Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Присъдата на Борн (33)

Тридесет и първа глава

Докато чакаше на опашката пред паспортния контрол в Мюнхен, Борн се обади на Спектър, който го увери, че всичко е подготвено. Минути по-късно той влезе в обхвата на първата серия наблюдателни камери на летището. Образът му веднага беше прихванат от софтуера, използван в щаба на Семьон Икупов, и преди да приключи разговора с професора, Борн беше идентифициран.

Моментално се обадиха на Икупов, който нареди на хората си, позиционирани в Мюнхен, да преминат от изчакване към действие. Така той вдигна тревога сред летищния персонал и хората в имиграционната служба, които бяха под негов контрол. Човекът, който насочваше пристигащите пътници към различните пътеки с кордон, водещи към кабините на имиграционната служба, получи снимка на Борн на своя компютърен екран точно навреме, за да упъти Борн към трета кабина.

 

 

Имиграционният служител, който работеше в трета кабина, изслуша нарежданията, дадени по електронно устройство в ухото му. Когато мъжът, идентифициран като Джейсън Борн, подаде паспорта си, служителят му зададе обичайния въпрос: „Колко дълго смятате да останете в Германия? Посещението ви по работа ли е или идвате на екскурзия?“ През това време разлистваше паспорта му. Поднесе снимката под жужащата виолетова лампа. Докато правеше това, той притисна чип е дебелината на човешки нокът към задната вътрешна корица на паспорта. После го затвори и го върна на Борн.

— Приятен престой в Мюнхен — каза служителят без никаква следа от емоция или интерес. Вече гледаше зад Борн към следващия пътник от опашката.

Както и на „Шереметиево“, Борн имаше чувството, че е под наблюдение. Смени такситата два пъти, когато пристигна в гъмжащия център на града. На „Мариенплац“ — голям открит площад, където се издигаше историческата колона на Дева Мария — той мина покрай средновековна катедрала, през ята гълъби, изгуби се из тълпите туристи с екскурзоводи, полюбува се на сградите, сякаш залети със захарна глазура, и на двете възправени кубета на Фрауенкирхе — катедралата на архиепископа на Мюнхен-Фрайзинг, символът на града.

Вмъкна се в една туристическа група, събрана пред правителствена сграда с герба на града, изобразяващ монах с широко разперени ръце. Екскурзоводката разказваше увлекателно как германското име München произлиза от стара горно германска дума, означаваща „монаси“. През 1158 година тогавашният херцог на Саксония и Бавария построил мост над река Изар. Така свързал солниците, с които скоро щял да стане известен разрастващият се град, с поселище на бенедиктински монаси. На моста създал пазар, който станал ключово място по Пътя на солта на влизане и излизане от високите баварски равнини, върху които бил разположен Мюнхен. Построил и монетен двор, в който да съхранява спечелените пари. Съвременният меркантилен град не беше чак толкова далеч от средновековните си корени.

Когато Борн се увери, че не го следят, се измъкна от групата и взе такси, което го остави на шест пресечки от двореца „Вителсбах“.

Според професора Кирш предпочитал да се срещне с Борн на обществено място. Избра Държавния музей за египетско изкуство на „Хофгартенщрасе“, който се помещаваше зад масивната фасада в стил рококо на двореца „Вителсбах“. Борн направи пълна обиколка на улиците около двореца, като още веднъж провери за опашки, но не можа да си спомни идвал ли е в Мюнхен преди. Нямаше го онова тайнствено усещане за дежа вю, което означаваше, че се е върнал на място, без да може да си го спомни. Следователно местните преследвачи биха имали предимство на този терен. Може би имаше дузина места, на които да се скрие около двореца, но той не ги знаеше.

Сви рамене и влезе в музея. Металният детектор беше обслужван от двама въоръжени охранители, които освен това оставяха настрана раниците и проверяваха в ръчните чанти. От двете страни на преддверието стоеше по една базалтова статуя: на египетския бог Хор — сокол с диска на слънцето върху челото — и на майка му Изида. Вместо да тръгне направо към експозициите, Борн се обърна, застана зад статуята на Хор и гледа около десет минути как хората идват и си отиват. Обърна внимание на всички между двайсет и пет и петдесет години и запомни лицата им. Общо бяха седемнайсет души.

