Катрин Белами
Лятото на тайните (17)

Глава седемнадесета

Ник би бил много щастлив, ако имаше възможност да се грижи за Мелиса. За нещастие обаче не можа да я намери. Той неохотно я бе оставил сама през целия ден, знаейки, че ако и този път мигрената следва периодичността на пристъпите, от които бе страдала в миналото, ще има нужда от повече време, за да се възстанови от главоболието и гаденето. Ето защо се върна в „Белууд“ чак привечер.

— Няма я тук, Ник — отправи му хладен поглед Роуз. — Взе колата ми и замина някъде преди около час.

— Но къде отиде?

— Нямам представа. Не искаше да разговаря с мен. Беше твърде разстроена.

— А Сузи къде е?

— Предполагам, че все още е в „Брук фарм“ с дядо си. Освен ако Мелиса вече не я е взела — отвърна Роуз.

След всичко, което се бе случило, Ник не се изненадваше, че тъща му проявява враждебност към него, но ако имаше малко мозък в главата си, би трябвало да си дава сметка, че е трябвало да убеди Мелиса да остане в „Белууд“, вместо да й позволи да излезе в сегашното си нестабилно състояние. И на всичко отгоре й беше дала колата си! Едва ли беше в достатъчно добра форма, за да шофира!

Той се обърна, без да каже и дума повече, и се качи в колата. Използва мобилния си телефон, за да се свърже с Даниел Фаръл в „Брук фарм“.

— Да, Ник, дойде да вземе Сузи, но вече си тръгна — съобщи му Даниел. Тонът му съвсем определено показваше, че вече е чул версията на Мелиса за събитията.

— Не я ли попита къде възнамерява да ходи? — опита да запази спокойствие Ник.

— Не, не я попитах — хапливо отвърна Даниел и Ник разбра, че дори и да знаеше, не би му казал. — Ник, искам да получа обяснение за това, което се е случило! — строго продължи той.

— След като открия Мелиса — късо отвърна Ник и прекъсна връзката.

След като размишлява около минута, той се отправи обратно към „Найн Елмс“. Часът, в който Сузи заспиваше, бе минал отдавна и Ник се надяваше, че ще ги намери у дома, но къщата се оказа празна. Не беше оставено никакво съобщение и на телефонния секретар. Къде беше отишла? Ако искаше да бъде сама, за да обмисли положението, защо вземаше Сузи със себе си? Една мисъл проблесна в съзнанието му и борейки се с паниката, предизвикана от нея, той отиде да провери дали паспортите им не бяха изчезнали. Успокои се малко, когато ги намери на обичайното място. Поне не бяха избягали от страната. Видя му се странно, че тук беше и паспортът на Кит, но тъй като имаше по-неотложни проблеми за разрешаване, сви рамене и забрави за това.

Къде беше Мелиса?

Седна в хола и започна да звъни на познати от околностите на „Найн Елмс“. Опитваше се да придаде спокоен тон на гласа си, когато нехайно питаше дали случайно Мелиса не се е отбивала. Отговорите, до един отрицателни, биваха последвани от загрижени въпроси за автомобилната катастрофа. Всички, на които се обади, се изненадваха, че Мелиса, вместо да се възстановява вкъщи, излиза и се среща с приятели.

Вече беше много късно. По това време Сузи би била уморена и капризна… Къде беше Мелиса? Не можеше просто да седи и да чака повече. Затова взе отново ключовете на колата и излезе. Първо отиде до „Брук фарм“, а после до „Белууд“, защото знаеше, че дори да се беше върнала при някой от родителите си, нито единият, нито другият биха си дали труда да му съобщят за това.

В момента, когато потегляше от „Белууд“, пристигна Джак заедно с Кит. Ник спря и върна назад, докато не се изравни с автомобила му.

— Мелиса не е идвала на „Уимбълдън“, нали? — Това бе трудно за вярване, особено след като и Сузи беше с нея, но той вече бе готов да се хване и за най-невероятните възможности.

— Не. Тя не си ли почива вкъщи? — много озадачен попита Джак. Явно Даниел бе скрил истината, когато синът му бе отишъл да прибере Кит.

— Не. Ти не си единственият, чиято жена е избягала — отвърна му Ник, рязко натисна педала на газта и потегли, изхвърляйки чакъл изпод гумите.

