Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Присъдата на Борн (17)

Петнадесета глава

— Разкажи ми за Джейсън Борн.

Харун Илиев, в американски анцуг „Найк“, същият като на неговия командир Семьон Икупов, обиколи извивката на естествената ледена пързалка в сърцето на курорта Гринделвалд. Харун повече от десетилетие беше заместник на Икупов. Като момче беше осиновен от бащата на Икупов, Фарид, след като родителите на Харун се бяха удавили. Фериботът, който ги водел от Истанбул към Одеса, се преобърнал. Четиригодишният Харун бил в Одеса при баба си. Новината за смъртта на дъщерята и зетя й докарала инфаркт. Умряла почти на часа — което всички замесени сметнали за благословия — тъй като нямала нито сили, нито издръжливост да се грижи за четиригодишно дете. Фарид Икупов се намесил, защото бащата на Харун работел за него и двамата били близки.

— Труден въпрос — каза веднага Харун. — Главно защото няма кой да отговори. Някои се кълнат, че е агент на американското ЦРУ, други твърдят, че е международен наемен убиец. Ясно е, че не може да бъде и двете. Той осуети плана за обгазяване на участниците в Международната антитерористична конференция в Рейкявик преди три години, а миналата година — съвсем реалната ядрена заплаха за Вашингтон, наредена от „Дуджа“, терористичната група, водена от двамата братя уахабити Фади и Карим ал Джамил. Според слуховете Борн убил и двамата.

— Впечатляващо, ако е истина. Дори само фактът, че никой не може да се добере до него, е крайно интересен. — Ръцете на Икупов се движеха в съвършен ритъм, докато той леко се плъзгаше. Лицето му беше зачервено и той топло се усмихваше на децата, които се пързаляха от двете им страни, смееше се заедно с тях и когато едно от тях падна, го окуражи. — И как такъв човек се е обвързал с Нашия приятел?

— Чрез университета в Джорджтаун — каза Харун. Той беше строен мъж с вид на счетоводител, но жълтеникавата кожа и начинът, по който маслиново-черните му очи дълбоко хлътваха в черепа, опровергаваха това впечатление. Пързалянето по леда не му доставяше удоволствие както на Икупов.

— Освен че убива хора, изглежда, Борн е нещо като гений в езиците.

— Така ли?

Макар че се пързаляха вече повече от четиридесет минути, Икупов не изглеждаше уморен. Харун знаеше, че той само загрява. Намираха се в поразителна страна. Курортът Гринделвалд беше на около сто и петдесет километра югоизточно от Берн. Над тях се извисяваха три от най-известните планини на Швейцария — Юнгфрау, Мьонх и Айгнер, — огрени от слънцето и отрупани със сняг.

— Изглежда, слабото място на Борн е да има ментор. Първият е бил човек на име Александър Конклин, който…

— Познавах Алекс — каза рязко Икупов. — Беше преди да се родиш. Често ми се струва сякаш в друг живот. — Той кимна. — Моля, продължавай.

— Изглежда, Нашия приятел е измислил сценарий как да стане неговият нов ментор.

— Тук трябва да те прекъсна. Звучи неправдоподобно.

— Тогава защо Борн уби Михаил Тарканян?

— Миша! — Стъпката на Икупов за миг стана несигурна. — Аллах да ни пази! Знае ли Леонид Данилович?

— В момента Аркадин е извън контакт.

— Как напредва той?

— Отишъл е в Севастопол, после е заминал оттам.

— Във всеки случай и това е нещо. — Икупов поклати глава. — Времето ни изтича.

— Аркадин го знае.

— Искам да пазите в тайна от него смъртта на Тарканян, Харун. Миша беше най-добрият му приятел; бяха по-близки и от братя. Не бива да позволяваш при никакви обстоятелства да се разсейва от сегашната задача.

Прекрасна млада жена подаде ръка, докато се пързаляше рамо до рамо с тях. Икупов пое ръката й и за известно време се остави леденият танц да го понесе, сякаш пак беше на двайсет години. Когато се върна, продължиха да се въртят в кръг около пързалката. Веднъж беше казал на Харун, че нещо в леките плавни движения на пързалянето му помага да мисли.

— Като се има предвид какво ми каза — обади се накрая Икупов, — този Джейсън Борн е много вероятно да предизвика непредвидено усложнение.

— Бъди сигурен, Нашия приятел е вербувал Борн за своята кауза, като му е казал, че ти си причинил смъртта на…

Икупов го стрелна предупредително с очи.

— Съгласен съм. Но въпросът е каква част от истината е рискувал да разкрие пред Борн.

— Като познавам Нашия приятел — каза Харун, — бих казал, много малка, ако изобщо е разкрил нещо.

— Да — Икупов потупа устните си с показалец през ръкавицата. — И ако това е така, ние можем да използваме истината срещу него, нали?

— Ако успеем да се доберем до Борн — каза Харун. — И ако успеем да го накараме да ни повярва.