После мина покрай въоръжена жена от охраната, влезе в изложбените зали и точно на мястото, което Кирш беше посочил на Спектър, Борн го намери да разглежда внимателно древна, издялана в камък лъвска глава. Борн позна Кирш от фотографията, която Спектър му беше пратил — снимка на двамата мъже, застанали заедно в университетското градче. Куриерът на професора беше жилав, дребен човек с лъскава плешива глава и черни вежди, рошави като гъсеници. Имаше бледосини очи, които се стрелкаха насам–натам във всички посоки.

Борн мина покрай него, като уж разглеждаше няколко саркофага, с периферното си зрение потърси някой от седемнайсетте души, които бяха влезли в музея след него. Не видя никого и се върна обратно.

Кирш не се обърна, когато Борн застана до него, но каза:

— Знам, че звучи нелепо, но тази скулптура не ви ли напомня нещо?

— На Розовата пантера — каза Борн, както защото това беше паролата, така и защото скулптурата наистина невероятно приличаше на съвременния анимационен герой.

Кирш кимна.

— Радвам се, че стигнахте без произшествия. — Подаде му ключовете за апартамента си и му каза кода за входната врата, плюс подробни указания как да стигне дотам от музея. Изглежда, изпитваше облекчение — сякаш предаваше по-скоро своя угнетен живот, отколкото дома си.

— В апартамента ми има някои особености, за които искам да поговорим.

Докато Кирш обясняваше, се преместиха до една гранитна статуя на коленичилия Сененмут от времето на Осемнадесетата фараонска династия.

— Древните египтяни са знаели как да живеят — отбеляза Кирш. — Не са се страхували от смъртта. За тях е била просто едно пътуване, което приемали лекомислено, но все пак знаели, че има нещо, което ги очаква в отвъдния живот. — Той протегна ръка, сякаш да докосне статуята или пък да поеме малко от нейната мощ. — Погледнете тази статуя. Животът още искри в нея дори след хиляди години. Векове наред египтяните са нямали равни на себе си.

— Докато не ги завладели римляните.

— И все пак — каза Кирш — египтяните са променили римляните. Един век след като Птолемей и Юлий Цезар управляват от Александрия, тъкмо Изида, египетската богиня, която участва в божествения съд и решава споровете между боговете, е била почитана из цялата Римска империя. Всъщност е много вероятно основателите на ранната християнска църква, неспособни да се справят с нея и последователите й, да са я преобразили, да са я освободили от войнствената и природа и да са направили от нея смирената Дева Мария.

— Леонид Аркадин можеше да се осланя по-малко на Изида и повече на Дева Мария — замислено отрони Борн.

Кирш повдигна вежди.

— Какво знаете за този човек?

— Знам, че много опасни хора са ужасени от него.

— И с право — отвърна Кирш. — Той е маниак на тема самоубийство. Роден е и е израснал в Нижни Тагил, развъдник на самоубийци.

— И аз така чух — кимна Борн.

— И там щеше да си остане, ако не беше Тарканян.

Борн наостри уши. Беше предполагал, че Маслов е пратил своя човек в апартамента на Тарканян, защото там живееше Гала.

— Един момент, какво общо има Тарканян с Аркадин?

— Всичко. Без Миша Тарканян Аркадин никога нямаше да избяга от Нижни Тагил. Тъкмо Тарканян го заведе в Москва.

— И двамата ли са членове на Черния легион?

— Така ми дадоха да разбера — каза Кирш. — Но аз съм просто художник; животът под прикритие ми докара язва. Ако нямах нужда от парите — аз съм рядко несполучил художник, опасявам се, — никога нямаше да се задържа толкова дълго. Това беше последната ми услуга за Спектър. — Очите му продължаваха да шарят наляво-надясно. — Сега, след като Аркадин уби Дитер Хайнрих, изразът „последна услуга“ придоби ново, ужасяващо значение.

