Катрин Белами
Лятото на тайните (3)

Глава трета

Малко преди осем часа Джини взе своята елегантна, украсена с мъниста чанта и провери нейното съдържание. Внимателно проучи вида си пред високото огледало в спалнята си. Тъмнолилавата рокля й отиваше до съвършенство. Този цвят правеше синьото на ирисите й да изглежда почти виолетово, а вечерните сенки подчертаваха магнетичното излъчване на очите й. Гримът бе малко по-тежък от обикновено, меднорусата коса предизвикателно се спускаше и извиваше кичури в преднамерено безредие. Тя се намръщи изкусително на отражението си и положи едва забележим пласт гланц върху устните си. После се засмя щастливо и напусна апартамента, вървейки малко несигурно върху високите токове по металните стълби, долепени до външната страна на триетажната къща.

Почука леко на вратата на кухнята, преди да си позволи да я открехне и да влезе вътре. Джо, която приготвяше вечеря, се обърна.

— Имаш ли време за…? Ах, очите му ще изхвръкнат, когато те види! — въздъхна тя.

— Това е основната идея. Нали не мислиш, че е малко прекалено? — попита Джини за всеки случай.

— Какво наричаш прекалено? Възможно ли е тази рокля да е по-оскъдна? Ако в нея имаше по-малко плат, той едва би бил достатъчен и за бански костюм! — възрази Джо, но веднага съжали за тази шега, защото Джини очевидно се разтревожи. — Изглеждаш възхитително! — искрено заяви тя.

Дрехата бе прилепнала към тялото й като втора кожа, но Джини имаше толкова съвършена фигура, че можеше да я носи без всякакви притеснения.

— Благодаря. Ти също изглеждаш превъзходно — отвърна на похвалата, повдигайки вежди.

Джо се чувстваше напълно щастлива въпреки своята напреднала бременност. Най-вероятно това бе резултат от прекрасните отношения, които бяха изградили със съпруга си. Джини понякога се улавяше, че завижда на Джо и Барни за тяхната близост, за дълбоката любов, която споделяха и която присъстваше във всеки поглед и жест. Тя бе твърдо решена един ден да намери за себе си точно такава любов и да не се задоволява с посредствена връзка, както постъпваха повечето хора. Би заложила и последното, което притежаваше, че бракът на Ферисови би издържал на всички житейски превратности и никой от двамата съпрузи не би мамил другия, по какъвто и да е начин.

— О, тихо! — Страните на Джо леко поруменяха и тя избута Джини към столовата. — Ела и пийни нещо с нас, преди Сол да е дошъл.

 

 

Барни удобно се бе излегнал в любимия си фотьойл и преглеждаше вечерния вестник, а до него стоеше наполовина пълна с уиски чаша. Той бе огромен мъжага — висок, с удивително широки рамене, леко набола брада и блестящи кафяви очи. Когато чу двете жени да влизат, вдигна очи от вестника и ленивото му изражение незабавно се промени, щом забеляза Джини. Сега тя нямаше нищо общо с облеченото в джинси момиче с детско личице, което малко по-рано го бе взело от летището.

— Тази рокля с положителност е абсолютно неприлична — информира я той. — Надявам се, че този човек — Ланкастър ли беше? — няма сърдечни проблеми.

— И да няма, скоро ще има! — уверено заяви Джо. — Между другото, навън доста захладнява. Не смяташ ли да облечеш сако отгоре?

— И да покрия всичките си прелести? — повдигна вежди Джини.

— Добре, извинявай. Беше глупав въпрос — призна Джо с въздишка. — Не ми обръщай внимание. Аз просто се опитвам да бъда разумна.

— Сега е мой ред да задам своя глупав въпрос — каза Барни. — Лъжа ли се или не, като си мисля, че ти не харесваше този Ланкастър? Това, че излизаш с него, да не е някакво упражнение във връзки с обществеността?

— Точно връзки с обществеността! — едновременно потвърдиха Джо и Джини.

— В такъв случай за какво са всичките приготовления? — продължи да се чуди той.

— Точно защото не харесвам този човек и искам да му нанеса известни поражения — опита се да обясни Джини. — Смятам, че ще му се наложи да понесе една-две изненади тази вечер — лукаво добави тя.

— По-вероятно ми се струва да получи сърдечен удар — промърмори Барни.

В същия миг на външната врата се позвъни.

— Това сигурно е Сол! — Джини почувства изненадващ пристъп на неприязън. — Ще отидеш ли да му отвориш, Барни? Моля те!

— Защо точно аз? Е, добре — дружелюбно се съгласи той и докато отиваше към вратата, Джини избута Джо от стаята.

— Не искам Сол да те вижда в първия момент, когато влезе — прошепна тя.

Джо философски вдигна рамене и послушно се отдръпна назад. Сърцето на Джини биеше нервно. Искаше й се да застане на най-доброто място, така че да вижда лицето на Сол, след като Барни му отвори.