Къде би могла да бъде Мелиса?

Беше сериозно притеснен и безпокойството му нарастваше с всяка изминала минута. Надяваше се, че се е скрила някъде, за да го накаже, нарочно да го накара да се тревожи, но се страхуваше, че всичко бе много по-сериозно. Трябваше да й даде повече обяснения предишната сутрин. По дяволите, тя дори би могла да мисли, че той е поддържал другата връзка през всичките тези години…

— Аз знам къде е Лиса — изписука Кит от задната седалка.

— Знаеш ли? — попита Джак, измъкна я от бебешката седалка и я понесе към къщата. — Добър вечер, мамо! — поздрави той Роуз, която излезе да ги посрещне. Часът за лягане на Кит също бе минал отдавна и тя бе притеснена, но Джак не я остави да зададе въпросите си: — Какво става между Мелиса и Ник?

— Нищо добро, страхувам се — неясно отвърна майка му и кимна многозначително към Кит, намеквайки за нейната способност да чува и да помни каквото не трябва. — Ще ти кажа по-късно. Не че знам кой знае колко много. Ела, миличка, ще вечеряш и после в леглото — обърна се към Кит.

— Чакай малко — спря я Джак. — Ник каза, че Мелиса е изчезнала. Вярно ли е това?

— Да, изглежда е разбрала, че Ник има дете от друга жена — едва чуто отвърна Роуз. — Предполагам, че това е причинило мигрената й.

— Не съм изненадан! Господи… Кит, скъпа, ти каза, че знаеш къде е отишла Лиса. Тя ли ти каза?

— Не. Каза на Сузи, че отиват да видят близнаците. А аз кога ще мога да отида при близнаците? — малко начупено се поинтересува Кит, но не получи отговор.

Джак и Роуз се втренчиха безпомощно един в друг.

— Господи, отишла е при Ейс! — бавно промълви Джак.

— Не! — поклати глава с недоверие Роуз.

— Тя се обърна към него по-рано, когато имаше проблеми с Ник — напомни й Джак. — Можеш ли да измислиш по-подходящ начин да си върне за стореното?

— Е, не, но това беше преди тя да се омъжи, преди Ейс да е женен — не се съгласи Роуз. — О, Джак, какво нещастие! Мислиш ли, че трябва да кажем на Ник?

— Не — решително отговори Джак. — Това едва ли ще помогне да разрешат проблемите си, нали?

— Така е, прав си — въздъхна тежко майка му. После се усмихна на Кит. — Имам изненада за теб — лъчезарно й съобщи тя. Грабна я от ръцете на баща й и я понесе към кухнята. — Вечерял ли си? — обърна се за миг да го попита.

— Да, благодаря ти. Само ще взема душ, а после ще я сложа да си легне и ще й прочета приказка — каза той и се насочи към стълбите.

В този момент иззвъня телефонът.

— Аз ще вдигна! — викна Джак и ускори крачка.

Лиза се обаждаше от Сан Франциско. Тъкмо беше разбрала от телевизионен репортаж за „Уимбълдън“, че Джак и Мелиса са отпаднали от турнира на смесени двойки след автомобилна катастрофа, но коментаторът не съобщи никакви подробности. Сърцето й щеше да изхвръкне от уплаха и тя незабавно позвъни в „Белууд“.

— Джак! — зарадва се да чуе гласа му. — Добре ли си?

— Да, чудесно.

— Каква е тази автомобилна катастрофа? Защо не ми се обади? Трябваше да го направиш! — укори го тя.

— Бях много зает — възрази Джак. — Ако толкова се тревожеше за семейството си, щеше да бъдеш тук и нямаше да се налага да звъним до Калифорния всеки път, когато нещо се случи.

— Извинявай, не исках да прозвучи укорително… Безпокоях се много. Всичко, което чух, бе, че сте отпаднали от турнира заради катастрофа.

— Всъщност Мелиса беше тази, която катастрофира, но е добре — колебливо каза той.

— Не звучиш много убедително — забеляза Лиза.

— Двамата с Ник имат известни проблеми. Катастрофирала е, защото е била разстроена от нещо, което Ник е направил.

— Наистина ли? Мислех, че бракът им е непоклатим като крепост.

