Катрин Белами
Лятото на тайните (6)

Глава шеста

Мелиса и Джак останаха на корта до момента, докато слънцето почти се скри зад гористите хълмове и светлината съвсем намаля. По същото време Ник пристигна от „Найн Елмс“, придружен от Сол и Куп. Носеха пица и сладолед за всички от компанията.

Лиза Фаръл, чието моминско име бе Лиза Ренуик, друга бивша звезда на професионалния тенис, се върна в „Белууд“ малко по-късно, примирявайки се безмълвно с това, че обичайното множество роднини и приятели на съпруга й отново присъства в нейния дом, заедно с още двама непознати. Лиза, висока и доста нацупена руса жена с миловидни кукленски черти, поздрави Джини хладно. Отношението й обаче почти веднага се смекчи, щом Кит й показа скицата на магаренцето, която Джини бе нарисувала специално за нея.

Сол също бе хвърлил око на скицата, без да каже и една дума. Единственият жест, с който той удостои Джини при пристигането си, бе едва забележимо кимване, така че тя се постара да седне колкото е възможно по-далече от него по време на вечерята. Всички се бяха настанили в голямата кухня — едно изключително удобно помещение, което представляваше приятна смесица от старинна атмосфера и модерен дизайн. Всъщност това се отнасяше и за останалата част от къщата, както Джини бе установила по време на обиколката из нея по-рано този следобед. Тя призна пред Роуз, че я изпълва страхопочитание при мисълта, че множество знаменити гости са отсядали в тези стаи и че по същите стъпала се е изкачвала самата кралица Елизабет Първа.

— Нейното посещение най-вероятно е разорило първия собственик! — сухо бе отбелязала Роуз.

— Лиза, смяташ ли да заминеш за Париж заедно с Джак? — обърна се Мелиса към снаха си по време на вечерята.

— Защо? — попита предпазливо Лиза.

— Просто се питах дали не би искала Кит да остане при нас, за да можете вие с Джак да си починете известно време — обясни интереса си Мелиса.

— Разбирам. Всъщност аз няма да ходя. Джак ще бъде твърде зает с работата си — каза Лиза, после си пое дълбоко дъх. — Мислех си да взема Кит и да посетим моите родители в Сан Франциско — продължи тя небрежно и изведнъж изпита удоволствие от това, че имаше толкова много чужди хора наоколо. Все още не бе решила дали ще се завърне след това пътуване.

Джак вдигна рязко глава. За пръв път чуваше, че жена му възнамерява да замине за Щатите. Въпреки това предпочете да замълчи. Поне засега. Нямаше желание да обсъжда този въпрос в присъствието на останалите. Нито пред Кит, макар че тя почти се бе унесла в сладък сън върху коленете му. Мелиса обаче не страдаше от подобни предразсъдъци.

— Пак ли ще ходиш? — язвително попита тя. — Та ти току-що се върна от последното си пътуване!

— Не е вярно. Не сме били там от януари — бързо се оправда Лиза. — Родителите ми виждат Кит толкова рядко. Ти нямаш нищо против, нали, Джак? — обърна се тя към съпруга си.

Той се поколеба за момент. Разбира се, че имаше нещо против, но трудно би могъл да възрази. Нейните думи бяха самата истина — Джошуа и Хана Ренуик виждаха сравнително рядко единствената си внучка.

— Колко дълго мислиш да останеш там? — попита я той, за да избегне отговора.

— Съвсем малко. Само докато ти си в Париж — спокойно излъга Лиза. — Ти би искала да отидем да видим дядо и баба, нали, Кит? — потърси тя помощ от дъщеря си.

— Баба — каза Кит и се усмихна щастливо, посочвайки Роуз, която виждаше почти всеки ден.

Устните на Лиза се изопнаха раздразнено.

— Другата ти баба — бързо я поправи тя.

— Вероятно фирмата на Джини би могла да поднови обзавеждането по време на вашето отсъствие — услужливо предложи друга тема Мелиса. Твърде услужливо, помисли си Ник и я стрелна с поглед, на който жена му не обърна никакво внимание. — Мама може да наглежда как върви работата и да съгласува цветовете и десените. Тя винаги се е справяла чудесно с тази къща.

— Точно така. Дори когато Ейс Дилейни беше собственик — отвърна на удара Лиза, намеквайки доста непочтено, че Роуз също за кратко бе имала връзка с Ейс и бе живяла в „Белууд“ по времето, когато къщата бе негова, привидно като икономка.

Роуз се изчерви, като чу името си.

— Точно така. Ейс съвсем разумно се бе доверил на нейната преценка — контраатакува Мелиса. — Обзавеждането на къщата не е подменяно, откакто Джак и аз я купихме обратно от него — прибави тя, напомняйки съвсем безцеремонно на снаха си, че не Лиза, а именно тя бе тази, която помогна на Джак да събере значителната сума от два милиона лири, която трябваше да се плати за откупуването.

— Чудесно! Правете каквото искате. Какво ме интересува? — В очите на Лиза проблесна ожесточение, тя скочи на крака и грабна Кит от скута на Джак. — Време е за сън — заяви тя на протестиращото момиченце и после й напомни по-меко: — Кажи „лека нощ“ на всички!

