Метаданни
Данни
- Серия
- Мики Холър (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Withness, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Майкъл Конъли. Петата поправка
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2011
Редактор: Иван Тотоманов
Коректор: Анна Балева
ISBN: 978-954-655-247-1
История
- —Добавяне
17.
Рохас ме остави пред къщи и аз бавно се качих по стълбището, докато той прибираше линкълна в гаража. Собствената му кола беше паркирана на улицата. Щеше да се прибере и да дойде пак в понеделник, както обикновено.
Преди да отворя вратата, отидох в другия край на верандата и погледнах към града. Слънцето имаше още няколко часа работа и после щеше да залезе, слагайки край на поредната седмица. Оттук градът издаваше специфичен звук, нещо като локомотивна свирка. Тихото шумолене на един милион конкуриращи се мечти.
— Добре ли сте?
Обърнах се. Рохас стоеше на най-горното стъпало.
— Да, какво има?
— Не знам. Видях, че стоите там, и си помислих, че нещо не е наред, като че ли сте изключили или нещо подобно.
— Не, просто зяпах града.
Отидох при вратата и извадих ключовете си.
— Приятен уикенд, Рохас.
— И на вас, шефе.
— Знаеш ли, трябва да престанеш дами викаш „шефе“.
— Добре, шефе.
— Е, както и да е.
Завъртях ключа и отворих вратата. Отвътре ме посрещна внезапен многогласен хор:
— Изненада!
Веднъж ме бяха простреляли в корема, след като отворих същата врата. Този път ме очакваше много по-приятна изненада. Дъщеря ми се втурна към мен, прегърна ме и аз я грабнах в обятията си. Огледах се и видях всички: Сиско, Лорна, Бълокс. Природеният ми брат Хари Бош и дъщеря му Мади. Маги също беше дошла. Приближи се след Хейли и ме целуна по бузата.
— Хм, трябва да ви съобщя една лоша новина — казах аз. — Днес нямам рожден ден. Боя се, че всички сте били подведени от някой с коварния план да получи парче торта.
Маги ме удари с юмрук по рамото.
— Рожденият ти ден е в понеделник. Кофти ден за изненадващ купон.
— Да, точно както го бях планирал.
— Хайде, влизай вътре и пусни Рохас. Никой няма да стои много. Просто искахме да те поздравим.
Наведох се и я целунах по бузата.
— Ами ти? — прошепнах в ухото й. — И ти ли няма да останеш?
— Ще видим.
Тя ме придружи в дефилето от ръкостискания, целувки и потупвания по гърба. Беше чудесно и напълно неочаквано. Настаниха ме на почетното място и ми поднесоха лимонада.
Купонът продължи около час и имах време да поговоря с всичките си гости. С Хари не се бяхме виждали от няколко месеца. Знаех, че е идвал в болницата, но тогава съм спял упоен. Предишната година бяхме работили заедно по един случай, аз — в ролята на извънреден прокурор. Беше приятно да сме на една и съща страна и си мислех, че това преживяване ще ни сближи. Обаче не се получи. Бош остана също толкова дистанциран, колкото винаги, а аз — също толкова натъжен от това.
Когато видях възможност, се приближих до него и застанахме един до друг пред прозореца, от който се разкриваше най-добър изглед към града.
— Оттук просто не може да не го обичаш, нали? — попита той.
Обърнах се към него, после пак към Лос Анджелис. И Хари пиеше лимонада. Беше ми казвал, че е спрял алкохола, когато малката му дъщеря отишла да живее при него.
— Разбирам какво искаш да кажеш — отвърнах.
Той си допи лимонадата и ми благодари за празненството. Отговорих му, че може да остави Мади при нас, ако тя иска да се видят с Хейли за по-дълго, ала той каза, че на сутринта щял да я води на стрелбището.
— На стрелбището ли? Ще водиш дъщеря си на стрелбището?!
— Имам оръжие вкъщи. Тя трябва да знае как да го използва.
Свих рамене. В това имаше логика.
Бош и дъщеря му си тръгнаха първи и скоро партито свърши. Всички си отидоха, освен Маги и Хейли. Бяха решили да пренощуват при мен.
Изтощен от деня, седмицата и месеца, взех дълъг душ и си легнах рано. Скоро дойде Маги, след като беше уговорила Хейли да спи в нейната стая. Затвори вратата и разбрах, че ще получа истинския подарък за рождения ми ден.
Не си носеше пижама. Легнал по гръб я наблюдавах, докато се събличаше и се вмъкваше под завивката при мене.
— Знаеш ли, ти си голяма работа, Холър — прошепна Маги.
— Какво съм направил този път?
— Току-що наруши всички граници.
Качи се отгоре ми, наведе се и косите й обгърнаха лицето ми от всички страни. Целуна ме и бавно започна да движи хълбоци, после доближи устни до ухото ми.
— Е, всичко функционира нормално, нали така ти е казал докторът?
— Така ми каза.
— Сега ще проверим.