Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Присъдата на Борн (42)

Четиридесета глава

— Къде си, Джейсън? — каза Мойра. — Опитвах да се свържа с теб.

— В Мюнхен — отвърна той.

— Колко хубаво! Слава Богу, че си наблизо. Трябва да те видя. — Тя звучеше малко задъхана. — Кажи ми къде си и ще се срещнем там.

Борн прехвърли мобилния си телефон от едното ухо на другото, за да следи по-добре района.

— На път съм за Английската градина.

— Какво правиш в Швабинг?

— Дълга история. Ще ти разкажа, когато се видим. — Борн погледна часовника си. — Но трябва да се срещна със Сорая пред Китайската пагода след десет минути. Казва, че има нова информация за атаката на Черния легион.

— Това е странно — каза Мойра. — И аз имам.

Борн пресече забързано улицата, но още беше нащрек за преследвачи.

— Ще те пресрещна — каза Мойра. — С кола съм, мога да стигна там след петнайсет минути.

— Не е добра идея. — Той не искаше да я замесва в професионални уговорки. — Ще ти се обадя още щом отида и можем… — Изведнъж той осъзна, че говори на въздуха. Набра номера на Мойра, но се включи гласовата й поща. „Да й се не види“, изруга мислено.

Борн стигна покрайнините на градината, която беше два пъти по-голяма от нюйоркския Сентрал Парк. Разделена от река Изар, градината беше набраздена от пътеки за велосипедисти и джогинг, изпъстрена с ливади, горички и дори хълмове. Точно под билото на един от тях се намираше Китайската пагода, която всъщност беше бирария на открито.

Естествено Борн мислеше за Сорая, когато приближи мястото. Беше странно, че и двете с Мойра имаха информация за Черния легион. Сега пак се върна в мислите си към телефонния разговор със Сорая. Нещо в него го тревожеше, нещо на косъм му се изплъзваше. Всеки път, когато се напрегнеше да го улови, то сякаш се придвижваше по-далеч от него.

Той забави крачка заради ордите туристи, американски дипломати, деца с балони или хвърчила, които се вееха на вятъра. Освен това покрай пагодата започваха да се събират на митинг младежи, които протестираха срещу новите правила за учебния план в университета.

Той с мъка си проправи път, мина край майка с дете, после край голямо семейство, всичките с маратонки „Найк“ и противни анцузи. Детето го погледна и Борн инстинктивно се усмихна. После извърна глава и избърса от лицето си кръвта, която продължаваше да се стича от порязванията по време на схватката с Аркадин.

— Не, не може да ядеш наденички — каза майката на сина си със силен британски акцент. — Цяла нощ ти беше лошо.

— Но, мамо — отвърна детето. — Чувствам се прекрасно. Просто перфектно.

Просто перфектно. Борн спря на място и потърка с мекото на дланта слепоочието си. Просто перфектно. Фразата дрънчеше в главата му като топче за пинбол.

Сорая.

Здравей, аз съм, Сорая. Така беше започнала разговора.

После каза: Всъщност аз съм в Мюнхен.

И точно преди да затвори: Просто перфектно. Аз ще успея. А ти?

Блъскан от възбудената тълпа, Борн имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Нещо в това изречение го тормозеше и му се изплъзваше. Той тръсна глава, сякаш да проясни мислите си. Спомените му напираха като през цепки на парче плат. Проблясваше светлина…

И тогава видя Мойра. Тя бързаше към Китайската пагода от срещуположната посока. Изражението й беше напрегнато, дори мрачно. Какво ли се е случило? Каква информация имаше за него?

Борн изпружи врат да подири Сорая сред тълпата от демонстранти. И тогава си спомни.

Просто перфектно.

Двамата със Сорая бяха водили този разговор преди, но къде? В Одеса? Здравей, аз съм, произнесено преди името й, означаваше, че действа по принуда. Всъщност, произнесено преди място, на което се предполагаше, че се намира, означаваше, че не е там.

Просто перфектно означаваше, че това е капан.

Той вдигна очи и сърцето му се сви. Мойра отиваше право в капана.

 

 

Когато вратата се отвори, Уилърд замръзна. Той беше на четири крака, скрит от вратата зад страницата на бюрото. Чу гласове, единият на Лавал, и притаи дъх.

— Това е нищо работа — каза Лавал. — Пратете ми сумите по имейл и след като приключа с онази Мур, ще ги сверя.

— Това са много пари — обади се Патрик, един от помощниците на Лавал. — Но по-добре се върнете в Библиотеката, защото Мур много се пени.

Лавал изруга. Уилърд го чу как отива до бюрото и рови из някакви книжа. Може би търсеше папка. Лавал изръмжа доволно, прекоси обратно кабинета и затвори вратата след себе си. Едва когато чу стърженето на ключа в ключалката, Уилърд издиша.