Борн вече беше в пълна бойна тревога. Спектър беше предположил, че Тарканян е от Черния легион и Кирш току-що го потвърди. Но Маслов беше отрекъл връзката на Тарканян с тази терористична група. Някой лъжеше.

Борн възнамеряваше да попита Кирш за противоречието, когато с крайчеца на окото си забеляза един от мъжете, влязъл в музея точно след него. Мъжът се поспря за момент в преддверието, сякаш за да се ориентира, после целенасочено се устреми към изложбената зала.

Тъй като беше достатъчно близо, за да ги подслуша в притихналия музей, Борн хвана Кирш над лакътя.

— Елате оттук — каза той и заведе германската си връзка в друга зала, в която се извисяваше статуя от калцит на близнаци от Осмата династия. Беше нащърбена, изронена от времето и датираше от 2390 година преди Христа.

Като бутна Кирш зад статуята, Борн застана на пост отпред и започна да следи другия. Човекът вдигна очи, видя, че Кирш и Борн вече не са пред статуята на Сененмут, и небрежно се огледа.

— Стойте тук — прошепна Борн на Кирш.

— Какво има? — Гласът на Кирш леко потрепери, но изглеждаше достатъчно смел. — Тук ли е Аркадин?

— Каквото и да стане — предупреди го Борн, — стойте неподвижно. Ще сте в безопасност, докато дойда да ви взема.

Щом Борн заобиколи откъм далечната страна на египетските близнаци, мъжът влезе в залата. Борн се премести към поредния вход и хлътна в следващата зала. Като се разхождаше безгрижно, мъжът бързо се огледа и сякаш не беше забелязал нищо интересно, последва Борн.

В тази галерия имаше редица високи стъклени витрини, но централната фигура в нея беше каменна статуя на пет хиляди години на жена с наполовина отрязана глава. Тя беше впечатляващо древна, но Борн нямаше време да й се диви. Може би защото се намираше в задната част на музея, тази зала беше празна. Вътре бяха само Борн и мъжът, който стоеше между него и единствения изход от галерията.

Борн зае позиция зад стъклена витрина с две лица и табло, на което бяха окачени дребни експонати — свещени сини скарабеи и златни накити. Заради пролуката в центъра на таблото Борн можеше да вижда мъжа, но мъжът така и не забеляза неговата позиция.

Застанал напълно неподвижен, Борн изчака, докато мъжът започна да заобикаля дясната страна на витрината. Борн бързо се премести вдясно от него, откъм отсрещната страна на витрината, и връхлетя върху мъжа.

Изтласка го към стената, но мъжът запази равновесие. След като зае отбранителна позиция, той извади керамичен нож от калъф под мишницата си и го размаха назад-напред, за да държи Борн на разстояние.

Борн направи фалшиво движение вдясно, но се премести наляво полуприведен. Тогава замахна с дясната си ръка срещу ръката, която държеше ножа. С лявата сграбчи мъжа за гърлото. Щом онзи опита да забие коляно в корема на Борн, той се извъртя, така че донякъде да отклони удара. По този начин изгуби блокаж срещу ножа и сега острието се засили странично към врата му. Борн го спря точно преди да се забие и двамата останаха вкопчени един в друг в безизходно положение.

— Борн — произнесе накрая мъжът, — казвам се Йенс. Работя за Доминик Спектър.

— Докажи го — отвърна Борн.

— Тук си, за да се срещнеш с Егон Кирш, за да заемеш мястото му, когато Леонид Аркадин дойде да го търси.

Борн отпусна ръце от врата на Йенс.

— Прибери ножа си.

Йенс изпълни искането на Борн и Борн напълно го освободи.

— Къде е сега Кирш? — Трябва да го измъкна оттук и да го кача на самолет за Вашингтон.

Борн го заведе обратно в съседната галерия до статуята на близнаците.

— Кирш, галерията е чиста. Можеш да излезеш.