Кит неохотно изхлипа някакъв детски поздрав.

— Сузи също трябва да си ляга — бързо каза Ник, за да се успокои Кит, и отчасти като знак към останалите, че е време да тръгват.

Джини се опита да се присъедини към Мелиса за обратния път към „Найн Елмс“, но Сол сграбчи ръката й и почти я довлече до мястото, където бе паркирал своя ягуар.

— Предполага се, че ти трябва да се возиш в моята кола! — злобно прошепна той, когато тя отказа да го последва.

Джини реши, че тази забележка е прекалена, след като той я бе пренебрегвал по време на цялата вечеря, но предпочете да замълчи. Чувстваше се твърде уморена, за да се кара с него.

— Решил ли си вече да се присъединиш към „Ленъкс и Купланд“? — внимателно попита тя, вместо да му отвърне с думите, които заслужаваше.

— Да. Всичко е въпрос на време, което е необходимо счетоводителят ми да провери документите на фирмата, но аз не очаквам каквито и да било проблеми. В миналото съм поверявал живота си в ръцете на тези мъже, така че сега спокойно мога да им поверя парите си — каза той и потъна в мълчание.

В „Найн Елмс“ Джини отказа поканата на Ник за едно питие и остави тримата мъже на среднощните им разговори, докато тя помагаше на Мелиса да приспи Сузи. После, оправдавайки се с умората, се оттегли в стаята си, но дълго време остана будна и напрегната. Час по-късно чу Сол да се изкачва по стълбите и да преминава по коридора към своята спалня, без дори да се спре и да й пожелае „лека нощ“, както направи пред стаята на Мелиса. Всъщност точно това искаше Джини и нямаше как да не си го признае, поне дълбоко в себе си. Оправи възглавниците и се настани по-удобно. Трябваше обаче да мине още дълго време, преди да успее да заспи.

 

 

Неделята се оказа слънчева и гореща и всички в „Найн Елмс“ лениво се разхождаха из градината и в къщата, пиейки кафе и четейки вестниците. По-късно Ник направи барбекю в градината, а Джини започна да нахвърля скици, за да развлича Сузи. Нарисува цветята, птиците и пеперудите, които прехвръкваха из градината, котката с тигрова окраска и замъка, разположен на един недалечен хълм. Сузи беше очарована и искаше все нови и нови рисунки, втурвайки се в къщата и връщайки се всеки път с някоя плюшена играчка, за която настояваше да бъде увековечена върху хартията. Джини незабавно се заемаше с готовност, като прибавяше към мечетата, куклите и клоуните различни ефекти, които подсказваха движение, изобразявайки ги хванати за ръце да танцуват в кръг. Беше щастлива, че успява да поддържа интереса на детето. Чувстваше, че така, макар и в малка степен, се отплаща за милото отношение от страна на Ник и Мелиса. Заниманията я предпазваха от необходимостта да общува със Сол. Той не би могъл да направи или каже нищо провокиращо, докато малката Сузи седеше близо до нея. Или поне Джини се надяваше, че не би се осмелил да го направи.

От своя страна Сол се опитваше да се пребори с махмурлука, след като бе седял на бутилка бренди с Ник и Куп до късно предишната вечер. Тази сутрин Джини отново имаше вид на шестнадесетгодишно момиче, облечена непретенциозно, без грим и с коса, по детски хваната на опашка. Докато се смееше заедно със Сузи, тя изглеждаше толкова очарователна и невинна, каквато със сигурност не беше. Сол усещаше нужда непрекъснато да си повтаря това.

Той взе един вестник, но не успя да прочете нито ред. Подозрително сви очи, когато Куп се приближи и седна до Джини. На Сол му се стори, че приятелят му се бе настанил по-близо, отколкото бе необходимо, за да разговарят. Бе твърде далеч от тях, за да чува думите, които си разменяха, но знаеше, че Куп се е въоръжил с цялото обаяние, на което е способен — бе го виждал достатъчно често при подобни обстоятелства в миналото и всеки негов жест му се струваше познат.

— О, много ти благодаря! Това би било чудесно! — възкликна Джини.

Сол скочи на крака, все едно че в коленете му имаше пружини. От рязкото движение столът му се залюля назад и се стовари шумно върху каменните плочи. Бързо прекоси поляната и със заплашително изражение се изправи срещу Куп и Джини.

— Ето ти отново проблем — прошепна Ник на съпругата си.

— Нека да си получи заслуженото! — без всякакво съчувствие отвърна Мелиса. — Той се държи ужасно с Джини. Мисля, че тя би била по-щастлива с Куп — добави тя след миг и ожесточеното пламъче в очите й накара Ник да въздъхне.

— Кое би било чудесно? — настоя да разбере Сол, вторачвайки се в Джини и Куп.

— А, Сол, ето те и теб — отнесено каза Джини, все едно че през цялото време не бе имала и представа за присъствието му. — Тъй като на теб ти се налага да се върнеш в Олдършот тази вечер, Куп предложи да ме закара обратно до Лондон.

— Колко мило — почти просъска Сол, — но няма да се наложи!

Куп вдигна глава и го изгледа втренчено. После бавно се изправи и застана срещу него. Изглеждаше войнствен и решителен.

— По дяволите! — ужасен изпъшка Ник.