Той включи фотоапарата, като се молеше снимките да не са изтрити, и ето, бяха там, доказателството, което щеше да съсипе Лутър Лавал и цялата администрация на АНС. По блутуут прехвърли снимките от фотоапарата към мобилния си телефон. После избра номера на сина си — който не беше номерът на сина му, макар че ако някой го набереше, щеше да отговори млад мъж, който имаше постоянни инструкции да се представя за негов син — и прати снимките.

Накрая се облегна и си пое дълбоко въздух. Беше приключил, сега снимките бяха в ръцете на ЦРУ, където щяха да свършат страхотна работа или — в случая с Лавал — да нанесат ужасна вреда. Като погледна часовника си, той скри фотоапарата, отново залости вратичката на тайника и изпълзя изпод бюрото.

Четири минути по-късно, сресан, с изчеткана униформа и елегантен вид, постави чаша цейлонски чай пред Сорая Мур и малцово уиски пред Лутър Лавал. Мис Мур му благодари, а Лавал, втренчен в нея, изобщо не му обърна внимание.

 

 

Мойра още не го забелязваше, а Борн не можеше да й викне, защото сред тълпата гласът му нямаше да се чуе. Блокиран в движението напред, той се провря към периферията и се придвижи наляво, за да я заобиколи. Пак опита да й се обади, но тя или не чуваше, или не си вдигаше телефона.

Точно когато се отдръпваше от потока, видя агентите на АНС. Придвижваха се в пакет към центъра на тълпата и Борн можеше само да предполага, че има и други в затягащ се обръч, в който смятаха да го приклещят. Още не го бяха забелязали, но Мойра беше близо до двама агенти в полезрението му. Нямаше начин да стигне до нея, без да го забележат. Въпреки това той продължи да обикаля по периферията на тълпата, която набъбваше непрекъснато, а много от младежите се блъскаха, докато скандираха своите лозунги.

Борн продължи напред, но се придвижваше все по-бавно. Трябваше да стигне до Мойра, преди агентите да го видят — беше опасно за нея да го търси, докато те се промъкват в тълпата. Много по-добре щеше да е, ако стигне до нея първи, за да може да контролира движението и на двамата.

Накрая, щом приближи агентите на АНС, успя да види причината за внезапното озлобление на тълпата. Блъскането беше заради голяма група скинхедс, които носеха метални боксове и бейзболни бухалки. Имаха татуирани свастики на ръцете и когато започнаха да настъпват към скандиращите студенти, Борн хукна към Мойра. Но когато се промъкна към нея, един от агентите избута с лакът някакъв скинхед и тогава погледът му попадна на Борн. Раздвижи бързо устни и настоятелно заговори в слушалката, чрез която имаше безжична връзка с другите членове на екипа за екзекуция.

Борн сграбчи Мойра, но агентът го хвана и започна да го дърпа към себе си, сякаш да го задържи достатъчно дълго, докато другите агенти стигнат до тях. Борн го удари право в брадата с възглавничката на дланта си. Главата на агента се отметна назад, той се стовари върху група скинхедс, които помислиха, че ги напада, и започнаха да го бият.

— Джейсън, какво е станало с теб, за Бога? — извика Мойра. — Къде е Сорая?

— Изобщо не е идвала — отвърна Борн. — Това е поредният капан на АНС.

Най-добре би било да останат в най-претъпканата част на градината, но така щяха да попаднат точно в клопката. Борн поведе Мойра настрани, като се надяваше да излязат извън полезрението на агентите, но тогава видя други трима в периферията и разбра, че е невъзможно да се изтеглят. Смени курса и дръпна Мойра по-навътре в развълнуваното множество от демонстранти.

— Какво правиш? Не отиваме ли право към капана?

— Имай ми доверие. — Той инстинктивно се насочи към една от горещите точки, където имаше сблъсък между скинхедс и студенти.

Стигнаха мястото, където се водеше все по-разгорещената битка между двете групи младежи. С крайчеца на окото си Борн видя един агент на АНС, който се бореше със същата тълпа. Борн се опита да промени посоката, но пътят им беше блокиран и една надигаща се вълна студенти ги тласкаше като орехова черупка към прибоя. Като усети новия наплив от хора, агентът се обърна, за да ги отблъсне, и налетя право на Мойра.

Излая името на Борн в микрофона си и Борн заби обувката си странично в коляното му. Онзи залитна, но успя да отблъсне следващия удар, насочен в плешката му. Агентът извади пистолет, тогава Борн изтръгна бейзболната бухалка от ръката на един скинхед и с все сила изби пистолета от хватката му.

— Джейсън, идват! — изкрещя зад гърба му Мойра. Капанът всеки миг щеше да щракне и върху двамата.