Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Присъдата на Борн (29)

Двадесет и седма глава

— Всичко започна с Пьотър Зилбер — каза Маслов. — Или по-скоро с по-малкия му брат Алексей. Алексей беше умно момче. Опита да завземе източника ми за чуждестранни коли. Много хора бяха убити, включително някои мои хора и източникът ми. Заради това поисках да го убият.

Дмитрий Маслов и Борн седяха в остъклена зимна градина построена върху покрива на склада, където беше офисът на Маслов. Бяха заобиколени от пищно избуяли тропически цветя: петнисти орхидеи, великолепен наситеночервен антуриум, стрелиция, бял джинджифил, хеликония. Въздухът беше изпълнен с аромата на розова плумерия и бял жасмин. Беше толкова топло и влажно, че Маслов изглеждаше точно като у дома си в своята яркооцветена риза с къс ръкав. Борн също беше навил ръкавите си. Имаше маса с бутилка водка и две стъклени чаши. Вече бяха изпили по една.

— Зилбер дръпна конците и направи така, че моят човек Боря Макс да бъде изпратен в Строго охраняваната затворническа колония 13 в Нижни Тагил. Чувал ли си за нея?

Борн кимна. Конклин беше споменавал затвора няколко пъти.

— Тогава знаеш, че там не е купон. — Маслов се наведе напред, напълни отново чашите, подаде едната на Борн и взе другата за себе си. — Въпреки това Зилбер не беше доволен. Той нае един много, много добър да проникне в затвора и да убие Макс. — Да пие водка сред тази живописна картина от цветове, изглежда, напълно го успокояваше. — Само един човек можеше да изпълни това и да излезе оттам жив: Леонид Данилович Аркадин.

От водката и Борн се почувства по-добре, тя върна и топлината, и силата в изнуреното му тяло. Още имаше петно от кръв на едната му буза, макар и изсъхнало, но Маслов нито го беше погледнал, нито го коментира.

— Разкажи ми за Аркадин.

Дълбоко в гърлото си Маслов издаде животински звук.

— Всичко, което трябва да знаеш, е, че копелето уби Пьотър Зилбер. Един Господ знае защо. После изчезна от лицето на земята. Накарах Евсей да следи апартамента на Миша Тарканян. Надявах се, че Аркадин ще се върне там. А се появи ти.

— Какво означава смъртта на Зилбер за теб? — попита Борн. — От онова, което ми каза, двамата не сте се обичали, че да е загуба.

— Не ми трябва да харесвам човека, за да правя бизнес с него.

— Ако си искал да правиш бизнес със Зилбер, нямаше да наредиш да убият брат му.

— Трябва да поддържам репутацията си — Маслов отпи от своята водка. — Пьотър знаеше в какви гадости е замесен брат му, обаче спря ли го? Така или иначе ударът беше само заради бизнес. Пьотър го прие прекалено лично. Излезе, че е почти толкова безразсъден, колкото и брат му.

И ето че пак се появяваха клеветите срещу Пьотър Зилбер, помисли си Борн. Тогава как така е ръководил тайна мрежа?

— Какъв беше бизнесът ти с него?

— Исках да имам мрежата на Пьотър. Заради войната с Азерите търсех нов, по-сигурен метод за придвижване на нашата дрога. Мрежата на Зилбер беше перфектното решение.

Борн остави настрана водката си.

— Защо Зилбер ще иска да има нещо общо с Казанская?

— Ето тук пролича степента на твоето невежество. — Маслов с любопитство го погледна. — Зилбер искаше пари, за да финансира своята организация.

— Имаш предвид своята мрежа.

— Имам предвид точно това, което казвам — Маслов гледа Борн дълго и безмилостно. — Пьотър Зилбер беше член на Черния легион.

 

 

Като моряк, който усеща връхлитащата буря, Девра се спря и не попита Аркадин за осакатения му крак. В този момент забеляза у него същото леко потреперване като при изопната тетива, опънати нерви до краен предел. Тя прехвърли поглед от лявото му ходило към трупа на Хайнрих, изложен на слънчевата светлина. Девра усети опасността близо до себе си и помисли за своя сън: как преследваше непознатото същество, чувстваше се напълно изоставена, страхът й нарастваше до непоносимост.

— Вече имаш пратката — каза тя. — Приключи ли?

Аркадин не отговори и тя се зачуди дали не е задала отклоняващия въпрос твърде късно, дали сега той няма да й се нахвърли, защото попита какво се е случило с проклетия крак.

Насилническата ярост беше завладяла Аркадин, започна да го тресе, докато зъбите му не затракаха в черепа. Толкова лесно е да се обърне към нея, да се усмихне и да й счупи врата. Такова дребно усилие, направо никакво. Но нещо го спря, нещо го охлади. Беше неговата собствена воля. Той… не… искаше… да… я… убива. Поне още не. Харесваше му да седи тук на плажа с нея, а имаше толкова малко неща, които харесва.

— Сега трябва окончателно да закрия мрежата — каза той накрая. — Макар да не мисля, че всъщност има значение на този етап. Боже, ами тя беше създадена от неконтролируем командир, твърде млад, за да се е научил на предпазливост, заобиколен от наркомани, непоправими комарджии, отрепки и хора без вяра. Чудно как мрежата изобщо функционираше. Със сигурност рано или късно щеше да се разпадне от само себе си.

Но какво знаеше той? Беше просто един войник, въвлечен в невидима война. Не беше негова работа да разсъждава за причините.

Той извади мобилния си телефон и набра номера на Икупов.

— Къде си? — попита шефът му. — Вдигаш след себе си твърде много шум.

— На плажа съм — отвърна Аркадин.

— Какво? На плажа?

— В Килиос. Това е предградие на Истанбул — каза Аркадин.

— Надявам се, че добре си прекарваш, докато ние тук сме в паника.

Държанието на Аркадин моментално се промени.

— Какво е станало?

— Копелето уби Харун, това е станало.

Аркадин знаеше какво означава Харун Илиев за Икупов. Каквото Миша значеше за него. Скала, някой, който да го пази от скок в пропастта на собственото му въображение.

— Ето една по-добра новина — каза Аркадин. — Пратката е у мен.

Икупов леко си пое дъх.

— Накрая! Отвори го — заповяда той. — Кажи ми дали документът е вътре.

Аркадин направи това, което му заръчаха. Счупи восъчния печат и откърти пластмасовия диск, който покриваше цилиндъра. Вътре като корабни платна се разгънаха стегнато навити листове бледосиня чертожна хартия. Бяха всичко четири. Той бързо ги огледа.

По челото му, там, където започваше косата, изби пот.

— Гледам серия архитектурни планове.

— Това е обектът на нападението.

— Плановете са — каза Аркадин — за Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.