Идеята да покани Сол да се присъедини към „Ленъкс и Купланд“ му се струваше превъзходна, тъй като тримата бяха работили в пълно съгласие по време на общата им армейска служба. Последното нещо, което би помислил, бе, че ще му се наложи да играе ролята на рефер между двамата си приятели!

— Хайде всички на обяд! — жизнерадостно се провикна Мелиса. — Моля да ме извините, че е толкова късно. Куп, ще отидеш ли да донесеш още малко лед? — попита тя, след като светкавично бе изсипала кубчетата лед в тревата зад себе си и сега държеше в протегнатата си ръка празния съд.

Куп хвърли на Сол още един заплашителен поглед, но се отзова на молбата й. Ник погледна признателно жена си и въздъхна с облекчение.

— Снощи ти казах, че трябва да се опиташ да запомниш: предполага се, че си моя приятелка! — едва чуто изсъска Сол към Джини.

— Дълбоко се съмнявам, че някой от присъстващите все още вярва в тази прозрачна история — презрително отговори Джини. — Освен ако не се държиш по същия безобразен начин с всички свои приятелки — добави тя и закрачи решително към скарата в другия край на двора.

Беше твърде объркана, за да погледне Ник в очите, когато той й подаде чинията с храна, но Мелиса я дари с дружелюбна усмивка и няколко окуражителни думи, предлагайки й да си избере питие.

Джини почти не се докосна до храната, оправдавайки се с горещината, и се заслуша в малко поукрасените истории на Мелиса за живота в професионалния спорт, докато атмосферата не се разведри.

— Веднъж по същото онова време се случи така, че на Ал Монтоя се наложи да прекара цяла една нощ в хотелски гардероб, защото момичето, което бе намерил, се оказало омъжено и съпругът се завърнал неочаквано! На другия ден Ал трудно можеше да стои прав, да не говорим, че изобщо не бе способен да играе. За негово щастие обаче мачът му бе срещу Ейс Дилейни, който се намираше в почти същата ситуация след някакъв гуляй, продължил цяла нощ. Това бе най-апатичният тенис двубой, който изобщо е бил игран някога. И двамата съперници накуцваха по корта като същински старци и всеки се надяваше другият да се откаже преди края на мача.

— Наистина ли тези двамата са толкова лоши? — успя Джини да попита Ник, когато най-сетне спря да се смее.

— Дори още по-зле — увери я той, — но ти ще имаш възможност скоро сама да се убедиш в това.

— Какво е това? — попита троснато Сол и вдигна глава.

— Предлагам на Джини билети за „Уимбълдън“ — спокойно му съобщи Мелиса. — Ще може да наблюдава турнира от ложите, предназначени за състезателите.

— Разбирам — каза Сол и стана, за да напълни за втори път чинията си, като по пътя се спря до стола на Джини и се наведе ниско към нея, за да прошепне в ухото й: — Всичките тези богати млади мъже! Какви възможности се откриват пред теб!

— Знам и възнамерявам да се възползвам по най-добрия начин от тях — язвително му отвърна Джини.

— Знам, че ще се възползваш. Защо не вземеш със себе си и майка си? Виж дали не можеш да й намериш някой нов богаташ — играчка, за да се разкара най-сетне от живота на баща ми — предложи Сол.

— С удоволствие. Ако това означава, че ти ще изчезнеш от моя — скръцна със зъби Джини.

През целия следобед тя не размени с него нито дума. Излегна се на един шезлонг и се престори, че спи. Много се изкушаваше да помоли Куп да я закара обратно до Лондон, но неохотно се отказа от тази идея. Не искаше да рискува да предизвика повторение на случилото се преди обяда, когато двамата мъже едва не стигнаха до открита свада.

Откакто пропадна планът да я принуди да сподели леглото му, Сол беше станал непоносимо сприхав. Затова Джини предполагаше, че той ще изпита облекчение, ако успее да се освободи от задължението да шофира до централен Лондон, за да я върне вкъщи, и едва после да се отправи обратно към Олдършот. Но явно му пречеше глупавата мъжка гордост. Дори когато тяхната връзка беше само привидна, фактът, че е възможно тя да предпочете приятеля му, нараняваше неговото самочувствие. Мъже!

Те си тръгнаха скоро след чая, малко след като Куп също бе отпътувал обратно към Лондон. Ник, Мелиса и малката Сузи, която изглеждаше все по-уморена и капризна, се разходиха с тях до колата, за да им помахат за довиждане.

— Тази вечер ще си легнеш рано — строго заяви Ник на дъщеря си, а после промърмори едно тихо „И ти!“ към Мелиса, която се изчерви и по лицето й се изписа наслада.

Джини, неволно уловила тази мълчалива размяна на погледи, прехапа устни и извърна очи.

— Много бих искала да имам това, което имат те — тъжно каза тя, по-скоро на себе си, докато се качваше в ягуара.

Сол чу думите й и реши, че се отнасят за материалното им състояние. Забележката й го изкара от равновесие. Той затръшна вратата на автомобила по-силно, отколкото бе необходимо. Седна зад волана, пъхна една касета в уредбата, усили звука и не отрони нито дума по време на цялото пътуване.