— О, ще ни повярва. Аз ще се погрижа за това. — Икупов направи идеално завъртане. — Твоето ново поръчение, Харун, е да осигуриш как да стигнем до него, преди да е направил други поразии. Едва ли можем да си позволим да изгубим окото си в лагера на Нашия приятел. Недопустимо е да има още убити.

 

 

Студен дъжд заливаше Мюнхен. И в най-хубавите дни това беше сив град, а сред този порой като костенурка беше прибрал главата си в бетонната черупка, обръщайки гръб на всички посетители.

Борн и Мойра седяха в подобния на пещера „Некст Джен 747“. Борн говореше по мобилния си телефон и правеше резервация за следващия полет до Москва.

— Би ми се искало да наредя самолетът да те откара — каза Мойра, след като той затвори телефона.

— Не, не ти се иска — отвърна Борн. — Искаш да остана тук, до теб.

— Вече ти казах защо според мен това не е добра идея. — Тя погледна навън към мократа настилка, нашарена с дъги от разлято гориво и масло. Дъждовните капки струяха по плексигласовия прозорец като състезателни коли на писта. — Аз изобщо не искам да си тук.

Борн отвори папката, която беше взел от Вероника Харт, и я подаде на Мойра.

— Погледни това.

Мойра се извърна, сложи папката в скута си и след като я прелисти, вдигна поглед и попита:

— ЦРУ ли ме наблюдаваха? Е, това е утешително.

— Как така утешително?

Тя вдигна папката.

— Всичко това е дезинформация, нагласено е. Преди две години, когато строежът на терминала за природен газ в Лонг Бийч беше в разгара си, шефовете ми подозираха, че „Ол Ен“, основният ни конкурент, следи нашите комуникации, за да придобие собственост върху системите, които правят нашия терминал уникален. Мартин ми направи услуга и поиска от Стария разрешение да организира секретна акция. Стария се съгласи, но при изричното условие никой друг да не узнае за това, така че никога не каза на никого в ЦРУ. Като проследихме мобилните си разговори, открихме, че „Ол Ен“ наистина подслушва обажданията ни.

— Спомням си уговорката — каза Борн.

— След уликите, които аз и Мартин предоставихме, „Ол Ен“ се отказаха от съдебен процес.

— „Некст Джен“ постигна взаимноизгодно споразумение, нали така?

Мойра кимна.

— И спечели правата да построи терминала за природен газ в Лонг Бийч. Ето така получих поста на изпълнителен вицепрезидент.

Борн прибра папката. И той изпита облекчение. За него доверието беше като продънена лодка, от която бликаха течове при всяко завъртане и която заплашваше да го потопи. Беше отстъпил част от себе си на Мойра, но загубата на контрол беше като нож в сърцето му.

Мойра го погледна доста натъжено.

— Подозираше ли, че може да съм някоя Мата Хари?

— Беше важно да съм сигурен — отвърна той.

Лицето й помръкна.

— Разбирам. — Тя започна нервно да пъха книжата в тънък кожен куфар. — Мислеше, че съм предала Мартин и ще предам и теб?

— Олекна ми, че не е истина.

— Толкова се радвам да го чуя — стрелна го тя с леден поглед.

— Мойра…

— Какво? — Тя отметна косата от лицето си. — Какво искаш да ми кажеш, Джейсън?

— Аз… това е мъчително за мен.

Мойра се наведе напред, впила поглед в него.

— Просто ми кажи.

— Вярвах на Мари — каза Борн. — Опрях се на нея, тя ми помогна с амнезията. Винаги беше до мен. А после изведнъж… я загубих.

Гласът на Мойра омекна.

— Знам.

Той най-после я погледна.

— Няма нищо хубаво в това да си самотен. Но за мен всичко е въпрос на доверие.

— Знам, мислиш, че не съм ти казала истината за мен и Мартин. — Тя взе ръцете му в своите. — Ние никога не сме били любовници, Джейсън. Бяхме повече като брат и сестра. Подкрепяхме се един друг. Доверието не дойде лесно при никой от нас. Мисля, че и за двама ни е важно да ти кажа това сега.

Борн разбра, че тя също говори за тях двамата, а не за нея и Мартин. Беше вярвал на толкова малко хора в живота си: Мари, Алекс Конклин, Мо Панов, Мартин, Сорая. Виждаше всички неща, които му пречеха да продължи живота си. С толкова оскъдно минало му беше трудно да се разделя с хората, които е познавал и за които се бе грижил.

Усети болезнена скръб.

— Мари е мъртва. Тя вече е в миналото. А децата ми са много по-добре при дядо си и баба си. Животът им е спокоен и щастлив. Така е най-добре за тях.

Той се изправи, имаше нужда да се раздвижи.

Мойра усети, че Борн се чувства неловко, и смени темата.

— Знаеш ли колко време ще си в Москва?

— Предполагам, че колкото ти ще си в Мюнхен.

Това я накара да се усмихне. Тя стана и се наведе към него.

— Успех, Джейсън. И се пази. — Целуна го продължително и страстно. — Спомняй си за мен.