— Стълбите към апартамента на Джини минават зад този извит свод. Опасявам се, че е доста трудно да бъдат забелязани, освен ако човек не е предварително осведомен — обясняваше Барни. — Но сега тя е тук да пийнем набързо по чашка, както често се случва. Така че ела и се присъедини към нашата компания.

— Сега е твой ред — прошепна Джини на Джо, като продължи да наблюдава през една пролука в кухненската врата, когато Сол се появи в стаята.

Първото, което й направи впечатление, бе безупречният му външен вид. Носеше тъмен костюм и снежнобяла риза. Изглежда малко смутен, помисли ликуващо Джини, виждайки очите му да се разширяват от изненада, когато Джо се приближи до него.

— Аз съм Барни Ферис — представи се домакинът и собственически притисна Джо до себе си. — А това е съпругата ми Джо — гордо добави той.

— Приятно ми е да се запозная с вас. — Джо стисна ръката, която гостът й протегна механично.

Сол измърмори някакъв поздрав, докато отбелязваше за себе си две неща: първо, Джини живееше в самостоятелен апартамент, и второ, шефът, чиято кола караше тя и с когото бе казала, че живее, се оказа женен за една много симпатична и, съвсем очевидно, бременна жена. Бе го излъгала, съзнателно го бе подвела и Сол се питаше защо. Но веднага след това той спря да мисли — почти спря да диша дори, — защото погледът му се спря върху предизвикателния вид на Джини, която се показа на вратата.

„Господи, тя е ужасно привлекателна!“ — мина през ума му и тялото му мигновено реагира на нейната сладострастна хубост.

За кратък миг гореща искра проблесна в дълбоките му тъмни очи, но мигновено угасна, като че ли някаква гилотина се стовари вътре в него, отсичайки всяка емоция, която може би бе почувствал. Джини озадачено отбеляза всички тези нюанси в неговото изражение. Но какво бе очаквала в крайна сметка? Да падне на колене и да моли за прошка за прибързаната си преценка? Никакъв шанс!

— Добър вечер, Джини — хладно я поздрави той.

— Здравей — отговори тя сковано, но той вече й бе обърнал гръб, за да продължи разговора с Барни, обсъждайки спокойно своята неотдавна приключила военна мисия в Босна и пътуването на Барни до Рим.

Изведнъж късата прилепнала рокля, която до съвършенство очертаваше всяка извивка на тялото й, вече не й се струваше толкова съблазнително очарователна, колкото бе вярвала по-рано. Сега вече я смяташе за преднамерено и вулгарно сексапилна и изпитваше ужасно притеснение, че почти прилича… Ако трябваше да е докрай откровена — на лека жена.

— Добре ли си? — загрижено попита Джо, като се опита да привлече вниманието й, докосвайки ръката й.

Джини вдигна глава, кимна и направи опит да се усмихне.

— Да, добре съм — излъга.

— Той е убийствено привлекателен. Опитай се да се забавляваш — настоя Джо.

Джини кимна отново, поглеждайки към двамата мъже, и чу Барни да разказва историята за нейния сблъсък с пътната полиция в четвъртък вечер.

— На мен ми отнеха шофьорската книжка за цели три месеца заради превишена скорост, а малката госпожица Сини очи пролива няколко сълзи и се отървава просто така, без нищо — заяви той с негодувание. — Казах й, че бих могъл да седя и да рева цяла нощ, но ченгетата с положителност не биха ме пуснали само с предупреждение.

Джини знаеше, че неговите оплаквания бяха напълно добродушни, но се страхуваше, че Сол не разбира това.

— Нито пък мен — съгласи се той с Барни. Тонът му бе приятен и дружелюбен, но презрителният поглед, с който удостои Джини, направи на пух и прах самочувствието й. — Все пак ти и аз не притежаваме средствата, с които Джини си служи, за да убеди някого в това, което иска — замислено добави той.

„Господи, той смята, не съм подкупила онзи полицай с тялото си, за да се отърва без глоба за превишена скорост!“ — помисли Джини. Чувстваше се твърде нещастна, за да се ядоса. Бързо пресуши остатъка от виното и остави решително чашата върху подноса.

— Готова ли си да тръгваме? — хладно попита Сол. — Къде е връхната ти дреха?

— Ох, аз…

Джини изведнъж почувства, че има нужда да се скрие в някакво сако. По възможност да е дълго до пода. Джо усети нейното объркване и бързо се притече на помощ.

— Извини ме, Джини. Бях обещала да ти дам шала си, нали? Няма да се бавя — бързо каза тя и изчезна от стаята.

Върна се минута по-късно с дискретно десениран шал в преливащи розови и виолетови тонове, който чудесно подхождаше на лилавата рокля на Джини.

— Благодаря ти, Джо! Ти си безценна приятелка — признателно прошепна Джини и наметна шала, скривайки голите си рамене.

— Няма за какво. До скоро и приятна вечер! — весело им подвикна Джо. После размени с Барни недоволен поглед.

— Защо, по дяволите, не ми каза, че не живееш тук сама с Ферис? — враждебно попита Сол, спирайки да отключи вратата на своя ягуар.