 

 

— Това е ягуарът на Ланкастър! — Доусън бутна с лакът Джейми Калвърт, щом забеляза приближаващия автомобил. — Сигурен ли си, че знаеш как да се справиш с тази ситуация?

— Разбира се! — Джейми понечи да излезе от колата, но Доусън протегна ръка и го хвана за рамото.

— Почакай, докато момичето влезе в къщата. Нали не би искал то да те види и да се противопостави на онова, което ще му кажеш.

— Така или иначе той би могъл да й каже всичко по-късно — съвсем разумно отбеляза Джейми.

— В такъв случай твоята дума ще бъде срещу нейната. Но аз дълбоко се съмнявам, че ще й спомене нещо. Собствената му гордост няма да му позволи — доверително обясни Доусън. — Добре, върви сега! — подкани той младежа, когато Джини изчезна от погледа му.

Сол бе излязъл от колата си, за да извади куфара й, и продължаваше да стои, загледан след нея. Изглеждаше сърдит и разстроен, забеляза Доусън и се усмихна едва забележимо. Надяваше се, че ако се наложи, Джеймс Калвърт ще може да избяга бързо.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — изръмжа Сол. Беше му трудно да повярва на очите си, виждайки Джеймс невъзмутимо да се отправя към него.

— Очевидно е, че отивам да видя приятелката си — каза той, опитвайки се да запази самообладание и да не се разтрепери под въздействието на гнева в очите на съперника си.

— Тя те е излъгала и те мами — уверено каза Сол.

— Но после се целунахме и се сдобрихме. Предполагам, че е забравила да ти каже. — Джеймс спря на безопасно разстояние. — Тя е влюбена в мен. Така че защо не си вземеш мангизите и не се разкараш от живота й?

— Да, но тя прекара уикенда с мен. Предполагам, че е забравила да ти каже — наподоби тона и мимиките му Сол.

— Напротив, каза ми — сви рамене Джейми, — но това няма никакво значение. Тя просто прави онова, което майка й казва, че трябва да направи.

— Майка й ли? — присви очи Сол.

— Да. Казала е на Джини да се омъжи за някого с много пари и да се погрижи за удоволствието си извън семейното огнище.

— Да се омъжи! — повтори Сол. Не можеше да повярва на ушите си. — Ан Синклер смята, че аз ще се оженя за дъщеря й?!

— Ако не ти, някой друг от твоите богати приятели. Всъщност няма значение кой точно ще бъде щастливецът — безгрижно добави Джеймс. — Но тя е влюбена в мен и само това има значение.

— Изобщо не ти вярвам. Миналия път ми каза, че Джини е фригидна кучка — неуверено му напомни Сол.

Джейми трябваше да измисли отговор много бързо. Той замълча за миг, но веднага се окопити, вдигна рамене и се усмихна леко:

— Излъгах те. Мислех си, че ще я оставиш на мира, ако знаеш, че си губиш времето с нея. Изобщо не е фригидна. Истината е, че тя може да получи достатъчно от това, което иска, само с мен — заяви гордо. На Сол му се прииска да удари самодоволното му лице. — Разбира се, ти си друг въпрос. Тя няма да спи с теб, докато не си платиш, както подобава.

Джеймс имаше всички основания да предполага, че Джини не се е подала на настойчивостта на този мъж.

— Защо я искаш, щом е решила да се омъжи за друг? — попита Сол, като едва сдържаше гнева си.

— Защо трябва да ме интересува кой ще има честта да плаща сметките й?

— Господи! Вие двамата напълно си подхождате! — с презрение изрече Сол, обърна се с отвращение и отвори вратата на автомобила. — Тя няма да получи и пени от мен!

— Сигурен ли си в това? — подигра му се Джеймс. — Ще те докара до лудост и ти толкова силно ще я желаеш, че ще си готов да платиш всичко, което поиска — тихо прошепна той. Знаеше от собствен опит, че колкото повече Джини казва „не“, толкова повече мъжете искаха да я имат. — Защо не направиш и на двама ни тази услуга и да се разкараш от живота ни? Аз съм актьор и когато дойде моето време, Джини няма да има нужда от никого другиго!

Сол не отговори. Запали двигателя и потегли рязко, толкова разгневен, че дори не можеше да събере мислите си. Всяка дума, произнесена от Джеймс Калвърт, само потвърждаваше неговото собствено мнение за Джини. Защо тогава продължаваше да се бори със себе си? „Ти си глупак, Ланкастър! — ругаеше се той. — Дори след като си чул истината, част от теб все още е заслепена от това излъчване на невинност и непробудена чувственост… Непробудена? Не и според Джеймс Калвърт.“

Джейми проследи с поглед ягуара и лицето му се разтегна в самодоволна усмивка, преди да изчезне към мястото, където го чакаше Доусън.

— Мисията е приключена — жизнерадостно заяви той, протягайки ръка, за да получи парите, които му бяха обещали.

Доусън му подаде плика с банкнотите.

— Няма да е зле да бъдеш на разположение, в случай че лейди Ланкастър реши, че отново се нуждае от услугите ти — каза той.

— Разбира се. Но кажи на госпожата, че следващия път искам да ми плати и за опасността, на която се подлагам. Мислех си, че синчето й ще ме хване за гърлото и ще изтръгне главата от раменете ми.