— Нима има такива бракове? — изстреля язвително Джак. Не му хареса тонът й, който издаваше по-скоро злорадо любопитство, отколкото загриженост.

— Вероятно не — измънка тя. — Джак, мислех си дали не бих могла да се прибера вкъщи — изрече напрегнато. През цялото време на разговора се чувстваше като на тръни, чудейки се дали Ейс му е разказал нещо.

— Мислех, че си по-щастлива в Сан Франциско.

Каза си, че сега не е най-подходящото време Лиза да се върне. Майка му беше тук и се грижеше за Кит, а вероятно и Мелиса щеше да поиска да се настани в „Белууд“ за известно време заедно със Сузи. Това състояние на нещата едва ли би доставило удоволствие на жена му.

— Всъщност не съм. Чудесно е да прекарвам известно време с родителите си и с Хол, но аз вече не принадлежа на това място — каза тя.

Последва продължително мълчание.

— Това не е достатъчна причина да се върнеш — прекъсна го Джак.

— Знам. Липсваш ми, Джак. И Кит също ми липсва. Мога ли да се върна вкъщи? — разкаяно прошепна тя.

— Само ако мислиш, че можеш да бъдеш щастлива тук. Не е честно да разрушаваме живота на Кит с недоразуменията между нас.

— Знам, че постъпих лошо, но аз наистина искам да се върна…

Последва още една продължителна пауза. Лиза захапа жестоко долната си устна, докато не усети вкуса на кръв.

— Съобщи ми с кой полет ще се прибереш и двамата с Кит ще дойдем да те посрещнем — каза най-после Джак и тя изпусна въздишка на облекчение.

— Обичам ви и двамата! Целуни Кит от мен и й кажи, че скоро ще се видим!

— Разбира се — съгласи се Джак.

Само че нямаше никакво намерение да направи това. Най-малкото защото тя можеше отново да промени решението си и да разстрои още повече детето.

 

 

Мелиса не беше обмисляла задълбочено причините, поради които реши да отведе Сузи в Лондон. Тя дори не мислеше за Ейс като за мъжа, в когото по-рано е била влюбена и към когото Ник изпитваше явна антипатия. Просто бе решила да отиде и да говори с Алекса, въпреки че не бяха особено близки приятелки.

— Мелиса! Добре ли си? Не, съвсем ясно се вижда, че не си добре — незабавно отговори на собствения си въпрос Алекса. — Мислех, че не бива да ставаш от леглото! Дай ми Сузи — настоя тя и бързо я подаде в ръцете на Ейс. — Заведи я горе. Бавачката тъкмо чете приказки на близнаците.

Ейс вдигна вежди, но направи каквото му бе наредено. Той обичаше Кит Фаръл, своята кръщелница, ала чистите сиви очи на Сузи Ленъкс винаги то проучваха прекалено предпазливо и със същата враждебност, която намираше в очите на баща й. Струваше му се, че Сузи е наследила антипатията и недоверието към него от Ник. После побърза да се върне долу, за да хване края на излиянията на ревност и гняв от страна на Мелиса.

— Господин Света-вода-ненапита е оплел конците? — подхвърли, невярващ на ушите си.

— Млъквай! — кратко го посъветва жена му, усещайки, че удоволствието от чутото прозира зад думите му. — Освен ако не възнамеряваш да кажеш нещо полезно — строго прибави тя.

Ейс направи недоволна гримаса, а после се усмихна, приближи се до Мелиса и обгърна раменете й.

— Добре, съжалявам. Мисля, че пропуснах нещо. Казваш, че си открила жената и сина й да живеят във вашия апартамент?

— Да! — отново се възмути тя.

— На колко години е момчето?

— Не знам, на шестнадесет или седемнадесет… Старата повлекана каза, че е познавала Ник преди много години в Белфаст.

— Когато е бил в армията?

— Предполагам, че да — сви рамене тя.

— В такъв случай това е било много преди да те срещне?

— И какво значение има това в случая? — с досада попита Мелиса. — Трябвало е да ми каже! Как може да им позволи да се преместят в нашия апартамент! — Гневът й надделя отново при мисълта за това.

— Можеше да бъде и по-лошо — безцеремонно каза Ейс.

— Как така? — сърдито го погледна тя.