— Защото ти не ми даде никаква възможност! — сърдито започна Джини и изчака, докато той затръшна нейната врата и заобиколи автомобила, за да седне зад волана. Дотук бяха нейните очаквания Сол да се разкае за думите си и да се извини. — Едва ли е моя вината, ако ти сам правиш своите заключения — продължи тя, когато той вече седеше до нея, но единствената му реакция на думите й бе някакво неопределено сумтене.

Пътуването, за щастие съвсем кратко, премина безмълвно.

— Спомняш ли си историята, която ще разкажем на братовчедка ми? — внезапно наруши мълчанието той.

— Разбира се! Срещнали сме се около Коледа и оттогава аз съм сляпо влюбена в теб! — саркастично заяви Джини.

— Добре — каза Сол по-меко, което я накара да стисне зъби от раздразнение. — Опитай да изглеждаш така, все едно че наистина искаш да си с мен — въздъхна той.

— Не съм чак толкова добра актриса — ожесточено възрази тя.

После и двамата се усмихнаха насила, защото светкавица на фотоапарат проблесна съвсем близо.

Нощният клуб, в който трябваше да се състои тържеството, бе едно от местата, които Джини често посещаваше, така че скоро се отпусна, оказвайки се в познато обкръжение. Тя сложи върху лицето си лъчезарна усмивка и отиде да поздрави няколко свои приятели, докато Сол оглеждаше присъстващите, търсейки братовчедката си.

— Ето ги там — посочи той шумната компания, която се бе отделила в един от ъглите. Грабна ръката на Джини и започна да си пробива път в тази посока. Топлата му длан обви талията й и той я поведе сред гъстото множество на дансинга, възползвайки се от своя ръст и широките си рамене.

— Сол! Толкова се радвам, че успя да дойдеш! Как е чичо Дейвид? — избърбори една червенокоса хубавица, която бе скочила от мястото си, щом ги видя да приближават. Тя се протегна да го целуне по бузите.

— Вече е доста по-добре. Въпреки че негодува, задето му се налага да лежи — отговори Сол.

— Знам. Поне счупеният крак за известно време ще прекрати любовните му похождения! — изкиска се тя. — Дочух мама да разговаря с леля Алис за тези неща — призна червенокоската. — Очевидно последната му история е била доста…

— Млъкни, Манди — прекъсна я Сол, опитвайки се да придаде на гласа си безгрижен тон. — Джини ще си помисли, че на никой мъж от фамилията Ланкастър не може да се има доверие — шеговито добави той и побутна Джини напред. — Манди, запознай се с Джини Синклер. Джини, това е братовчедка ми, Аманда Аштън.

Двете момичета си размениха обичайните учтивости. Усмивката на Джини бе доста скована, макар да знаеше, че Аманда само бе повторила горчивите думи, чути от Алис Ланкастър.

— Харесва ми роклята ти — каза Аманда с възхищение, знаейки, че за нищо на света не би могла да облече толкова плътно прилепнала по тялото й дреха.

— На мен пък ми харесва това, което е под нея!

Изненадана от внезапното вмешателство в техния разговор, Джини се обърна, за да види срещу себе си млад мъж, който бе застанал над рамото й и се усмихваше приятелски. Той се вторачи без всякакво притеснение в дълбокото деколте на Джини.

— Разкарай се, Найдж! — добронамерено посъветва Сол новодошлия. — Тя е с мен. Джини, това е ужасният по-малък брат на Манди, Найджъл.

— Изключително ми е приятно да се запозная с теб! — Найджъл Аштън обгърна ръката на Джини в двете си длани и положи продължителна целувка върху вътрешната страна на китката й. — Знаеш ли, че Сол е твърде стар за теб — поверително й каза той. — Зарежи го и ела да потанцуваме!

— Не мисля така — дружелюбно отклони поканата му Джини.

За предстоящата вечер й се налагаше да помни, че доколкото тези хора бяха въвлечени в клюките, със Сол са едно цяло. Тя е била момичето, което той е поканил да се запознае с родителите му. И, разбира се, е била придружавана от майка си!

Годеникът на Аманда, Чарлз, виконт Малори, бе изключително приятен млад мъж и изобщо не му бе присъщо аристократичното високомерие, което Джини отчасти бе очаквала да срещне. Тя с удоволствие побъбри с него, докато Сол отиде да вземе питие за двамата. Чарлз тъкмо й разказваше за своите тайни планове за медения месец, когато Сол се върна и й подаде чашата вино, която си беше поръчала.

— Не казвай нито дума на Манди! — помоли я той в заключение и се отдалечи, за да направи място на Сол.

— Какво да не казваш на Манди? — поиска да разбере той. — Вече си уредила работите си, така ли, Джини? Виконтът би бил много добър улов. Дори много по-добър от завоеванията на майка ти — заядливо добави той.

— Негодник такъв! — Пръстите й стиснаха с всички сили столчето на високата чаша и Джини едва устоя на изкушението да плисне съдържанието в лицето му. Това щеше с положителност да му осигури вниманието, на което разчиташе!