— Не ставай прекалено алчен — предупреди го Доусън.

— Добре, добре — бързо отстъпи Джеймс, като прецени, че би трябвало да е напълно доволен от възнаграждението, което получи. Всъщност би направил всичко това и без да получи нито пени, единствено като отмъщение заради позора, на който Сол Ланкастър го подложи, когато го изхвърли от нощния клуб. — А какво да правя с Джини? Да й се обадя ли и да разбера дали той няма да се свърже с нея отново?

— Поне засега е по-добре да я оставиш на мира — реши Доусън след кратко мълчание. — Аз ще говоря за това с лейди Ланкастър и ще ти се обадя отново.

— Добре — каза Джейми.

После измърмори някакъв поздрав и бавно се отдалечи, като си подсвиркваше, а Доусън вдигна слушалката, за да набере телефонния номер на Алис Ланкастър.

 

 

Сол не успя да излезе от Олдършот преди сряда и през тези три дни намери утешение в работата, която му даде възможност да отдъхне, да се успокои и да обмисли следващите си действия.

След една безсънна нощ в неделя, след сблъсъка с Джеймс Калвърт, той най-накрая бе принуден да признае пред себе си, че искаше Джини Синклер в леглото си, а следователно и в своя живот — временно. Е, тя очевидно имаше своята цена. Това го унижаваше, но щеше да му помогне по-лесно да забрави цялата тази история, след като веднъж получеше от нея онова, което желаеше. В крайна сметка той не възразяваше, когато му се налагаше да плаща за добра храна, вино или за някоя прилична кола, така че този път щеше да направи изключение и да си купи една „неприлична“ жена!

Когато почука на вратата на апартамента на Джини в сряда вечерта, тя тъкмо слагаше няколко довършителни щрихи върху една рисунка, изобразяваща магаренцето Неди в почти естествени размери. Беше отделила за това всяка свободна минута от уикенда. Работата й помагаше да се освободи от връхлитащите я мисли, а и не забравяше, че е обещала на Сузи и знаеше, че всеки ден на очакване изглеждаше за детето цяла вечност.

Бе нарисувала Неди на фона на зелена поляна. Магаренцето се взираше с интерес през дървената ограда така, както бе върху фотографията, заснета от Роуз Фаръл. Приликата бе поразителна. Джини реши да прибави името на магаренцето със златни букви върху червената верижка на врата на животинчето и се надяваше, че Сузи ще хареса тази малка промяна.

Намръщи се, когато почукването на вратата прекъсна работата й, и почти бе решила да не отваря. Когато все пак го стори, очите й се разшириха от удивление. И не защото посетителят бе Сол Ланкастър… Невероятното бе, че той се усмихваше дружелюбно! Носеше униформа. На фона на военните дрехи неговите зелени очи изглеждаха още по-поразителни. Тя тръсна леко глава и се опита да събере мислите си. Забеляза, че Сол не само се усмихваше, но носеше и подаръци.

— Дължа ти извинение — бяха първите му думи, което я обърка още повече.

За миг в главата й се загнезди налудничавата идея, че този човек бе брат близнак на Сол Ланкастър. С огромни усилия потисна напиращата щастлива въздишка.

— Само едно ли? — успя да изрече Джини.

— Всъщност не едно — призна Сол и учтиво помоли: — Може ли да вляза?

— Ами, да — реши след кратко колебание тя и отвори по-широко вратата.

Сол бавно пристъпи вътре и веднага отправи поглед към рисунката, закрепена върху стената. Известно време остана неподвижен, удивен от нарисуваното, чудейки се как да поведе разговора.

— Това за Сузи Ленъкс ли е?

— Да.

— Сигурен съм, че много ще я хареса — искрено каза той. — Не смяташ ли, че Кит Фаръл ще е разочарована, задето няма такава? Или ще нарисуваш същата и за нея?

— Не, за Кит имам други идеи — отговори Джини. — Утре ще заведа Джо в „Белууд“. Джак Фаръл се обади, че иска да се договорят за премебелирането на къщата. Затова бързам да свърша тази рисунка още днес.

— В такъв случай не ми позволявай да прекъсвам работата ти. Сигурно би могла да говориш с мен и да рисуваш в същото време? — приятелски предложи Сол.

— Предполагам, че ще мога. — Тя все още го гледаше с недоверие. — Смятам междувременно да сложа тези цветя в някоя ваза, разрешаваш ли?

Джини се съгласи безмълвно, като посочи с четката към малката кухня в съседство с дневната.

Забеляза с иронична усмивка, че идеята му да сложи цветята във ваза в крайна сметка завърши с това, че Сол взе купата за плодове, напълни я с вода и съвсем безцеремонно ги натопи вътре. Бе донесъл и огромна кутия белгийски шоколадови бонбони, които постави върху масичката за кафе заедно с малко продълговато пакетче, което извади от джоба си.

— Какво е това? — смръщи чело Джини.

— Малък подарък. Нещо като предложение за сключване на примирие. Както казах, дължа ти извинение — впрочем няколко.

— Готова съм да ги изслушам — кратко каза Джини, виждайки, че той се колебае дали да продължи. Тя обърна глава към платното и продължи да работи. Радваше се, че й оставаха само няколко незначителни детайла, защото ръката й не бе така сигурна, както би искала.