— Това очевидно е била само временна мярка. Ако е възнамерявал да поддържа тайно второ семейство, щеше да ги приюти някъде, където никога не би ги намерила. А той самият какво казва?

— Не знам. Опита се да ми обясни тази сутрин, но аз не исках да разговарям с него — призна Мелиса и стана. — Благодаря, че ме изслушахте!

— Къде отиваш? Трябва да си почиваш! — тревожно каза Алекса. Мелиса изглеждаше прекалено бледа и много развълнувана, за да шофира.

— Отивам да се срещна с тази… жена — решително отговори Мелиса. — Вчера избягах, но сега на нея и на копелето й ще се наложи да бягат! Направо към Белфаст!

— Мелиса… — опита се да протестира Алекса, но очите на Ейс светнаха в знак на одобрение.

— Браво, моето момиче! Искаш ли да дойда с теб?

— Не, благодаря. Но… мога ли да оставя Сузи при вас?

— Разбира се! — откликна Алекса. — По-добре е да остане да спи тук тази нощ. И ти също — добави. — Върни се, когато… когато изясниш нещата — предложи тя.

— Благодаря, ще се върна — кратко се усмихна Мелиса.

Обърна се и забърза навън. Ейс я последва до колата й.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб? — попита той, очевидно заинтригуван да види „другата“ жена.

— Не, благодаря! — отклони тя отново предложението му. — Това си е моя битка!

Усмивката на Ейс се разшири. Дори без да е видял противника, спокойно би заложил на Мелиса!

Мелиса връхлетя в апартамента, готова да изхвърли узурпаторите, използвайки дори физическа сила, ако се наложи, но веднага щом прекрачи прага, разбра, че той е празен. Тя бавно се заразхожда от стая в стая. Всичко беше подредено и чисто. Дори по-подредено и по-чисто от обикновено, трябваше да признае. Нямаше никакви следи от това, че неканени гости са се приютявали тук. Дори започна да се чуди дали е възможно да си е въобразила всичко това — ами ако то бе част от кошмар, предизвикан от мигрената? Господи, тази мигрена! Беше се освободила от нея в продължение на толкова години, а ето сега… И в момента пулсирането в слепоочията й се бе усилило. Отиде да вземе чаша вода и се застави да се успокои, да диша бавно и дълбоко.

Сега, когато нямаше нужда да воюва, се почувства капнала от умора и с изцедени сили. Знаеше, че има нужда от почивка, затова се отправи към спалнята… Спалнята, от която старата повлекана бе излязла облечена само по халат… Спалнята на Мелиса и Ник… Остър пристъп на болка придружи тази мисъл и тя залитна. После бързо се върна в гостната и се сви на кълбо върху дивана.

„Никога повече няма да спя в това легло… Дали Ник е…? С тази…? Тя го е познавала преди мен, спала е с него, родила е неговото дете…“

Картините, които се раждаха в главата й, бяха непоносими. Наля си още вода, намери болкоуспокояващите хапчета, които й бяха предписали, и погълна две от тях. После легна и затвори очи. Веднага след като болката преминеше малко, щеше да си тръгне. От очите й бликнаха сълзи, когато си припомни колко щастливи бяха двамата с Ник тук — първо преди да се оженят, а после и след това. Бяха се преместили в „Найн Елмс“ чак след като Сузи се роди. Ник искаше още деца — тя знаеше това — но засега винаги бе отказвала.

Захлупи лице върху възглавницата и се опита, да диша дълбоко и спокойно.

 

 

Алекса успя да убеди Ейс, че трябва да се обади на Джак и да му съобщи къде отива Мелиса. Той внимателно обмисли положението и след като го обсъди и с двамата си родители, позвъни на мобилния телефон на Ник и му предаде информацията.

Беше почти полунощ, когато Ник пристигна пред сградата, където се намираше апартаментът. Изпусна въздишка на облекчение, забелязвайки колата на Роуз, паркирана отпред.

„Благодаря ти, Господи! Тя все още е тук!“

Изтича нагоре по стълбите и се втурна в жилището. То тънеше в тъмнина. Разтревожен малко от това обстоятелство, Ник щракна ключа на осветлението в гостната. Сърцето му прескочи един удар от удоволствие и облекчение, когато видя Мелиса да спи върху дивана, но после се сви от ужас, защото забеляза опаковката с болкоуспокояващи.