— Най-добре е да отидем на дансинга. В крайна сметка сме тук, за да ни забележат заедно — отсече той.

— Разбира се. — Джини скочи на крака. — Би ли искал да се взирам с обожание и преданост в очите ти? — иронично подхвърли тя.

— След като имаш желание — безразлично отвърна на удара Сол и тя стисна зъби.

— Нямам желание! — сопна се тя. — Освен ако не искаш да поемеш риска да бъда изхвърлена оттук!

— Какво ти става? — сприхаво попита той, докато я отвеждаше към дансинга, но така и не дочака отговора. — Успокой се, за Бога! — каза й мило секунда по-късно, след като тя се възпротиви на усилието му да я привлече в обятията си. — Само искам да потанцуваме!

Докато говореше, той леко спусна пръсти надолу по гръбнака й. Джини инстинктивно се изви, за да се предпази от докосването му, но така само усети, че тялото й е притиснато плътно до неговото, а ръцете му са я обгърнали здраво. Сол лениво сведе поглед и се усмихна на разгневеното й изражение и тя разбра, че този наглед случаен жест е част от предварително обмислена тактика — която действаше, за Бога!

Джини си каза, че това е само един танц, но усещането за мъжа, притиснат до нея, изпълваше ноздрите й, събуждаше желанията й, караше я да чувства силата на неговите мускули. Отчаяно се надяваше, че Сол няма да усети бясното туптене на сърцето й.

Той имаше основания да я попита какво й става, неспокойно помисли тя, и в следващия миг почти подскочи, когато ръката му невинно докосна голото й рамо. Този бегъл допир изпрати чувствен трепет и за изненада на Джини разтърсващо удоволствие премина през всеки неин нерв. Беше сигурна, че той е разбрал какво става с нея, и бузите й пламнаха от неудобство.

Но Сол водеше своя собствена битка и в този момент се чудеше дали не прилича на своя баща повече, отколкото бе предполагал. „Ако Ан Синклер действа по същия начин на по-възрастния ми баща, чудесно разбирам защо е склонен да рискува всичко“ — призна пред себе си той и привлече крехкото сексапилно тяло още по-близо, докосвайки ключицата й с устни.

Джини потрепери въпреки жегата и отчаяно се огледа наоколо в слабо осветеното помещение, търсейки някого или нещо, което би могло да отклони вниманието му.

— Сол! — разтревожено каза тя.

— Мм — промърмори той, а топлият му дъх се плъзна по бузата й и Джини панически отдръпна глава.

— Един мъж седи там, на бара. Гледа към нас.

Бе го забелязала и по-рано, докато разговаряше с Чарлз Малори, и тогава не й бе направил впечатление, но сега бе сигурна, че вниманието му неизменно е приковано към нея и Сол. Очите на мъжа срещаха нейните винаги, когато тя погледнеше в неговата посока, и веднага се отклоняваха встрани.

— И какво от това? Повечето от мъжете тук те гледат, откакто сме влезли. Не ми казвай, че това е ново за теб! — подигра й се Сол.

— Не е този вид погледи! — нетърпеливо каза Джини. Тя можеше точно да различи преценяващите мъжки погледи, отправени към нейното лице и тяло, от това втренчено, упорито оглеждане, на което беше обект в момента. — Седи на бара сам и следи всяко наше движение. Мислиш ли, че е възможно да е от пресата?

— Би могъл. — Сол леко се завъртя, за да може да разгледа хората, седящи върху високите столове край бара. — Как изглежда?

— Рус, с брада, около четиридесетгодишен. Седнал е някъде около средата.

— Видях го. — Сол разгледа от край до край редицата посетители, без да спира поглед върху този, когото търсеше. После сведе очи към Джини. — Недей да се тревожиш толкова! — смъмри я леко. — Предполагам, че само проверява историята, която разказах на журналистите. Какво ще кажеш да му дадем истински повод да ни гледа?

Без да чака отговор и преди тя да успее да отгатне намеренията му, Сол изви глава и я сведе към устните й.

— Сол…

Той безцеремонно заглуши протеста й и след като не успя да се пребори, Джини се предаде на неговите вещи докосвания, пленена от постоянството, с което устните му бавно изучаваха нейните. Не направи никакво усилие да се отдръпне, когато езикът му се домогна до сладостта на нейния. Дори напротив, неусетно отвърна на ласките му и жадно поиска да го докосва и да опита вкуса му, все едно че телата им бяха едно цяло. От гърдите й се отрони тиха въздишка и тя се притисна по-силно в него. Сега вече дори спряха да се поклащат в такта на танца. Тя престана да си дава сметка за това, което я обкръжаваше и обви ръце плътно около шията му, повдигайки се на пръсти, така че телата им почти се сляха. Усещаше, че зърната на гърдите й са набъбнали, притиснати до широкия му гръден кош. Скоро разбра, че неговата възбуда е също толкова силна, колкото и нейната. Подобен недвусмислен знак, че желае тялото й, би я отблъснал от всеки друг мъж, но по някаква необяснима причина това, което се случваше в момента между нея и Сол Ланкастър, изглеждаше прекрасно и неизбежно…

— Какво, по дяволите…?