Когато човекът за свръзка не се появи, Борн мина зад статуята. Кирш си беше там, свлечен на пода, с дупка от куршум в тила.

 

 

Семьон Икупов следеше приемателя, настроен към електронния бръмбар в паспорта на Борн. Щом приближиха района на египетския музей, той каза на своя шофьор да намали. Прониза го остро предчувствие: беше решил да вкара Борн в колата си под заплаха да го застреля. На Икупов този начин му изглеждаше най-добрият да накара Борн да го изслуша.

В този момент мобилният му телефон иззвъня с мелодията, която беше настроил за обаждане от Аркадин, и докато следеше за Борн, сложи телефона на ухото си.

— Аз съм в Мюнхен — каза Аркадин в ухото му. — Наех кола и идвам от летището.

— Добре. Сложих електронно проследяващо устройство на Джейсън Борн, човекът, изпратен от Нашия приятел, за да си върне плановете.

— Къде е той? Аз ще се погрижа за него — каза Аркадин в типичния си безцеремонен стил.

— Не, не, не искам да го убиваш. Аз ще се погрижа за Борн. През това време бъди в движение. Скоро ще ти се обадя.

Борн клекна край Кирш и огледа трупа.

— Отвън на входа има метален детектор — каза Йенс. — Как, по дяволите, някой е внесъл оръжие тук? Освен това не се чу никакъв шум.

Борн обърна главата на Кирш, така че задната й част да е към светлината.

— Виждаш ли тук? — Той посочи входната рана. — И тук. Няма изходна рана като при стрелба от упор. — Той се изправи — Който го е убил, е използвал заглушител. — Борн излезе от галерията с решителна крачка. — Който го е убил, работи тук като охрана. Персоналът по сигурността на музея е въоръжен.

— Трима са — каза Йенс, като вървеше в крачка зад Борн.

— Да. Двама на металния детектор и един, който обикаля галериите.

В преддверието двамата охранители бяха на поста си до металния детектор. Борн отиде до единия от тях и каза:

— Изгубих мобилния си телефон някъде из музея и охранителката във втората галерия обеща, че ще ми помогне да го намеря, но сега не мога да открия и нея.

— Петра — каза охранителят. — Да, тя току-що излезе в обедна почивка.

Борн и Йенс излязоха през предната врата и слязоха по стълбите до тротоара, където се огледаха наляво и надясно. Борн видя жена в униформа, която бързо отиваше към пресечката от дясната им страна и двамата с Йенс тръгнаха след нея.

Тя изчезна зад един ъгъл и двамата мъже хукнаха да я гонят. Щом приближиха ъгъла, Борн видя как с тях се изравни лъскав черен мерцедес.

Икупов се ужаси, когато видя Борн да излиза от музея в компанията на Франц Йенс. Присъствието на Йенс му подсказа, че неговият враг няма да остави нищо на случайността. Работата на Йенс беше да пази хората на Икупов далеч от Борн, за да може Борн лесно да се добере до плановете за атаката. Истински ужас обзе Икупов. Ако Борн успееше, всичко щеше да бъде загубено. Врагът на Икупов щеше да спечели. Той не можеше да позволи това да се случи.

Приведе се на задната седалка и извади пистолет „Лугер“.

— Увеличи скоростта — каза Икупов на шофьора.

Като се подпря на рамката на вратата, той изчака до последния миг, преди да натисне бутона, който смъкваше стъклото на прозореца. Прицели се в бягащата фигура на Йенс, но Йенс го усети и забави, докато се обръщаше. След като Борн със сигурност взе поне три крачки преднина, Икупов изстреля два последователни куршума.

Йенс се смъкна на едно коляно и се подхлъзна на тротоара, докато падаше. Икупов изстреля трети куршум, за да е сигурен, че Йенс няма да оцелее след нападението, после вдигна стъклото.

— Тръгвай! — каза той на шофьора.

Мерцедесът се стрелна напред по улицата и с пронизителен шум се отдалечи от окървавеното тяло, сгърчено в канавката.