— О, Боже! — Хвърли се към нея, вдигна я от дивана и я разтърси. — Мелиса!

— Какво, по…? Остави ме на мира! — отблъсна го тя и се втренчи ядосано в него.

— Съжалявам, не исках да те стресна — бързо се извини Ник, който чак сега осъзна, че опаковката беше почти пълна. В един кратък и ужасяващ момент бе помислил, че тя…

— Да ме стреснеш? Ти ме уплаши до смърт! — сърдито каза Мелиса.

— Така ставаме двама — измърмори Ник и уморено се отпусна в едно кресло. — Господи, Мелиса, какво правиш с мен? — проплака горчиво. Това беше най-дългата и тревожна нощ през целия му живот, може би с изключение на нощта, която Мелиса бе прекарала в родилни мъки със Сузи.

— Какво правя с теб ли?! — невярващо повтори тя. — Аз съм тази, която има право да зададе този въпрос, не ти! — извика твърде високо и главата й започна отново да пулсира. — Къде са повлеканата и копелето? Къде си ги скрил? В някое малко уютно любовно гнезденце?

— Заминаха си за Дъблин — спокойно отвърна той. Знаеше, че не би било много мъдро точно сега да възразява срещу определението, което тя използваше за Кони и Мики. — Седни, любима, моля те, и ме остави да ти обясня.

— Слушам те — каза тя, но погледът, който придружи думите й, войнствената стойка с ръце върху хълбоците предупредиха Ник, че борбата никак няма да е лека.

Изражението й не се промени, докато слушаше обясненията му, но част от болката и гневът стихнаха, когато Ник заяви, че не е имал никаква представа за съществуването на Мики само до преди седмица.

— Куп може да потвърди това. Той беше там, когато Кони за пръв път се появи в офиса. Очевидно фирмата „Ленъкс и Купланд“ е била спомената в някаква статия за теб, която тя е прочела. Така е научила къде би могла да ме открие. Не бях я виждал, нито съм разговарял с нея повече от шестнадесет години.

— Значи тя е на същата възраст като теб? На тридесет и шест? Изглежда много по-стара — безцеремонно отсече Мелиса.

Ник пусна и тази забележка покрай ушите си.

— Защо изобщо ги доведе тук? — настоя да разбере тя.

— Предположих, че не са много заможни…

— Е, то си е очевидно — подхвърли хапливо и устните й се извиха.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя иска пари от теб! — нетърпеливо каза Мелиса. — Заради каква друга причина би могла да дойде да те търси?

— Вече ти обясних това — съвсем спокойно продължи Ник. — Била е много болна. Опасявала се е, че може да умре и тогава не би имало кой да поеме грижите за Мики.

— А-ха. — Мелиса очевидно не вярваше и на една дума от това, което чуваше. — И така, на тях не им стигаха парите за хотел и ти им позволи да се настанят тук, докато излязат резултатите от ДНК-теста?

— Тестът на ДНК ли? — Лицето му притъмня и Мелиса недоверчиво присви очи.

— Ти настоя да бъде направен тест, нали? — просъска тя злъчно и той за миг се поколеба дали да не излъже. Но си даде сметка, че вече и без това се натрупаха достатъчно много измами, затова неохотно реши да признае истината.

— Не, не съм.

— О, превъзходно! Някаква стара брантия, която не си виждал години наред, идва на вратата ти и ти съобщава, че ти си баща на нейния недодялан син — който при това изобщо не прилича на теб — и ти й вярваш? Толкова отчаяно ли искаш да имаш син?

— Какво? — облещи се Ник. Дяволски сигурен бе, че не харесва посоката, в която се развиваше този разговор. — Разбира се, че не! Страхувам се, че аз изобщо не харесвам това момче. Но защо трябва да подлагам на съмнение възможността да е мой син? Ако Кони е искала пари, тя вероятно още преди време би претендирала за издръжка на детето, вместо да се бори сама с мизерията цели шестнадесет години — изтъкна онова, което му се струваше съвсем логично.

Мелиса очевидно не беше съгласна.