Тази изненадваща намеса дойде не от непознатия, който седеше на бара, а от Джеймс Калвърт — мъжа, с когото доскоро Джини бе излизала, а от реакцията му бе очевидно, че все още се смяташе за неин единствен приятел.

Джеймс сграбчи ръката на Джини и я откъсна от обятията на Сол. Сините му очи блестяха в пристъп на ярост. Джини можеше единствено да стои и глупаво да се взира в него. Бе твърде изненадана и стъписана от внезапното връщане от екстаза към реалността, за да знае какво да направи или каже в тази конфузна ситуация.

— Джейми… — заекна тя.

— Нима още помниш името ми? Колко впечатляващо! — просъска той.

— Кой е този, Джини? — сърдито се намеси Сол.

Джини не можеше да отсъди дали студенината в гласа му бе предназначена за нея или за Джеймс. Вероятно за мен, реши тя, хвърляйки плах поглед към него. Сърцето й подскочи, като видя страховитата извивка на устните му.

Вече й бе трудно да повярва, че същите тези устни страстно се бяха впили в нейните само преди миг.

— Ами, Джеймс Калвърт… Сол Ланкастър.

Тя положи усилия и възвърна самообладанието си дотолкова, че да успее да представи двамата мъже, въпреки че те изглеждаха по-склонни да се стиснат за гърлата, отколкото да си подадат ръце.

— Нямам никакво желание да знам шибаното му име! — произнесе Джейми и стисна лакътя на Джини в болезнена хватка. — Как е твоята бедна и болна майчица? — присмехулно попита той.

— Махни си ръцете от нея! Веднага! — Сол говореше тихо, но видът му беше заплашителен. Джини се уплаши, когато той пристъпи напред към другия мъж. — Може ли да отговоря аз вместо теб, Джини? — продължи с измамно спокоен тон.

Присвитите му очи все така гневно бяха насочени към неговия съперник, въпреки че той изглежда малко се успокои, когато Джеймс го послуша и пусна ръката на Джини.

— Той е… О, Господи!

Сърдита и объркана, виждайки, че бяха станали център на вниманието, тя се обърна към Сол. Не би могла да каже на кого бе по-ядосана в момента — на себе си за това, че позволи да бъде въвлечена в маскарада на Сол, защото я постави в тази ужасна ситуация, или на Джейми заради глупавата сцена, която правеше.

— Казах ти, че тази вечер имах среща — припомни тя на Сол, — но ти настоя да я отменя. Както и сторих. Така че те оставям сам да се справяш с последствията!

После се спусна към единственото убежище, което й дойде на ум — дамската тоалетна, — пробивайки си път през насъбраните хора, които леко отстъпваха назад, за, да й направят място да мине, и после отново се събираха, заинтригувани какво ще стане сега между двамата разгневени мъже.

Джини се заключи в кабината и зачака треперенето да отмине. Господи, в каква каша се забърка! Трябваше честно да си признае, че трудно можеше да обвинява Джейми за неговия гняв. Сега й се искаше да бе положила повече усилия, за да се свърже с него този следобед, вместо да оставя съобщение на телефонния му секретар. Трябваше да му каже отдавна, че връзката им е приключила. Е, тази вечер с положителност е нейният край, присмя се на себе си през сълзи. Дори ако тя искаше да остане с него, той не би й простил за ужасната сцена със Сол, която го злепостави пред толкова много хора.

Бузите й горяха от смущение, когато си спомни как безрезервно се предаде на целувките му. Докосна с пръсти устните си, давайки си сметка, че са леко подпухнали от страстното притискане към неговите. Ласките им бяха прекъснати тъкмо когато трябваше. Струваше й се, че ако чувствата й бяха подложени в продължение на още няколко минути на това изпитание, би му позволила да направи с нея всичко, което пожелае — направо там, на дансинга! Как беше възможно един мъж, когото едва познаваше и със сигурност не харесваше, да е способен да събуди нейните желания както никой друг преди него?

— Джини? Там ли си? Донесох ти чантата — чу се гласът на Аманда над преградата.

Джини неохотно отключи вратата и излезе, малко позасрамена.

— Вече всичко е наред. Той си отиде — каза й Аманда.

— Кой си отиде? Сол? — Почувства необяснимо облекчение, когато Аманда поклати отрицателно глава.

— Не, другият мъж. Сол… ами, изпрати го до изхода! Какъв е той? Нали не си мамила Сол с него? Знам, че е бил в чужбина известно време, но мисля, че не би понесъл подобно поведение — предупреди тя.

— О, няма нищо такова. Моята връзка с Джейми приключи няколко седмици преди да се запозная със Сол — измъчено промърмори Джини.

Това беше самата истина, само дето се чувстваше ужасно, че подвежда това момиче, чието тържество Сол и тя бяха използвали за собствените си цели и което току-що бяха помрачили, причинявайки тази ужасна сцена.

