Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Присъдата на Борн (10)

Осма глава

— На покрива или в мазето? — попита Аркадин.

— На покрива — веднага каза тя. — В мазето има само един вход.

Побягнаха колкото могат по-бързо към стълбището, после взимаха стъпалата по две наведнъж. Сърцето на Аркадин силно заблъска, кръвта му се движеше ускорено, адреналинът се вливаше в него с всеки скок нагоре. Чуваше как долу преследвачите му с усилие се изкачват. Примката около него се затягаше. Като се втурна в далечния край на тесния коридор, той протегна нагоре дясната си ръка и дръпна надолу металната стълба, която водеше към покрива. Постройките от съветската епоха бяха прословути с паянтовите си врати. Той знаеше, че без проблеми ще излезе на покрива. Оттам — с неголям скок на съседната сграда, после на следващата и тогава на улицата, където щеше да е лесно да се изплъзне на преследвачите. Той повдигна тялото на Девра да мине през квадратния отвор на тавана и се провря след нея. Зад него се чуваха виковете на тримата мъже: бяха претърсили апартамента на Филя. Всички се бяха втурнали след Аркадин. Щом стъпи на тясната площадка, той застана срещу вратата към покрива, но когато се опита да натисне желязната решетка, тя не поддаде. Натисна по-силно, но пак безрезултатно. Изрови халка с тънки метални шперцове от джоба си, пъхна ги един след друг в ключалката, като ги въртеше нагоре-надолу, но така и не успя. Като разгледа по-отблизо, видя, че вътрешността на евтината брава беше слепнала от ръжда. Нямаше да се отвори.

Той се обърна и погледна надолу по стълбата. Преследвачите му наближаваха. Нямаше къде да избяга.

 

 

— На 22 юни 1941 година Германия нахлу в Съветския съюз — каза професор Спектър. — При нападението срещаха хиляди и хиляди вражески войници, които или се предаваха без съпротива, или много бързо дезертираха. До август същата година настъпващата армия беше интернирала половин милион съветски военнопленници. Много от тях бяха мюсюлмани — татари от Кавказ, турци, азербайджанци, узбеки, казахи и от други племена от Урал, Туркестан, Крим. Единственото общо между всички тези мюсюлмани беше омразата им към Съветския съюз и особено към Сталин. За да разкажа по-накратко тази много дълга история, мюсюлманите, взети за военнопленници, предложиха услугите си на нацистите да се бият заедно с тях на Източния фронт, където можеха да причинят най-големи щети и чрез подривна дейност, и чрез разшифроване на съветските разузнавателни съобщения. Фюрерът беше въодушевен. Източните легиони силно заинтригуваха райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, който гледаше на исляма като на мъжествена, войнствена религия, притежаваща някои основни качества, общи с неговата СС философия — преди всичко сляпото подчинение, готовността за саможертва, пълна липса на състрадание към врага.

Борн попиваше всяка дума, всяка подробност от фотографиите.

— Неговите схващания за исляма не влизаха ли в противоречие с нацисткия расов ред?

— Ти познаваш хората по-добре от всеки, Джейсън. Те имат безкраен капацитет за рационализиране на реалността, за да пасва на собствените им идеи. Така беше и с Химлер, който беше убедил себе си, че славяните и евреите са низши човешки същества. Азиатският елемент в руската нация беше причина онези хора, които бяха потомци на великите воини Атила, Чингис хан, Тамерлан, да паснат на критериите му за превъзходство. Химлер се възползва от мюсюлманите по тези места, от потомците на монголите.

Тези хора станаха ядрото на нацистките Източни легиони, но най-хубавото парче от баницата Химлер запази за себе си, като ги обучи тайно с най-добрите си водачи в СС и усъвършенства уменията им не само на войници, но и на елитни бойци, шпиони и наемни убийци и според разпространеното мнение копнееше да ги командва. Той ги нарече Черния легион. Разбираш ли, аз направих щателно проучване на нацистите и техните Източни легиони. — Спектър посочи щита с трите конски глави, обединени от човешкия череп. — Това е тяхната емблема. От 1943 година нататък от нея се страхуваха дори повече, отколкото от двете светкавици на СС или от символа на техния придатък, Гестапо.

— Малко е късничко нацистите да бъдат сериозна заплаха — каза Борн. — Не мислите ли?

