е свързано с делото.

— Разбирам, ваша чест. Но искам…

— Извинявам се — прекъснах я. — Ще мога ли и аз да се изкажа? Бих искал да ми се даде възможност да отговоря на инсинуацията, че отклонявам…

— Нека госпожа Фриман свърши и ще имате възможност да се изкажете надълго и широко, господин Холър, обещавам ви. Госпожо Фриман?

— Благодаря, ваша чест. Исках да кажа, че известието за федерално разследване по същество не означава почти нищо. Това е съобщение за водещо се следствие. Не е обвинение. Не означава, че са открили или ще открият нещо. По този начин федералните власти просто казват: — „Ей, чухме нещо и ще го проверим“. — Но господин Холър ще го извърти пред съдебните заседатели така, че все едно вещае неминуема гибел, и ще го свърже с човек, който не е обвиняем в този процес. Обвиняемата е Лиза Трамъл и цялата тази работа с известието за федерално разследване няма абсолютно никаква връзка с делото. Внасям искане да не се разрешава на господин Холър да задава на детектив Кърлин повече въпроси за известието.

Съдията ме погледна. Най-после — моят ред.

— Ваша чест, мисля, че ако бях на ваше място, щях да попитам колегата, понеже твърди, че подробно е проучила това известие и неговия произход, дали в момента федерален разширен състав съдебни заседатели разглежда измамите с просрочени ипотеки в Южна Калифорния. И после щях да я попитам как е стигнала до заключението, че известието за федерално разследване не означава „почти нищо“. Защото смятам, че съдът не получава съвсем вярна оценка на значението на това известие и на неговата връзка с делото.

Пери отново се обърна към прокурорката и я посочи с показалец.

— Как ще отговорите на това, госпожо Фриман? Има ли разширен състав съдебни заседатели?

— Ваша чест, поставяте ме в неловко положение. Работата на разширените състави съдебни заседатели е секретна и…

— Всички тук сме приятели, госпожо Фриман — строго я прекъсна съдията. — Има ли разширен състав съдебни заседатели?

Тя се поколеба, после кимна.

— Има, ваша чест, но не са изслушани показания, свързани с Луис Опарицио. Както казах, известието за разследване е просто съобщение за водещо се следствие. Това е странична информация, ваша чест, и тя не може да се допусне в този процес. Въпреки че е подписано от федералния прокурор в окръга, известието всъщност е съставено от агент на Секретната служба, който води следствието. В момента той чака долу в моя кабинет. Ако съдът желае, мога да го повикам, за да ви каже същото, каквото току-що ви обясних аз. Това са просто фокуси от страна на господин Холър. По времето на смъртта на господин Бондюрант още не се е водило следствие и между двете няма връзка. Било е пратено само известието.

Това беше грешка. Като разкриваше, че Васкес, агентът от Секретната служба, написал известието за разследване, се намира в сградата, Фриман поставяше съдията в сложно положение. Фактът, че агентът е наблизо и лесно може да бъде извикан, още повече затрудняваше съдията да подмине този въпрос. Намесих се, преди той да успее да отговори.

— Ваша чест? След като колегата казва, че федералният агент, който е написал известието, се намира в съдебната палата, предлагам тя просто да го призове на свидетелската скамейка, за да опровергае евентуалните показания, които ще получа от детектив Кърлин. Щом агентът ще свидетелства, че известието не означава нищо, както явно е убедена госпожа Фриман, нека го заяви пред съдебните заседатели. Нека ме разбие на пух и прах. Напомням на съда, че ние вече навлязохме в тази тема. Вчера зададох на Кърлин въпрос за известието. Ако просто продължим, без да споменаваме нищо, или ако кажете на съдебните заседатели да го изтрият от паметта си… това може да се отрази още по-лошо върху нашата обща кауза, отколкото пълното огласяване на въпроса.

— Склонен съм да мисля, че тук сте прав, господин Холър — без колебание отвърна Пери. — Не ми допада идеята да оставим съдебните заседатели цяла нощ да се чудят за това тайнствено известие за федерално разследване и тази сутрин просто да им измъкнем килимчето изпод краката.

— Ваша чест — бързо реагира Фриман. — Може ли да бъда изслушана още веднъж?

— Не, мисля, че е излишно. Стига сме губили време.

— Но, ваша чест, има още един неотложен въпрос, който съдът изобщо не е обсъждал.

Съдията я погледна ядосано.

— Какъв въпрос, госпожо Фриман? Търпението ми е на изчерпване.

— Допускането на показания за известие за разследване, пратено на ключовия свидетел на защитата, най-вероятно ще усложни неговото предишно решение да не се позове на правата си, гарантирани му от Петата поправка. Луис Опарицио и неговият адвокат спокойно може да променят това решение, след като въпросното известие бъде представено като доказателствено средство и обсъдено публично. Следователно е възможно господин Холър да развива защита, която в крайна сметка да доведе до отказа на неговия ключов свидетел и изкупителна жертва, ако щете, да свидетелства. Искам в протокола да бъде записано, че ако играе тази игра, господин Холър ще трябва да си понесе последиците. Когато другата седмица Опарицио реши, че е в негов интерес да не свидетелства, и поиска ново заседание за призовката, колегата да не вземе да моли съда за повтаряне на процеса. Никакво повтаряне, ваша чест.