— Да, разбирам. В такъв случай не е станало нищо лошо — бодро каза Аманда. — Как мина вечерята с леля Алис онзи ден? — опита се да смени темата тя и Джини трудно сдържа една въздишка. Още лъжи!

— Ами, тя изглежда доста… страховита — осмели се да каже най-накрая, спомняйки си втренчения леден поглед, който лейди Ланкастър отправяше към нея във фоайето на болницата вечерта на катастрофата.

— И още как! — съгласи се Аманда. — Винаги ме е плашила дори без да има определена причина — призна тя. — Въпреки че в момента се държи много ласкаво към мен. Одобрява нашата женитба с Чарлз.

— Мога да предположа — сухо каза Джини. — Между другото, моите поздравления. Говорих с Чарлз по-рано тази вечер. Той наистина е очарователен мъж.

— Така е — замечтано каза Аманда. — Толкова е общителен и на него винаги може да се разчита. Когато сме заедно, винаги се чувствам сигурна… Не както със Сол — стрелна тя Джини с поглед. — Ти имаш страхотен късмет с него. Жалко, че избяга и не можа да го видиш как се справи с твоя бивш приятел. Сдържан, мрачен и магнетичен — това много му отива, не мислиш ли?

— Поне две от тези три определения, може би… — промърмори Джини сякаш на себе си и попита нервно: — Много ли е ядосан?

— Наистина изглеждаше малко сърдит, когато ме помоли да дойда и да те измъкна оттук — призна Аманда. — Може би е по-добре да отидеш и да го успокоиш. Кажи му просто, че няма нищо между теб и онзи мъж.

— Добре — неохотно се съгласи Джини.

Провери в огледалото как изглежда, сложи си отново червило, тъй като целувките на Сол бяха изтрили предишното, и подреди косата си. Изправи рамене и излезе, вдигнала високо глава, заедно с Аманда, която я следваше по петите. Всъщност Джини й бе благодарна. Сол трудно би излял яда си върху нея, ако братовчедка му е там и чува всяка дума. Поне така смяташе тя. Погрешно, както щеше да разбере почти веднага.

— Изчезвай оттук, Манди — инструктира братовчедка си Сол, грабвайки китката на Джини в здрава хватка.

Аманда състрадателно вдигна рамене и направи това, което й бе казано.

— Много съжалявам. Нямах никаква представа, че Джейми ще бъде тук тази вечер… — опита да се оправдае Джини.

— Очевидно — троснато я прекъсна Сол и без да я погледне, я повлече към изхода.

Джини се опита да отскубне ръката си, но без никаква полза.

— Добре! Стига с тези маниери от времето на пещерните хора! Аз съм също толкова нетърпелива да се измъкна от това място, колкото и ти — изпъшка тя.

Той я пусна рязко и нетърпеливо я изчака да вземе от гардероба шала на Джо.

Лицето му бе тъмно като буреносен облак, черните му вежди — смръщени гневно, а погледът му… Джини потрепери. Опита да събере цялата си смелост, за да го погледне. В крайна сметка тяхното появяване със сигурност щеше да доведе до резултата, на който Сол се бе надявал. Тогава за какво бяха притесненията му? Това се питаше Джини, започвайки да се чувства толкова разтревожена, колкото и той вече беше.

— Не мога да разбера защо си толкова сърдит — каза тя с известно огорчение и инстинктивно се отдръпна, за да се предпази от трудно сдържаната ярост, която видя върху лицето му, когато той рязко се обърна към нея.

— Наистина ли? Очевидно този спектакъл, госпожице, ти е доставил удоволствие — двама мъже, които се борят за теб! Но аз дяволски ненавиждам да ме вкарват в такива грозни ситуации! Трябваше да му позволя да те задържи — презрително добави той. — Въпреки че много се съмнявам дали все още те иска.

Всъщност, спомни си изведнъж той, Калвърт му бе пожелал късмет със „студенокръвната кучка“. Беше твърде ядосан, за да отбележи важността на тази забележка. Джини — фригидна? Невъзможно. С тези очи и това тяло? И с начина, по който бе отвърнала на целувките му? Гневът му почти изчезна и му се наложи да полага усилия, за да се съсредоточи върху това, което тя казваше.

— Аз те предупредих, че имам среща тази вечер — за втори път му напомняше Джини.

— А аз предположих, че си я отменила. — Сол нервно прокара пръсти през косите си. — Защо, по дяволите, не си казала честно всичко пред този човек?

— Да бъда честна? — Гласът на Джини прозвуча като ехо и тя се вгледа в него с недоумение. — Цялата история тази вечер бе един голям фарс. И бих добавила, че идеята за това бе изцяло твоя. А сега имаш дързостта да застанеш пред мен и да ме обвиняваш, че не съм била честна!

— Бъди така добра да говориш по-тихо!

Сол се заозърта наоколо, търсейки репортера с русата брада. Той бе проследил него и Калвърт пред клуба по-рано, когато Сол излезе, за да се разправи с младежа. Дано тази неприятна сцена и неговото раздразнение да са добавили поне някаква достоверност в цялата история, че той и Джини излизат заедно. Изведнъж Сол застана нащрек и сложи длан върху рамото й, за да я накара да се успокои.