— Съжалявам, че не ти казах, че Ник е женен за Мелиса Фаръл. Беше детинско от моя страна да те поставя в тази глупава ситуация — призна той. — Също бе непростимо от моя страна да кажа на Ник, че ще споделим обща спалня. Осъзнавам колко неудобно си се почувствала. Наистина съжалявам.

— Хм.

Джини концентрира погледа си върху рисунката, докато той продължаваше да се опитва да поправи отношенията им. Седна на дивана и се възхити на гледката, която представляваше тя, докато рисуваше. Обикновено не харесваше облечени в клинове жени, но прилепналата материя стоеше великолепно на дългите й стройни крака.

— Отнесох се с теб много лошо, само защото изпитвам презрение към майка ти — продължи Сол, опитвайки се да звучи едновременно небрежно и разкаяно. — Нямах никакво право да постъпвам така. Хайде да забравим за този деликатен проблем в съвместната ни работа — бързо добави той и забеляза как раменете на Джини потрепериха от напрежение, когато спомена Ан Синклер.

— Впрочем как е майка ти? — учтиво попита той. — Надявам се, че напълно се е възстановила от получените травми.

— Какво каза? А, тя е добре — измърмори Джини.

Всъщност майка й я докарваше до лудост, като непрестанно настояваше никога повече да не се среща, нито да разговаря със Сол Ланкастър. На Джини й се щеше изобщо да не бе казвала за уикенда, прекаран в провинцията, но за нещастие не бе останала друга възможност, след като позволи да се изплъзне от устата й, че се е запознала с Мелиса Фаръл. Ан веднага предположи как двете са се срещнали. На Джини не й бе хрумвало, че майка й би могла да знае за приятелството между Сол и Ник Ленъкс.

— Сега е твой ред — подсказа й Сол.

— Моля? — смръщи вежди в недоумение тя, но лицето й бързо се проясни. — О, как са твоите родители? — попита също толкова учтиво и неискрено.

— Добре са, благодаря! Изписаха баща ми от болницата. Ще му се наложи да се движи с патерици в продължение на няколко седмици, но счупените кости зарастват отлично — безизразно отговори Сол. Знаеше, че отговорът не я интересуваше. — Е добре, хайде да забравим за кашата, която родителите ни са забъркали помежду си, и да се върнем към нас — каза той и настроението му изведнъж се подобри. — Ще ми позволиш ли да те изведа на вечеря в някой от следващите дни? Или на театър? Където би пожелала — предложи жизнерадостно.

— Ами… Не знам — поклати колебливо глава Джини.

Дори в моментите, когато Сол се бе отнасял ужасно към нея, тя го бе намирала за твърде привлекателен, за да остане безразлична точно сега. Ако продължаваше да бъде толкова мил и очарователен, би бил неустоим. Джини не беше готова за такава развръзка, но… не беше ли се улавяла да мечтае да срещне Сол съвсем случайно, без познанството им да е повлияно от проблемите и интригите между техните родители? Точно това предлагаше той — да започнат всичко на чисто.

— Какво мислиш? — подкани я Сол, опитвайки се да прикрие нетърпението си. — Или имаш връзка с някой друг? Може би ти и — как му беше името — Джейми? — сте успели да изгладите отношенията си?

— О, не. Не съм виждала Джейми от онази вечер в клуба по време на тържеството на Аманда — отнесено отвърна Джини. Мислите й все още витаеха около опияняващата перспектива всичко между нея и Сол да започне отначало.

При нейните думи устните на Сол се изпънаха нервно. Сигурен бе, че го лъже. Изпита желание да й каже, че след като се разделиха в неделя, е говорил с Джеймс Калвърт и знае цялата истина, но успя да се въздържи. Изведнъж му се стори, че не е достатъчно да я има в леглото си. Реши, че иска тя истински да се влюби в него и да изостави този Джеймс Калвърт и всички други, с които бе имала нещо общо. Едва тогава щеше да й каже, че никога не бе искал друго от нея, освен да използва за известно време тялото й и че повече не го желае.

— Ако в живота ти няма друг мъж, защо да не излезеш с мен? — настоя той.

„Защото се страхувам, че ще се опиташ да ме прелъстиш“ — помисли си Джини. Предполагаше, че няма да му се наложи да опитва твърде дълго.

— Нали не мислиш, че е толкова лесно да реша? — бавно попита тя. — Не можем просто така да забравим майка ми, нито пък твоята, и всичко, което се случи — добави след миг.

— Нямах намерение да каним, която и да е от тях — провлечено отговори Сол.

Джини се обърна и му се усмихна широко.

— Ще трябва да помисля — каза тя.

„Колко снизходително от ваша страна, госпожице!“ — ядосано помисли той, но се насили да не покаже истинските си чувства. Вместо това кимна и се усмихна.

Джини довърши работата си и бавно се изправи, потривайки изморения си гръб.

— Готова е! — каза тя с явно удовлетворение. — Наистина ли смяташ, че Сузи ще я хареса?

— Сигурен съм в това — отвърна искрено той. — Мелиса твърди, че първата дума, която Сузи се научила да произнася, била „магаренце“, въпреки че Ник настоява, че първо е произнесла „татенце“ — лицето му се разтегна в жизнерадостна усмивка.