— О, колко е чудесна, нали? — просъска тя. — Хайде да се обърнем към папата, за да я обявят за светица, а? Бременна и неомъжена на деветнадесет, борила се съвсем сама… — Тя спря за миг и после извика в лицето му: — Та нали всички знаят, че когато аз бях на деветнадесет и бях бременна с твоето дете, поех по по-лекия път и го убих!

— Мелиса! — Ник скочи от креслото и се опита да я притегли в прегръдките си, но тя се дръпна толкова рязко, че той отстъпи назад. — Аз никога, нито за момент, не съм правил сравнение между вас двете! — настойчиво продължи той. — Никога не ми е минавало през ума, че двете сте се изправяли пред една и съща дилема!

— Ах! Ти никога не ми прости за това, че направих аборт! — не се примиряваше с тази мисъл Мелиса. — Това винаги е стояло в отношенията между нас.

— Не е вярно — твърдо отсече той. — Ти си тази, която не може да се освободи от тази мисъл, не аз. Разбира се, бях ядосан и наранен. Не възнамерявам да отричам това. Но аз ти простих много, много отдавна и разбрах защо чувстваше, че нямаш друг изход. И никога не съм преставал да те обичам.

— Не ти вярвам! Ти винаги се предлагал да имаме още деца. Е, добре, сега имаш още едно, ако онази… казва истината. Но ти предпочиташ да й вярваш, нали? Най-накрая имаш сина, който искаш!

— Не смей да намекваш, че аз някога съм се чувствал разочарован от това, че нашето дете е дъщеря, а не син — много тихо, но заплашително я предупреди Ник. Беше готов да приеме критиките за своето поведение като съпруг, но не и като баща. — Аз бях там, когато Сузи се роди. Обичал съм я и съм се грижил за нея през всеки един ден от нейния живот. А сега ме слушай. Ако това ще те направи щастлива…

— Щастлива ли? — прекъсна го презрително тя.

— Ако това ще намали твоя гняв — поправи се той, — ще поискам ДНК-тест за проверка на бащинството. Така добре ли е? И ако се окаже, че аз съм баща на Мики, ще платя моя дълг. Не защото го обичам или защото обичам Кони, а защото презирам мъжете, които изоставят своите семейства. Аз не бягам от своите отговорности. Не те моля да го приемеш или да разговаряш с него, а само да разбереш, че трябва да го осигуря финансово. Ясен ли съм? — настоятелно попита той.

Мелиса се втренчи в него, после сви едва забележимо рамене и се отдалечи към прозореца. Остана загледана навън за известно време, събирайки мислите си. Ник я наблюдаваше предпазливо.

— Обичаше ли я? — попита тя със спокоен глас.

— Ти си била само на девет години, когато…

— Обичаше ли я? — попита отново, но този път по-остро.

Ник въздъхна.

— Бях влюбен в нея, да — призна той, — но това сигурно не е било истинска любов. В противен случай бих се борил за нея, вместо да се подчиня на заповедта на моя командир, който ясно ми даде да разбера, че сега е време да градя кариера и това е по-важно за мен от Кони. — Спря за миг да си поеме дъх и ласкаво продължи: — Аз трябваше да се боря за теб, помниш ли? Баща ти смяташе, че съм твърде стар, а брат ти се страхуваше, че ще те откъсна от тениса… Но те не успяха да ме възпрат. Не успя да ме възпре и кариерата ти, която те отвеждаше почти всяка седмица в различна страна. Нито пък… — поколеба се — нито пък абортът. Аз все още те обичах и исках да се оженя за теб — тихо довърши той.

Мелиса потъна в мълчание за няколко минути.

— Ако бе разбрал, че тя е бременна… щеше ли да се ожениш за нея? — болезнено се отрони от устните й.

— Предполагам, че щях да се почувствам принуден да поискам ръката й — неохотно призна Ник. — И това би било огромна грешка. Защото щях да я напусна в момента, в който те срещнах. Тогава за пръв и единствен път в живота си осъзнах, че ти си жената, която винаги съм искал.

— Ако се бе оженил за нея, най-вероятно никога нямаше да ме срещнеш — бавно каза Мелиса.

— Разбира се, че щях да те срещна! — Устните му се извиха в победоносна усмивка. — Как е възможно целият ми живот да премине просто така, без да те срещна и без да те обичам?

Мелиса прехапа устни.