— Връзката на Черния легион с нацистите отдавна е изчезнала. Сега той е най-мощната и влиятелна ислямска терористична мрежа, за която никой не е чувал. Нейната анонимност е умишлена. Финансира се чрез законната фасада на Източното братство.

Спектър извади друг албум. Той беше пълен с изрезки от вестници за терористични атаки по целия свят: Лондон, Мадрид, Карачи, Фалуджа, Афганистан, Русия. Докато Борн прелистваше страниците, списъкът нарастваше.

— Както виждаш, за някои от тези атаки са поели отговорност различни познати терористични мрежи. За други никой не е поел отговорност, никой терорист изобщо не е бил свързан с тях. Но от своите източници знам, че всичките са извършени от Черния легион — каза Спектър. — И сега планират най-голямата си, най-зрелищна атака. Джейсън, ние мислим, че се прицелват в Ню Йорк. Казах ти, че Пьотър Зилбер, младежът, убит от Черния легион, беше специален. Той беше магьосник. Някак си успя да открадне плановете за целта на атаката на легиона. Разбира се, обикновено планирането се извършва изцяло устно. Но явно мишената на тази атака е толкова сложна, че Черният легион е трябвало да се сдобие с действителните планове на конструкцията. Затова смятам, че ще е голяма сграда във важен район на града. Абсолютно наложително е да намерим този документ. Това е единственият начин да узнаем къде смята да удари Черният легион.

* * *

Аркадин седна на пода на малката площадка, краката му висяха от двете страни на отвора над най-горния етаж.

— Извикай им — прошепна той. Сега, след като беше разположен на висока позиция, така да се каже, искаше да ги привлече към себе си. — Давай. Нека да знаят къде си.

Девра изкрещя.

Сега Аркадин чу как някой с глухо кънтене се качва по желязната стълба. Щом отдолу се подадоха глава и ръка, която държеше пистолет, Аркадин заби глезените си в ушите на мъжа. Той облещи очи и Аркадин дръпна пистолета от ръката му, подпря се и прекърши врата на мъжа.

В момента, в който го пусна, мъжът се изтърколи с трополене надолу по стълбата. Както се предполагаше, през квадратния отвор полетя порой изстрели и куршумите се забиха в тавана. Още щом утихнаха, Аркадин блъсна Девра през отвора и я последва, като се плъзна надолу по външния край на стълбата.

Както се надяваше, останалите двама мъже, шокирани от загубата на своя другар, прекратиха огъня. Аркадин простреля единия в дясното око. Другият се отдръпна зад един ъгъл, когато Аркадин стреля по него. Аркадин изправи момичето — натъртено, но иначе невредимо, — втурна се към първата врата и блъсна по нея. Като чу раздразнен мъжки глас, той заблъска по отсрещната врата. Никакъв отговор. Стреля с пистолета си в ключалката, разби вратата и я отвори.

Апартаментът беше необитаем и по купищата прах и мръсотия, разбра, че никой не беше живял тук от доста време. Аркадин се втурна към прозореца. Изведнъж чу познати писъци. Стъпи на купчина боклуци и оттам изскочи плъх, после още един и още един. Бяха из целия апартамент. Аркадин застреля първия, после се овладя и разтвори широко прозореца. Блъсна го леден дъжд, който се стичаше надолу по стената на сградата.

Като държеше Девра пред себе си, той прекрачи рамката на прозореца. В този момент чу как третият мъж вика подкрепление и изстреля три куршума през разбитата врата. Той грубо издърпа Девра навън върху тясната противопожарна площадка и двамата се промъкнаха наляво към отвесната стълба, която водеше към покрива.

С изключение на един-два охранителни прожектора севастополската нощ беше по-тъмна и от самия ад. Дъждът се изливаше на режещи талази и блъскаше в лицето и ръцете. Аркадин се беше приближил достатъчно, за да стигне стълбата, когато железните пръчки, по които ходеше, поддадоха.

Девра изпищя, когато двамата рязко се смъкнаха и се приземиха срещу парапета на аварийната площадка отдолу. Почти веднага разнебитеното съоръжение поддаде под тежестта им и те се олюляха над ръба. Аркадин се протегна и с лявата си ръка се хвана за една стъпенка на стълбата. С дясната ръка се държеше за Девра. Увиснаха във въздуха — земята беше твърде далеч, за да рискува и да се пусне. Освен това нямаше удобен, достатъчно пълен контейнер за боклук, който да омекоти падането им.

— Издърпай се нагоре — каза той. — Увий краката си около мен.