— Тя с положителност е „татково момиче“, нали? — изрече малко тъжно Джини.

— И ти ли беше на татко момичето? — тихо попита Сол, виждайки сенките в нейните очи.

— О, да. Той беше чудесен баща, макар понякога да ми се струва, че е бил твърде снизходителен и ужасно ме е разглезил — призна тя. — На мама винаги се налагаше да бъде дисциплиниращият фактор. Татко се оттегляше в своя голф клуб или някъде другаде, когато трябваше да бъда наказана. Не можеше да понесе да ме вижда, че плача — развълнувано каза тя и замълча, защото гърлото й се стегна и сълзите изпълниха очите й.

Въздъхна дълбоко и се обърна с гръб, за да се вгледа отново върху рисунката. Той не каза нищо.

— Мисля, че ще я оставя да виси тук засега. Би трябвало да изсъхне до сутринта — каза Джини. После се обърна към Сол и след известно колебание продължи: — Вечерял ли си вече? Смятам да направя омлет и салата и те каня да останеш — каза стеснително.

— С удоволствие — усмихна й се Сол и сърцето й подскочи. — Защо през това време не отида да донеса бутилка вино? — предложи той и веднага стана, за да потърси ключовете на колата.

— Има магазин за напитки на съседната улица. Само да завиеш надясно край будката за вестници на ъгъла — обясни тя.

— Добре. Няма да се бавя.

Джини се възползва от отсъствието му и се втурна в спалнята, за да провери как изглежда. Остана ужасена от петното синя боя върху едната си буза. Изми се, среса косата си и сложи грим, преди да се върне в кухнята. Отмести розите встрани, за да ги подреди по-късно, озърна се за миг и сръчно се зае с приготовленията.

Сол забеляза грима веднага, след като се върна. Въпреки че я намираше по-красива без намесата на козметиката, реши, че това е точка в негова полза. Освен, разбира се, ако Джини не бе от онези суетни жени, които не можеха да понесат дори срещата с млекаря без своята защитна окраска.

— Нещо лошо ли се е случило? — попита Джини, забелязвайки строгото му изражение с известно безпокойство. Този неин късмет! Нима новият напълно променен Сол Ланкастър щеше толкова бързо да изчезне и мястото му да бъде заето от предишния сърдит мъж!

— Не, няма нищо. Просто си спомних за един малък проблем, който възникна в службата ми — излъга той. — Имаш ли тирбушон?

— Да — каза Джини и затършува в едно чекмедже, намери го и му го подаде. После се протегна на пръсти, за да достигне винените чаши на най-горната полица.

— Позволи на мен — предложи услугите си Сол и застана до нея — твърде близо, за да успее Джини да запази самообладание.

Тя почувства топлия му дъх върху бузата си. Тялото му се притисна до нейното, когато се протегна над нея, за да достигне чашите, и пръстите му небрежно докоснаха нейните.

— Благодаря ти.

Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Отдръпна се встрани, за да провери дали картофите във фурната, които бе решила да прибави към вечерята, са готови. Омлетът и салатата, които предложи на Сол, й се бяха сторили оскъдни за една прилична вечеря. В крайна сметка преценени, че е по-добре да приготви и заешко. „Господи, аз не съм на себе си!“ — мислеше си, докато нервно се щураше из кухнята.

— Защо не поседнеш за малко. Ще съм готова съвсем скоро — предложи тя, останала без дъх от вълнение.

Малкият кът за хранене, приличащ на ниша в единия край на дневната, със сигурност не бе достатъчно широк, за да осигури спокойствието й. Тази част от дома й служеше превъзходно в моментите, когато искаше да се наслади на самотна уютна вечеря, но бе по-тясна, отколкото би й се искало сега, когато толкова се притесняваше от своя гост. Дали случайно или нарочно, неговото тяло все се оказваше притиснато до нейното. Пръстите му продължаваха да срещат ръцете й, когато Сол се нуждаеше от някоя подправка. Ръката му невинно докосваше гърдите й, щом се протегнеше да й налее още вино… Джини бе толкова нервна, че яде по-малко от обикновено и пи доста повече.

— Не си ли гладна?

Сол очевидно не споделяше нейното емоционално състояние. Той се протегна, за да сложи с вилицата си апетитното парче заешко в нейната чиния, която тя почти не бе докоснала, и усети върху рамото си стегнатите й гърди. Джини нервно смени чинията си с неговата и стана на крака.

— Кафе? — почти проплака тя.

— Не, благодаря — отказа Сол, предполагайки съвсем правилно, че тя няма да си направи труда да вари кафе само за себе си. Не искаше да допусне да се отърси от влиянието му. — Благодаря ти, Джини! Вечерята беше превъзходна — искрено я похвали той.

Беше приятно изненадан да установи, че тя умее да готви. Бе си представял, че е от онзи тип жени, които редовно вечерят навън, разбира се, за сметка на някой мъж.

— За мен беше удоволствие. И ти благодаря за розите. Чудесни са. Ще ги подредя малко по-късно — каза тя, след като си спомни, че все още стояха потопени в купата за плодове. — Имам подходяща ваза. Наистина — увери го тя, сякаш той беше изразил съмнение.