— Отново ни наблюдават — промърмори той, което веднага подейства и тя млъкна.

Още по-сигурно й подейства неговата целувка.

Джини се съпротивляваше за момент, но после се предаде на настоятелната атака на устните му, въздъхвайки леко, когато ръцете му, топли и силни, привлякоха тялото й по-близо до неговото. Сол се опитваше да убеди себе си, че целувката беше необходима, за да даде едно последно доказателство на техния наблюдател, но скоро спря да се залъгва. Той искаше тази жена, искаше да я докосва и да опита всяка извивка и вдлъбнатина на нейното прелестно тяло, искаше нежната й кожа да се притиска до неговата, искаше да чува още от тези стонове на наслада, които излизаха дълбоко от гърлото й. За малко забрави, че беше дъщеря на Ан Синклер, забрави каква бе причината да бъдат заедно сега. В този момент Ан Синклер би могла да направи каквото поиска и това изобщо да не го заинтересува. Всичко, за което можеше да мисли сега, бе, че иска да има Джини в леглото си гола и потръпваща от желание. Дори нямаше значение дали тя би искала да се възползва от богатството му. По дяволите, той имаше пари, много пари. Би могла да има всичките му кредитни карти, полици, ключовете от неговия ягуар…

Той прекъсна целувката и промълви:

— Мисля, че трябва да отидем някъде, където ще бъдем сами, за да довършим започнатото…

— Аз…

Джини се вторачи в него, ужасена от силата на порива, който я подтикваше да каже „да“! „Той дори не те харесва! — упорито си повтаряше тя. — Дори не пожела да те изведе на вечеря, а сега иска да се възползва от тялото ти като компенсация за неудобството, което трябва да понесе от това, че плановете му малко се объркаха. Кажи не“ — заповяда си тя, но не отрони и звук.

Сол прие мълчанието й за съгласие, обърна се и тръгна към колата си.

След като телата им се разделиха, Джини си възвърна онова, което би нарекла здрав разум, и не помръдна от мястото си.

— Не — каза, но отказът прозвуча неуверено и неубедително дори за самата нея.

— Не ли? — повтори Сол с явно недоверие.

Ироничната нотка в гласа му накара Джини да бъде още по-категорична.

— Не — каза твърдо. — Аз не съм лека жена!

— Казал ли съм подобно нещо? — попита той, мръщейки леко чело.

— Не точно, но с положителност го мислиш — добави надменно Джини. — Как иначе би нарекъл жена, готова да легне с мъж, когото едва познава?

— Партньор? — предложи Сол.

Джини се взря в него и забеляза смеха, загатнат в очите му, в извивката на устата му… ох, тази уста… и гневът й се стопи. Тя се усмихна неуверено.

— Моля те, Сол, просто искам да се прибера вкъщи. Сама — каза тихо.

— Сигурна ли си в това? — Той вторачи недоверчиво поглед в нея. — Още първия път, когато те видях в болницата, в четвъртък вечерта, реших, че си много привлекателна — продължи, все едно че разсъждаваше на глас. — Но тази вечер ти наистина прекрачи всички бариери, не мислиш ли? И защо? За да ме накараш да те желая!

Джини поклати отчаяно глава.

— Да! — настоя Сол. — Е, добре, успя. Това не те ли кара да се чувстваш по-щастлива? — попита, провирайки пръсти в косите й, и наведе главата й назад, така че очите им да се срещнат.

— Не. Не искам това…

— Лъжеш. Само дето твоят малък план по някакъв дяволски начин се провали, нали? Защото ти ме желаеш също толкова силно! — заяви уверено той.

— Не… — Джини се опита отново да възрази, но пръстите му, които милваха нежно шията й, я смущаваха.

— Така е, искаш ме! — настоя Сол и лека усмивка заигра върху устните му. — Ако онзи клоун, Калвърт, не ни беше прекъснал, сега ние с теб щяхме да сме заедно в леглото — меко каза той, а гласът му бе дълбок и също толкова галещ, колкото пръстите му върху нейната кожа.

— В такъв случай се радвам, че Джейми ни прекъсна!

Джини се опита да се освободи. Картините, които думите му пораждаха в нейното въображение, бяха непоносими.

— Спри да ме лъжеш, Джини.

Говореше снизходително, все едно че срещу него стоеше своенравно дете — толкова силно бе убеден в своята правота, толкова сигурен, че неговата воля ще надделее.

Ръцете му, заровени в косата й, я държаха здраво. Сол се наведе и я целуна отново. Джини събра последното, което бе останало от колебливата й решителност, ръцете й се свиха в юмруци и тя ги сложи пред лицето си, за да се предпази от страстния подтик на желание, който преминаваше през всичките й нерви и пори.

— Не! — откъсна устните си от неговите. Едва си поемаше дъх. — Недей! Не трябва да правиш това — успя да прошепне най-накрая.