— Какво?

Той й изкрещя командата и уплашена, Девра изпълни заповедта.

— Сега сключи глезени здраво около кръста ми.

Този път тя не се поколеба.

— Добре — каза Аркадин. — Сега се протегни нагоре, ще улучиш най-долното стъпало — не, хвани се за него с две ръце.

Мокрото желязо беше хлъзгаво и при първия опит Девра пропусна стълбата.

— Отново — изкрещя Аркадин. — И този път не пропускай.

Явно ужасена, Девра сключи пръсти около стъпалото и се хвана толкова здраво, че кокалчетата й побеляха. А лявото рамо на Аркадин бавно се изместваше от ставата. Ако не сменеше веднага позицията си, с него беше свършено.

— Сега какво? — попита Девра.

— Щом се хванеш сигурно за стъпалото, освободи глезените си и се издърпай нагоре по стълбата, докато успееш да застанеш на стъпало.

— Не знам дали имам толкова сила.

Той се повдигна нагоре и накрая стисна стъпалото под дясната си мишница. Не чувстваше лявата си ръка. Раздвижи пръсти и в пулсиращото му рамо сякаш се забиха игли.

— Продължавай — каза той, като я избута нагоре. Не можеше да позволи тя да види колко е силна болката му. Лявата му ръка мъчително се гърчеше, но той продължаваше да бута Девра.

Накрая тя застана на стълбата над него. Погледна надолу.

— Сега ти.

Цялата лява страна на Аркадин беше вцепенена, а тялото му гореше в треска.

Девра се протегна към него.

— Хайде.

— Нямам кой знае за какво да живея, умрях много отдавна.

— Разкарай се. — Тя пропълзя надолу и когато пак се протегна, хвана ръката му. В това време ходилото й се смъкна от стъпалото и се хлъзна надолу към Аркадин с такава сила, че Девра почти ги отскубна и двамата.

— Боже, ще падна! — изкрещя тя.

— Увий пак крака около кръста ми — викна той. — Точно така. Сега се пусни от стълбата първо с едната ръка, после с другата. Вместо за нея се хвани за мен.

Когато тя изпълни нарежданията му, Аркадин започна да се катери по стълбата. Щом стигна достатъчно високо, за да застане с обувки на стъпалата, качването стана по-лесно. Пренебрегна пламналото си ляво рамо — и двете ръце му трябваха, за да се изкачи.

Най-после стигнаха до покрива, прехвърлиха се през каменния парапет и легнаха без дъх върху смолата, залята с шуртяща вода. Изведнъж Аркадин усети, че дъждът вече не бие в лицето му. Погледна нагоре и видя човек — третият от групата — да стои над него с пистолет, насочен в лицето му.

Мъжът се ухили.

— Време е да умреш, копеле.

 

 

Професор Спектър прибра албумите. Преди да затвори чекмеджето обаче, извади две фотографии. Борн разгледа лицата на двама мъже. Мъжът на първата снимка беше приблизително на възрастта на професора. Очилата почти комично увеличаваха големи воднисти очи, над които се простираха забележително гъсти вежди. Иначе главата му беше плешива.

— Семьон Икупов — каза Спектър. — Водач на Черния легион.

Той поведе Борн от библиотеката нагоре по стълбите, навън зад къщата на свеж въздух. Пред тях се простираше безукорно подредена английска градина, опасана от нисък чемширов плет. Небето беше безбрежно синьо и бездънно, изпълнено с обещания за ранна пролет. Между голите клони на върбата изпърха птица, без да е сигурна къде да кацне.

— Джейсън, ние трябва да спрем Черния легион. Единственият начин да го направим, е да бъде убит Семьон Икупов. Вече изгубих трима от способните си хора в тази задача. Имам нужда от някой по-добър. Имам нужда от теб.

— Аз не съм наемен убиец.

— Джейсън, моля те, не се обиждай. Нуждая се от помощта ти, да спра тази атака. Икупов знае къде са плановете.

— Добре. Ще намеря и него, и плановете. — Борн поклати глава. — Но не е нужно да бъде убиван.

Професорът тъжно поклати глава.

— Благородно отношение, но ти не познаваш Семьон Икупов като мен. Ако не го убиеш ти, сигурно е, че той ще убие теб. Повярвай ми, като ти казвам, че се опитах да го заловя жив. Никой от хората ми не се е върнал от това поръчение.