— Все още не си отворила подаръка си — напомни й Сол.

— О, да, шоколадовите бонбони. Искаш ли да ги опиташ? — попита Джини, питайки се дали пък не бе все още гладен.

— Нямах предвид бонбоните. — Той стана и взе продълговатата кутийка от масата за кафе. — Отвори го — настоя, подавайки малкото елегантно пакетче.

Джини го взе от протегнатата му ръка бавно и неохотно, въпреки че не би могла да обясни внезапното безпокойство, което изпита. Усети, че Сол също беше напрегнат.

— Какво има вътре? — попита тя и веднага осъзна колко глупав е въпросът й.

— Отвори го и ще разбереш — каза Сол, като продължаваше да стои прав над нея.

Джини вдигна глава и се вгледа в него, преди да разкъса лъскавата опаковка. После му хвърли още един объркан поглед, когато видя върху капака на кутийката изписаната със златисти букви световноизвестна престижна търговска марка за бижута.

— Не мога да приема това — протегна ръка към Сол.

— Но ти все още не знаеш какво има вътре. Освен ако нямаш рентгенови способности — усмихвайки се, каза той.

Джини само поклати глава.

— Очевидно е, че съдържанието е много скъпо. Моля те, вземи го — настоя тя.

След известно колебание Сол взе подаръка от протегнатата й ръка, отвори капака на кутийката и извади златен часовник с фино изработена верижка и дискретен циферблат, обграден от рой миниатюрни диаманти и сапфири.

— Не ти ли харесва? — попита той, вглеждайки се внимателно в нея, за да улови някое алчно пламъче в очите й. Но единственото, което видя, бе само загрижено и объркано изражение.

— Разбира се, че ми харесва. Много е красив — призна Джини, — но не мога да го приема — добави категорично.

Упорството й озадачи Сол. Засега вечерта не вървеше в съответствие с неговия план. Най-напред тя се колебаеше дали да приеме поканата му да я изведе на вечеря или да отидат на театър, а сега и този отказ…

— А какво предлагаш да направя с него? — попита той, като продължаваше да се усмихва с известно усилие.

Когато Джини сви рамене вместо отговор, той взе часовника и го уви около китката си. После повдигна вежди и отправи към Джини озадачен поглед. Тя се засмя. Прекрасното бижу часовник стоеше нелепо на широката му ръка.

— За мен е малък, но очаквам на теб да ти е по мярка. Хайде да видим дали предположението ми е правилно — небрежно подхвърли той.

Взе ръката й в своята и постави часовника върху китката й. Джини прехапа устни. Изкушението бе чудовищно.

— Наистина не мога да го приема — каза тя с известно неудобство. Надяваше се, че Сол ще уважи решението й. Още повече искаше да освободи ръката й. Не можеше да мисли нормално, докато пръстите му галеха нейната китка. — Сигурно ще го повредя. Винаги успявам да изцапам с боя бижутата си — добави тя.

— Това е знак на моето предложение за примирие — каза Сол и мигновено се почувства засрамен от себе си заради досадната лъжа.

Но почти веднага си спомни за онзи твърде самонадеян хлапак, Джеймс Калвърт, и кръвта му се сгорещи отново. Решението му да направи всичко необходимо, за да прелъсти Джини и да я накара да се влюби в него, се затвърди още повече.

— Кога е рожденият ти ден?

— Какво? О, много си закъснял за него. Беше през март — каза Джини с усмивка. — Моля те, запази си часовника, Сол. Ако все още сме… приятели на Коледа… Е, тогава бих го приела като подарък — каза тя колебливо.

— Добре — неохотно се съгласи той. — Трябва ли да си взема обратно цветята и шоколадовите бонбони?

— Не, тях ще ги приема като знак на извинение за ужасното ти държание — строго каза Джини.

— Добре, мамо. — Сол престорено отдаде чест и реши да смени тактиката. Вероятно Калвърт й бе казал за техния разговор и това я бе подготвило за неговото посещение. — Тази вечер трябва да се върна в казармата, но утре ще ти се обадя, за да се уговорим. Може ли?

— Добре — съгласи се Джини и настроението й политна към висините пред опияняващата перспектива за едно ново начало на отношенията й с един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала. Само майка й и неговият баща да ги оставят на мира, тя бе сигурна, че ще могат да бъдат… приятели? „Не бъди наивна, Джини!“ — присмя се тя на себе си. Любовници? Тръпка на вълнение разтърси тялото й в момента, в който отваряше вратата на Сол.

— Студено ли ти е? — Той се завъртя кръгом в рамката на вратата и прокара пръсти по бузата й, преди да се наведе, за да целуне устните й — съвсем кратко. После се отдръпна и изчезна в тъмнината надолу по стълбите.

Джини изчака, докато не чу звука от двигателя на потеглящия автомобил, и чак тогава заключи вратата, усмихвайки се глуповато от щастие. Но почувства и известно безпокойство. Би искала Сол да не бе купувал този часовник. Беше твърде скоро и й напомняше за връзката на майка й със сър Дейвид.

Потрепери отново и отиде в кухнята, за да си направи едно топло питие, което да прогони внезапния хлад, който бе обхванал тялото и мислите й.