Съдията кимна.

— Предполагам, че това ще е същото като историята с онзи, който убил родителите си и помолил съда да прояви снизхождение към него, защото бил сирак. Съгласен съм. Господин Холър, предупреден сте, че ако играете така, трябва да сте готов да си понесете последствията.

— Разбирам, ваша чест — отвърнах. — И ще се погрижа моята доверителка също да го разбере. Имам само едно възражение и то е срещу твърдението на колегата, че Луис Опарицио бил изкупителна жертва. Това не е вярно и ние ще го докажем.

— Е, поне ще получите такава възможност — отбеляза Пери. — Времето тече. Да се връщаме в залата.

Последвах Фриман и оставихме съдията да си облече тогата. Очаквах, че прокурорката ме обсипе с обвинения, но се случи тъкмо обратното.

— Добре изиграно, господин адвокат — похвали ме тя.

— Благодаря.

— Според тебе кой ти е пратил писмото?

— Ще ми се да знаех.

— Федералните търсили ли са те? Предполагам, че ще искат да установят как са изтекли такива деликатни и поверителни документи.

— Още не. Може пък известието да е изтекло от тях. Ако изкарам Опарицио на скамейката, тъй ще е вързан с показанията си. Федералните власти може просто да ме използват. Хрумвало ли ти е такова нещо?

Тази версия я накара да забави крачка. Усмихнах се и влязох в залата.

Хърб Дал беше на първия ред в галерията зад масата на защитата. Устоях на желанието да го издърпам през перилата и да му размажа физиономията в плочките на пода. С Фриман заехме местата си и аз шепнешком разказах на клиентката си какво се е случило в кабинета. Съдията се появи и призова за внимание.

Картината стана пълна, когато и детектив Кърлин се настани на свидетелската скамейка. Взех папките и бележника си и се обърнах към него. Струваше ми се, че от прекъсването на кръстосания разпит е изтекла цяла седмица, но всъщност нямаше и един ден. Продължих така, сякаш е било преди по-малко от минута.

— Добре, детектив Кърлин, когато вчера си тръгнахме, тъкмо ви бях попитал дали знаете какво е известие за федерално разследване. Бихте ли отговорили на този въпрос?

— Доколкото ми е известно, когато федерална институция иска да получи информация от физическо лице или фирма, понякога се праща писмо, съобщаващо на въпросното лице или фирма, че искат да си поговорят. Нещо от рода на „Елате да го обсъдим, за да няма недоразумения“.

— И само толкова?

— Аз не съм федерален агент.

— Е, смятате ли, че е сериозно, ако получите известие от федерална институция, че ви разследват?

— Може и да е, предполагам. Сигурно зависи от престъплението, с което се занимават.

Помолих съдията за разрешение да дам на свидетеля един документ. Фриман възрази протоколно, като се позова на връзката с делото. Пери отхвърли възражението и ми нареди да продължа.

След като дадох на Кърлин документа, се върнах на катедрата и помолих съдията да го обозначи като „доказателствено средство на защитата №3“. После казах на свидетеля да прочете известието.

— „Уважаеми господин Опарицио, с това известие ви съобщаваме…“

— Един момент — прекъснах го. — Бихте ли прочели първо текста от бланката? Има ли гербове?

— Тук пише „Федерална прокуратура Лос Анджелис“ и има орел от едната страна и националното знаме от другата. Сега да прочета ли самото известие?

— Да, моля.

„Уважаеми господин Опарицио, с това известие ви съобщаваме, че А. Луис Опарицио Файненшъл Текнолъджис — или съкратено АЛОФТ — и вие като физическо лице сте сред обектите на междуведомствено звено, разследващо всички нива на измамите с ипотеки в Южна Калифорния. С настоящото се смятайте за предупреден да не отстранявате или унищожавате никакви документи и материали, свързани с делата на вашата фирма. В случай, че искате да обсъдим разследването и да съдействате на членовете на междуведомственото звено, моля, не се колебайте да се обадите или да насочите своя адвокат към мен или към Чарлз Васкес от Секретната служба на САЩ, който координира разследването на АЛОФТ. Ще положим всички усилия да се срещнем с вас, за да разгледаме този въпрос. Ако не желаете да окажете съдействие, уверяваме ви, че скоро с вас ще се свържат агенти на междуведомственото звено. Отново ви напомням да не унищожавате и отстранявате документи или служебни преписки от офисите си или от свързани с деловата ви работа места. Ако го направите след получаването на настоящото, ще извършите сериозно престъпление срещу Съединените американски щати.

С уважение, Реджиналд Латимор, федерален прокурор, Лос Анджелис.“

— Това е, само най-отдолу са посочени телефонните номера на всички.