Той се загледа в езерцето.

— Няма друг, към който мога да се обърна, никой толкова опитен, че да намери Икупов и да сложи край на тази лудост веднъж завинаги. Убийството на Пьотър е признак за началото на решителната схватка между мен и Черния легион. Ако не ги спрем сега, те ще успеят да атакуват своята цел.

— Ако това, което казвате, е истина…

— Истина е, Джейсън. Кълна ти се.

— Къде е Икупов?

— Не знаем. Опитвахме се да го проследим през последните четиридесет и осем часа, но всичко се оказа напразно. Беше във вилата си в Кампионе д’Италия, Швейцария. Там смятаме, че е бил убит Пьотър. Но Икупов вече не е там.

Борн се втренчи в двете снимки, които държеше в ръка.

— Кой е по-младият мъж?

— Леонид Данилович Аркадин. Допреди няколко дни смятахме, че той е независим наемен убиец сред фамилиите на руските групировки. — Спектър чукна с показалец между очите на Аркадин. — Той е човекът, който заведе Пьотър при Икупов. Някак си — още се опитваме да разберем как — Икупов е разбрал, че Пьотър е човекът, откраднал плановете му. При всички положения тъкмо Аркадин, заедно с Икупов, е разпитвал Пьотър и го е убил.

— Изглежда така, сякаш имате предател в организацията си, професоре.

Спектър кимна.

— И аз с нежелание стигам до същото заключение.

Нещо, което беше тревожило Борн, сега изникна ясно в съзнанието му.

— Професоре, кой ви се обади, докато закусвахме?

— Един от хората ми. Нуждаеше се от потвърждение на информация. Тя беше в колата ми. Защо?

— Защото това обаждане ви извади отвън на улицата точно когато черният кадилак пристигна. Това не беше съвпадение.

Спектър свъси вежди.

— Не, не допускам, че може да е било така.

— Дайте ми име и адрес — каза Борн. — И ще разберем със сигурност.

 

 

Мъжът на покрива имаше на бузата си бенка, черна като грях. Аркадин се вторачи в нея, докато мъжът издърпваше Девра от покрития със смола покрив по-далеч от Аркадин.

— Каза ли му нещо? — попита мъжът, без да сваля очи от Аркадин.

— Разбира се, че не — сопна се в отговор Девра. — За каква ме мислиш?

— За слабо звено — отвърна мъжът с бенката. — Казах на Пьотър да не те използва. Сега заради теб Филя е мъртъв.

— Филя беше идиот!

Мъжът с бенката отклони очи от Аркадин и презрително каза на Девра:

— Той беше твоя отговорност, кучко.

Аркадин вряза крака между краката на мъжа и той изгуби равновесие. Пъргав като котка, Аркадин скочи върху него и започна да го удря. Мъжът с бенката отвърна, доколкото му позволяваше ситуацията. Аркадин се мъчеше да не издава болката в лявото си рамо, но то вече беше изкълчено и не действаше точно. Като видя това, мъжът с бенката го удари право в рамото колкото можеше по-силно.

Аркадин седна замаян, почти ослепял от болка. Мъжът с бенката затърси пистолета си, намери оръжието на Аркадин и го вдигна. Тъкмо беше готов да натисне спусъка, когато Девра го застреля в тила със собствения му пистолет.

Без да издаде и звук, мъжът рухна по лице. Тя стоеше, широко разкрачена, в класическата поза за стрелба, едната й ръка подкрепяше другата на дръжката. Застанал на колене и парализиран от ужасната болка, Аркадин я гледаше как извърта оръжието и го насочва към него. В очите й имаше нещо, което той не можеше да определи, камо ли да разбере.

После съвсем ненадейно тя изпусна дълбоката въздишка, която бе удържала вътре в себе си. Ръцете й се отпуснаха и оръжието се смъкна.

— Защо? — обади се Аркадин. — Защо го застреля?

— Той беше глупак. Мътните ме взели, всичките ги мразя.

Дъждът се изсипваше отгоре им и барабанеше по покрива. Небето, потънало в мрак, скриваше света около тях. Сякаш стояха на планински връх върху покрива на света. Аркадин я гледаше как се приближава към него с вдървена походка. Приличаше на диво животно — гневна, озлобена, извън естествената си среда, попаднала в цивилизования свят. Като него. Той беше обвързан с нея, но не я разбираше, не можеше да й се довери.

Когато му подаде ръката си, той я пое.