— Любима моя, ужасно съжалявам, че не ти казах истината веднага след като Кони дойде при мен, но бях… — Тя отново долови колебание в гласа му. — Оправдавах се пред себе си, че ти си толкова ангажирана и толкова щастлива за това, че ще участваш отново на „Уимбълдън“, че не би било честно да те тревожа с моя проблем. Но истинската причина, заради която не събрах кураж да ти кажа, бе, че се ужасявах от мисълта да те загубя — призна Ник. — И тази вечер не бях на себе си, питах се къде си отишла, дали ще се върнеш при мен… Не си тръгвай!

Стори му се, че измина цяла вечност, преди Мелиса да прекоси стаята и да се отпусне в отворените му обятия. Той я притисна до себе си и тя мълчаливо положи лице на гърдите му, а ръцете й обгърнаха главата му.

— Нека да оставим всички разговори за сутринта и да поспим — предложи Ник. — Мисля, че и двамата имаме нужда от това.

— Така е. — Мелиса вече клюмаше от изтощение. — Но не тук. Никога повече няма да спя в това легло — неотстъпчиво заяви тя. — Старата повлекана е спала в него.

— Да, но не и с мен — въздъхна Ник. — Много съжалявам. Предполагам, че трябваше просто да й платя сметката в някой хотел, но тя се нуждаеше от тишина и спокойствие. Все още се възстановява от хистеректомия.

— О, обзалагам се, че това е развалило повторното събиране — язвително каза Мелиса.

Ръцете на Ник почти болезнено се стегнаха около тялото й.

— Стига вече. Аз те обичам, само и единствено теб. Отчаяно съжалявам, че си разстроена, и разбирам това, което чувстваш, но искам да повярваш най-накрая, че между мен и Кони няма абсолютно нищо. Не е имало никакво повторно събиране. Ставаше дума само за бъдещето на Мики. Кажи ми, приемаш ли това, че трябва да помогна на момчето?

— Предполагам, че трябва да го приема. Ако той е твой син — твърдоглаво заяви Мелиса.

— Добре, ако е мой син — съгласи се Ник, макар да знаеше, че би обидил Констанс, ако започне да настоява да се направи ДНК-тест. Не одобряваше тази идея, но щеше да го направи. — Сега вече може ли да поспим? Нали не искаш да събудим Сузи сега, за да се приберем вкъщи? — Той мислеше, че Сузи спи в спалнята.

— Тя не е тук. Оставих я при Алекса — съобщи му Мелиса.

— Разбирам — замислено промърмори Ник. — Ти наистина си дошла, готова за сражение, нали? Какво беше намислила — да ги изхвърлиш на улицата със сила? — запита той с любопитство.

Сега, след като най-лошото беше отминало, почти се наслаждаваше на ревността, проявена от съпругата му.

— Ако се беше наложило, да — твърдо заяви тя.

Ник се усмихна влюбено.

— Аз ви обожавам, госпожо Ленъкс. Радвам се, че сте на моя страна — поне през повечето време.

— Аз съм на твоя страна през цялото време — поправи го Мелиса. — Ти не би бил мъжът, който си всъщност, ако беше отпратил повлеканата и нейното копеле — допълни замислено.

Този път в „повлеканата и нейното копеле“ имаше много по-малко злъч, но Ник неволно се запита колко ли години трябваше да минат, преди да благоволи да използва имената им. Доколкото тези години щеше да прекара с него, всъщност този въпрос не биваше да го вълнува особено.

— Може ли да си починем вече? — помоли отново той. — Ще обърна матраците наопаки.

Мелиса бързо прецени предложението.

— Не — отсече тя и посочи канапето, което можеше да се разтяга. — Това ще бъде достатъчно за тази нощ, а утре ще купя нови легла. Колко ли ще струва да се дезинфекцира апартаментът? — продължи замислено.

Ник вдигна очи към небето, но не възрази. Докато пренасяше възглавниците и завивките от спалнята, Мелиса се обади на родителите си, за да ги увери, че е добре и са заедно с Ник. После бързо се съблече и почти веднага потъна в сън.

Ник легна на една страна и се вгледа в съпругата си. Огромен камък се бе стоварил от плещите му.

Повдигна се и нежно я целуна, като внимаваше да не я събуди. После се отпусна на мястото си, усещайки как умореното му съзнание бавно се предаваше на съня.