В залата се разнесе тих шепот. Бях сигурен, че повечето обикновени граждани не са наясно с неща като известия за федерално разследване. Ставаше дума за нова епоха в правоохранителната система. Бях сигурен, че така нареченото междуведомствено звено се свежда до символичното участие на служители от различни институции. И че няма бюджет. Вместо да провежда скъпо струващи следствия, то щеше да се опита да подплаши хората и да ги накара да молят за милост. Щяха да оберат само най-ниските клони, да попаднат един-два пъти в новините и с това да приключат. Някои като Опарицио сигурно бяха използвали оригиналното известие, пратено като препоръчано писмо, вместо тоалетна хартия. Ала за мене нямаше значение. Възнамерявах да използвам известието, за да отърва клиентката си от затвора.

— Благодаря, детектив Кърлин. А сега бихте ли ни казали дали известието има дата?

Преди да отговори, свидетелят погледна копието.

— Датата е осемнайсети януари тази година.

— Виждали ли сте по-рано това известие, детектив?

— Не, защо да съм го виждал? То няма нищо общо с…

— Моля съдът да отстрани отговора от протокола, тъй като не е по същество — побързах да го прекъсна. — Ваша чест, въпросът беше просто дали свидетелят е виждал известието по-рано.

Съдията нареди на Кърлин да отговори само на зададения въпрос.

— За пръв път видях известието вчера — каза той.

— Благодаря, детектив. А сега да се върнем към другото писмо, което вчера ви помолих да прочетете, от пострадалия Мичъл Бондюрант до същия Луис Опарицио, към когото е адресирано известието за федерално разследване. Имате ли го в класьора си?

— Един момент.

— Моля.

Кърлин намери писмото и го извади.

— Добре. Бихте ли ни казали датата на това писмо?

— Десети януари тази година.

— И писмото е пратено на господин Опарицио като препоръчано, нали така?

— Да. Не мога да кажа дали господин Опарицио го е получил и дали изобщо го е виждал. За него се е подписал някой друг.

— Няма значение кой се е подписал. Сигурно е, че е пратено на десети януари, нали така?

— Да, струва ми се.

— Второто писмо, за което говорим тук, известието от агента от Секретната служба, е също препоръчано, нали?

— Да.

— Следователно е сигурно, че е пратено на осемнайсети януари.

— Точно така.

— Дайте да видим дали съм разбрал правилно. Господин Бондюрант праща на Луис Опарицио препоръчано писмо, с което го заплашва, че ще разкрие евентуални измами в неговата фирма. Осем дни по-късно една федерална служба праща на господин Опарицио друго препоръчано писмо, с което го известява, че го разследват за измами с просрочени ипотеки. Правилно ли съм разбрал хронологията, детектив Кърлин?

— Доколкото разбирам, да.

— И по-малко от две седмици по-късно господин Бондюрант е убит с особена жестокост в гаража на Уест Ланд, нали така?

— Да.

Замълчах и погладих брадичка в дълбок размисъл. Всъщност исках да подчертая заключението за съдебните заседатели. Исках да погледна лицата им, но знаех, че това ще разкрие плана ми. Затова и заех позата на дълбок мислител.

— Детектив Кърлин, вие свидетелствахте за богатия си опит в разследването на убийства, нали така?

— Имам много опит, да.

— Чисто хипотетично, иска ли ви се тогава да сте знаели това, което ви е известно сега?

Кърлин примижа, сякаш въпросът го е объркал, въпреки че знаеше точно какво правя и накъде клоня.

— Не съм сигурен, че ви разбирам — отвърна сухо.

— Да го кажем така. Щеше ли да е полезно за вас да разполагате с тези писма в първия ден от разследването на убийството?

— Естествено, защо не? Ще е чудесно, ако всички доказателства и цялата информация се разкриват още първия ден. Обаче никога не става така.

— Чисто хипотетично: ако знаехте, че пострадалият Мичъл Бондюрант е пратил писмо, е което заплашва да изобличи престъпните действия на друг човек, само осем дни преди този човек да научи, че е обект на разследване, това щеше ли да е важна улика в следствието ви?

— Трудно е да се каже.

Сега вече погледнах съдебните заседатели. Кърлин шикалкавеше, отказваше да признае очевидната си грешка. Нямаше нужда да си детектив, за да го разбереш.

— Трудно е да се каже ли? С други думи, трудно е да се каже дали, ако в деня на убийството сте разполагали с тази информация и с писмата, сте щели да ги приемете за важна улика, така ли?

— Тъй като не знаем всички подробности, трудно е да се каже дали това наистина щеше да е важна улика. Но иначе се проверяват всички улики. Това е елементарно.

— Елементарно, обаче вие изобщо не сте разследвали този аспект, нали?

— Тогава нямах това известие. Как бих могъл да го разследвам?

— Но сте имали писмото от пострадалия и не сте направили нищо по него, нали?

— Това изобщо не е вярно. Проверих го и установих, че няма нищо общо с убийството.

— Но не е ли вярно, че тогава уж вече сте били открили убиеца и е нямало да допуснете нищо да промени заключението ви или да ви накара да се отклоните от този път?

— Не е вярно. Изобщо не е вярно.

Дълго се взирах в Кърлин с надеждата, че на лицето ми ясно се изписва презрение.

— Засега нямам повече въпроси — казах накрая.