— Страхувам се, че трябва — възрази Сол.

— Не! Не искам да бъда едно… едно мимолетно увлечение! Ти дори не ме харесваш и със сигурност аз също не те харесвам. А сега просто ми позволи да се прибера вкъщи!

Тя се отдръпна и махна на едно преминаващо такси, но то продължи напред в потока от автомобили. Джини почти тропна с крак от раздразнение — толкова отчаяно бе желанието й да избяга от него.

— Не бъди толкова сърцераздирателно възмутена. Аз ще те закарам, ако наистина искаш точно това — грубо каза Сол. — Не съм от този тип мъже, които ще оставят една жена да се прибере сама само защото е отхвърлила опитите му за сближаване.

Джини почувства обидата му. Може би очакваше извинение?! Погледна го сърдито, но не възрази, когато той хвана ръката й над лакътя и припряно се запъти към мястото, където бе паркирал ягуара.

Пътуването обратно до Челси бе мълчаливо и изпълнено с напрежение. Поне така беше за Джини, а Сол скоро намери друго, за което да мисли.

След няколкото обичайни проверки в огледалото за обратно виждане вече бе сигурен, че онзи широкоплещест репортер отново ги следи. Това нямаше смисъл. Би трябвало да е научил онова, което го интересуваше. Недоволството се изписа върху лицето на Сол. Запита се дали баща му вече не си бе създал врагове в политическите среди, които да са твърдо решени да намерят повод за скандал, за да приключат с кариерата му, преди тя да е започнала.

Джини също бе погълната от своите мисли. Защо, за Бога, беше решила, че иска да го накара да я харесва? Вместо да облича тези убийствени дрехи, щеше да бъде по-добре да бе облякла някаква ужасяваща рокля, но бе твърде късно да се връща назад. Беше прав, разбира се — тя бе решена да го накара да я желае, за да може да му се изсмее в лицето, когато му отказва. Единственото, което бе пропуснала да включи в сметката, бе, че привличането може да е взаимно…

Тя се опита да скочи от колата веднага, след като Сол спря до тротоара, но той сложи ръка на рамото й, за да я задържи.

— Внимавай! Проследиха ни — тихо каза той.

— О, не! — Джини се обърна да провери. — Онзи репортер ли? Какво още иска този човек?

— Може би е воайор и му доставя удоволствие да ни гледа — пошегува се Сол, но веднага му мина през ума, че това също бе една възможна причина да ги следят. Предполагаше, че репортерът чака да разбере дали двамата с Джини ще прекарат нощта заедно. Или искаше да направи снимка, когато напускат апартамента на следващата сутрин?

Той се намръщи, чудейки се как да се справи с този проблем.

— Това наистина вече не ме интересува — уморено каза Джини.

В този момент не я беше грижа какво ще каже пресата за автомобилната катастрофа, която Дейвид Ланкастър бе претърпял, или за неговите перспективи да стане член на парламента. В крайна сметка любовницата не е ли почти необходимост, цинично си помисли тя. Ако всички политици водеха живот, постоянно изложен на показ, сградата на парламента щеше да остане празна. Не я интересуваше и дали на майка й щеше да бъде лепнат етикета „другата жена“, ако ще и целият свят да прочете за това.

— Аз вече изиграх ролята си в целия този театър — додаде язвително.

— Ще отида и ще се разбера с него. Ще му кажа, че трябва да се върна в казармата — реши Сол и излезе от колата. — Но първо искам да се убедя, че си се прибрала вкъщи.

— Добре.

Джини го поведе по пътечката към извития свод в края на двора и се заизкачва нагоре по желязната стълба, ровейки в чантата си за ключовете. Отвори вратата и запали осветлението, но остана на прага и се обърна към Сол. Нямаше представа каква очарователна гледка представлява. Русата й коса блестеше в светлината, големите й сини очи, под които се виждаха незначителни сенки на умора, предателското треперене на устните й я правеха да изглежда уязвима.

— Сигурна ли си, че всичко ще бъде наред с теб? — попита Сол и се намръщи леко.

— Да, ще се оправя — увери го тя.

Той се поколеба за момент, протегна ръка и нежно прокара пръсти надолу по бузата й, преди да се наведе и да я целуне по устните. Отдръпна се рязко. Кратката ласка свърши, преди тя да успее да възрази. Сол се усмихна кисело. Пръстите му продължиха нежно да обхождат чертите на лицето й.

— Лека нощ, Джини! Спи спокойно! — каза той накрая. След това се обърна, тръгна надолу по стълбите и тъмнината бързо го погълна.

— Никакъв шанс — измърмори Джини.

Тя се спусна вътре и отиде до прозореца, който гледаше към улицата. Застана предпазливо в единия му край и се взря в тъмнината. Видя Сол да се насочва право към паркираната кола, но преди да я достигне, човекът, който ги следеше, бързо потегли. Очевидно не желаеше да се срещне със своята жертва, превърнала се в нападател.

Джини спусна завесите. Почувства се неизмеримо потисната, когато чу, че Сол запали двигателя и изчезна в нощта.